РЕШЕНИЕ

№

гр.Варна, 02.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.04.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 115 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Аргос“ ЕОООД - гр.Разград срещу решение № 40 от 25.11.2016 г. по т.д.№30/2016 г. на Окръжен съд – Разград, с което съдът признава оспорването на фактури № 2039/31.10.2013 г., № 2162/19.03.2014 г. и № 2379/3.06.2015 г. за недоказано, като го осъжда на основание чл.327 ТЗ и чл.86-ЗЗД да заплати на „Роведи Агро“ ООД - гр.Варна сумата 45 906 лв – дължима цена на доставени торове: розозол, роведи и цинк в изпълнение на сключен с фактури № 2039/31.10.2013 г., №2162/19.03.2014 г., №2362/1.08.2014 г. и №2379/3.06.2015 г. договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане й изплащане, сумата 6385.87 лв – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за времето от 1.11.2013 г. до 14.03.2016 г., както и сумата 6898.34 лева - съдебни разноски. Моли за неговата отмяна изцяло като неправилно и за постановяване на друго решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на РОС, в евентуалност за отхвърляне изцяло на предявените осъдителни искове от „Роведи Агро“ ООД гр.Разград против „Аргос“ ЕООД гр.Разград, като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

С писмен отговор „Роведи Агро“ ООД – гр.Варна моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за нарушена родова подсъдност при разглеждане на делото, тъй като предявени по четирите процесни фактури били общо осем обективно съединени иска с цена под 25000 лв, е неоснователно. Безспорно е, че страните са в трайни търговски отношения, като фактурите са издадени във връзка с извършени от ищеца на ответника еднократни доставки във връзка със сключен между тях неформален договор за доставка на агропрепарати. Не се касае за доставки по различни договори за доставка. Ето защо, не са налице отделни искове за главница и лихви за забава по всяка от фактурите, а са предявени един главен иск по чл.327-ТЗ за цената на доставените, но незаплатени препарати, общо по четирите фактури и един акцесорен иск по чл.86, ал.1-ЗЗД за мораторни лихви общо върху главниците по тях за периода на забава. Сборната цена на претенциите по четирите фактури е водеща за определяне на компететния съд да разгледа спора, който в случая предвид цената на иска за главницата – 45906 лв е Окръжен съд Разград съгласно чл.104, т.4 - ГПК. Акцесорният обективно съединен иск следва съдбата на главния иск. Следва да се посочи, че дори искът да е бил подсъден на районния съд, което условие в случая не е налице, разглеждането на делото от окръжния съд не би могло да доведе до обезсилване решението на последния съгласно чл.270, ал.4 – ГПК.

Оплакването за неправилно приет от съда неспазен срок за представяне на образец от подписа на законния представител на въззивника е неоснователно. Ответникът не е дал необходимото съдействие на вещото лице по назначената по искане на ищеца СГЕ, въпреки че е бил задължен с определение №703/08.07.2016 г. да представи в 3-дневен срок от съобщението доказателства относно характера на установените с Пенчо Пенчев отношения – трудови или по граждански договор, както и сравнителен образец от подписа на управителя Йордан Панчев и на счетоводителя на дружеството. Препис от определението, с което е било и насрочено делото за 27.09.2016 г. от 14.40 ч. е бил редовно връчен на ответника на 01.08.2016 г., като изпълнение не е последвало както в указания му срок, така и в следващите две съдебни заседания – на 27.09.2016 г. и 25.10.2016 г. Едва след приключване на делото с молба от 04.11.2016 г. ответникът е представил свободни образци от подписа си, а не указания му от съда сравнителен материал. При това положение от една страна поради липса на съдействие от ответника вещото лице-графолог не е било в състояние да изпълни възложената му задача, като е уведомило съда за това с молба от 11.10.2016 г. От друга страна доказателствената тежест относно неистинността на документите – фактури, които носят подпис на страната, която ги оспорва, се носи от оспорващата страна съгласно чл.193, ал.3, изр.1 –ГПК, а именно – от ответника, а не от ищеца. От трета страна със заключението на ССЕ се установява, че процесните фактури са били осчетоводени и от двете дружества, което потвърждава приемането им от ответника, както и приемането на самите доставени агропрепарати. Това прави назначената СГЕ и вече ненужна. Следва да се приеме следователно, че оспорването на фактурите не е доказано, както и че доставените препарати по тях са получени и приети от ответника, доколкото двустранно-подписаните фактури имат характер и на приемо-предавателни протоколи. Предвид това допуснатата СГЕ е била правилно заличена от РОС в с.з. на 25.10.2016 г.

По отношение оплакването в жалбата за нарушение специалните норми на Закона за растителна защита, съдът намира следното: Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото агротехническа експертиза, предмет на сделките са родово определени торове от вида на органичните и неорганични такива. Препаратите са посочени във фактурите по начин, съответен на отразеното върху опаковката им, идентичен и с този съгласно придружаващите ги и издадени от производителя сертификати (л.39-52 от първоинстанционното дело), т.е. на действителното им предназначение, а отделно от това са снабдени и с необходимите маркировки и опаковка. Сертификатите, както и маркировката и опаковките, са съответни на изискуемите по смисъла на приложимия съгласно ЗЗР Регламент (ЕО) №2003/ 2003 на Европейския парламент и Съвета от 13.Х.2003 г. В съответствие с този регламент като произведени в държава членка на ЕО, а именно Белгия, торовете по процесните доставки са обозначени като „ЕО тор”. Съгласно чл.5 от Регламента ЕО торовете са сред препаратите, които са в „свободно обръщение в рамките на Общността“, а по силата на чл.131, т.3 - ЗЗР същите попадат и извън предвидения за търговия с продукти за растителна защита регистърен режим. Следователно процесните препарати за растителна защита не подлежат на регистрация, тъй като са произведени в Общността.

Горните фактически и правни констатации обуславят извода както за допустимост, така и за основателност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат уважени. РОС е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което постановеното от него съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Предвид липсата на искане от ответника по въззивната жалба за присъждане на разноски за въззивната инстанция, такива не му се присъждат с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/25.11.2016 г. по т.д.№30/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.