П Р О Т О К О Л

гр. Разград, 8 януари 2018 г.

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично съдебно заседание на

осми януари 2018 г. в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Дияна Георгиева

Прокурор:

сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОЕВ ван. дело

№ 6/2018 година

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.Е.Х. лично и с адв.М..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е.С.А., уведомен по телена, не се явява. За него се явява адв.М..

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Т.А.Г., уведомен по телефона, не се явява.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД, редовно призована, не се явява представител.

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След тайно съвещание, СЪДЪТ намира, че присъствието на неявилите се лица не е задължително, няма пречки да бъде даден ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАВА постъпилите жалби от А.Е.Х. и Е.С.А. против Решение №107/20.12.2017 г. по анд №349/2017 г. на РС-Исперих.

С обжалваното решение РС е признал А.Е.Х., Е.С.А. и Т.А.Г. за виновни в това, че на 09.12.2017 г., около 04.40ч. в гр. Исперих на кръстовището на ул.“Хан Аспарух“ и ул.“Вежен“ на тротоара, извършили непристойна проява, изразяваща се предизвикване на скандал, отправяне на закани и заплахи за физическа саморазправа, размяна на удари, на публично място, пред повече хора, с което поведение са нарушили правилата за обществен ред и спокойствие – деяние, съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и има наложил наказание глоба в размер на 200 лв. за всеки от тримата.

Адв.М.: Поддържаме жалбата. Считаме, че решението е неправилно и несправедливо, не е постановено съобразно събраните по делото доказателства. Поддържам така, както са направени доказателствените искания. Други доказателствени искания нямам.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представеното съдебномедицинско удостоверение №70/2017 г. издадено от МЦ „Д-р Велкови“ ООД гр.Разград.

Счита, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде оставено искането да се изиска запис от камерите на магазин за авточасти „Бейкъл“ така, както е поискано с жалбата, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв.М.: От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа картина. Установи се, че на въпросната дата жалбоподателят е имал моментен, кратък диалог със свидетелката Силвана като й отправил конкретни предложения, като извън тези предложения той не е провел допълнителен диалог или монолог спрямо нея, предложил й да я качи и да я заведе до определено място. Същите си тези намерения той не е имал някакви задни мисли и намерения, а чисто и просто те са се сформирали от факта, че същата вечер във въпросното заведение той е бил свидетел на взаимоотношенията между това момиче и другия нарушител, че са били в конфликтни отношения. А отделно от това аз съм виждал свидетелката в производството с оглед на нейното лично участие, става въпрос за средно нормално момиче и може би моят подзащитен мотивиран от факта, че все пак е младо момиче, има добро излъчване и вложил малко и мъжки нюанс в отправения диалог и мотива на осъществяване на този диалог със свидетелката Силвана , но вън от този диалог той не е отравял други действия и думи по отношение на същата. Разбира се тя е била следена от другия нарушител, който е забелязал контакта между Силвана и А. и се е включил в диалога като е проявил необоснована агресия, може би от лични мъжки ревностни подбуди с оглед взаимоотношенията им, които не знаем какви са към момента на деянието. Именно тези подбуди той е решил по някакъв начин да респектира жалбоподателя, още повече да прояви към него някаква неоправдана агресия, тъй като към него момент не е имало никакво основания за неговата агресия, за упражняване на физическа сила, за нанасяни удари и т.н. От показанията на свидетелката Силвана се вижда, че тя не е поискала някаква помощ да й бъде указана, тъй като тя е счела, че е едно обикновено ухажване през отворен прозорец на автомобила, което е често срещано явление и може би се е породило от инстинктивното отношение между мъжа и жената, както и в случая. В последствие се завел недружелюбен диалог между Т. и жалбоподателя, последвали на местосъбитието още две коли, които са били от страната на другия тъжител и идвайки другия нарушител е счел, че силите са на негова страна и проявил вече абсолютно необоснована и неоснователна агресия по отношение на жалбоподателя. По делото не са установени никакви данни жалбоподателя да е указал съпротива или да е извършил агресия по отношение на когото й да е било. Нещо повече установи се, че той е бил свален с един, два удара на земята, бил е по очи и е бил налаган, т.е. не се е включил с отпор или контрадействия, не можем да приемем, че има сбиване от негова страна, тъй като в това действие трябва да има две отсрещни страни, а той е бил повален, бил е в пасивно поведение, не може да се каже, че има сбиване, т.е че има състав на това правонарушение. След като са установили, че той не показва активни действия на съпротива или на поведение, другия нарушител с още двама свидетели, вкл. и неустановени лица са напуснали местосъбитието, в последствие жалбоподателя е уведомил органите на полицията, изчакал е на место и е имал намерение да се оплаче, и да поиска някакво извършване на последващи действия за респектиране на лицата извършили побой над него. Установи се, че единия от свидетелите е напуснал местосъбитието от страх. Дошли са двама полицейски служители на местосъбитието, които не са съставили акт, както би следвало по закон да съставят акт за нарушение, те са дошли, но не са му съставили акт. В последствие акта за нарушение на двамата нарушители се съставя от трето лице, което не е било възприело събитието кой е автора на акта, това е аналог примерно един катаджия да установява нарушението, а друг да състави акта, нещо подобно се е случило, без да е свидетел този актосъставител е съставил според мен в нарушение на процесуалните правила акт, който не би следвало да ссътави на двамата нарушителя. По делото са представени медицински документи, които обективират, че нарушителя жалбоподател е в ролята на жертва, че в резултат на нанесения му побой получил съответните телесни увреждания, това е допълнително доказателство, че той не е проявявал агресия, бил е пасивен по време на събитията, не са установени непристойни действия от негова страна, нито от другия жалбоподател, т.е да са отправяли обиди, закани и от този род, тъй като е нямало основание. Другите са били около десет човека, а те са били двама, и е нямало как той да отправи реална закана, която да бъде осъществена спрямо другия нарушител. Считам, че единствената вина на нарушителя в случая, че след този инцидент е сезирал органите на полицията, които със своето неадекватно мероприятие, в началото са били много ентусиазирани, казали са му, че ще разкрият нарушителите, ще им наложат санкция, но в последствие, след определена пауза нещата са се променили и след определено време са били призовани да им бъдат съставени настоящите актове. Нямало е законово и морално основание да му бъде наложено особено на това лице, което е претърпяло най-тежките телесни увреждания, а другия А. има по-малко нанесени телесни увреждания по лицето. Ние считаме, че това решение е крайно несправедливо, не почива на данните събрани в хода на административната преписка, липсва извършено правонарушение от страна на двамата жалбоподатели, има едно предоверяване от страна на жертвите към органите на полицията, в последствие те са разочаровани от техните процедури, за това ви моля да отмените обжалваното решение и постановите съдебен акт съобразен със събраните по делото доказателства и да признаете за невиновни двамата правонарушители.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Моля да бъда признат за невинен. Аз съм ощетено лице и имах само нужда от помощ. Не съм посегнал на никого. Това е.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След тайно съвещание, СЪДЪТ се произнесе с решене, което ще бъде докладвано от докладчика по делото съдия Стоев.

Съдът след запознаване с доказателствата по делото установи следното:

Производството е по чл.7, ал.3 по УБДХ образувано по жалби от А.Е.Х. и Е.С.А. против Решение №107/20.12.2017 г. по анд. №349/2017 г. на РС-Исперих, с което двамата жалбоподатели и Т.А.Г. са признати за виновни за извършено на 09.12.2017 г., около 04.40ч. в гр. Исперих проява, в която са нарушили правилата за обществен ред и спокойствие – деяние, съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и за това са наказани с глоба в размер на 200 лв. за всеки от тях.

Съдът намира, че съгласно чл.6 от УБДХ въз основа на събраните доказателства РС е направил правилни фактически изводи и установил фактическа обстановка, която се споделя от състава на ОС-Разград.

Не се оспорва и от нарушителите и от защитата, че на посочената дата, след полунощ, нарушителите Х. и А. от автомобила си са влезли в диалог със свидетелката Константинова, което е довело до намесата на нарушителя Г. и съответно след това е възникнала проявата размяна на обиди и удари между жалбоподателя Х., А. и от друга страна Г..

Според състава на Окръжен съд правилно е приложен закона. Описаните деяния и на тримата нарушители съставляват проява по чл.1, ал.2 от УБДХ и съответно подлежат на санкция по реда на УБДХ.

Свидетелите разпитани пред първоинстанционния съд, вкл. и нарушителите в обясненията си дадени пред полицията, сочат последващо нанасяне на удари и увреждания причинени по отношение на жалбоподателя, но след пристигане на други лица с коли на местопроизшествието. Поради това съдът намира, че правилно е приложен закона от Районния съд като е прието, че деянието съставлява проява на дребно хулиганство, а последващите действия биха могли да бъдат разглеждани по жалба от нарушителите от съответния съд.

Съдът намира, че и наказанието наложено на нарушителите е справедливо. То е наложено под средния размер на предвиденото в закона към минималния размер и няма основание за намаляването му.

В заключение съдът намира, че не са налице основания за отмяна на решението, поради което

Р Е Ш И №1:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №107/20.12.2017 г. по анд. №349/2017 г. на РС-Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15, 05 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: