ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      

         / 23.07.2018г., гр.Разград

           

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети юли, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

   мл. съдия   АНГЕЛ ТАШЕВ

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 183 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.267 ГПК.

С Решение № 72/17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 710/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат са изменени постановените с Определение № 258/21.08.2014 г., постановено по гр. дело № 201/2014 г. по описа на РС – Кубрат, мерки за осъществяване на лични контакти на М.М.И., ЕГН ********** с децата М.М.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на М.М.И., с децата М.М.М. и М.М.М., като му дава възможност да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 17:00 часа в петъчния ден до 17:00 часа в неделния ден, с преспиване, както и по един календарен месец през лятната ваканция на децата, който период не съвпада с платеният годишен отпуск на майката – въззивница Т.Д.Т., пет дни през коледната и пет дни през пролетната ваканция. Въззивницата – ответник е осъдена да заплати в полза на въззиваемия сторените от него разноски в хода на първоинстанционното производство в размер на 830.00 (осемстотин и тридесет) лева. 

Производството по гр.д. № 710/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат е образувано по повод искова молба депозирана от М.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.Д.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, като майка и законен представител на децата им - М.М.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, с която Районен съд Кубрат е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.9 Семейния кодекс /СК/. В срока за отговор е подадена насрещна искова молба, с която наред с първоначалната претенция се предявява насрещен иск, с който се иска да бъде променен режима за лично отношения  с децата, с което ответника по насрещния иск – М.М.И. да взема децата си в размер на 30 дни през лятото, 5 дни за Коледа и 5 дни през априлската ваканция, както и всеки месец първа и трета седмица, събота и неделя без преспиване, без събиране на дни. Районен съд Кубрат е приел за съвместно разглеждане с първоначалния иск предмет на делото, предявеният от Т.Д.Т. срещу М.М.И. насрещен иск.

Недоволен от така постановеното решение, въззивницата Т.Д.Т. обжалва същото, с което е отхвърлен предявеният от нея насрещен иск за ограничаване и изменение на режима на лични отношения предложен от въззивницата, както и да бъде отменено първоинстанционното решение като незаконосъобразно и недоказано, постановено при нарушение на процесуалните правила, като бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения от въззиваемия иск за промяна на режима на лични отношения върху малолетните й деца или алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на Районен съд Кубрат, както и в частта му за разноските.

В постановеното по делото решение, първоинстанционният съд се е произнесъл с изричен диспозитив само по първоначално предявения иск от М.М.И., като относно насрещния иск предявен от настоящата въззивница, е формирал извод в мотивите си, но не е постановил изричен диспозитив.

Предвид изложеното и доколкото съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки  и доколкото в мотивите на съдебното решение е формирана правораздаветлна воля по предявения насрещен иск, без да е постановен диспозитив по този иск, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за поправяне на очевидната фактическа грешка, след което отново да бъде изпратено на Окръжен съд Разград, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящата съдебна инстанция счита, че по своето правно естество „въззивната жалба” представлява и искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл.274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото то не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Произнасянето на съда по разноските, по разпореждане на закона и съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на самостоятелно въззивно обжалване само в случаите на  чл. 248 ГПК .

Трайна и последователна е съдебната практика, че съгласно  чл.248, ал.1 ГПК страната, която е недоволна само от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то само ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.

Като приема, че с жалбата се инициира произнасяне и по този, релевантен за изхода на спора въпрос, настоящият съдебен състав намира, че образуваното в. гр. д. №183/2018 г. по описа на Окръжен съд Разград, следва да се прекрати, а делото върнато на Районен съд Кубрат за провеждане на производство по чл.247 и по чл.248 ГПК.

Водим от горните съображения, Разградският окръжен съд,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 183/2018 по опис на Окръжен съд Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Кубрат за поправка на решение № 72/17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 710/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат с произнасяне в диспозитива по предявения насрещен иск, както и да се произнесе по направеното искане за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските.  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

     

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           

      2.