ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………. / 31.07.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На тридесет и първи юли, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 192 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 3 ГПК.

Ф.А.Х., Е.З.А., М.З.А., А.А.А., Ш.А.Р. и С.А.И. са обжалвА.определение от 19.06.2018г., постановено по гр. д. № 1075 / 2017 г. на Районен съд Исперих, с което в производство уважен предявен от тях установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК против Г.Б.М. и С.А.М., е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските и присъждане в тяхна полза на всички разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново такова, с което да им присъди направените в първоинстанционното производство разноски, съобразно представения списък.

Въззиваемите Г.Б.М. и С.А.М. не са изразили становище по частната жалба.

Окръжният съд констатира следното: за да остави без уважение молбата на ищците за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното решение в частта за разноските, районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК, поради което ищците дължат на ответниците направените разноски.

Въззивният съдебен състав не споделя изложеното становище. Разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК предвижда, че разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В разглеждания случай ответниците са признА.иска и решението е постановено по реда на чл.237 ал.1 ГПК, без да са изложени мотиви по същество на спора.

Спорен остава въпросът дА.ответниците с поведението си са дА.повод за завеждане на иска и въззивният съд счита, че отговорът на този въпрос е положителен. Извънпроцесуалното поведение на ответниците е довело до необходимост от предявяването на иска. Същите са закупили недвижимия имот, находящ се в с.Духовец, за което е съставен НА № 3, т.Х, рег. № 9094, дело № 1238 / 2011г. на нотариус с район на действие РС Исперих, включително и частта, която е била собственост на ищците. Тъй като нотариалният акт легитимира ответниците пред трети лица като собственици на частта от имота, принадлежаща на ищците, е възникнала нужда действителните собственици да предявят установителния иск за тяхната собствена част. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски (така определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о.). Без значение е дали извънпроцесуалното поведение на ответниците е добросъвестно или не. Предвид горното, следва да се приеме, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение. В допълнение следва да се посочи, че предходно воденото гр. д. № 480 / 2013г. по описа на ИРС, образувано по предявен ревандикационен иск от други наследници на Рахим Шахпаз, не е довело като резултат до установяване на правото на собственост на ищците в настоящото производство и искането им не е идентично с това от предходно воденото гр.д. № 480 / 2013г., чийто предмет е установяването на правото на собственост на Боян Христов и Деско Хубанов на собствената им 1/3 ид.ч. от недвижимия имот като част от предявения иск по чл.108 ЗС (въпреки, че не е постановен изричен диспозитив в този смисъл, налице са изложени мотиви и грешката е очевидна фактическа, по смисъла на т.2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК). Ето защо, предявяването на иск по чл.124 ал.1 ГПК от ищците в настоящото производство остава техният способ за защита на правата, които притежават върху частта от недвижимия имот.

Определението на районния съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде допуснато изменение на решението в частта, с която ищците на основание чл.78 ал.2 ГПК са осъдени да заплатят на ответниците сумата 600лв. за направени деловодни разноски, като вместо това ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 665лв. за направени от тях деловодни разноски, състоящи се от платено адв.възнаграждение в размер 600лв., заплатена ДТ за предявяване на иска в размер 50лв. за съдебно удостоверение в размер 5лв. и ДТ за вписване на ИМ в размер 10лв.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определение от 19.06.2018г., постановено по гр.д. № 1075 / 2017г. по описа на РС Исперих, като вместо това постановява:

Изменя решение № 125 / 23.04.2018г., постановено по гр.д. № 1075 / 2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която Ф.А.Х., Е.З.А., М.З.А., А.А.А., Ш.Али Р. и С.Али И. са осъдени на основание чл.78 ал.2 ГПК да заплатят на Г.Б.М. и С.А.М. сумата 600лв. за направени деловодни разноски, като вместо това осъжда Г.Б.М. и С.А.М. да заплатят на Ф.А.Х., Е.З.А., М.З.А., А.А.А., Ш.Али Р. и С.Али И. сумата 665лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.