Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на петнадесети януари |
2017 г. |
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Валентина Димитрова
секретар Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №415 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от
защитника на подсъдимия М. Х.Е. ЕГН ********** против Присъда №31/27.10.2017 г.
по нчхд №7/2017 г. на Районен съд – гр. Исперих.
Постъпила е жалба от адв. К. – защитник на подсъдимия М. Х.Е. (вх. №4179/01.11.2017 г.
на РС Исперих) против Присъда №31/27.10.2017 г. по нчхд №7/2017 г. на Районен
съд – гр. Исперих. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, позовават се и на явна несправедливост на
наложеното наказание и завишено обезщетение по гражданските искове. Искането е
за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и отхвърляне на
гражданския иск и алтернативно за намаляване на наложеното наказание и размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
С вх. №210/15.01.2018 г. са постъпили писмени
съображения от адв. К. в подкрепа на жалбата. Поддържа се оплакването, че
присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, при явна несправедливост на наложеното
наказание и присъденото обезщетение по гражданските искове не отговаря на
степента на уврежданията. Излага доводи, че неправилно са кредитирани
показанията на съпругът на пострадалата, който е заинтересован. Счита, че се
установява наличен конфлект между С. и М.
Е., а съпругата му се е наранила сама.
Жалбоподателя М. Е. не се явява в съдебно заседание.
Защитника адв. К. не се явява в съдебно заседание.
Подсъдимия Х.М.Х.,
по отношение на когото е постановена оправдателна присъда, не се явява в
съдебно заседание.
За постъпилата жалба е съобщено на въззиваемата
тъжителка С.Ф.С. *** на 20.11.2017 г., чрез пълномощника й адв. М.М..
Не е подадено възражение по чл. 322 НПК против
постъпилата жалба.
Въззиваемата – тъжител и граждански ищец С. С.Ф.не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощника - адв. М..
Повереникът на тъжителката адв. М. моли съда да
потвърди присъдата на РС Исперих. Счита,
че РС прецизно е анализирал всички доказателства, в мотивите е отговорил на
всички възражения, присъденото обезщетение е съответно на претърпените болки и
страдания и отговаря на критериите за справедливост, поради което присъдата е правилна,
законосъобразна, обоснована.
Няма направени доказателствени искания нито в жалбата,
нито от страните и техните представители в съдебно заседание.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с
оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 313 НПК и 314 от НПК, установи:
С Присъда №31/27.10.2017 г. по нчхд №7/2017 г. Районен
съд – гр. Исперих признал подсъдимия М.Х.Е. за виновен в това, че на 14.11.2015
г. в гр. Исперих, след нанесен побой, е причинил на С.Ф.С. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалата – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание
чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Признал го за
невиновен да е извършил деянието в съучастие с Х.М.Х., и на основание чл. 304
от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение, че е извършил престъплението при
условията на чл. 20, ал. 2 от НК.
С обжалваната от М.Х.Е. *** признал подсъдимия Х.М.Х.
за невиновен в това, че на 14.11.2015 г. в гр. Исперих, в съучастие, като
съизвършител с М.Х.Е., след нанесен побой и от двамата, е причинил на С.Ф.С. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата, поради което и на основание чл.304 от НПК
го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата съдът осъдил подсъдимия М.Х.Е., да заплати
на гражданския ищец С.Ф.С. сумата от 1
500 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 14.11.2015 г. до окончателното изплащане
и отхвърлил гражданския иск до 3 000 лева, като неоснователен. Съдът
отхвърлил иска, предявен против подсъдимия Х.М.Х., предявен в условията на
солидарност, като неоснователен и недоказан.
Съдът присъдил разноски в полза на тъжителката и
държавна такса върху иска.
Присъда е обявена в съдебно заседание на 27.10.2017 г.
по реда на чл. 310 НПК.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което имат
право на жалба.
От събраните се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Х.Е.
е баща на подсъдимия Х.М.Х..
М.Х.Е. е роден
на *** ***, сключил е брак със С. Е., има две деца – Х.Х. и друго непълнолетно.
От 2016 г. отишъл да работи в чужбина – Белгия. Ползва се с добро име в
обществото, не са му присъщи изблици на нервност и агресия. Няма
противообществени прояви и не се води на отчет в РУ на МВР - гр. Исперих. Не е
осъждан. (характеристична справка л. 37, характеристика л. 39, справка за
съдимост л. 72).
Х.М.Х. е роден
на *** *** и живее в същия град в дома на родителите си. Работи като шофьор в
„Хан Аспарух“ АД - гр. Исперих. Студент - задочна форма на обучение,
специалност „Индустриален мениджмънт“, в Русенски университет „Ангел Кънчев“.
Не е женен и няма деца. Осъждан е по споразумение по НОХД № 246/2016 г. на
РС-гр. Исперих на наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК - средна телесна повреда, причинена на Ш.С.С.при
същия инцидент, предмет и на настоящото производство. (характеристична справка
л. 36, справка за съдимост л. 73).
Подсъдимият Х.М.Х.
живял известно време, на съпружески начала, с Е. С. - дъщеря на частната тъжителка
С.Ф.С. и на свидетеля Ш.С.С.. Родителите на момчето започнали и подготовка на
сватбено тържество. Но около месец след като заживели заедно Х. и С., момичето
се върнало при своите родители. Раздялата на Х.Х. и Е. С. станала повод за
влошаване на взаимоотношенията между двете семейства. Родителите на Х.
обвинявали свидетеля Ш.С., че взел дъщеря си обратно, отправяни били заплахи за
саморазправа спрямо родителите на момичето.
На 14.11.2015 г.,
около 17 часа, тъжителката С.С. и
съпругът й – свидетелят Ш.С., се намирали в наетия от тях гараж („гумаджийница“)
в гр. Исперих, където държали на склад гуми, тъй търгували с гуми. По същото
време подсъдимият М.Х.Е. заедно със съпругата си и нейната сестра –
свидетелката Г.Х.Н.също се намирали в гр. Исперих и минали покрай въпросната „гумаджийница“.
Съпругата на М. предложила да разговарят с родителите на момичето, за да
изяснят причините за раздялата между децата им. Двамата съпрузи слезли от
автомобила, с който пътували, а свидетелката Г.Н.останала в автомобила. Пред
входа на гаража, между двете двойки родители започнала разправия, като били
отправяни взаимни упреци и нападки по повод раздялата на младите. Междувременно
на същото място пристигнал, със своя лек автомобил, подсъдимият Х.М.Х., който
също отишъл при родителите си пред гаража и също се включил в разправията,
прераснала постепенно в отправяне на закани, заплахи и в побой спрямо Ш.С. и
съпругата му – тъжителката С.С.. Първоначано били нанесени удари по тялото и
лицето на Ш.С., който започнал да звъни по телефона на Полицията. Подсъдимият М.Х.Е.
взел джанта, която насочил към главата на свидетеля Ш.. Тъжителката С.С., като
видяла това, за да предпази съпруга си, се намесила, като хванала ръката на подс.
Е., а той я блъснал по гърдите и с джантата ударил ръката й, от която потекла
кръв.
Св. Г.Н€, била в
автомобила, където изчаквала сестра си и зет си, но чула разменени реплики, при
които Ш.С. казал на Х. „Ти като си мъж, ела с теб да говоря, защо изпращаш
майка си и баща си“, а от своя страна Х. му отговорил “Ти ни пропиля живота,
ние се обичаме, ти ни раздели, ние сме млади хора“.
Св. Ц.Д., която
живеела в близост до мястото на инцидента, чула особен шум, който идвал от гаража, чувала се
разправия и разбрала, че има бой вътре. Чула гласа на Ш., който викал на турски
език „Какво искате от мен, защо ме биете“ и жена му започнала да вика: „Защо се
биете, оставете го“. Видялата двама мъже и една жена, но не ги разпознала, тъй
като се смрачавало. Видяла ги като излизали от гаража. Когато отишла на мястото
на побоя, свидетелкта заварила С.С. с раздърпана коса, която й разказала, че
щели да убият мъжа й.
По-късно на
мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които реагирали на
подадения сигнал, но подсъдимите били заминали. Св. Ж.К.– мл.полицейски
инспектор в РУ на МВР - гр. Исперих на място заварил единствено пострадалия Ш.С.,
който им разказал за скарването и побоя.
По случая започнало разследване и образувано Досъдебно
производство № 275 ЗМ-472/2015 г. по описа на РУ на МВР-гр. Исперих, извършени
били прегледи на пострадалите лица в ЦСМП, филиал гр. Исперих и в Спешното
отделение на МБАЛ - гр. Разград. При станалото на 14.11.2015 г. но свидетеля Ш.С.С.била
причинена средна телесна повреда от подсъдимия Х.М.Х., за което е осъден по
НОХД № 246/2016 г. на РС - гр. Исперих.
За нараняванията, причинени на тъжителката С.Ф.С.,
същото наказателно производство било частично прекратено с Постановление от
08.07.2016 г. на РП - гр. Исперих, тъй като е получила леки телесни повреди и
извършеното спрямо нея деяние е от частен характер, което се преследва по тъжба
на пострадалия (л. 9).
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза (л. 41), тъжителката С.Ф.С., е имала рана с
„минус“ тъкан на ІV-ти пръст на дясна ръка и кръвонасядания в лява половина на
гърдите, лява предмишница, дясна предмишница и гърба на дланта, с ограничен
обем на активни и пасивни движения в дланно–пръстовата става на ІІІ-ти пръст, които
увреждания са резултат от нанесени удари с или върху твърд/и тъп/и предмет/и и
могат да бъдат получени по начина, който съобщава пострадалата в деня на
прегледа – нанесен побой, ударена с джанта за автомобилна гума и блъскана в
гърдите. Тези увреждания, по своята медико-биологична характеристика, са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Оздравителния
период е със срок около 2 седмици, без последици за физическото здраве на
пострадалата.
След описания инцидент семейството на св. С. нямало
никакво самочувствие, чувствали се обидени, дъщеря му получила психично
разстройство, а съпругата му – тъжителката С.С. живеела със страхове, постоянно
плачела – ден и нощ, което ги мотивирало да заминат цялото семейство за
Австрия.
Описаната фактическа обстановка се установява въз
основа на писмените доказателства, показанията на свидетелите и заключението по
СМЕ.
Безспорно е установено, че на 14.11.2015 г. М.Х.Е.,
съпругата му и Х.М.Х. отишли до нает и ползван от тъжителката и съпруга й гараж
в гр. Исперих и се срещнали със С.С. и съпругът й – свидетелят Ш.С.. В колата,
с която пристигнали М.Х.Е., съпругата му била сестра й – св. Г. Н.. В близост
живеела св. Ц. Д..
По тези обстоятелства няма каквито и да било
противоречия между различните доказателствени източници.
Между М.Х.Е., съпругата му и Х.М.Х., от една страна и С.С.
и съпругът й –Ш.С. възникнал конфликт. Говорели на висок глас, чувало се
блъскане. Това обстоятелство също е установено по несъмнен начин – св. С., св.
Ц. и св. Н. сочат, че е налице конфликт между посочените лица.
От показанията на св. С. се установява, че М.Х.Е. взел джанта, като тъжителката, за да
предпази съпруга си, се намесила и хванала ръката на М.Е., а той я блъснал по
гърдите и с джантата ударил ръката й, от която потекла кръв.
Показанията на св. С. се подкрепят от всички останали
доказателства. В съответствие са със заключението на вещото лице, относно вида,
характера на уврежданията на С. и възможния начин на причиняването им.
Установено е, че подс. Е. е нанесъл удари на тъжителката, за да я отблъсне и да
не му пречи да се разправи със св. С.. При нанесените удари подсъдимият е искал
да причини увреждания на пострадалата и не е налице случайно деяние, нито се
установява нападение, от което подсъдимия се е предпазвал. Напротив именно
подсъдимия и роднините му са отишли в имота, ползван от тъжителката и съпруга
й, за да искат обяснения от тях. Св. С. описва удар, нанесен от подсъдимия по
гърдите на тъжителката и с джантата по ръката на тъжителката. Роднинските
връзки или близостта на лицата не изключват достоверността на показанията им.
Показанията на св. С. се подкрепят от всички останали доказателства.
Подсъдимите не са дали обяснения и са разпитани
възможните лица, които са били близо до инцидента или присъствали при нанасянето
на удари.
Съставът на ОС Разград споделя изводите на РС за
установените факти и намира, че присъдата е обоснована. Първоинстанционният съд
е извършил анализ на доказателствата и го е отразил в мотивите си. Фактическата
обстановка е установена по несъмнен начин и след самостоятелен анализ на
доказателствата въззивният съд достигна до същите изводи.
Извършеното от подс. Е. – нанасяне на удари на
тъжителката С., в резултат на което е претъпяла увреждания (рана с „минус“
тъкан на ІV-ти пръст на дясна ръка и кръвонасядания в лява половина на гърдите,
лява предмишница, дясна предмишница и гърба на дланта, с ограничен обем на
активни и пасивни движения в дланно–пръстовата става на ІІІ-ти пръст), довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й - съставлява престъпление по чл. 130, ал. 1
НК. То е извършено при пряк умисъл.
Въззивният съд
споделя правните изводи на РС Исперих, относно квалификацията на извършеното от
подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия
Е. (който не е осъждан за престъпление
от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV от Глава осма на НК), престъпление се предвижда наказание “лишаване
от свобода” до 2 години или “Пробация”. Поради това законосъобразен е извода на
РС, че са налице всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК и подсъдимият
трябва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „глоба“. Законът предвижда размер на глобата от
1 000 лв. до 5 000 лв. Наложената на подсъдимия глоба 2000 лв. е над
минималния размер. Първоинстанционният съд правилно е установил и отчел
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, съответно - нападение спрямо
жена, при явна неравнопоставеност в силите на нападателя и пострадалата, което
повишава обществената укоримост на проявата и
друга страна добрите характеристични данни и чистото съдебно минало.
Наказанието не е явно несправедливо. Няма основание за намаляване на наложеното
наказание.
Предявеният иск от тъжителката срещу подсъдимия, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, е доказан по основание, тъй като безспорно са налице
елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане –
противоправно и виновно извършено от подсъдимия деяние, неимуществени вреди на
пострадалия и причинна връзка между извършеното от подсъдимия и престъпния
резултат.
Съставът на ОС Разград намира, че първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и приел, че достатъчен
размер на обезщетението е 1 500 лв. Касае се до нараняване, с кратък
оздравителен период и пълно възстановяване на здравето, но е установено, че
нападението е предизвикало значителен стрес у пострадалата и е тежко и
продължително преживявано. Правилно е приложен закона и присъдено обезщетение
за забавено плащане на основание чл. 86 ЗЗД от датата на увреждането.
Законосъобразно съдът е разпределил разноските.
С оглед на изложеното съставът на ОС Разград намира
жалбата за неоснователна. Няма допуснати нарушения на процесуални правила. Присъдата
е законосъобразна, обоснована и справедлива и следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №31/27.10.2017 г. по нчхд №7/2017
г. на Районен съд – гр. Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
ДГ