РЕШЕНИЕ № 4

Гр. Разград 08.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Дияна Георгиева

Прокурор: Емил Енчев

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ван дело № 427 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Решение от 03.10.2017 г., по ан дело № 326/2017 г., РС-Разград признал обвиняемата Д.И.Н. за невиновна в това, че за времето от началото на октомври2016 г. / 01.10.2016 г. до 14.10.2016 г., в гр. Разград, съзнателно не оказала помощ на майка си М. Станчева Б. от гр. Разград, за която съгласно чл. 124, ал. 5 от СК “Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“, е била длъжна да се грижи и която се намирала в опасност за живота си и не е имала възможност да се самозапази поради своята безпомощност, въпреки, че могла да окаже помощ и на основания чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 138 от НК.

Недоволен от решението прокурор от РП-Разград депозира бланкетен протест против същото. В допълнителни съображения се излагат доводи за необоснованост на решението. Твърди се, че по делото са събрани безспорни доказателства за вината на обвиняемата, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага се отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 138 от НК, след което същата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба.

В съдебно заседание протеста се подържа от участващия по делото прокурор от ОП-Разград на същото основание и със същото искане. Алтернативно се излага, че е налице абсолютно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради липса на мотиви към решението относно субективната страна, каквато съдът приел, че не е налице в случая.

В съдебно заседание служебният защитник на обвиняемата Д.Н. – адв. М.Т. – излага съображения в подкрепа на протеста относно твърдението за липса на мотиви във връзка със субективната страна. Също иска отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В последната си дума подсъдимата Н. завява, че имала и брат, но той не положил въобще грижи.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционният районен съд е положил дължимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Починалата М.С.Б. живеела в гр.Разград, на ул.“Чавдар войвода“ № 2. Тя имала две деца. Синът й, свидетелят А.Б., живеел и работел със семейството си в гр.Варна, а дъщеря й обвиняемата Д.И.Н.,***. До 2009 г. обвиняемата Д.Н., живеела заедно със съпруга си - свидетелят Х.Х. - в дома на починалата Б.. След фактическата им раздяла, обвиняемата Д.Н. напуснала дома на майка си и се изнесла да живее със свидетелят Г.Г., на друг адрес в гр.Разград. В началото на 2013 г. М. Б. пострадала при пътнотранспортно произшествие. Това довело до влошаване на здравословното й състояние и тъй като била на легло, за нея се налагало да се полагат по-специални грижи. Тогава сина й св. А.Б., помолил бившия съпруг на сестра си – свидетелят Х. - да се премести и да живее в дома на майка му, за да се грижи за нея. Свидетелят Х. се отзовал на молбата му и отишъл да живее в дома на М. Б.. Работел и плащал всички сметки свързани поддържането на домакинството. Същевременно заплащал и на жена, която да обгрижва М. Б. при личната й хигиена, тъй като тя била неподвижна, на легло. М. Б. се стабилизирала, изправила се на крака и започнала сама да се грижи за себе си.

През 2015 г. свидетелят Х. напуснал дома на М. Б., но и след напускането му той няколкократно посещавал дома на Б. заедно със сина й - св. А.Б., за да окажат помощ в домакинската работа. След това грижа за починалата поела обвиняемата Д.Н., която разполагала с пълномощно, което й давало право да взема пенсията на майка й. С тези парични средства тя закупувала хранителни продукти и се грижела за майка си. На 29.06. 2016 г. М. Б. оттеглила пълномощното на дъщеря си, по силата на което тя получавала пенсията й. Това довело до влошаване на техните взаимоотношения и обвиняемата Д.Н. напуснала дома на майка си и се преместила да живее при свидетеля Г.Г.. Въпреки това обаче, тя продължила да посещава дома на майка си, като от време - на време й носела храна. През този период М. Б. се грижела сама за себе си, можела да ходи, да си готви, да се къпе, да си пазарува.

На неустановена дата, в началото на месец октомври 2016 г., съседите на М. Б. забелязали, че тя не излиза от дома си. Притеснени за нейното здравословно състояние, те решили да я посетят, за да я видят как е и има ли нужда от помощ. Свидетелите С.С., И.Б.- съседи на починалата Б., придружени от други техни съседи, отишли до дома на Б.. Започнали да я викат по име. Видели я да лежи в една от стаите на легло. При разговор с нея узнали, че тя се чувства болна и немощна и не може да се движи. Забелязали, че дома й бил занемарен и тя живеела при изключително лоши санитарно битови и хигиенни условия. Свидетелката И. Б., облякла гащеризон, за да се предпази от бълхите и влязла в дома на Б., за да й занесе храна. През това време свидетелат С.С., по телефона уведомил служители на Дирекция социално подпомагане Разград, за нечовешките условия, при които живее М. Б. и се обърнал към тях, за да й окажат помощ. В следствие на тяхната намеса, служители на ДСП-Разград, посетили дома на М. Б.. Установявайки, при какви условия живее тя, те я консултирали, че може да ползва социална услуга и да бъде настанена в специализирана институция. Въпреки направените увещания от тяхна страна, М. Б. отказала да напусне дома си. Било говорено с нея, че след няколко дни отново ще я посетят, като по този начин се надявали Б. да размисли и да се възползва от възможността да бъде настанена в социална институция. Вечерта на 13.10.2016 г. обвиняемата Д.Н., придружавана от свидетеля Г.Г., посетила дома на М. Б.. Обвиняемата Д.Н. влязла в двора, извикала по име майка си, но след като никой не й отговорил, тя напуснала къщата. След като помислила, че я няма, заедно със свидетеля Г.Г., започнали да я търсят по съседни къщи, където тя ходела, което било забелязано от св. Б.С.

На другия ден - 14.10.2016 г. - около обяд Д.Н. отново отишла до дома на майка си. През прозореца, в една от стаите, тя забелязала, че майка й лежи на земята. Видяла, че крайниците на старата жена били нагризани от плъхове. Веднага отишла в близост до кварталния магазин на “СБА" и заговорила на присъстващите там, че майка й лежи на земята в тях, цялата нахапана и облята в кръв. Съседите на М. Б., свидетелките Б.С.и Е.Т.посетили дома на М. Б.. Видели я паднала на земята и че по крайниците й има засъхнала кръв. Веднага след това те подали сигнал на телефон 112. Непосредствено след това пристигнали служители от спешен център при МБАЛ-Разград, които констатирали смъртта на М. Б..

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебномедицинска екпертиза за аутопсия на трупа на М. Б. е установено следното:

1 .Исхимичен мозъчен инсулт - размегчение, деструкция, жълтакав цвят и „ перфориран " вид на мозъчното вещество по пода на двете мозъчни стомахчета, подлежащо и по съседство;

2. Белези на измръзване — светло розовочервено оцветени открити участъци на кожата и видими лигавици; по-яркочервена течна кръв в група;

3. Изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тозили в големия тилен отвор; оток на белия дроб; точковати кръвоизливчета по лигавицата на бъбречните легенчета; дифузно срастване на десния дял на белия дроб с пристенната плевра; генерализирана умерено изразена ателосклероза и коронаросклероза; начална нефросклероза; изгледан релеф на лигавицата на стомаха; празен стомах, празен пикочен мехур; белезникави ларви на мухи в отвора на устата;

4. Късни трупни изменения - зеленикави участъци по кожата на гръдния кош и предна коремна стена; общо размегчение на вътрешните органи и начална автолиза; хлътване на очните ябълки;

- Липса на меки тъкани със следи от въздействие на зъби на животни:

- неравни, фестонирани и на места - подкопани ръбове на периферията в: лява челна област, слепоочие, буза, долна челюст и към ушната мида; пред дясната ушна мида и надолу с липса на тъкани по периферията на ушната мида; дълбока консумация на меки тъкани по вътрешностраничната половина на дясна китка и канта на дланта от тази страна, оголване на сухожилията на V, IV, III и П-ри пръсти по гърба на дланта, оголване до кости на V-mu пръст и на пръстовите сухожилия на фалангите на безименния пръст и върховите фаланги на останалите; по задната повърхност на долните две трети на дясно бедро, към външностранична повърхност на колянната област, долните две трети на гръбна повърност на подбедрицата и средните три пети на лицевата й повърхност с общо вертикално направление;

- участъци са суховат вид и жълтъкав оттенък във вътрешната половина на средните три пети на лицева повърхност на дясна подбедрицата, по лицева повърхност на долните две трети на ляво бедро и към външностранична част на същата колянна област; дълбока липса на тъкан, до оголване на сухожилията, по външностранична повърхност на лява подбедрица.

Причината за смъртта на М. Б. е исхемичния мозъчен инсулт, довел до остро разстройство на сърдечносъдовата дейност и дишането.

Предвид и останалата находка от аутопсията — белези на общо преохлаждане на организма, смъртта не е настъпила веднага след мозъчния инцидент, а най-вероятно часове след това.

Уврежданията с характер на „минус " тъкан и дълбока липса на меки тъкани -до оголване на сухожилия и кости, са с морфологичен вид на въздействие на зъби от животни и по различните оголени части на лицето, тялото и крайниците са с различна давност - по-стари и опреснени.

Установеното охлузване на кожата в дясна челна област е прижизнено, но няма отношение към настъпилата смърт.

Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от II-ро/ Ш-то денонощие.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие КСППЕ на обвиняемата Д.Н. се установява, че освидетелстваната страда от лека умствена изостаналост. Диспансеризирана е към Отделение по психиатрия от 1968 г. като данните са, че е изоставала в нервно психичното си развитие от ранно детство. Леката умствена изостаналост се характеризира по принцип с недостатъчна развитост на логичното и абстрактното мислене и с невъзможност за осмисляне на по-сложни житейски ситуации, явления, отношения от средата. В съзнанието на Д.Н. ангажимента за грижи към майка й отпада, парите за грижата са дадени на брат й, и по този начин ангажимента към майка й за нея отпада. Липсата на грижа от страна на обвиняемата не може да доведе до влошаване на състоянието на възрастната жена,в нейното съзнание. Такава абстракция не е достъпна за нея. Абстракциите й недостигат до такава степен да направи обобщение и да предвиди последици от бездействие. Освидетелстваната не би могла да осъзнава, че прекратяването на грижите от нейна страна към майка й, може да доведе да смъртта на последната.

Очертаната фактическа обстановка е установена от приложените, проверени и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите А.Б.,С.С., П. А., Б.С., И. Б., Г.Г., Т. Т., Е. Т., Д. К., Х. Н., П. К., обясненията на обвиняемата, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, справка за съдимост, Акт за смърт, удостоверение за наследници, актуални данни за избор на личен лекар, справка ца актуално състояние на действащи трудови договори за обвиняемата от НАП, писма от МБАЛ-Разград, писмо от Агенция СП, Дирекция СП-Разград, писма от ТЕЛК-Разград , оттегляне на пълномощно. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, описана и в постановлението.

За да постанови протестирания съдебен акт, РС-Разград приел, че деянието, в извършването на което е обвинена Д.Н., не е доказано от събраните по делото доказателства. За да стигне до този извод, първоинстанционният съд се съобразил и със заключението на назначената в хода на съдебното производство КСППЕ. Вещите лица по тази експертиза изразили становище, че обвиняемата Н. не разполага с абстрактен и ментален капацитет, така щото да осъзнава, че прекратяване на грижите от нейна страна майка й, може да доведе до нейната смърт.

Действително престъплението по чл. 138 от НПК е умишлено и за осъществяването му се изисква пряк умисъл. От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. От една страна от събраните по делото доказателства се установява, че обвиняемата Н. е имала съзнание, че има задължение да полага грижи за своята майка, която била в напреднала възраст и със здравословни проблеми. От друга страна, също от доказателствата по делото се установява, че починалата М. Б. до дни преди смъртта й се обслужвала сама. При посещение на част от свидетелите в дома й, тя отказала да бъдат предприети действия за настаняването й в специализирана институция. Освен това се изисква деецът да е отказал помощ, в случаите когато е могъл да окаже такава. От субективна страна се изисква деецът да е бездействал съзнателно. От доказателствата по делото не се установява, че в някакъв момент обвиняемата е имала съзнанието, че състоянието на майка й е такова, че застрашава живота й. Безспорно условията при които живеела възрастната жена са били изключително мизерни. Няма доказателства обаче това положение да се дължи изключително на действията или бездействията на обвиняемата. Подобно е било положението и няколко седмици пред смъртта на възрастната жена, когато тя била посетена от синът й, за който няма данни да страда от умствена изостаналост, както обвиняемата. Той също не направил нищо за да облекчи или промени положението на майка си.

Въззивната инстанция, пред която не са събирани нови доказателства, споделя изцяло правните изводи на първоинстанционният съд. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемата Н. съзнателно не е оказала помощ на своята майка, която се намирала в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази, поради своята безпомощност, въпреки, че е могла да окаже помощ. Особеността на престъплението по чл. 138 от НК е, както бе посочено по-горе, че от обективна страна то се осъществява чрез бездействие. От субективна страна се изисква бездействието да е съзнателно, като в това се включват и реалната представа за състоянието, и положението на застрашеното лице, както и възможността да бъде оказана помощ.

По делото няма никакво съмнение, че обвиняемата е вменяема и в мотивите на съда липсват съображения, които да подлагат това на съмнение, така, както счита прокурора. От мотивите на първоинстанционният съд се установява, че в случая деянието е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са съображения за начина на живот на починалата, за отношенията й с обвиняемата, причината за смъртта й и действията на обвиняемата. Така съдът е стигнал до извода за липса на обективно възприятие у обвиняемата за настъпила опасност за живота на майка й и невъзможността й да се самозапази, поради своята безпомощност.

Не са налице каквито и да било основания за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционният съд или на прокурора, за да бъде изчистена неяснота относно вменяемостта на обвиняемата. Както бе посочено по-горе, по делото не са налице съмнения, че обвиняемата е вменяема. В съдебното производство не са установени нови фактически положения, което да налага връщане на делото на прокурора. Решението е постановено в рамките на фактическите положения, установени в постановлението, при събиране на нови доказателства, съгласно чл. 278, ал. 2 от НПК.

По изложените съображения постановеното от първоинстанционният съд решение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.10.2017 г., постановено по ан дело № 326/2017 г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ