РЕШЕНИЕ № 7

Гр. Разград 20.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и девети януари две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Небенур Реджебова

Прокурор: Антония Донева

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 354 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 294/15.06.2017 г., постановена по нох дело № 54/2017 г., РС-Разград признал подсъдимия Х.Г.Х. за виновен в това, че на 04.06.2016 г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на П.В.А.,***, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване на обкръжаващата го среда-травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът наложил и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК–Задължителни периодични срещи с пробационен служител за изпитателния срок на наказанието.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Х.Г.Х. за виновен в това, че на същата дата и същото място причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено вдясно; долния клепач на лявото ухо и скуловата област; подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око външностранично от ириса; драскотини над извивката на дясната ушна мида, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил общо наказание, като наложил най-тежкото такова, а именно – три години лишаване от свобода, изтърпяването на което се отлага за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът наложил и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –Задължителни периодични срещи с пробационен служител за изпитателния срок на наказанието.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Х.Г.Х. за невиновен да е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител, в условията на чл. 20, ал. 2 от НК, с Г.А.К. ***, както и да е причинил лека телесна повреда на Н.Д.И., изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо със загуба на слух за дясно ухо 32.5 децибела, разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; долната част на гръдната кост и левия гръден мускул; ребрената дъга от дясната страна и го оправдал по тази част от обвинението.

Със същата присъда, съдът признал подсъдимия Г.А.К., живущ ***, за виновен в това, че на 04.06.2016 г. в гр. Разград, е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо със загуба на слух за дясно ухо 32.5 децибела, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лв. Съдът признал подсъдимия Г.А.К. за невиновен да е извършил деянието в условията на чл. 20, ал. 2 от НК – в съучастие , като съизвършител с подсъдимия Х.Г.Х. *** и да е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено вдясно;долния клепач на лявото ухо и скуловата област, долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга на дясната страна; подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око външностранично от ириса; драскотина над извивката на дясната ушна мида и го оправдал по тази част от обвинението.

С присъдата съдът осъдил подсъдимите Х.Г.Х. и Г.А.К. да заплатят по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 231.83 лв. за разноски на досъдебното производство и сума в размер на 150 лв. по сметка на РС-Разград за разноски в съдебното производство.

Недоволен подсъдимия Х.Г.Х. обжалва присъдата с бланкетна жалба чрез защитника си адв. С.Д. като незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и явно несправедливи наказания, с молба за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда.

В допълнителни съображения защитника адв. С.Д. сочи, че първоинастнционния съд не взел предвид всички събрани гласни доказателства и не обсъдил съществуващите противоречия в гласните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Твърди се също така, че по същество липсват мотиви към присъдата, което представлява съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанциониня съд за ново разглеждане от друг състав. Направени са искания за събиране на нови гласни доказателства, които въззивният съд намери за основателни и уважи.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия Х.Х.. В защитната си реч защитника отново набляга на съществуващи противоречия в свидетелските показания относно това кой е нанесъл удар на пострадалия П.А.. Твърди се също така, че от събраните на въззивното производство гласни доказателства по несъмнен и безспорен начин било установено, че подсъдимият Х. не само не е нанасял удари на пострадалите, но се установило и кое точно лице е направило това. В условията на алтернативност се изтъква, че наложеното на подсъдимия Х.Х. наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с личността му и характеристичните данни.

Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно анализирал наличните доказателства , като изводите му кореспондират с тях, а наложеното наказание е справедливо. Събраните на въззивното съдебно следствие доказателства не налагат нови изводи досежно деянието спрямо пострадалия П.А.. Иска от съда потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители адв. К. също иска потвърждаване на присъдата. Счита, че събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства, не променят изводите до които достигнал първоинстанционният съд относно участието на подсъдимия Х. в причиняването на телесни повреди на двамата пострадали.

В последната си дума подсъдимият Х.Х. моли да бъзе оправдан.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт намери, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Разградският районен е положил дължимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства и след събрани в хода на проведено въззивно следствие доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Х.Г.Х. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.А.К. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

На 03.06.2016 г. свидетелят Н.И. празнувал рождения си ден на семейната вила, находяща се в близост до гр. Разград, заедно със свои приятели. Малко след полунощ част от компанията решили да продължат в дискотека “Сохо“, находяща се в центъра на гр. Разград. В дискотеката освен свидетелят Н.И. били също свидетелите П.А., П.П., М.М., Ф.Х.и С.Г.. Малко по – късно към тях се присъединила и свидетелката П.И.-сестра на Н.И.. Същата вечер охрана в заведението били свидетелите Б.Б.и С.Н.. Не след дълго подсъдимият Х.Х. на няколко пъти предизвиквал свидетелят Н.И. да излязат пред дискотеката “да се разберат“. Това принудило свидетелката П.И.да са обади на съпруга си, който пристигнал на място заедно с вуйчо й. Нарастването числеността на компанията, накарало подсъдимият Х.Х. за момента да не безпокои свидетеля Н.И.. След определено време свидетелката П.И.си тръгнала заедно със своя съпруг й вуйчо й, а след тях си тръгнали и свидетелите С.Г. и Ф.Х.. Около 03:30 ч. на 04.06.2016г. свидетелите П.П. и М.М. излезли пред дискотеката и в този момент видели подсъдимият Х.Х., заедно с още няколко момчета, да извеждат насила от дискотеката свидетелят Н.И., като едновременно с това подсъдимият Х.Х. нанасял удари по лицето на свидетелят Н.И., като тези действия продължили и пред дискотеката. Така подсъдимият Х.Х. нанесъл около 4-5 удара по лицето на свидетелят Н.И., който в резултат паднал на земята. През същото това време свидетелят П.А. излизал от тоалетната на заведението и след като видял, че на масата им няма никой, също се отправил към изхода, виждайки последните удари, които подсъдимия Х.Х. нанесъл на свидетеля Н.И., както и как последният пада на земята. Виждайки всичко това свидетелят П.А. се втурнал към падналия на земята Н.И. с думите “оставете приятеля ми”. Подсъдимият Х.Х. се обърнал към свидетелят П.А. и му нанесъл силен удар в областта на брадата, при което последният паднал на земята, ударил си главата и замрял в това положение. Виждайки това положение, свидетелят Н.И. се надигнал от земята, но бил хванат през кръста отзад от подсъдимият Г.К., който не го пускал да отиде при падналия на земята П.А.. Въпреки това свидетелят Н.И. се отскубнал и в следващия момент подсъдимият Г.К. му нанесъл отзад силен шамар по дясната страна на главата, при което спукал тъпанчевата мембрана на това ухо. Свидетелят Н.И. се свил, хващайки с две ръце ушите си и започнал да повтаря, че не чува. Тъй като свидетелят П.А. продължително време останал да лежи на земята, откъснат от действителността, на място била извикан и пристигнал екип на спешна помощ. Малко преди пристигането на екипа, свидетелят И.И.-сервитьорка- изнесла от дискотеката вода и поляла свидетелят П.А., който дошъл на себе си. Свидетелката В.М.-лекар от спешният екип- първоначално разговаряла със свидетелят Н.И., който й се оплакал, че не чува с едното ухо, но тя му казала, да отиде в болницата сам. След това била насочена към свидетелят П.А., при снемане на анамнезата на когото установила, че е дезориентиран и няма спомен за случилото се. Имало данни за сътресение на мозъка, което налагало транспортирането му в Спешен център на МБАЛ – Разград. Докато медицинския екип уточнявал състоянието на пострадалите, свидетелите А.З. и Х.Х. – полицейски служители, назначени в наряд, забелязали линейката, спрели служебния автомобил и отишли на място, за да разберат какво се случва. Двамата разговаряли със свидетелят Н.И., който им заявил, че е бит, но отказал до посочи от кого. Свидетелите забелязали, че по лицето на свидетелят П.А. има кръв. В този момент на място пристигнала и свидетелката П.И., повикана по телефона от брат си -свидетелят Н.И., който й казал, че са убили П.А.. Последният бил откаран в МБАЛ Разград, където бил оставен за наблюдение и на следващият ден освободен.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, е установено, че в резултат на нанесения от подсъдимият Х.Х. удар на свидетелят П.А. са причинени следните травматични увреждания - в окосмената част на главата - теменна област по гръбна повърхност на площ 5,5/4 см. и по-надолу - теменно-слепоочно 3/2 с.м - изразен оток, кръвонасядане и повърхностно охлузване върху него; изразен оток на горна устна от лявата страна и рана с неправилно разкъсани ръбчета, тапицирана със засъхнала кръвениста течност; разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на горна устна с неправилно вертикално разкъсване на лигавицата по средата; лек оток и зачервяване на лигавицата към предверието на устната кухина на долна устна с две успоредни разкъсвания; палпаторна болка в долночелюстната област и външностранична повърхност на дясна лакътна област - видимо б.о. Тези наранявания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Заедно с това при депозираните свидетелски показания, цитирани от вещото лице, следва, че свидетелят П.А. е изпаднал в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико - биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. От съприкосновението на главата с терена е и травмата в окосмената част на тръбната й повърхност. Травматичните увреждания на П.А. са причинени от удари с/върху твърди тъпи предмети и са в причинно-следствена връзка с причинената му телесна повреда при инцидента. Описаните видими травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок от около две седмици, а за преживяното мозъчно сътресение и травматичната кома е необходимо продължително проследяване от специалист-невролог.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание е установено, че в резултат на нанесените от подсъдимите удари, свидетелят Н.И. е получил травматично разкъсва на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо 32,5дВ;

-разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа;

-кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво око и скуловата област; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга от дясната страна;

-подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на ляво око външностранично от ириса;

-драскотина над извивката на дясна ушна мида.

По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Травмите са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети, могат да бъдат получени по начин, като сочат обстоятелствата по делото и са в причинно-следствена връзка с възникналия инцидент.

Локализацията в различни анатомични области на лицевите части на тялото показва, че ударите са многобройни и че нападателя/нападателите са се намирали лице в лице с пострадалия.

Травматичната руптура на тъпанчева мембрана най-често се получава от силен удар с шамар/юмрук в областта на ухото, при което се повишава налягането от външната страна на мембраната и тя се разкъсва. При липса на усложнения оздравителният процес при такъв вид травми е около две седмици.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка е установена въз основа: показанията на свидетелите. А.З., Х.Х., Н.И. /приобщени и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,т. 1 и 2 от НПК/, свидетелите П.А., П.И., П.П., М.М., Ф.Х., С.Г., И.И. /приобщени и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,т. 1 и т.2 от НПК/, свидетелите Д.Х./приобщени и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, свидетелите Б.Б., Н.Н./приобщени и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, свидетелите В.М., И.Х., С.С., Т.Р., Т.И., С.Н. и св. Ю.Ш. /приобщени по реда на чл. 281, ал.т. 4, пр. 1 от НПК/; заключенията на вещото лице по назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи на пострадалите, изслушани и приети в съдебно заседание; от писмените доказателства и доказателствени средства, находящи се в ДП № 1873 ЗМ – 481/2016г. по описа на РУМВР – Разград, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: Докладна записка, Жалба от П.А., 2 бр. Докладни записки, 7 бр. Протоколи за разпознаване на лица с фотоалбум, Справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки на подсъдимите, Декларации от подсъдимите.

При анализа на събраните гласни доказателства и в изпълнение разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, първоинстанционният съд установил няколко групи свидетелски показания. В едната група са обособени показанията на свидетелите Н.И., П.А., П.П., М.М., Ф.Х., С.Г. и П.И.. Показанията на тази група свидетели са възприети от съда като еднозначни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В друга група са показанията на свидетелите И.И., Д.Х., Т.Р., Т.И. и Ю.Ш., включително и обясненията на подсъдимите. Показанията на свидетелите от тази група, включително и обясненията на подсъдимите са възприети като вътрешно противоречиви, както и противоречащи помежду си, нелогични и непоследователни, като са в противоречие и с останалите доказателства. В третата група са показанията на свидетелите А.З., Х.Х., В.М., И.Х. и С.С.. За показанията на тази група свидетели е прието, че косвено подкрепят и потвърждават показанията на първата група свидетели. В последната група са показанията на Н.Н., Б.Б.и С.Н.. По отношение на тази група свидетели е прието, че показанията им не допринасят за разкриване на факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване по делото.

При обсъждане на гласните доказателства първоинстанционният съд изложил обстойни мотиви относно това от кои доказателства се установяват съставомерните увреждания. В този смисъл районният съд посочил, че от показанията на свидетелите Н.И., П.П. и М.М.категорично е установено авторството на деянията извършени от подсъдимите. От показанията им се изяснява, че именно подсъдимият Х.Х. е нанесъл множество удари в лицето на свидетелят Н.И., както и че нанесъл удар в лицето на свидетелят П.А., в резултат на който той пада на земята, удря си главата и остава откъснат от околната среда за около 5-10 минути. От показанията на тези трима свидетели се установява също така и за удара нанесен от подсъдимия Г.К. на свидетеля Н.И., в резултат на който последния получава перфорация на тъпанчевата мембрана. Прието е също така от съда, че косвено показанията на тези трима свидетели се подкрепят от третата група свидетели, пристигнали на мястото на инцидента и установяващи състоянието на пострадалите непосредствено след него. Освен това е прието от съда и че косвено показанията на първата група свидетели се подкрепят и от заключенията на вещото лице по назначените и извършени на ДП съдебномедицински експертизи, като вещото лице изрично отбелязало, че много добре отговаря травматичните увреждания да са получени по начина, посочен от свидетелите. В този смисъл показанията на тези свидетели са приети за достоверни и от приложените писмени доказателствени средства по досъдебното производство – 7 бр. Протоколи за разпознаване на лица / подсъдимите/. Показанията на свидетелят И.И. са приети за достоверни единствено и само в частта относно безсъзнателното състояние на свидетеля П.А., тъй като кореспондират с показанията на останалите свидетели от първата група по този пункт. В останалата им част съдът не дал вяра на показанията на свидетелката И.И.,поради вътрешни противоречия и непоследователост. Като пример е посочено, че патрулният автомобил и линейката пристигнали едновременно, което не отговаря на истината/предвид показанията на свидетелите А.З. и Х.Х. /. На следващо място е посочено, че в показанията си тя твърди, че процесната вечер на свидетелят Н.И. охраната на заведението на два пъти му отправяла предупреждение, което също се опровергава от показанията на охранителите – свидетелите Б.Б.и С.Н.. На следващо място е посочено, че в показанията си същата твърди, че с подсъдимият Х.Х. излезли заедно от дискотеката след инцидента, което е опровергано от показанията на останалите свидетели. Съдът установил, че показанията депозирани от свидетелката И.И. пред съда в хода на съдебното следствие противоречат на показанията й депозирани пред органа на ДП и като единствена причина за това е прието, че не са достоверни и се цели да бъдат подпомогнати подсъдимите да избегнат наказателна отговорност.

Съдът обсъдил и показанията на свидетелят Д.Х., който заявил пред съда в хода на съдебното следствие, че лично той е бъркал в устата на свидетелят П.А., да му вади езика и го е поливал с вода – обстоятелства, които не се съобщават от свидетелката И.И., която заявява, че лично тя е извършвала тези действия. Освен това свидетелят Хамди заявил, че охраната на заведението е правила забележки на свидетелят Н.И., което също се опровергава от показанията на охранителите. Този свидетел заявил, че не е виждал някой от подсъдимите да ходи до масата на компанията на свидетелят Н.И., което отново не отговаря на истината предвид показанията на свидетелите от първата група.

Показанията на свидетелят Т.Р. съдът приел, че нямат значение за изясняване на обстоятелствата имащи отношение към предмета на доказване по делото.

При обсъждане показанията на свидетелят Т.И., първоинстанционният съд по същество приел, че те също не съдържат обстоятелства от значение за делото, като едновременно с това посочил за непристойно поведение от страна на свидетелят Н.И., каквото по делото обективно не е установено. Този свидетел също заявил, че и той носил вода, за да свестяват свидетелят П.А., което дало основание на съда да се усъмни в показанията му разсъждавайки за това - колко литра вода са били необходими за свестяването на свидетелят П.А., при положение, че свидетелката И.И. заявила, че съвсем леко напръскала свидетелят П.А. и той се свестил.

По отношение показанията на свидетелят Ю.Ш., съдът намерил, че същите се отнасят за период преди възникването на инцидента, тъй като той си тръгнал по – рано от заведението.

Обясненията на двамата подсъдими, съдът възприел единствено и само като защитна версия, с цел да избегнат наказателна отговорност, като тази версия се подкрепя единствено от показанията на свидетелката И.И., които съдът, по изложени обстойни съображения, отказал да цени. В резултат на това обясненията на подсъдимите останали изолирани и неподкрепени от каквито и да било други доказателства.

Въззивната инстанция изцяло възприема приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка, като обективно съобразена с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд изпълнил в пълнота процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Изложени са обстойни мотиви относно констатираните противоречия, както и за това кои от доказателствата се приемат и защо и кои не се приемат и защо. Тези съображения също изцяло се приемат от въззивната инстанция.

В проведеното въззивна съдебно следствие, по искане на подсъдимия бяха събрани допълнителни доказателства. Тези доказателства обаче не доведоха до съществена промяна във възприетата от първоинстанционният и от въззивният съд фактическа обстановка.

В показанията си свидетелят Т. Х. сочи, че от три дни бил в ареста, тъй като бил заловен с наркотици. Познавал се от години с подсъдимият Х., с който били в приятелски отношения. През м. май бил осъден условно и затова отказал алкохола. Същата вечер бил шофьор на компанията и затова не употребил алкохол. Видял точно кое лице ударило момчето, което паднало и загубило съзнание, тъй като бил на три-четири крачки. Подсъдимият Х. през това врече бил от лявата му страна, а момчето, което нанесло удара –М. – минало отдясно и нанесло удара. В това време имало много хора навън, но не можел да посочи конкретни лица. Подсъдимият Х. не е удрял и не се е доближавал до момчето, което изпаднало в безсъзнание.. Вътре не бил виждал момчето, което било ударено, видял го вън. Като цяло той бил преобладаващо вътре, край масата и не е видял подсъдимият Х. да е имал спречкване с някой. Свидетелят сочи, че същото вечер в компанията освен него били също така и А, Т, З, Д, Х.

В показанията си свидетелят И.С. сочи, че познава подсъдимият Х. от две години и са в приятелски отношения. Същата вечер били в заведението голяма компания. Сред тях били подсъдимият Х., Т., по-малък, друг Т., М., Т, Д. Б долу и по едно време момчетата тръгнали да излизат. По това време подсъдимият Х.Х. и свидетелят Н.И. се разправяли. Той казал, че тъй като бил съден за побой, хванал подсъдимият Х. и го дръпнал настрана. Подсъдимият К. хванал свидетелят Н.И. и го ударил със шамар и когато се обърнал М. ударил с юмрук свидетелят П.А..Последният паднал на земята и той тръгнал да му помага. Подсъдимият Х.Х. донесъл вода. Вдигнали падналото момче и след това повикали линейка. М., който ударил свидетелят П.А. отказвал да си признае. Той лично го помолил да си признае, но той отказал. Свидетелят предупредил М., че лично ще свидетелства и ще заяви истината – че той е ударил момчето.

В дадените допълнително обяснения, подсъдимият Х.Х. също твърди, че свидетелят П.А. бил ударен от М.. От удара А. паднал, а подсъдимият Х. влезнал вътре до донесе вода. Лицето М. му заявил, че няма как да бъде признат за виновен, а той имал някакви семейни причини да не казва истината. Подсъдимият Х. твърди, че в заведението не е имал никакви спречквания със свидетелят Н.И., който имал спорове и проблеми със сервитьорите. Подсъдимият Г.К. също бил в заведението. Подсъдимият Х. видял, че подсъдимият К. ударил шамар на свидетелят Н.И. в областта на лявото или дясното ухо.

В показанията си свидетелят М.Е.М., тридесет годишен, неосъждан, сочи, че е известен и с иманата М.Е.М.. Познава подсъдимият Х. от около две години. От доста време не се виждали и причина за това не бил той. Посещавал заведението “Сохо“. През лятото на 2016 г. може и да е бил в същото заведение, но не си спомня. В заведението винаги имало побоища, но не може дса си спомни за конкретно сбиване с участието на подсъдимия Х.. Свидетелят сочи, че познава и подсъдимият К., но не познава свидетелите Н.И. и П.А.. Не знае и за случай с участието на подсъдимият К.. Самият той имал случай на конфликт с непознати в същото заведение, но преди пит години, който случай с това лице понастоящем не продължава.

От представеното уверение от Икономическият университет се установява, че подсъдимият Г.Х. е записан за зимният университет на учебната 2017/2018 г. в редовно обучение – втори курс, специалност “аграрен бизнес“ и следва да завърши през м.септември 2018 г.

Показанията на свидетелите Т. Х и И.С., както и допълнителните обяснения на подсъдимият Х.Х. не се приемат от въззивната инстанция. Основната им теза е за неучастие на подсъдимият Х. в инцидента. Тези показания и допълнителните обяснения обаче се опровергават от показанията на свидетелите Н.И., П.А., П.П., М.М., Ф.Х., С.Г., П.И.и М.Е.М.. В показанията си св. Н.И. категорично сочи, че подсъдимият Х.Х. е този който започнал да го дърпа навън заедно с други момчета, като още в коридора на заведението му нанесъл няколко удара, а навън му нанесъл още 2-3 удара в лицето и той паднал на земята. След това видял как подсъдимият Х. нанася удар на св. П.А. от който той паднал на земята в безсъзнание. След като се изправил искал да отиде до приятеля си и тогава подсъдимият К. го ударил с шамар в областта на дясното ухо, като в резултата той спрял да чува с това ухо. В показанията си свидетелят П.А. също сочи, че видял, че подсъдимият Х.Х. е сред момчетата, който извели св. Н.И. от заведението и му нанасяли удари. В показанията си св. П.П. също сочи, че видял как подсъдимият Х.Х. нанесъл няколко удара на свидетеля Н.И., който паднал, а след това от заведението излезнал свидетелят П.А.. В момента който А. извикал“оставете моя приятел“, подсъдимият Х. се обърнал и ударил А., който паднал на земята, напълно неподвижен и безжизнен. Тогава свидетелят И. се изправил и искал да помогне на приятеля си П.А.. В този момент подсъдимият К. го ударил в областта на дясното ухо. В момента на удара, подсъдимият К. бил с лице към горна на свидетелят И.. В резултата на удара И. паднал на земята и си ударил главата. В показанията си св. М.М.също сочи, че видял група хора, сред които и подсъдимият Х.Х. да извеждат свидетелят Н.И. от заведението, като подсъдимият Х. го бил хванал за врата. Издърпали го навън и подсъдимият Х. ударил свидетелят И. 3-4 пъти в главата с юмруци. Свидетелят И. паднал,през това време св. А. излезнал и започнал да вика да оставят свидетелят И.. В това време подсъдимият Х.Х. ударил и свидетелят А., който паднал по гръб без да мърда. Когато свидетелят И. тръгнал към свидетелят А., подсъдимият К., който бил зад гърба му, го ударил със шамар, от което И. паднал и си ударил главата в плочките. От своя страна разпитаният във въззивното производство свидетел М Е категорично отрича да има каквото и да било касателство по случая.

В допълнителните съображения към жалбата се сочи, че присъдата е постановена въз основа на гласни доказателства, по отношение на които са налице множество противоречия и взаимоизключващи се твърдения и в този смисъл съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК и по недопустим за наказателния процес начин игнорирал показанията на множество свидетели, без да анализира показанията на последните.

Въззивната инстанция намира това оплакване за изцяло неоснователно. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд действително е констатирал противоречия в гласните доказателства, като след като ги обсъдил дал вяра на едни от тях, като изложил и съображения защо ги приема и не дал вяра на други, като изложил съображения защо не ги приема. Тези съображения, както бе изложено по- горе изцяло се споделят и от въззивната инстанция, която счита, че при създалото се мелле е напълно и възможно да бъдат налице известно противоречия относно някои детайли от случката, но те по никакъв начин не могат да опровергаят крайният и категоричен извод относно участието на всеки един от двамата подсъдими в причиняването на съставомерните телесни повреди на пострадалите. Показанията на сочените от защитата като очевидци свидетели, оневиняващи подсъдимия Х.Х., са подложени на обстоен анализ, при който е даден отговор защо не могат да бъдат приети показанията в тази им част. По същите съображения не могат да бъдат приети и показанията на свидетелите Т. Х. и И.С., разпитани в хода на въззивното съдебно следствие. С показанията си те също се опитват да изключат участие на подсъдимият Х. в извършване на деянията, но тези показания също се опровергават от посочените по-горе гласни доказателства, които съдът кредитира, по изложените по-горе съображения.

Въззивната инстанция не споделя и възражението, развито от защитата във въззивната жалба, че към присъдата по същество липсват мотиви. Видно от приложените към присъдата мотиви същите са съобразени с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При тези фактически констатации с действията си подсъдимият Х. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 04.06.2016г. в гр. Разград, е причинил средна телесна повреда на П.В.А.,***, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, и по чл.131, ал. 1, т.12, пр.1, във вр.с чл.130, ал.1 от НК, като на същата дата и място е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво ухо и скуловата област; подконюнктивилен кръвоизлив във видимата част на склерата на ляво око външностранично от ириса; драскотина над извивката на дясна ушна мида, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Налице са доказателства от които се установяват всички съставомерни признаци от обективната страна на деянието – нанесени от удари по пострадалите Н.И. и П.А. и последвалите съставомерни последици – причинените от действията на подсъдимия – средна телесна повреда на П.А. и лека телесна повреда Н.И.. Налице и причинната връзка между действията на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Подсъдимият Х. причинил престъпния резултат, демонстрирайки своето явно физическо превъзходство над пострадалите, показвайки грубо неспазване на етичните норми на поведение и своята недосегаемост и чувството, че е над закона.

От субективна страна подсъдимият Х.Х. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че действията му са обществено опасни, съзнавал е, че в следствие на нанесените от него удари по лицето на Н.И. и по главата на П.А. ще им причини телесни увреждания и е целял настъпването на противоправния резултат.

При тези фактически констатации подсъдимият Г.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на 04.06.2016г., в гр. Разград, е причинил лека телесна повреда на Н.Д. ***, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо 32,5 дб. обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Налице са доказателства от които се установяват всички признаци от обективната страна на деянието – нанесения удар задно странично в областта на дясното ухо пострадалия Н.И.. Налице е и причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Подсъдимият К. причинил престъпния резултат, демонстрирайки своето явно физическо превъзходство над пострадалите, показвайки грубо неспазване на етичните норми на поведение и своята недосегаемост и чувството, че е над закона.

От субективна страна подсъдимият Г.К. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че действията му са обществено опасни, съзнавал е, че в следствие на нанесения от него удар-задно-странично в областта на дясното ухо на пострадалия Н.И. ще му причини телесни увреждания и е целял настъпването на противоправния резултат.

Предвид конкретно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приел, че подсъдимите не са действали в условията на съучастие, в какъвто смисъл са повдигнатите срещу тях обвинения. При липсата на общност в умисъла при осъществените от подсъдимите деяния, поради което всеки от тях следва да носи отговорност за конкретно установените в хода на съдебното следствие действия. По същите съображения първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приел, че следва да бъдат признати за невиновни да са осъществили деянията в условията на съучастие и да бъдат оправдани по тази част от обвинението. Също така, първоинстанционният съд, следвайки конкретиката в настоящия случай приел, че подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани да са причинили част от уврежданията на пострадалите лица, тъй като обективно те не са мигли да бъдат получени в резултат на конкретни действия на всеки един от подсъдимите.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Х.Х. следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства относително младата му възраст, учащ, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства проявеното упорство при извършване на деянията, личният пример, който е дал на подсъдимия Г.К.. За извършеното от подсъдимия Х. деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в размер от две до десет години. Съобразявайки наличните данни за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил, че следва да се наложи предвиденото за това деяние наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко над предвидения минимум, а именно три години лишаване от свобода, като при наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Така определеното наказание съответства на извършеното от подсъдимия Х. деяние и би довело до постигане на целите по чл. 36 от НК. Въззивната инстанция намери, че правилно и законосъобразно в случая е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК, като бъде наложена и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за изпитателния срок на наказанието. По този начин биха се постигнали в максимална степен целите на наказанието, а именно поправянето и превъзпитанието на подсъдимият Х..

За деянието по чл.131, ал. 1, т.12, пр.1, във вр.с чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години. При съобразяване на наличните данни за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства н, наложеното на подсъдимия Х. наказание за това деяние от една година лишаване от свобода се явява справедливо и съответстващо на извършеното от него деяние. Също при наличието на предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки, изтърпяването на това деяние правилно и законосъобразно е отложено за изпитателен срок от три години. При наличие на предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, правилно и законосъобразно е определено общо наказание на подсъдимия Х., като е наложено най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години и на основание чл. 67, ал. 3 от НК е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за целия изпитателен срок на наказанието.

Съобразявайки конкретиката по делото, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд признал подсъдимият Х.Х. за невиновен да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител, в условията на чл. 20, ал. 2 от НК, с подсъдимият Г.К., както и да е причинил лека телесна повреда на Н.Д.И., изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясно ухо със загуба на слух за дясно ухо 32,5 дб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга от дясната страна, поради което е оправда по тази част на обвинението.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият Г.К. следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства относително младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства поведението му при извършване на деянието, непредизвикано с нищо от страна на свидетеля Н.И.. За извършеното от подсъдимият К. деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години. При наличие на формалните предпоставки на чл. 78а от НК, първоинстанционният съд, правилно и законосъобразно, след като признал подсъдимия за виновен в извършване на деянието, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лв., което е малко над средният размер, но би допринесло за постигане целите на наказанието по отношение на подсъдимият К..

Отново съобразявайки конкретиката по делото правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал подсъдимият Г.К. за невиновен да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подсъдимият Х., при условията на чл. 20, ал. 2 от НК, както и да е причинил лека телесна повреда на Н.Д.И., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата на пъпа; кръвонасядания в двете слепоочно-теменни области, по-изразено в дясно; долния клепач на ляво ухо и скуловата област; долната част на гръдната кост и към левия гръден мускул; ребрената дъга от дясната страна; подконюнктивилен кръвоизлиз във видимата част на склерата на ляво око въшностранично от ириса; драскотина над извивката на дясна ушна мида, и го оправда по тази част на обвинението.

В защитната си реч, в условията на алтернативност, защитника на подсъдимият Х. пледира за намаляване размера на наложените наказания, предвид данните за личността му. Въззивната инстанция намира, че не са налице основания за уважаване на това искане. Както вече бе посочено по –горе данните за личността на подсъдимия, неговата относително невисока възраст са отчетени при определяне вида и размера на наказанието. Намаляването на размера на наложените наказания би било проява на неоправдан либерализъм, който няма да доведе до постигане целите на наказанието.

В наказателнооправдателните части не е депозиран протест от прокурора.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 294/15.06.2017 г., постановена по нох дело № 54/2017 г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.