№
06.11.2018 г., гр.Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд, на 06.11.2018 г., в закрито
съдебно заседание, в състав:
председател: Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 289 по описа за 2018
г.
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Ищецът Б.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез служебно назначения повереник адвокат Женя Иванова Попова от АК – Шумен, е
предявила иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, срещу ответниците ОС -
Търговище, ОС-Шумен, РС - Шумен и ПРБ. Моли ответниците да бъдат осъдени да й
заплатят солидарно обезщетение в общ размер на 80 890.84 лв., от които
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на
30 890.84 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2014г., до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД /л. 88-108, л. 3-8,
л. 77, 73 дело ШОС/.
С разпореждане № 368 от 26.06.2018г. по гр.д.
№ 119/2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, на осн. чл. 131 ГПК е разпоредено
да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията на ответниците
/л.120-121 дело ШОС/.
Ответниците, с изключение на ОС – Търговище,
са депозирали отговори на исковата молба, с които са я оспорили /л.128-143 дело
ШОС/. Ответникът РС Шумен, в отговора на исковата молба чрез административния
си ръководител, е поискал и присъждане на разноски.
С определение № 673 от 31.10.2018г. по
ч.гр.д. № 564/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна, на осн. чл. 23, ал.3
ГПК, настоящото дело е изпратено на РОС, тъй като всички съдии от ШОС са се
отвели от разглеждане на производството.
Съдът, в настоящия си състав, при проверка на
исковата молба констатира, че предявените искове са недопустими, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а производството – прекратено, на осн. чл. 130
ГПК, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията. Съгласно нормата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, може да се търси по реда на този закон, а не по общия
ред. С разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ е установено, че гражданите могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Съгласно
разпоредбата на §9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.) право да подадат
заявления за обезщетение по реда на Глава трета "а" от ЗСВ в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата,
чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на
влизане в сила на този закон и
не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт. В
случая е безспорно, че датата на приключване на съдебното производство /л. 60-69
дело ШОС/ е последваща датата на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр.
98/11.12.2012 г.). В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4014/2015 г., IV г. о., ГК.
С разпореждане № 239 от 25.04.2018г. по гр.д.
№ 119/2018г. по описа на Окръжен съд - Шумен, съдът на осн. чл. 129, ал.2 ГПК,
е указал на ищеца, че в едноседмичен срок следва да представи доказателства, че
е изчерпал процедурата по реда на глава трета „а“ ЗСВ преди завеждане на
настоящата искова молба. Разпореждането съдържа изрично предупреждение, че при
неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната на осн. чл. 129,
ал.3 ГПК, а производството по делото ще бъде прекратено /л. 81-82 дело ШОС/.
Препис от това разпореждане е връчено на
повереника на ищеца – адвокат Женя Иванова Попова от АК – Шумен на 03.05.2018г.
/л.84 дело ШОС/, както и лично на ищеца на същата дата /л. 85 дело ШОС/.
По молба на ищеца, на осн. чл. 63, ал.1 ГПК,
съдът продължил срока с 14 дни /л.86 дело ШОС/.
С молба с вх. № 2708 от 22.05.2018г.,
повереника на ищеца – адвокат Женя Иванова Попова от АК – Шумен, е уведомила
съда, че се е свързала с ищеца, за да й предостави заявлението срещу нарушаване
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по реда на глава
трета „а“ от ЗСВ подадено чрез Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието,
както и други от които се вижда, че е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение. Ищецът отговорил на адвоката, че всички документи са й
откраднати. Повереникът сочи, че след справка в сайтовете на ВАС и АССГ се
снабдила със съдебни актове. Предмет на делата е писмо изх. № 94-Б-125/14 от
24.03.2015г. на заместник министъра на правосъдието и констативен протокол изх.
№ РС-14-436 от 17.12.2014г. на ИВСС. От същите било видно, че административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава III ЗСВ е била проведена и изчерпана без постигане на
споразумение. Към молбата са приложени съдебни актове със заличени данни /л.88,
98-108 дело ШОС/.
Видно от мотивите на представеното
Определение № 1081 от 24.02.2016г. по дело № 7615/2015г. по описа на АССГ е че:“… предмет на оспорването в случая е
следният: 1. Оспорване на констативен
протокол изх. № РС – 14.436 от 17.12.2014 г. на ИВСС, с който не е допуснато до разглеждане
заявлението по същество на В., тъй като същото е подадено след изтичане на 6
месечния срок по чл. 60а, ал.4 от ЗСВ, а не както
е посочено в него НПК, считано от постановяване на окончателния акт по делото –
решение от 13.12.2013 г. по ВЧНД 227/13 по описа на ОС – Търговище;
2.
Уведомително писмо изх. № 94 – Б – 125/14 от 24.03.2015 г. на заместник
министъра на правосъдието, с което е съобщен констативния протокол на ИВСС на оспорващата…….“
Видно от диспозитива на това определение е,
че съдът е постановил следното:
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Б.
Н. В. срещу констативен протокол изх. № РС – 14.436 от 17.12.2014 г. на ИВСС,
Уведомително писмо изх. № 94 – Б – 125/14 от 24.03.2015 г.
на Министерство на правосъдието.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г.
на Административен съд – София град, Първо отделение, 8 – ми състав.“ /л. 100-104 дело ШОС/.
Това определение е оставен в сила с окончателното
Определение № 5382 от 09.05.2016г.по адм. Дело № 4550/2016г. на ВАС IV отделение /л.105-108 дело ШОС/.
Самият ищец в исковата си молба сочи: “Спазвайки 6 месечния срок за това…….отправих
заявление до ВВС – София за обезщетение от държавата по чл. 60, глава 3 от
Закона за съдебната власт. ………….В резултат от подадените от мен заявления до
министъра на правосъдието чрез Инспектората на ВСС получих някакво писмо на
26.03.2015г. от министъра с прикрепен
констативен протокол за отказ от разглеждане“ /л. 94, абзац последен
и л. 95 абзац първи дело ШОС/.
Т.е. ищецът изрично признава, че е подал заявление по Глава трета
"а" от ЗСВ, но е получил протокол за „отказ от разглеждане“. Това
признание се потвърждава и от горецитираното Определение № 1081 от 24.02.2016г.
по дело № 7615/2015г. по описа на АССГ, представено от страна на ищеца, от
което е видно, че на последния е бил връчен констативен протокол на ИВСС, с който не е допуснато до разглеждане
заявлението по същество, тъй като същото е подадено след изтичане на 6 месечния
срок по чл. 60а,
ал.4 от ЗСВ.
От горното може да се направи извод, че от
ищеца е направено искане по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по него е била образувана преписка, но по нея не се
е развило производство за определяне на правото на страната да получи
обезщетение за вреди. При тези обстоятелства искът по чл. 2б от ЗОДОВ
е недопустим поради липса на установената в чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. Касае се за процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, поради което и липсва право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ
в полза на ищеца. Съдът може да разглежда само иск, който е надлежно предявен,
поради което провежданото производство в тази негова част, по този иск, се
явява недопустимо.
С включването на чл. 2б в
обхвата на ЗОДОВ, искът се основава на специалния закон и се разглежда по
особения ред, предвиден в него, като ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.) е проява
на стремежа на законодателя да предостави ефикасно вътрешноправно средство за
защита на правата по чл. 13 КЗПЧОС.
Същото разрешение на въпроса следва и практиката на Върховния административен
съд, изяснила естеството на производството по Глава трета "а" ЗСВ при упражняването на съдебно-административен контрол
върху актовете на Министъра на правосъдието или овластени от него лица в
случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ,
оставени без разглеждане. (опр.
№ 2665/2014 г. по адм. д № 2489/14 г. на ВАС, VI отд., опр. № 890/2014 по адм. д. № 740/2014 г. на ВАС, VI отд). Изчерпана административна процедура
по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ,
който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или
негативен (неблагоприятстващ) за лицето подало заявление за обезщетение. Когато министърът на правосъдието, респ.
оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като
подадено след срока по чл. 60а, ал.
4 ЗСВ или поради
неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК. Така и Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2643/2017 г., III г. о., ГК.
По разноските.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК: „В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.“
Възнаграждение се дължи, независимо, че процесуалният представител не е юрисконсулт. Това е така, тъй като нормата на чл. 32, т.3 от ГПК предвижда възможността процесуалното представителство на учреждения, предприятия, юридически лица и еднолични търговци да се осъществява освен от юрисконсулт и от други лица с юридическо образование. При благоприятен за страната - юридическо лице, изход на спор, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал.8 от ГПК за разноските, следва да намери приложение по аналогия на закона и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от юридическото лице на дължимото трудово или служебно правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебно-деловодните разноски /в този смисъл е постановеното определение № 163/05.03.2014 г. по т.д. № 2638/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Така и Решение
10.07.2014 г. по въззивно гр.д. № 219/2014 г. на Апелативен съд – Варна, Решение № 64 от 05.01.2017г. по адм. дело № 11193/2015г. на Върховния административен съд, V отделение, както и оставеното в сила с него Решение № 128 от 07.08.2015 год. адм.дело № 180/2015 г. на Административен съд – Сливен, Решение
№ 105,
03.11.2014 г., по в.гр. дело № 236/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 536 от 13.05.2015г. по г.д. N.1655/2015г. на ВКС,
III г.о., ГК.
Съгласно чл. 169, ал.1 във вр. с чл. 162, т.1
и т.2 ЗСВ, административния ръководител на ответника РС – Шумен, е лице с
юридическо образование.
Както вече се посочи, ответникът Районен съд
– Шумен, чрез административния си ръководител е депозирал отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, като е направил искане за присъждане на разноски.
Поради прекратяване на производството, на
осн. чл. 78, ал.4 във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 25, ал.3
във вр. с ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника РС – Шумен,
разноски за възнаграждение в размер на сумата от 450 лв. За да определи този
размер, съдът взе в предвид, че материалния интерес е многократно над
10 000 лв. - 80 890.84 лв.
Само за пълнота на изложението следва да се има
в предвид, че разпоредбата на чл.78 ГПК урежда
отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК-освобождаването на ищците от разноски за производството и сравняването
на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата,
освободени от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане
на разноските, направени от другата страна. Вж. и Определение
№ 855/02.12.2013 по дело № 4316/2013 на ВКС, ТК, I т.о.
Мотивиран от горното, съдът на осн. чл. 130
ГПК,
Р А З
П О Р Е Д И
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1846 от
04.04.2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, поправена с Молба с вх. № 2708 от
22.05.2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, въз основа на която е образувано
гр.д. № 119/2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, прекратено и изпратено на
осн. чл. 23, ал.3 ГПК на Окръжен съд – Разград, където е образувано като гр.д.
№ 289/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 289/2018г. по описа на Окръжен съд –
Разград, като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА Б.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд – Шумен, представляван от Емилиян Кирилов Ангелов -
административен ръководител – председател, с адрес: ПК 9700, гр. Шумен,
ул. Съединение №1, сумата от 450.00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, за
разноски за възнаграждение за защита от лице с юридическо образование, на осн.
чл. 78, ал.4 във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 25, ал.3 във
вр. с ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
съдия: