Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
на двадесет и пети април Година 2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от С.И.И. с ЕГН **********,*** против решение №
27/20.11.2017г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2017г., в
частта, с която е осъден да заплати на
осн. чл. 274 от КЗ /отм./ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
121265113, гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 сумата 41 669, 52 лева,
предявена като частичен иск от сумата
60 708, 45 лева, левовата равностойност на възстановените средства на
„Интер юръп“ АГ /InterEurope AG/ по фактури № 001144-1203 от 16. 03. 2012 г. за
19 106, 98 евро и № 002184-1203 от 25. 05. 2012 г. за 2 171, 11 евро
по щета № 55509, заведена в „Интерамерикан България“ ЗЕАД, относно осъщественото
на 06. 12. 2011г. ПТП, причинено от лек автомобил с рег. № РР 7929 АР в района
на гр. Ерланген, ФРГ, както и сумата 11 105, 97 лева на осн. чл. 86 от
ЗЗД, представляваща обезщетение за забава на плащане на сумата 41 669, 52
лева, считано от 23. 04. 2014 г. до 05. 12. 2016 г., както и законната лихва
върху сумата 41 669, 52 лева, считано от 05. 12. 2016 г. до окончателното
й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в обжалваната му част, моли съда да го отмени и се произнесе по
същество, като отхвърли предявените срещу него искове.
Оплакванията
в жалбата се свеждат до това, че изложените от съда мотиви почиват не на събрани по съответния ред
доказателства, а на предположения, които не могат да обосноват осъдително
решение, както и на това, че решението противоречи и на събраните по делото
писмени доказателства.
На първо място се
поддържа възражението за липсата на основание
за възникване на регресната отговорност на ответника С.И., както и твърдението
за липсата на доказателства той да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закон норма, предвид на
това, че регресната му отговорност е ангажирана на това единствено основание,
посочено в исковата молба. В потвърждение на тезата си сочи писмени
доказателства, които първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил : заявлението
за временно отнемане на шофьорска книжка, където във връзка с установяване на
нарушението е посочено, че извършеното застрашаване на движението по пътищата не е в следствие на употреба на алкохол и на
непозволено отдалечаване от мястото на произшествието; писмо до прокуратурата
Нюнберг – Фюрт от 07.12.2011г., в което е отбелязано разпореждане на прокурор за
следното обвинение в деяние : непозволено отдалечаване от мястото на
произшествието и съдебното решение от
12.12.2011г. на Градския съд – Ерланген,
където изрично е посочено, че производството е за разследване срещу ответника С.И. поради непозволено отдалечаване от мястото на
произшествието. В съдебното решение няма данни и наказание за това, че ПТП е
извършено след употреба на алкохол.
Второто
основно оплакване в жалбата се свежда до твърдението за недоказаност размера на
присъдената сума. Въпреки направеното от ответника оспорване съдържанието на
приложените писмени доказателства в тази насока, недоказано се явява по делото,
че всички заплатени суми са свързани с репариране на причинените от ПТП вреди,
както и че всички заплатени суми са включени в отговорността на застрахователя
съобразно общите условия на вида застраховка.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./.
Ищецът ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, гр.София претендира от ответника С.И.Т. с ЕГН **********,***
заплащане на сумата от 41 669,52лв, представляваща сбор от левовата
равностойност на възстановените средства на „Интер юръп“ АГ по фактури №
001144-1203 от 16.03.2012г. за 19 106,98 евро и № 002184 – 1203 от 25.05.2012г.
за 2 171,11 евро, частична претенция, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от завеждането на
иска - 05.12.2016г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 11 116, 74 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху
частично претендираната сума от деня на
изпадането в забава на ответника до завеждането на иска, както и разноски по
делото.
С
допълнителната искова молба – вх.№ 1501/10.04.2017г. е въведено още едно
основание за ангажиране регресната отговорност на И., а именно – виновно отклоняване от
проверка за употреба на алкохол, на осн.чл.274 ал.1 т.1 пр.3 от КЗ /отм./, по
което основание първоинстанционният съд не се е произнесъл, тъй като е уважил
претенцията въз основа на въведеното с исковата молба основание – управление на
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Това нововъведено основание, алтернативно на
първоначалното, съставлява допустимо изменение на първоначалния иск, а не
последващо такова, което би било недопустимо,
като заявено извън изрично уредените в ГПК срокове и хипотези на
обективно съединение на искове. Изменението е допустимо, тъй като е извършено в
срока за подаване на допълнителна искова молба
- чл.372 ал.2 ГПК. /
реш. № 228 / 19.08.2013 год. по гр.д.№ 1219 / 2012 год.
на IV г.о. ВКС, опр. № 366 / 12.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 221
/2012 год. на II г.о. на ВКС и опр.№
884/20.11.2013г. на ВКС, ТК, първо т.о.
по т.д. № 2265/2013г. В този смисъл неоснователно е твърдението на
въззивника, че отговорността на ответника е ангажирана на едно единствено
основание, посочено в исковата молба – управление на МПС
след употреба на алкохол с концентрация
над допустимата по закон норма.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2011г. в района на
гр.Ерланген – провинция Бавария, ФРГ е
настъпило ПТП с управляваното от ответника И. МПС с български рег. № РР 7929 АР
по аутобан А3 в посока Пассау/Линц при отсечка 600/ км 6, 819. Тъй като не
видял стоящия в края на задръстването автомобил на пострадалия Бомбек, И. връхлетял върху него с голяма скорост, в
резултат на което предизвикал верижно блъскане на намиращите се пред него още два автомобила. След инцидента И.
напуснал местопроизшествието. За извършеното от него е заведено производство за
разследване, поради непозволено
отдалечаване от мястото на произшествието, инкриминирано деяние съгласно § 142,
ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, завършило с Решение
от 12. 12. 2011 г. на Градски съд
Ерланген, с което на осн. § 111 от Наказателно-процесуалния кодекс на И.
временно е отнета
шофьорската книжка. В решението изрично е отразено, че по
превозните средства е възникнала обща щета от най-малко 20 000 евро. В Заявление
за временно отнемане на шофьорска книжка на ответника С.И.И., издадено от Пътна
полицейска инспекция – гр.Ерланген от
06. 12. 2011 г., пък е отразено, че след
тест за употреба на алкохол с Енвитек Акоквант е констатирано наличие на
алкохол 0, 85 mg/l., като пробата е взета 5 часа след произшествието- на
07.12.2011г. в 02,35 часа. На стр.5 от същото заявление, при описанието на
фактическата обстановка на извършеното деяние, са записани показанията на
другите участници в инцидента. Така според показанията на свидетеля Б.при
излизането на И. от автомобила, оттам е изпаднало едно шише водка. И. силно
миришел на алкохол. В лекия автомобил полицейските служители са намерили четири
празни шишета от бира и две пълни шишета с бира.
Според
защитната теза на ответника, подкрепена от показанията на неговия брат Т., в
бензиностанцията, в която го откарал брат му след инцидента, той си купил водка
и изпил 100-200 грама, тъй като бил премръзнал. Преди катастрофата не е пил.
Свидетелят Т. заявява, че не е сигурен дали брат му бил употребил алкохол,
когато го намерил край магистралата.
Оплакването
в жалбата, че съдът изобщо не е обсъдил факта, че в Заявлението за временно
отнемане на шофьорската книжка е отбелязано, че във връзка с установяване на
наказуемото деяние и нарушената разпоредба извършеното застрашаване на движението по пътищата не е в следствие на употреба на алкохол и на
непозволено отдалечаване от мястото на произшествието, е неоснователно. След
като в решението на Градския съд на Ерланген
изрично е прието, че след катастрофата И. „ е напуснал мястото на
произшествието, без да даде възможност за извършване на необходимите
констатации“ и това поведение е квалифицирано като наказуемо поради
„непозволено отдалечаване от мястото на произшествието съгласно пар.142 ал.1 т.1
от Наказателния кодекс“, не може да бъде споделена тезата, че наказуемото
деяние и нарушената разпоредба не са свързани с употребата на алкохол. След
като е напуснал мястото на инцидента, на И. фактически е нямало как да му бъде
взета проба за алкохол. На съда е
известна безпротиворечивата практика на ВКС, отразена в решение № 75/23.06.2011 г. по т. д. № 643/2010
г. на І т. о., решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ІІ т. о.,
решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на II т. о. и решение №
113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г. на I т. о., съгласно която виновното отклоняване на
причинителя на ПТП от местопроизшествието не означава автоматично, че това се
прави с
цел да се осуети проверка за употреба
на алкохол, а е обстоятелство което подлежи на доказване в производството по
регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би
могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
последно КЗ (отм.) за регресна отговорност на застрахования. В случая обаче тази
практика не може да бъде приложена, доколкото по делото съществяват
доказателства, че ответникът И. е употребил алкохол непосредствено преди
настъпването на процесното ПТП. Така показанията на свидетеля Бомбек, отразени
в Заявлението за временно отнемане на шофьорската книжка не са опровергани.
Показанията на свидетеля Т., брат на ответника, съдът цени с оглед на
заинтересоваността на този свидетел от
изхода на спора предвид наличието на родствената връзка с ответника. Въпреки
тази връзка налице е известна уклончивост на констатацията на свидетеля относно
употребата на алкохол от И. в момента на тяхната среща : „ Когато го намерих,
ако кажа 100 % че не е бил употребил
алкохол ще излъжа, ако кажа беше, пак ще излъжа“ – л.40. Наличието на
концентрация на алкохол в кръвта на ответника И. от 0,
85 mg/l е доказана по делото. Недоказано остава твърдението му,
че алкохолът е изпит от него след произшествието, на бензиностанцията с брат
му, защото е бил премръзнал. Единствените ангажирани в тази насока
доказателства са неговите лични твърдения.
Горният извод за неоснователност на оплакването във
въззивната жалба се налага и до издаденото изрично разпореждане от прокурора за
обвинение в деяние : „непозволено отдалечаване от мястото на произшествието“. Ето
защо съдът намира, че неотразяването в полицейските документи на факта на употреба
на алкохол от ответника И. не подкрепя защитната му теза за липсата на
основание за ангажиране на регресната му отговорност.
Оплакването,
че употребата на алкохол от И. не е доказана, тъй като никъде в съдебното
решение няма данни и наказание за това, е също неоснователно, доколкото
законът, в нормата на чл.274 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ /отм./ не изисква деликвентът
да е бил осъден за управление на МПС
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта, по-висока от допустимата по
закон.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че
исковата претенция се явява основателна на предявеното в исковата молба
основание.
Досежно
размера на присъдената сума :
Безспорно
установено е по делото, че към момента на
осъществяване на процесното ПТП е бил налице сключен
договор за „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337, с включена
клауза „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Интерамерикан България“
ЗЕАД. Уреждането на отношенията между пострадалите в Германия лица и българския
застраховател е
осъществено в рамките на Европейската система „Зелена
карта”, създадена през 1949г. въз основа на Препоръка № 5 на Главната работна група по шосеен транспорт към
Комисията по вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН,
чиято цел е да създаде облекчени условия на пострадалите при ПТП лица да бъдат
обезщетени за причинените им имуществени и неимуществени щети от МПС
с чужд регистрационен номер, съобразявайки се
със съществуващите различия в лимитите на отговорност, застрахователните
условия и начина за уреждане на щети в страните, в които „Гражданска
отговорност” е задължителна. Системата е въведена с подписването на Лондонското
споразумение, като продължение на Многостранното гаранционно споразумение за
транспорт на територията на Европа, ратифицирано от България и Германия като
членки на ООН и ЕС. Целите на системата за България се постигат чрез дейността
на Националното
Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи / НББАЗ/. За регулиране на
дейността на националните бюра от различните държави от Системата са приети
Вътрешни правила, които съдържат освен легални определения на използваните
понятия, така и конкретни правила на работа. Съгласно чл.4 от тези Правила
всяко национално бюро определя условията, по които дава, отказва или оттегля
своето съгласие за кореспонденти, установени на територията на страната, в
която е компетентно, чрез които се осъществява обработването и уреждането на
отношенията между увредените лица и застрахователя, издал застрахователната полица,
на територията на настъпилото ПТП. Съгласно чл.4.4 от Вътрешните правила
кореспондентът обработва всички щети в съответствие със законовите и
регулаторни условия, приложими в страната на ПТП и отнасящи се до отговорности,
обезщетения към пострадалите и задължителна застраховка „ГО“ от името на
Бюрото, което го е одобрило и от името на застрахователя, който е поискал
неговото одобрение, за събития, причинени в тази страна с участието на МПС,
застраховани от застрахователя, който е поискал това одобрение. В Правилата са
посочени условията и редът за регулиране на отношенията в случай, че обезщетението надвишава
условията или лимитите, приложими съгласно задължителната застраховка „ГО“ в
страната на събитието – чл.4.4 във връзка с чл.3.5. В чл.5 от Правилата
подробно са разписани условията за възстановяване на платените обезщетения.
Във връзка с
горното по делото е установено, че пострадалите при ПТП лица са предявили
претенциите си за обезщетяване пред задграничния кореспондент „Интер юръп“ АГ /InterEurope AG/, където е била заведена Щета № 1103003768. Приложени са
по делото писмени доказателства за изплатени
обезщетения на пострадалите лица : на А.П.- 305 евро за материални щети,
15 765, 51 евро, 42, 48 евро за МПС
оказване на помощ, теглене и транспортиране, 500 евро обезщетение,
200 евро обезщетение, 100 евро
обезщетение, 59 евро други материални щети, 339, 22 евро ДДС, 1 126, 51
евро разходи за адвокат, 184, 87 евро материални щети; за платени на Техническа здравна каса 127, 75
евро, 861, 54 евро на К.Ф.за разходи за
ремонт на МПС, еднократни разходи, 291,
39 евро за разходи за ремонт на МПС; за четири извършени плащания от по 30, 20, 20 и 20 евро на д-р Томас Билер,
представляващи разходи за лекарски доклади; за платени 960, 45 евро на ДЕКРА
АУТОМОБИЛ ООД, относно други експерти; за платени 61, 83 евро на Болница
Милостивите братя за разходи за лекарски доклад; на Автокъща Айселайн - 190, 40 евро за разходи за
наем; за платена сума от 5 540, 16
евро на DEVK Застраховане за сума за възстановяване на МПС; на Sattler – Kollege Nuslein - 649 евро за
еднократни разходи, МПС Каско приспадане, МПС оказване на помощ, теглене и
транспортиране, 100 евро обезщетение,
120, 67 евро разходи за адвокат; на Клиника Инголщадт - 54, 35 евро за полицейски акт; на д-р мед. Гумбрехт - 30 евро разходи за лекарски доклад; на HUK-COBURG - 299, 98 евро за
разходи за наем за кола.
Чрез НББАЗ „Интер
юръп“ АГ е предявил претенции за изплатените обезщетения към „Интерамерикан
България“ ЗЕАД, където е заведена Щета № 55509. Застрахователят е получил 3
броя фактури, издадени от „Интер юръп“ АГ - фактура № 001144-1203 за 17059, 80
евро за имуществени вреди; фактура № 002184-1203 за изплатено обезщетение в
размер на 2 171, 11 евро за неимуществени вреди и частична фактура №
002820-1203 за изплатено обезщетение на 3 лица за имуществени вреди в размер на
6 729, 95 евро и начислена посредническа такса в размер на 736, 47 евро. На 10. 04. 13 г. е получена окончателна фактура
№ 00984-1303 за изплатено обезщетение по щета № 1103003768 в размер на
2 255, 60 лв. Представени са доказателства и за възстановяване на
заплатените от кореспондента суми.
Вземането на „Интерамерикан България“ ЗЕАД спрямо
ответника И. е цедирано на 13.02.2014г. на ищцовото дружество ЗД „Евроинс“ АД в
размер на 61 531, 36 лв., като длъжникът е уведомен надлежно за това.
Предвид на така
изследвания механизъм на обезщетяване на пострадалите от ПТП лица и
възстановяване на заплатеното обезщетение съобразно правилата на Системата
„Зелена карта“, съдът намира оплакването на въззивника за липсата на ясни и
безспорни данни, че всички заплатени суми са свързани с вреди от процесното
ПТП, както и че са включени в отговорността на застрахователя съобразно общите
условия на вида застраховка за неоснователно.
Съдът съобразява
и обстоятелството, че в решението на Градския съд в гр.Ерланген изрично е
установено, че по превозните средства, участвали в процесното ПТП, е възникнала
обща щета от най-малко 20 000 евро. Констатацията на влязлото в сила
съдебно решение обвързва съда с материална доказателствена сила да бъде приет
за установен факта на причиняване на вреди в гореустановения размер.
По отношение на претенцията
за обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане следва да се посочи, че в
случая е неприложима нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, предвиждаща, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
тъй като регресното право на суброгиралия се застраховател произтича от закона,
а не от деликта. Доколкото задължението на деликвента по отношение на
застрахователя не е скрепено със срок, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора – чл.84 ал.2 ЗЗД /в този смисъл е
практиката на ВКС / Решение № 89 от 30.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 985/2009 г., I т. о., ТК/. В разглеждания случай по делото
е представена регресна покана, връчена на длъжника на 23.04.2014г. и от
тази дата се дължи лихвата за забава. До подаването на исковата молба на
05.12.2016г. тя е в размер на 11 105,97лв.
По изложените
съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
На въззиваемата
страна се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 200лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 27/20.11.2017г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2017г. в
обжалваната част.
В необжалваната
част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.И.И. с
ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със
седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Хр.Колумб“ № 43 сумата от 200лв – ю.к.
възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на
чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: