О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

14. VІ.2018 г.

Разград

№……

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

14. VІ.

2018

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в състав:

Председател:

2018

Ч.в.гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

143

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Образувано е по частна жалба, подадена от В.Т.Б., ЕГН**********, от гр.Разград срещу Определение №1774/16.V.2018г. по гр. д. № 664/2018г. по описа на РРС, с

с което му е отказано осигуряване на правна помощ. Моли за отмяната му и за уважаване на молбата му при наличие на визираните в чл.23 ЗПП предпоставки – липса на правна грамотност, напреднала възраст, лошо здравословно състояние, непозволяващо заплащането на адвокатско възнаграждение финансово и материално състояние.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК подлежи на обжалване, и е процесуално допустима - чл. 274, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения:

Гр.д.№5.664/2018 е образувано на производство пред РРС по подадена от жалбоподателя искова молба, видимо неотговаряща на предвидените в чл.127 и сл.ГПК изисквания за редовност- налице са изложени в обстоятелствена част факти и твърдения, които предполагат заявената защита като такава с вещно правен характер, но липсва петитум; не е бил посочен ответник; не са били индивидуализирани указаните в предмет на защитата недвижими имоти; не е била посочена цена на иска.; не са били представени доказателства за внесена по см/ка на сезирания съд държавна такса. В съдържание на молбата са изложени обстоятелства, обосноваващи твърдение за оспорвани права на собственост върху недвижими имоти, което препоставя и вписването на молбата в СлВп като изискване за нейната редовност.

Със свое разпореждане №1440/18.ІV.2018г. първоинстанционният съд е предоставил на страната едноседмичен срок за отстраняване на констатираната от него нередовност на исковата молба с указания за : посочване на ответна страна; прилагане на преписи от молбата; индивидуализиране на въведените в спор недвижими имоти; да посочи, в какво се състои искането /петитума; посочване цената на иска; прилагане на доказателства за внесена по см/ка на съда държавна такса. Разпореждането е връчено на страната на 19.ІV.2018г.

На 26.І..2018г. жалбоподателят е депозирал пред РРС нова искова молба, в която е посочил, че ответна по същата страна е Община Разград и е поискал от съда съдействие във връзка с изисканите му скици и данъчни удостоверения. Вероятно е имал предвид издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от с8ъответните служби за снабдяване с изисканите от съда документи-скици, данъчни оценки и пр.

Със свое разпореждане от 26.ІV.2018г. първоинстанционният съд отново указва на ищеца, че дължи прилагане на данъчна оценка за имотите като в разпореждането, както и във връченото на ищеца съобщение липсва указание за срока, в който следва да изпълни разпореждането на съда. Това разпореждане е връчено на страната на 27.ІV.2018тг.

В На 27.ІV.2018г. жалбоподателят депозира пред РРС молба вх.№4059, с която изисква предоставяне на правна помощ. В указания му от съда срок, в основание на исканата правна помощ е приложил:удостоверения от НОИ за реализираните от него и съпругата му пенсии ; приложил е медицинска документация и удостоверение изх.№6705100746/9.V.2018г. на Д“ФД и МТД“ при община Разград с декларирани данни за имотно състояние.

С обжалваното определение РРС е отказал осигуряване на правна помощ. Прието е, че преценката по чл. 23, ал. 4 ЗПП съдът прави въз основа на представените от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като се вземат предвид доходите на лицето или семейството му, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му и здравословното му състояние, трудовата заетост и възрастта. Съдът е стигнал до извод, че от представените доказателства за доходите на молителя не може да се направи обоснован извод, че не са представени доказателства за притежавано от молителя и семейството му имущество и че той и съпругата му реализират доход, позволяващ заплащане на адвокатско възнаграждение .

Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП правна помощ се осигурява в случаите, в които страната по гражданскоправен спор не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, а правната норма, уредена в чл. 23, ал. 3 ЗПП, неизчерпателно е определила критериите за установяване на тази обективна невъзможност – 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства, от които може да се установи, че страната не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

От представените доказателства се установява, че молителят е женен и че няма задължения за издръжка по закон към свои низходящи; доказано е че той и съпругата му са пенсионери, в напреднала възраст; и двамата страдат от хронични , медикаментозно поддържани и налагащи болнична хоспитализация заболявания. Приложени са доказателства сочещи на това, че съпругата на ищеца страда и от душевно заболяване, което предполага ползването и на специализирана помощ при обгрижването й; Семейството на молителя притежава едно жилище-апартамент; на тяхно име няма декларирани други движимости и недвижимости. Реализират от пенсии общ семеен доход в размера на 1000,00лв. месечно.

При така установените факти относно имущественото и гражданското му състояние, може да се направи обоснован извод, че молителят не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с подадения от него иск. Изводът на РРС , че ищецът можел да си позволи средства за ангажирана по договор за правна помощ адвокатска услуга тъй като реализира един значителен, според стандартите в България доход от пенсии, в този си състав съдът приема за неправилен. При заявения до тук материален интерес в размера над 1 000,00лв. , по правилото на чл.7, ал.2 Н-ба№1/2004 за адв. възнаграждения минималния размер на дължимото се по спора адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00лв. Като следва да се предвиди,че в хода на делото, , в тежест на ищеца се следват и разноски по доказване на заявените с иска обстоятелства.

Съдът намира че в настоящия случай интересите на правосъдието налагат участието на адвокат. Понятието, което не е дефинирано в закона, има предвид констатация за наличие на действително защитим правен интерес на страната по конкретното дело, което да налага предоставянето на безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, с цел извършване на съответните процесуални действия. Изложените в обстоятелствена част на исковата молба факти, предпоставят защитата като вероятно допустима по реда на чл.124 ГПК. Изложените обстоятелства сочат на интерес от такава защита, но липсва надлежното й волеизявяване в петитум. Както правилно в тази връзка е приел и първоинстанционният съд, исковата молба е непрецизна, което видно от съдържанието й е дължимо на заявената от самия ищец липса на правни познания и неспособност да изтълкува дадените му по отстраняване нередовността на молбата указания. Т.е. , налице е конкретна нужда от предоставяне на правна помощ. В случай, че самият съд е дал на страната указания , чието изпълнение предполага и изисква квалифицирана адвокатска защита, е повече от очевидно, че интересите на правосъдието налагат предоставяне на исканата правна помощ и същата би била оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗПП.

Въз основа на тези правни съображения въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, което трябва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което молбата за предоставяне на правна помощ на ответника следва да се уважи.

Така мотивиран, РОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №1774/16.V.2018г. по гр. д. № 664/2018г. по описа на РРС, с

с което на В.Т.Б., ЕГН**********, от гр.Разград –ищец по делото, е отказано осигуряване на правна помощ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ на В.Т.Б., ЕГН**********, от гр.Разград безплатна правна помощ, дължима по отстраняване на констатираната от съда нередовност на предявената от него искова молба за осъществяване на процесуалното му представителство на активна по гр.д.№664/2018г. на РРС страна.

Връща делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия по определяне и назначаване на адвокат от НРПП.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.