Определение по Гражданско дело 206/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………. / 12.09.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На дванадесети септември, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 206 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от адвокат М. Д. – пълномощник на ответниците Д.С.П.и Х.Г.Й., против определение № 257 / 12.07.2018г., постановено по гр. д. № 578 / 2017 г. на Районен съд Кубрат в частта, с която е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото определение за частично прекратяване на съдебното производство в частта за разноските, съставляваща искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че районният съд не е съобразил правилно хипотезата на процесуално представителство от страна на адвоката, вследствие на което неправилно е определен минималният размер на дължимото възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени определението в обжалваната част и постанови ново такова, с което да присъди адвокатско възнаграждение в минимума, предвиден в чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп.директори Б.М. и Ст.С., не е депозирал отговор на частната жалба.

Окръжният съд констатира следното: за да остави без уважение молбата на адвоката, представляващ по пълномощно двама от ответниците по делото, за увеличаване на присъденото възнаграждение до минималния размер по чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, районният съд е приел, че адвокатът не е извършил процесуални действия след направения от ищеца отказ от иска против ответниците Д.С.П.и Х.Г.Й.. Съдът е преценил претенцията за разноски като основателна съгл. чл.38 ЗА, а предвид горния извод е определил размера съобразно минимума, посочен в чл.6 т.5 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, отчитайки броя на действията, извършени от ответниците във връзка с отказа от наследството на техния наследодател, който е бил релевантен за решаване по същество на повдигнатия правен спор.

Въззивният съдебен състав не споделя изложеното становище. Разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК дава право на ответниците да претендират направените от тях деловодни разноски при прекратяване на делото, а когато оказаната правна защита е била безплатна по реда на чл.38 ЗА, правото да се иска присъждане на адвокатското възнаграждение възниква в полза на упълномощения адвокат. Такъв е настоящият случай и районният съд с определението си от 12.07.2018г. е допуснал поправка на ОФГ, като е присъдил в полза на адвокат Мариета Димитрова деловодни разноски в размер 150лв., платими от ищеца Гаранционен фонд.

Въззивният съд не споделя мотивите на районния съд относно приложимата правна норма във връзка с размера на възнаграждението. Разпоредбата на чл.6 т.5 от Наредбата определя минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариални покани, молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, т.е. хипотези, в които се извършва адвокатска услуга, различна от процесуално представителство по образувано съдебно производство.

В настоящия случай е образувано гражданско дело по иск на Гаранционен фонд с определен материален интерес. Приложени са две пълномощни от Д.С.П.и Х.Г.Й., с които са упълномощили адв.Д. да осъществи процесуално представителство на всеки от тях по гр.д. № 578 / 2017г. на РС Кубрат. При това положение, приложимата правна норма за определяне на размера на възнаграждението на адвоката е тази, съдържаща се в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата , а не в чл.6 т.5 от същата. В допълнение следва да се посочи, че адвокатът е извършил конкретни процесуални действия – изготвил е писмени отговори на исковата молба от името на всеки от двамата ответници, взел е участие и в проведеното на 21.02.2018г. съдебно заседание, на което е даден ход.

Във връзка с отхвърлянето на претенцията по приложимата правна норма, районният съд е изложил съображения, че страната, претендираща разноски, трябва да ги заяви с посочване на конкретен размер, а молителят не е сторил това и че всяка парична претенция следва да бъде индивидуализирана по размер, посочен в абсолютна сума. Районният съд е направил този извод въз основа на чл.36 ал.4 ЗА, съгласно който адв.възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода от делото. Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са приложени две пълномощни от Д. П. и Х. Й. в полза на адв.М.Д., в които не е договорено възнаграждение, а е уговорено осъществяването на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, т.е. страните не са договорили и платили конкретна сума за процесуално представителство. По-нататък, на 18.01.2018г. адвокат Д. е подала молба-допълнение, с която е направила искане на осн. чл.38 ЗА да бъде присъдено адв.възнаграждение в минимален размер в нейна полза, предвид осъществената безплатна правна помощ. Задължение на страната, изпълнимо до приключването на делото пред съответната инстанция, е да посочи, че претендира да й бъде присъдено възнаграждение в определен от нея размер, в който счита, че съдът следва да се произнесе. Списъкът би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде определено или определяемо по посочен от страната ясен начин по вид и размер и да е адресирано до съда (така определение № 593 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1758/2017 г., I т. о. и цитираните в него определения на ВКС в същия смисъл). В случая молбата от 18.01.2018г. съдържа в себе си списък по чл.80 ГПК, в който страната е направила искане за присъждане на разноските по определяем начин – в минимален размер съобразно Наредбата. След като исковата претенция е с определен материален интерес на стойност 1 834,28лв., приложимата норма в случая е чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата и дължимото възнаграждение е в размер 358,40лв., което на основание чл.38 ал.2 ЗА следва да бъде присъдено в полза на адв.Димитрова. Задължението за определянето на адвокатското възнаграждение е на съда и се съдържа изрично както в чл.38 ал.2 изр.2 ЗА, така и в чл.2 ал.2 от Наредбата.

Поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния съд, определението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което определението за прекратяване на съдебното производство по отношение на Д. П. и Х.Й. в частта на присъдените разноски в размер 150лв. бъде изменено и Гаранционният фонд бъде осъден да заплати на адв.М. Д. сумата 358,40лв.

Частният жалбоподател претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски за внесена ДТ за обжалване. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. Производството по чл.248 ГПК е функционално свързано с производството по предявения иск, поради което дължимите разноски са тези, които произтичат от изхода на делото по спора – 358,40лв. Разноски за производството по чл.248 ГПК не се дължат (нито пред първостепенния съд, нито пред въззивния), тъй като същото има за предмет процесуалноправен, а не материалноправен спор. Ето защо не следва присъждане на разноски във въззивното производство.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определение № 257 / 12.07.2018г., постановено по гр. д. № 578 / 2017 г. на Районен съд Кубрат в частта, с която е оставена без уважение молба на адв.М. Д. за изменение на постановеното по делото определение от 14.03.2018г. за частично прекратяване на съдебното производство в частта за разноските, съставляваща искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това постановява:

Изменя определение от 14.03.2018г. за частично прекратяване на съдебното производство, постановено по гр.д. № 578 / 2017г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която Гаранционен фонд гр.София е осъден на основание чл.78 ал.4 ГПК да заплати на ответниците Д.С.П.и Х.Г.Й. сумата 150лв. за направени деловодни разноски, като вместо това осъжда Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп.директора Б.М. и Ст.С. да заплати на адв.М. Д. като пълномощник на ответниците Д.С.П.и Х.Г.Й. сумата 358,40лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.