О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

6.VІІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд състав

6.VІІ.

закрито

На Година

В заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Председател:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Членове:

Ч.в.гражданско анкщо

№148

2018

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал.2 ІГПК.

Образувано е по жалба на адв. М.Димитрова против Определение №159/10.V.2018г. по гр.д.№578/2017г., с което като несъответна на изискванията на чл.80 ГПК, е оставена без разглеждане молбата й за изменение на постановеното и преграждащо хода на делото Определение №…/14.ІІІ.2018г. в частта му за разноските с присъждане на дължимото й се по чл.38 ЗА възнаграждение за адвокатска услуга, предоставена безплатно упълномощилите я с процесуалното им представителство ответници по делото. Твърди, че с молбата си е поискала допълване на съдебния акт и неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал искането й като такова за изменение на акта в частта му за разноските, обвързвайки в тази връзка допустимостта му с прилагането на списък за разноски по чл.80 ГПК. Моли за отмяната му и за уважаване на искането й за присъждане на следващото й се по реда на чл.38 ЗА възнаграждение в минимално предвидения в наредбата за адвокатските възнаграждения размер.

В законоустановения и предоставен й от съда срок, насрещната по ч.жалба страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

Като подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Гр.д.№578/2017г. е образувано на производство пред КРС по иск, предявен на осн.чл.288аКЗ(отм.) от Гаранционен фонд, София против К.Г.Й., Д.С.П. и малолетния Х.Г.Й., действащ чрез своята майка и законна представителка - Д.С.П., за сумата от 1 834,28лв., представляваща възстановена от ищеца щета, настъпила по вина на техния, починал на 3.VІІІ.2011г. наследодател - Георги Й. Панчев.

В предоставеният им за това срок, ответниците Д.С.П., в личното си качество и като законно представляваща малолетния ответник Х.Й., са се възползвали от правото си на отговор по предявения срещу тях иск. Отговорът е депозиран чрез адв. М.Димитрова, легитимирала качеството си на техен процесуален представител по пълномощие с депозиран приложение на отговора Договор за правна помощ. В реквизит на договора е посочено, че адв. Димитрова оказва възложената й по делото правна помощ и защита безплатно. Договорът за правна помощ подписан двустранно.

С подадения чрез упълномощената от тях адв.Димитрова, позовано на извършен от първата отказ от наследство и липса на данни за приемане на наследството по опис от малолетната страна, ответниците са оспорили основателността на предявения срещу тях иск. В отговора е инкорпорирано искане за заплащане на разноски, представляващи дължимо в полза на адв. М. Димитрова възнаграждение по чл.38 ЗА във връзка с оказаната им от същата безплатна адвокатска помощ.

С нарочна молба-вх.№160/18.І.2018г., депозирана преди дата на насроченото по същото първо по реда си с.з., адв. Димитрова е уведомила първоинстанционния съд, че в отговора по чл.131 ГПК искането по чл.78 ГПК е неправилно формирано като такова за разноски в полза на страната и че предявява искане за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА, дължимо й се в минималния размер за безплатно оказаната на ответниците правна помощ.

Със свое „заявление“, депозирано в регистратура на КРС на 19.ІІ.2018г. с вх.№ 459 , чрез своя процесуален представител по пълномощие - адв. К.Венкова, ищецът е направил“отказ“ от исковете си против представляваните от адв.Димитрова ответници- Д.С.П. и малолетния Х.Й..

С Протоколно определение, постановено в с.з., провело се на 14.ІІІ.2018г. в отсъствие на страните и на техните процесуални представители, КРС прекратява на осн.чл.233ГПК производството по отношение на ответниците- Д.С. Пенчева и Х.Г.Й. поради направения от страна на ищеца отказ . В диспозитив на определението присъжда в полза на ответниците Д.С. Пенчева и Х.Г.Й. разноски в размер на 150,00лв. Към определението липсват мотиви относно формираната в диспозитив воля за размера и основанието на дължимите от ищеца „разноски“.

С депозирана в срока на чл.248 ГПК молба, адв. Димитрова е поискала от първоинстанционния съд да изменени преграждащото хода на делото определение в частта му за разноските, твърдейки че присъдените такива от 150,00лв. са под минималния размер на дължимото се за оказаната безплатна помощ адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение, приемайки, че страната не е удостоверила разноските си с приложен в предвидения за това срок списък по чл.80 ГПК, първоинстанционният съд е оставил молбата й по чл.248, ал.2 ГПСК без разглеждане.

В този си състав съдът споделя изложеното от правна страна в мотиви на обжалваното определение, но намира същите за неотносими към установените по делото факти.

Със задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл. 80 ГПК, дадени в т. 9 на ТР № 6/13 г. по тълк. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, не са отграничени и изключени от изискването, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението (за представяне на списък по чл. 80 ГПК), случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Самият законодател в разпоредбата на чл. 80 ГПК не ограничава това задължение само до тези, които са понесени от страната в процеса. Доколкото адвокатското възнаграждение се третира от ГПК като разноски, аналогично на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително, независимо дали е платено или се дължи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл. 80 ГПК. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от мотивната част на т. 2 от посоченото тълкувателно решение, според която списъкът следва да съдържа посочване на разноските, които страната счита, че следва да й бъдат присъдени. Смисълът законодателят да въведе изискването за представяне на списък на претендираните в определен размер разноски като предпоставка за допустимост на молбата за изменение, но не и на молбата за допълване е, че съдът, за да се произнесе по съществото на искането, следва да установи дали е налице несъответствие между това, което е присъдил със съответния акт и това, което страната е поискала, респ. да обоснове основателност или не на претендираното от нея като разноски. Липсата на представен списък, в който е посочен вида и размера на претендираните разноски, е пречка да бъде направена такава преценка, поради което наличието му е въздигнато в процесуална предпоставка за допустимост за разглеждането на молбата по чл. 248 ГПК.

В контекста на изложеното, присъдимото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, представляващо по характера си също разноски по делото, не прави изключение от този принцип. Задължение на страната, изпълнимо до приключването на делото пред съответната инстанция, е да посочи, че претендира да й бъде присъдено по този ред възнаграждение и в определен от нея размер, в който счита, че съдът следва да се произнесе. Подобно становище се поддържа и в практиката на ВКС /макар и с незадължителен характер - опр. № 9/7.01.16 г. по ч. т. д. № 3590/15 г. на второ т. о., опр. № 195/6.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1033/2017 г., трето г. о., опр. № 321/26.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3437/2017 г., на трето г. о., опр. № 97/3.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/17 г. и др./, която настоящият състав споделя.

Списъкът би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде определено /или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер и да е адресирано до съда.

В случая постъпилата преди съдебното заседание молба вх. вх.№160/18.І.2018г., съдържа изрично искане на пълномощника на ответниците да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. посочената молба представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и размер /последният е посочен в цитираната разпоредба от наредбата/. Съдът е бил длъжен да го съобрази, като се произнесе по същество на искането по чл. 248 ГПК, с което е сезиран.

Определението, с което КРС отказва да разгледа молбата по чл.248 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разрешаване на молбата по чл.248 ГПК по същество.

Водим от изложеното, РОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 159/10.V.18 г. по гр. д. № 578/17 г. по описа на КРС и

Връща делото на същия състав за произнасяне по същество на подадената по реда на чл.248 ГПК молба .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.