РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград 08.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Прокурор: Емил Енчев

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 418 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 477/11.10.2017 г., постановена по нох дело № 487/2017 г., РС-Разград признал подсъдимия Д.А.Ц. за виновен в това, че на 27.01.2017 г., в землището на гр. Разград – в местността “Стражецки лозя“, се заканил с убийство на И.К.П€ от гр. Разград и това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Недоволен подсъдимия Д.А.Ц. обжалва присъдата с бланкетна жалба, чрез защитника си адв. И., като неправилна, необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение материалния закон и процесуалните правила. недоказано. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.

В допълнение към въззивната жалба, защитника на подсъдимия адв. И. изтъква, че съдът не взел всички необходими мерки за разкрИ.е на обективната истина и не изясни напълно фактическата обстановка. Въпреки направено в съдебно заседание нарочно искане за допускане до разпит на двама свидетели, отказ да бъдат допуснати. Излагат се и съображения за необоснованост на присъдата. Съдът не дал в мотивите си обоснован отговор на възражението, че при наличието на звуков фон няма как да бъдат чути съставомерни изрази. Не е даден отговор на въпроса защо от поведението на св. П. може да се направи извод, че е възприел думите на подсъдимия като закана, която би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. Съдът не изложил в мотивите си съображения относно субективната страна. Съдът постановил присъдата си въз основа на неотносими доказателствени средства. Отново си иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се подържа от защитника на подсъдимия Ц. – адв. И. на същите основания и със същите искания.

Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди присъдата.

В последната си дума подсъдимият Ц. заявява, че съжалява за създалата се нелепа ситуация. Не е имал намерение да заплашва с убийство. Като художник е уважаван в града и помагал на всички. Просто искал да предпази пострадалия, а той с цялото си нахалство се наврял в ръцете му. Отишъл на мястото да си върши работата, бил си пред къщата, имало кучета които лаели, останало неясно пострадалия какво чул и какво разбрал. Иска да бъде признат за невиновен.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционният районен съд е положил дължимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д.А.Ц. *** в местността „Стражецки лозя". Той е художник, но работи в “Енигма-АБК“ ООД гр. Разград, като охранител. Подсъдимият Ц. е член на Съюза на художниците и в тази връзка е получавал поздравителни адреси, има активна гражданска позиция. В обитавания от него имот във вилната зона на града, Ц. отглеждал голямо количество кучета и по този повод имало оплаквания от други лица, притежаващи имоти в близост до неговия.

Свидетелят И.К.П€ и съпругата му- св. С.П.П.живеят в гр.Разград и също притежават вилен имот, находящ се в местността “Стражецки лозя“, в близост до имота на подсъдимия, поради което тримата се познавали като съседи.

На 27.01.2017г. /петък/ около 17:30-18:00 ч. св. П. и съпругата му-св. П.а пътували към вилния си имот. В имота отглеждали животни, поради което го посещавали ежедневно, а през уикенда оставали там. Движейки се с автомобила си по пътя към вилата, малко преди да стигнат до нея, свидетелите видели на пътя нарязани и разпилени по такъв начин дърва, че нямало как да продължат напред, предвид тесния път. Това принудило св. П. да спре управлявания от него автомобил. Видял техния съсед- подсъдимият Д.Ц., който режел дървата с моторен трион. Подсъдимият Ц. не само не започнал да разчиства пътя, за да преминат, а започнал да вика към П., че ще го заколи и нареже. Свидетелят П. слязъл от автомобила, за да разчисти сам дърветата, които му препречвали пътя. Тогава подсъдимият Ц. се приближил до него, като продължавал на висок тон да повтаря, че ще го нареже, ще се разправи с него, отправяйки и обвинения, че са отровили едно от кучетата му, при което допрял шината на моторния трион до тялото на П.. В този момент мотора на триона работел, но шината била в спряно положение. Запазвайки самообладание, свидетелят П. бутнал шината да не се опира в него и се опитал да заобиколи покрай подсъдимия Ц., след което разчистил клоните. След това подсъдимият отново тръгнал с моторният трион към свидетелят П., но последният се бил отдръпнал по-назад, след което се качил в автомобила си и потеглили заедно със св. П.а към вилата си.

Първоначално свидетелят П. не очаквал такава агресия спрямо него и реакцията на подсъдимия Ц. го изненадала. Притеснил се за съпругата си, която била в автомобила, като впоследствие осъзнал, че става дума за неговия живот и че подсъдимия Ц. е можел да изпълни заканите си.

За развилия се инцидент, на 30.01.2017 г. свидетелят П. депозирал жалба до РУ на МВР-Разград. При извършената проверка, на 15.02.2017 г. свидетелят Бошнаков съставил протокол за предупреждение, на основание чл. 65 от ЗМВР, на подсъдимия Д.А.Ц.. При осъществената по инициатива на полицейския служител среща, подсъдимия Ц. се извинил на пострадалия П..

Очертаната фактическа обстановка е установена от приложените, проверени и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите И. П., С. П.а и Д.Б., протокол за предупреждение, справка за съдимост, членска карта, поздравителен адрес, свидетелство за дарение, статия от в-к Екип 7 и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което първоинстанционният съд ги кредитирал изцяло.

Въззивната инстанция, пред която не са събирани нови доказателства споделя изцяло възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка. Същата е изградена на събрания по делото доказателствен материал. Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор защо не приема обясненията на подсъдимия Ц., намирайки ги за изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с правните изводи на първата инстанция, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. Същият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението в което е обвинен – по чл. 144, ал. 3,с ал. 1, от НК. Въззивният съд не намира основание да бъдат направени някакви други по-различни правни изводи.

Престъплението закана с убийство се явява квалифициран състава на престъплението закана, което, предвид систематичното му място в НК е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а личната им свобода. За осъществяване на това деяние от обективна страна е необходимо да бъдат обективирани чрез думи и/или действия на закана с убийство по отношение на конкретно определено лице, които да бъдат възприети от лицето и да са в състояние да възбудят основателен страх за осъществяването му, като изпитването на такъв страх не се явява съставомерен признак от обективната страна на деянието. При заканата с убийство, както е в случая, следва да се вземат предвид цялостната фактическа обстановка, включително и отношенията между дееца и пострадалия. От субективна страна дееца трябва да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя е възприета от заплашения, като действителна заплаха.

В случая от обективна страна, на посочените в обвинителния акт време и място, подсъдимият Ц. се заканил с убийство на св. П., като опрял в гърдите му шината на моторен трион, която била в покой, но с работещ в момента мотор и го заплашил с думите “ ще те убия, ще те заколя“. Така с поведението си подсъдимият Ц. е обективирал закана с убийство. Заканата е била пряко насочена към пострадалия П. и се явява от такова естество, че е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, предвид отправените от подсъдимия към пострадалия и съпругата му обвинения, че са отровили едно от кучетата му. В случая съдът намира, че е без значение, че към този момент шината на моторния трион е била в покой.

От субективна страна подсъдимият Ц. е действал при пряк умила. Той е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо своя съсед И. П., като отправените думи и действия обективно са от естеството да възбудят основателен страх у него от осъществяване на заканата.

Подсъдимият Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им, като е искал да възбуди имено страх у пострадалия П..

За това деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при условията на чл. 54 от НК, наложил предвиденото за това деяние наказание лишаване от свобода във възможният минимум от три месеца, чието изтърпяване е отложено за възможния минимален изпитателен срок от три години. Липсва протест от страна на прокурора по отношение на наказанието. Не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

По жалбата:

На първо място се твърди, че районният съд, в нарушение на чл. 13 от НПК, не взел всички необходими мерки за разкрИ.е на обективната истина, като по този начин фактическата обстановка останала неизяснена, поради недопускането от първоинстанционният съд до разпит на двама свидетели. Това възражение се явява напълно неоснователно, тъй като видно от посочените от жалбопадателя обстоятелства, за които се иска да свидетелстват двамата свидетели, са неотносими към предмета на делото. Заявено е, че единият свидетел ще даде показания за обстоятелства преди деянието, а другият за обстоятелства след деянието.

Следващото възражение, че неправилно съдът приел, че св. П. е бил принуден да спре на тесният път и че нямало как да продължи напред. От показанията на самия св. П. ставало ясно, че имало и друг път, по който можело да се стигне до милата му. Това възражение също се явява неоснователно, а и неотносимо към предмета на делото.

На следващо място се сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд не дал отговор на възражението на защитата, че няма как да бъдат чути изразите “ще те убия“, “ще те заколя“, при безспорно установения наличен звуков фон- работещ двигател на автомобил, работещ двигател на моторен трион, намиращ се в ръцете на едно от лицата и лаещи 5-6 кучета. Въззивната инстанция намира за неоснователни и тези възражения. По делото няма данни, а и не се твърди моторите на автомобила и на моторният трион да са били форсирани в този момент. Тъкмо обратното, макар и да са работили, това е било на тихи обороти, при което не се създава такъв шум, щото да не могат да се чуят двама човека, намиращи се в непосредствена близост. Още повече, че част от разговора е бил чут и от св. П.а, която се намирала в автомобила, при отворена врата на водача на автомобила. По делото няма данни за лаещи в този момент кучета в близост, нито в показанията на свидетелите, нито в обясненията на подсъдимия. Дори и да е имало лаещи кучета, не е известно на какво разстояние са били те и как би могъл да повлияе шума от лая им, на възможността св. П. да не чува какво му казва подсъдимия. Никъде в показанията си св. П. не поставя под съмнение възможността да е чул изреченото от подсъдимия.

По отношение възражението, че не е даден отговор на въпроса, защо от поведението на св. П. може да се направи извод да е възприел думите на подсъдимия като закана, която би могла да възбуди у П. основателен страх от осъществяването й, съображения бяха изложени по- горе. Освен това съгласно дадените указания в ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение. Достатъчно е с действията си да е възможно да възбуди основателен страх. Въззивната инстанция приема, че предвид цялостната фактическа обстановка, включително и отношенията между дееца и пострадалия, извършените от подсъдимия действия и изречените от него закани могат да възбудят основателен страх. Следва да се има предвид, че в случая не е необходимо да са възбудили такъв страх, а че могат да възбудят такъв страх.

По отношение възражението за липса на доказателства относно субективната страна, въззивната инстанция намира и това възражение за неоснователно. За субективната страна извод се правди от обективните действия на подсъдимия. В случая извършените от подсъдимия обективни действия и изреченото от него водят на извода за наличието на пряк умисъл. Както вече бе посочено по горе това престъпление не е насочено към живота на пострадалия, а към личната му свобода.

На последно място се сочи, че присъдата е постановена при кредитиране на неотносими доказателствени средства. Въззивната инстанция намира и това възражение за неоснователно. Посочените от защитата гласни доказателства и доказателствени средства не стоят в основата на постановената присъда и по никакъв начин не повлияват на крайния резултат.

Данните относно личността на подсъдимия са взети предвид от първоинстанционният съд при индивидуализация на наказанието, като наложеното такова е във възможният минимум при конкретните обстоятелства.

При тези обстоятелства и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 477/11.10.2017 г., постановена по нох дело № 487/2017 г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ