РЕШЕНИЕ
№10
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Разград, 08.03.2018г.
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря Н.Р. и
прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВАНД № 21/2018г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI НПК.
С решение № 539 от
20.11.2017г. по АНД № 657/2017г.,
Районен съд Разград е признал
подсъдимия Г.Т. Господинов, ЕГН **********,
за виновен в това, че на 03.05.2017 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител със С.М.К. ***, също извършител, е причинил на
Е.И.Г. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
в лява половина на лицето, което по своята медико-биологична характеристика
обуславя болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.На основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1200.00 лева.
Със същото
решение подсъдимият С.М.К., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че, на
03.05.2017 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител
със Г.Т. ***, също извършител, е причинил на Е.И.Г. от гр. Разград лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лява
половина на лицето, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.На основание чл. чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание
глоба в размер на 1200 лева.
Осъдил двамата
подсъдими да заплатят по сметка на ОДМВР
Разград за разноски на досъдебното производство сумата от 191.24 лв., а по
сметка на Районен съд гр. Разград сумата от 122.90 лв., за разноски в съдебното
производство.
Против посоченото
решение на Районен съд – Разград е
постъпила въззивна
жалба, подадена от адвокат Р. В., защитник на двамата подъсидими.
В жалбата се сочат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно,необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и ,че наложените на подсъдимите наказания са явно
несправедливи.Прави се искане за отмяна на решението и оправдаването им.
В допълнението към въззивната жалба се излагат подробни съображения в какво се
състоят пороцети на атакуваното решение на РС.Като
конкретни процесуални нарушения се сочат отказът на РС да приложи като доказателство преписка на РРП, касаеща инцидент с пострадалата Г. през м.февруари 2017г.,
както и повторен разпит на същата.Възразява се срещу приетата от съда
квалификация,че деянието е извършено от двамата по хулигански подбуди.Сочи се,
че не е обсъдено внимателно и задълбочено от първостепенния съд заключението по
изслушаната и приета от съда СМЕ, както и ,че съдът не е приел с оглед на
представените доказателства, че от страна на пострадалата на обв.Господинов също е причинено телесно увреждане.Направени
са доказателствени искания, които съдът е оставил без
уважение.
В съдебно
заседание жалбоподателите, лично и чрез
защитника си адв.В. поддържат подадената жалба, с
искане за отмяна на решението на РС-Разград и оправдаването им от настоящата
инстанция.
Обвиняемият Г.Т. моли да бъде оправдан.
Обвинаемият С.К. също моли да бъде оправдан.
Прокурорът счита
жалбата за неоснователна , а атакуваното решение за правилно законосъобразно и
обосновано, като при разглеждането на делото съдът не е допуснал нарушение на
процесуалните правила.За съразмерно счита наложеното н всеки един от
обвиняемите адм.наказание глоба.
Жалбата е редовна,
подадена е от страна в процеса, в срока по чл.319, ал.1 НПК и отговаря на
изискванията по чл.320, ал.1 и ал.2 НПК.
Производството пред
първата инстанция е проведено по реда на чл.375 и сл. от НПК, глава двадесет и
осма „ Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание”.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е обстойно и
прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т.т.1-3 от НПК - фактът на извършване на престъплението,
авторството на обвиняемите в него, субективната страна на престъплението,
личността на всеки от тях, конкретните
обстоятелства, при които е
извършено престъплението.
Подсъдимите Т. и К. са
приятели. Първият е пенсионер, бивш служител на МВР, неосъждан с много добри
характеристични данни. Вторият е безработен, осъждан.
През целия ден на
03.05.2017г. обв.Т. бил ангажиран с регистрацията на
л.а.Пежо с рег.№ РР 9760 ВС- черен на цвят.В края на работния ден се обадил на обв.К. за да управлява той вече регистрирания автомобил.Около
17.30 часа двамата се движели с лекия автомобил на обв.Т.,***
в посока към кръстовището до магазин „Кауфланд“, като
автомобилът се управлявал от обв.К., а обв.Т. седял на предна дясна седалка. Преминавайки моста
над р.Бели Лом, обв.К. предприел маневра завой
надясно, непосредствено след което обаче рязко намалил скоростта, за да
пропусне пресичащата пътя пешеходка, свидетелката Е.И.Г., която не била позната
на никой от двамата обвиняеми. В същото време в зоната на кръстовището с
управлявания от нея лек автомобил се намирала и св. Павлина Николаева Радева,
която изчаквала, за да се включи в движението по ул.“Перистър“.
Автомобилът,
управляван от обв.К., преминал с предната си част в
непосредствена близост зад св.Г., която все още се намирала на пътното платно
на около 2 метра от тротоара на моста и тогава спрял по такъв начин, че Г. се
оказала до предната дясна врата на МПС. Тя се стреснала от преминалия толкова
близо до нея автомобил и инстинктивно се протегнала да се подпре и оттласне от
него, за да не я удари. Тогава ръката й попаднала в отвора на прозореца на
предната дясна врата, но бързо я отдръпнала. Преди св.Г. да осъзнае какво
става, подс.Т. слязъл от автомобила и й нанесъл удар
с ръка по главата. Пострадалата отстъпила, след което двамата с подс.Т. извършили резки движения, пресрещайки ръцете си.
Междувременно, след
слизането на подс.Т., подс.К.
също слязъл от автомобила, и се приближил до Г., заобикаляйки автомобила отзад.
Достигайки до нея й ударил силно един шамар, който попаднал в областта на врата
й към лицето от лявата страна. Пострадалата изпитала силна болка, изплашила се
много.
След стореното двамата
подсъдими се качили в автомобила си и потеглили по черния път покрай реката.
Веднага, след като
обвиняемите потеглили с автомобила пострадалата
Г. сигнал за случилото се на тел. 112. Изпратените
на място служители на РУ на МВР-Разград свидетелите К. Й. К. и С. С. С. уведомили
разследващ орган и било започнато досъдебното производство. При пристигането си
двамата свидетели установили, че св.Г. е силно разстроена, зачервена и
уплашена, съобщила им, че са й нанесени удари.Двамата са категорични , че не им
е лъхала на алкохол, както и нямало белези да е повлияна от наркотици.
Според показанията на
свидетелката Р., намирала се по същото време на мястото на инцидента в своя
автомобил същата е видяла как при
пресичането на намиращата се там пешеходна пътека от страна на пострадалата Г.,
идващ от лявата страна спрямо нея лек
автомобил спрял от него слязъл обв.Т. и ударил бързи
два шамара на постр.Г.След това от автомобила слязъл
и другия обвиняем К., който минал зад колата и тя не видяла тогава какво точно
прави той ,тъй като нямала видимост.Не е чула пострадалата да казва на някого
нещо, но когато обв.К. се връщал към колата си се
обърнал към пострадалата с думите“какво се движиш като сопол“.
Според заключението по
изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на
пострадалата Е. Г. било причинено кръвонасядане в
лява половина на лицето, което по своята медико-биологична характеристика
обуславя болка и страдание. Травмата е възможно да бъде получена от удар с ръка
и има оздравителен срок от няколко дена.
Два дни по-късно, на 05.05.2017г.
подс.Т. посетил кабинета на д-р Д. Н.- хирург, с оплаквания от болки в областта на дясна
лицева област след нанесен удар в същата, имал кървене от устната кухина и гноевидна секреция. Била му извършена интервенция и
съответно предписано лечение. Разпитан в качеството му на свидетел д-р Н.
заявява, че си спомня за пациента, тъй като му бил съобщил, че е ударен от
жена, което именно му направило впечатление. От заключението на вещото лице по
назначената в тази връзка съдебномедицинска експертиза дава заключение, че в
медицинската документация на името на Г.Т. се установява, че при прегледа от
специалист- хирург на 05.05.2017г. са установени: -
хематом на кожата в дясната лицева област; - разкъсно-
контузна рана, сангвинираща
/кървяща/ при допир в лигавичната област на дясна
буза, с фибринов налеп по ръбовете и дъното и хиперемия /зачервяване/ по съседство и гноевидна
секреция. По своята медико- биологична характеристика описаните увреждания
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
В своята съвкупност описаните увреждания могат да бъдат причинени от удар с
твърд тъп предмет в дясната половина на лицето, в резултат на което е получено
подлежащото разкъсване на лигавицата към предверието
на устната кухина /от контакта на ръб на зъб от задната половина на съзъбието/,
с фибринозен налеп и гноевидна
секреция на дъното и ръбовете на раната, зачервяване по съседство. В с.з. уточнява,
че за получаване на описаните увреждания удара трябва да е имал сила и замах, а
не могат да бъдат получени при някакъв лек допир.
Видно от назначената по делото съдебна- видеотехническа експертиза, на изследваните видеозаписи се установява лице
от женски пол, пресичащо пътното платно и две лица, пътуващи с тъмен на цвят
автомобил, който забавя движението си и
спира зад пешеходката, след което двете лица от автомобила слизат
последователно и се отправят към жената, като един след друг извършват резки
движения към горната част на тялото и главата й. Поради недоброто качество на
видеозаписа, той е негоден за провеждане на лицевоидентификационно
изследване.
При проведените
разпознавания св.Г. и св.Радева категорично разпознават подс.Т.
и подс. К. като лицата, за които се отнасят техните показания.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени в
съответствие с правилата на формалната логика,
правилен анализ на гласните доказателствени
средства с оглед на тяхната убедителност и подкрепеност
от останалия доказателствен материал по делото. Въз
основа на свидетелстването на Г.,Р. К. и С., анализът на писмените доказателствени
средства ( протоколи за разпознаване), писмените доказателства (справка за
съдимост за обвиняемите, медицински документи и способите за доказване -
заключенията на видеотехническата и съдебномедицинска
експертизи, съставът на
контролираната инстанция е извел законосъобразни констатации относно всички
релевантни за правилния изход на делото обстоятелства, за които не са налице
основания за промяна по реда на чл. 316 от НПК от въззивния
състав.
Така по делото категорично и безпротиворечиво
са установени мястото и обстоятелствата на възникналия физически и вербален
сблъсък между двамата обвиняеми и пострадалата, свързан с поведението им като
съответно като водач на ППС и пешеходец. От заключението на СМЕ също по категоричен начин е
установеното травматичното увреждане на св. Г.
Оспорено в събраните по делото гласни
източници на информация се явява картината на престъплението и в частност -
поводът за конфронтацията и причинно - следствената връзка между поведението на
обвиняемите и причинения
престъпен резултат, изразяващ се в нанесената на св. Г. лека телесна повреда. Така според
постр.Г. , поводът да бъде ударена от обвиняемите е,
че тя се е подпряла на колата, тъй като последната не преустановила движението си при пресичането й.
След самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателствени средства, въззивният
съд сподели доказателствения извод на първата
инстанция за несъмнена установеност на поводът и механизмът на деянието от
страна на обвиняемите Т. и К. и наличие на пряка
причинно – следствена връзка между тяхното поведение и причинения на пострадалата увреждащ здравето й резултат. Основание за
възприемането на позиция за достоверност на изнесената от пострадалата версия е както убедителността на
гласните доказателствени средства, изводима от
тяхната логичност и последователност, така и подкрепеността
им с останалия събран по делото доказателствен
материал и в частност - от свидетелстването на св.Радева, за която липсват данни за предубеденост или
заинтересуваност от изхода на делото) и заключението на видеотехническата експертиза.
Както и първостепенния
съд , така и настоящата инстанция ,намира ,че обясненията, дадени от всеки един
от подсъдимите, противоречат на останалия доказателствен
материал.И този съд ги възприема като тяхна защитна теза, с цел оправдаване и
оневиняване на постъпката им, както и на оговор между
тях. Не се установява по делото каквото и да било противоправно
поведение от страна на а пострадалата, изразяващо се в неправилно пресичане и
последвал умишлен удар в лицето на подс.Т..
Пострадалата Г. не е нарушила правилата и задълженията й като пешеходка,
визирани в чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДвП, тъй като в момента на започване на
пресичането на процесната улица, автомобилът
управляван от К. все още не е бил преминаващ и не е бил завил. Пешеходката се е
движела с едно и също темпо при пресичане на улицата, не е забавяла или спирала
движението си. Към момента, когато процесният
автомобил е завил непосредствено след моста, пешеходката вече е била предприела
пресичане и автомобилът е бил длъжен да я пропусне да премине безпрепятствено
като спре. Въпреки това обаче водачът К. само е намалил и е минал в опасна
близост зад нея, като е възможно да е осъществил контакт, което от своя страна
е предизвикало инстинктивното посягане с ръка на Г. за да се подпре на колата,
след което без видима причина подс.Т., а впоследствие
и подс.К. са й нанесли удари /шамари/ в областта на
главата. В тази връзка нито св.Г., нито св.Р. /която е и очевидец/ не заявяват,
че е имало удар от страна на св.Г. в лицето на подс.Т.,
още повече, че съгласно заключението на вещото лице ударът следва да е бил с
достатъчна сила и замах, т.е. трябва да е имало замахване и удар със силен
интензитет, при това да се удари седнал в автомобил човек през прозореца.
Такова движение обаче не е забелязано от св.Р., така и от вещото лице,
изготвило видео-техническата експертиза,
а и не се установява на видеофайловете. Установеното от св.Николов нараняване на обв. Т. е
обективна находка и е констатирано при прегледа на 05.05.2017г.,
като единствено и само обв.Т. му е заявил, че е ударен от жена, но това не доказва
причинно-следствената връзка между случилото се на 03.05.2017г. между него и постр.Г. и обективната находка на 05.05.2017г.
На базата на
правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е
заключил, че всеки един от
обвиняемите Т. и К. е осъществил
от обективна и субективна страна съставът на престъпление чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК
във вр.с чл.20,ал.2 от НК.
От обективна
страна всеки един от двамата
е причинил на другиго - св. Г., лека телесна повреда съгласно
разпоредбата на чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. Причиняването на нараняванията е осъществено чрез
нанасяне на удари с ръка в главата и горната част на тялото на пострадалата, като между извършените от
обвиняемите действия и
причиненият вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна
връзка.
От субективна
страна обвиняемите Т. и К. са действали умишлено, при форма на вината пряк умисъл
и при общност на същия. Съзнавали
са обективните
условия на деянието, а именно общественоопасния му
характер – знаели са, че то е от естество да увреди здравето на пострадалата, и отражението му върху
действителността /общественоопасните последици,
изразяващи се във факта на конкретното причинено увреждане/, с което е изпълнен
интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - обвиняемите са искали, целели са пряко настъпването на общественоопасните
последици от конкретен вид.
Телесната повреда на пострадалата
Г. е нанесена от
обвиняемите по хулигански
подбуди. Основание за този извод на съда е обстоятелството, че преди
инкриминирания случай между всеки
от обвиняемите и пострадалата Г. не са съществували каквито и да
било взаимоотношения; тримата са се срещнали
на обществено място на инкриминираната дата случайно и обвиняемите безпричинно /без наличие на личен
мотив за разправа/ са нанесли , всеки от тях удари с ръка на пострадалата.Срещата им като
участници в движението не може да бъде прието като наличие на лично
основание за нарушаване на телесния интегритет на участник в същото, в случая св.Г.. В тази връзка и единствено за
пълнота на следва да бъде посочено, че поведението на пострадалата
Г. не е нарушавало правилата за движение, в качеството й на пешеходец.
Гореизложените обстоятелства водят до
несъмнения извод, че с нанасянето
на ударите върху св.Г. ,
обвиняемите Т. и К. са демонстрирали явното си неуважение към
обществените порядки, като грубо са нарушили същите.Нанасянето на удари на друго лице,
без повод, представлява брутална демонстрация против установения ред и разкрива
висока степен на неуважение към личността, а също и такава на обществена
опасност на деянието и дееца и се определя като грубо нарушение на обществения
ред. Същото е извършено на обществено място - на оживена пътна артерия, в
светлата част на денонощието и в присъствието на други участници в движението,
които обстоятелства определят публичния характер на обективираните
от двамата обвиняеми действия, предприети
срещу телесния интегритет на пострадалата Г..
Законосъобразна
е и констатацията на първостепенния съд за наличието на кумулативните
предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването на всеки
един от двамата обвиняеми от наказателна
отговорност, с ангажирането на административната им такава за извършеното от
всеки един от тях престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК
във вр.с чл.20,ал.2 от НК.
Извършеното от двамата
обвиняеми престъпление
се наказва с лишаване от свобода една година или пробация,
деянието е извършено умишлено, Т. и К. към момента на извършването му не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност,
липсват причинени с деянието имуществени
вреди.
Справедливо и съответно на обществената
опасност на деянието, механизмът на извършването му и естеството на нанесените
телесни повреди на пострадалия е и определеното на всеки от тях наказание - глоба в размер на 1200 лв., къмо минималния предвиден в закона
размер, като намаляване на същия се явява обществено неоправдано и необосновано.
Законосъобразно и в съгласие с разпоредбата на
чл. 189, ал.3 от НПК при този изход на делото разноските са възложени в тежест
на обвиняемите.
По изложените съображения атакуваното решение
на РС –Разград следва да бъде потвърдено в неговата
цялост.
Водeн от горното
и на основание чл.338 от НПК, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №539 от 20.11.2017 г., постановено по НАХД № 657/2017 г. по описа на Районен
съд Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
НР