О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 10. 07. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Ангел Ташев

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 154 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.Х.Н. чрез пълномощник против Определение от 20. 04. 2018 г. по гр. д. № 2964/ 18 г. по описа на Разградския районен съд, с което е спряно производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1530/ 2017 г. по описа на РС Русе. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Съображенията му за това са, че не е налице преюдициалност на спора, предмет на разглеждане по гр. д. № 1530/ 2017 г. по описа на РС Русе. Моли определението да бъде отменено.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор на частната жалба, като излага съображения, че е неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, а разгледана по същество се явява основателна.

Делото пред КРС е образувано по предявена искова молба от Р.Х.Н. против ЕТ „ИВИС-Р Лъчезар Куклев“ гр. Разград в производство по чл. 422 ГПК. Ищецът твърди, че е собственик на 7 недвижими имота – земеделски земи, легитимирайки се като собственик с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти – земеделска земя срещу задължение за издръжка и гледане № 197, т. 5, рег. № 8235, дело № 922 от 07. 11. 2000 г. на нотариус рег. № 282 на НК. Праводател е неговата майка С.Г.Н., която прехвърляйки имотите си е запазила пожизнено вещното право на ползването им. На 29. 04. 2014 г. Н. чрез ищеца, действащ като неин пълномощник е отдала под аренда имотите на ответника по иска ЕТ „ ИВИС-Р Л. К.“. Договорът за аренда е сключен за срок от 5 години до 01. 10. 2019 г. Нацева е починала на 14. 08. 2015 г. Ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК за дължимо арендно плащане от ответника в размер на 8 631, 71 лв. за стопанската 2017/2018 г. , за което е било образувано ч. гр. д. № 2479/ 2017 г. на РРС. След постъпило възражение от ответника и частично плащане на дължимата сума, ищецът е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК. Ответникът е представил удостоверение за наследници на С.Г.Н., изх. № СОА 18-УГ51-156/ 13. 03. 18 г. , от което е видно, че освен ищеца е оставила законни наследници А. Х.Н. /поч. на 20. 06. 2001 г./ и Л. А. Н. Ответникът чрез пълномощника си е поискал производството по настоящото дело да бъде спряно, тъй като пред РС Русе е образувано гр. д. № 1530/ 2017 г., имащо за предмет разваляне на сключения договор с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти – земеделска земя срещу задължение за издръжка и гледане № 197, т. 5, рег. № 8235, дело № 922 от 07. 11. 2000 г. на нотариус рег. № 282 на НК. Посочил е, че е налице преюдициалност, доколкото развалянето на договора има обратно действие и уважаването на иска има за последица връщане на имотите в патримониума на наследодателката и до неоснователност на иска, предвид извършеното плащане от ответника на ищеца в хода на процеса. Ищецът е представил в съдебно заседание препис от саморъчно завещание, обявено на 21. 12. 15 г., с което С. Н. му е завещала всичките си движими и недвижими имоти. Районният съд е приел, че производството по делото следва да бъде спряно до решаване на въпроса за правото на собственост на имотите, чиито граждански плодове се претендират от ищеца. Съображенията му за това са, че ако иска предмет на разглеждане по гр. д. № 1530/ 2017 г. по описа на РС Русе бъде уважен и договора за прехвърляне на имотите срещу гледане и издръжка развален, собствеността ще премине в патримониума на прехвърлителката. Приел, че е налице и друго основание, установяващо право на собственост на ищеца върху имотите – наследяване по завещание, по което заинтересованите страни не могат да вземат становище.

Определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно.

Договорът за аренда е сключен на 29. 04. 14 г. от С. Н., запазила си вещното право на ползване върху имотите. След нейната смърт, настъпила на 14. 08. 2015 г. , ищецът претендира дължимото арендно плащане по договора в качеството си на собственик на имотите, легитимирайки се като такъв с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти – земеделска земя срещу задължение за издръжка и гледане № 197, т. 5, рег. № 8235, дело № 922 от 07. 11. 2000 г. на нотариус рег. № 282 на НК. След смъртта на Н., ищецът е започнал да упражнява правото на собственост върху имотите в пълен обем и следва да се счита страна по договора за аренда, сключен само от негово име. Налице е постоянна съдебна практика, която приема, че когато наемодателят на недвижим имот е сключил наемен договор от свое име за целия обект, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер. Правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота се изразява във вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това качество им дължи частта, която им се следва съобразно размера на идеалната им част. /Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1107/99 г., IV г. и др./ В настоящият случай, правото на останалите съсобственици /ако се установят такива права/ върху припадащите се части от арендното плащане, съобразно притежаваните от тях идеални части от имота се изразява във вземане срещу арендодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици, като такъв събиращ цялото арендно плащане и в това качество им дължи следваща им се част /чл. 30, ал. 3 от ЗС/. Предвид изложеното, въпросът налице ли е съсобственост на земеделските земи, предмет на договора за аренда не е от значение за правоотношението между ищеца - титуляр на вземането по договора за аренда и ответника и не е обуславящ изхода на спора по настоящото дело.

Районният съд, като е уважил молбата на ответника за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 1530/ 2017 г. по описа на РС Русе с влязъл в сила съдебен акт е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение от 20. 04. 2018 г. по гр. д. № 2964/ 18 г. по описа на Разградския районен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.