РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград  08.02.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: :М. Н.                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внчх дело № 7 по описа за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

         С присъда от  07.11.2017 г. по нчх дело № 654 / 2017 г., РС-Разград признал подсъдимите Е.С.Х. и С.Х.С. ***, за невиновни в това, че на 23.07.2017 г. в с. Дянково, обл. Разград, в съучастие помежду си като съизвършители, да се причинили на Р.Х.А. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горния клепач на дясно око, прорезна рана в дясната челна област/ хирургично обработена с наложени два конеца/; прободна рана в дясната половина на гръдния кош, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и ги оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и отхвърлил предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от Р.Х.А. против Е.С.Х. и С.Х.С. за солидарното им осъждане за сумата от 6000 лв., като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски на тъжителя в размер на 787 лв. и осъдил тъжителя да заплати по сметка на РС-Разград сумата 50.00 лв. за разноски по делото, за преводач.

           Недоволен от присъдата останал тъжителя Р.Х.А., който обжалва присъдата чрез повереника си адв. М.Й. като неправилна, незаконосъобразна и необоснована с молба за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на тъжителя на същите основания и със същите искания.

         В последната си дума подсъдимия заявява,

         Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

         За да постанови обжалваната присъда РС – Разград приел фактическа обстановка според която частният тъжител Р.Х.А. работил по оградата на дворното място, където се намира къщата на подсъдимите, за което те се разплатили с него. Частният тъжител обаче решил, че двамата подсъдими останали да му дължат за извършената от него работа още 50.00лв. В тази връзка на 23.07.2017 г., в късният следобяд, частният тъжител Р.А. посетил дома на подсъдимите. Без да уведоми никого влязъл в двора на къщата и тогава бил забелязан от свидетелката С. След като пресякъл двора, Р.А. влязъл в къщата, където в една от стаите подсъдимият С.С. гледал телевизор. След като частният тъжител влязъл при него, започнал на висок тон и да го пита кога ще му даде парите от ремонта на оградата, на което подсъдимият С.С. отговорил, че вече му е платил, както са се уговорили. Този разговори бил дочут от подсъдимия Е.С., който бил в съседната стая. Той отишъл при баща си, като при влизането му в стаята, частният тъжител А. го ударил по лицето и го блъснал на леглото в стаята. Падайки на леглото, подсъдимият Е.С. си ударил главата в стената и за кратко се зашеметил. След това частният тъжител А. застанал откъм гърба на подсъдимия С.С., съборил го на колене и с вътрешната страна на лакътната става, започнал да го души. При това положение, понеже подсъдимият С.С. бил на колене в близост до мивка в стаята под, която държали плосък камък, успял да докопа камъка и странично задно да нанесе удар по челната област на частния тъжител А.. В резултат той го пуснал, при което подсъдимият С.С. извадил нож и като го размахвал пред себе си, заплашил частният тъжител А. да напусне къщата. На последното свидетел станала и свидетелката С., както и подсъдимия Е.С.. Излизайки от къщата, около 17:00, частният тъжител  А. се обадил на национален телефон за спешни повиквания и подал сигнал за нападение. На място пристигнали екип на РУ на МВР – Разград е екип на ЦСМП – МБАЛ – Разград. Частният тъжител А. бил откаран в спешно отделение, а полицейските служители посетили дома на подсъдимите. По – късно били снети писмени обяснения от тримата участвали в инцидента, като им били съставени и Протоколи за предупреждение. Свидетелката  С., съжителстваща с частния тъжител А., възприела само раната на челото на тъжителя, но не разбрала кой му бил нанесъл удара.

          От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание  е установено, че частният тъжител, при инцидента е получил кръвонасядане на горния клепач на дясно  око; прорезна рана в дясна челна област /хирургично обработена с наложени два конеца/; прободна рана в дясната половина на гръдния кош, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Съдът посочил, че  приема очертаната фактическа обстановка въз основа на дадените от подсъдимия обяснения, показанията на единствения по делото свидетел – дъщерята на подсъдимия и заключението на СМЕ.

        От правна страна съдът приел обвинението за недоказано, тъй като твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата, останали изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Твърденията на частния тъжител, изложени в частната тъжба не се подкрепят от останалите доказателства по делото.  В този смисъл твърдението, че друго лице се е обадило на тел. 112 е опровергано от приложеното по делото справка.  Също така е опровергано и твърдението относно часа на инцидента. Същото е положението и относно нанесените на тъжителя четири удара в областта на корема от подс. С. и нанесени от подс. Х. рани с нож. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява по безспорен начин, че тъжителят е получил нараняване от нож, както и механизма на причиняване на тези рани, но първоинстанционният съд приел, че тези наранявани са получени вследствие на негови нападателни действия от подс. С., който се отбранявал, а по отношение на подс. Х. не са налице каквито и да било доказателства за негово участие в причиняване на телесни увреждания на тъжителя. Всичко това дало основание на първоинстанционният съд да постави под съмнение истинността на изнесените в тъжбата твърдения и да признае подсъдимите за невиновни по възведените им обвинения. 

        По отношение на предявения и допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, първоинсатнционният съд приел, че с оглед крайният резултат предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че при постановяване на обжалваната присъда от първоинстанционния съд не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Макари и лаконично съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след анализ на същите е стигнал до единствения възможен извод – обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което подсъдимия следва да бъде оправдан.

       Във въззивната жалба са твърди, че деянието и авторството на подсъдимите, както и виновността им са категорично доказани, както и предявеният граждански иск. Във въззивната жалба по същество се набляга на заключението на вещото лице по назначената СМЕ, от което се установявало, че подсъдимите са действали с пряк умисъл. Тези обстоятелства не били обсъдени от районният съд. Това оплакване е неоснователно. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил заключението на вещото лице. Приел е за безспорно установено, че са налице наранявания на тъжителя, но не се налице доказателства за наличието на някакъв умисъл у подсъдимите да причинят на тъжителя телесни повреди. Както бе посочено, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият Х. въобще не е участвал, а подсъдимият С. нанесъл телесните повреди на тъжителя при самозащита, вследствие на негови нападателни действия. Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаната по делото като свидетел съпруга на подсъдимия С.- свидетелката Х.С.. При обосноваване на присъдата си първоинстанционният съд се позовал и на непосредствените си впечатления от физиката на тъжителя и на двамата подсъдими. Такива впечатления доби и въззивната инстанция в проведеното съдебно заседание.  В този смисъл въззивната инстанция не споделя развитото във въззивната жалба становище, че обвинението е доказано. Сами по себе си в случая твърденията на тъжителя и заключението на СМЕ не дават основание да се приеме, че описаните в тъжбата обстоятелства са доказани. Съдът приема, че опровергаването на твърденията на тъжителя относно  часа на инцидента, както и това че не той се обадил на тел. 112, а друго лице, компрометира в известна степен и основното му твърдение относно механизма на причиняване на телесните повреди. Няма доказателства и относно това как, от кого и кога тъжителят е бил транспортиран до МБАЛ-Разград

        По гражданският иск. Действително мотивите на районният съд в това отношение са изключително лаконични.От друга страна крайният извод е изграден на основана на изхода на делото относно наказателно правната страна. Вярно е, че гражданско-правната претенция е функция на наказателната, както и, че съдът дължи произнасяне по гражданският иск и в случаите, когато признае подсъдимия за невиновен, тъй като гражданското отговорност е следствие на изискването да не се вреди другиму. Въззивната инстанция намира, че в случая макар и да е налице телесно увреждане на тъжителя, то е причинено от подсъдимия С. при самозащита, поради което той не следва да носи и гражданска отговорност. В този смисъл правилно и законосъобразно гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

        Представената епикриза няма отношение към предмета на делото и не може да повлияе на крайният изход.   

         По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

        С оглед изхода на въззивното  производство, направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.  

         Водим от горното съдът

РЕШИ:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 07.11.2017 г., постановено по нчх дело № 654 / 2017 г. по

         РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         Председател:                             Членове: 1.                            2.

 

НР