РЕШЕНИЕ № 9

Гр. Разград 28.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 28 по описа за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 33 / 29.11.2017 г. по нох дело № 279 / 2017 г., РС-Исперих признал подсъдимия Г.М.С., живущ ***, за невиновен в това, че на 15.09.2017 г., около 18:15 часа, в с. Лъвино, обл. Разград, не изпълнил Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие от 14.09.2017 г., постановена по гр. дело № 801/2017 г. по описа на РС-Исперих, като нарушил следните забрани: 1. Забрана да се приближава на по-малко от 100 метра от пострадалото дете П.т.т. и 2. Да приближава жилището, обитавано от пострадалото дете и неговата майка, находящо се в с. Лъвино, обл. Разград, ул. “Освобождение“ №26 на по-малко от 100 метра, училището и местата за социални контакти и отдих на детето П.т.т., до приключване на производството по делото и издаване на заповед за защита, или постановяване на отказ от съда, като влязъл в жилището на П.т.т., находящо се в с. Лъвино, обл. Разград, ул. “Освобождение“ № 26, и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК.

Недоволен от присъдата останал прокурор при РП-Исперих, който я протестира с бланкетен протест, като неправилна и с искане за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК. В протеста е посочено, че след изготвяне на мотивите ще бъдат изложени допълнителни съображения. Видно от приложената разписка, съобщение за изготвяне на мотивите е връчено на РП-Исперих на 04.01.2018 г., но такива не са постъпвали да даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Участващият по делото прокурор от ОП-Разград заявява в съдебно заседание, че не поддържа протеста. Прокурора счита, че присъдата е постановена от районният съд при правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва. Счита, че правните изводи на първоинстанционният съд са обосновани и законосъобразни.Извършеното от подсъдимия деяние не е доказано по несъмнен и безспорен начин от субективна страна. Моли съда да се произнесе със съдебният си акт в този смисъл.

Защитника на подсъдимият Г.С. счита присъдата за правилна и законосъобразна. Извършеното от подсъдимия деяние се явява несъставомерно, поради липсата на умисъл. Моли съда да потвърди обжалваната присъда.

В последната си дума подсъдимия заявява, че няма какво да каже.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

В Исперихски районен съд е внесен обвинителен акт против Г.М.С., с обвинение в това, че на 15.09.2017 г., около 18.15.ч., в с.Лъвино, обл.Разград, не изпълнил Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие от 14.09.2017г. по гр.д. № 801/2017 г. по описа на РС – Исперих, като е нарушил следните забрани: Да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра пострадалото дете П.т.т. и Да приближава жилището, обитавано от пострадалото дете и неговата майка, находящо се в с.Лъвино, обл.Разград, ул.“Освобождение“ №26 на по-малко от 100 /сто/ метра, училището и местата за социални контакти и отдих на детето П.т.т., до приключване на производството по делото и издаване на заповед за защита или постановяване на отказ от съда“, а именно като е влязъл в жилището на П.т.т., находящо се в с. Лъвино, обл. Разград, ул. “Освобождение“ № 26 – престъпление по чл. 296, ал. 1 пр. 2 от НК

Представителят на РП-Исперих е поддържал обвинението от фактическа и правна страна. Пледирал за осъдителна присъда с налагане на наказание над минималния размер, около средния, предвиден в закона.

Подсъдимият Г.М. дал кратки обяснения, като твърдял, че влязъл в къщата, само за да си вземе личните вещи, както му казал полицая. Не се призна за виновен и помолил да бъде оправдан.

Защитата пледирала за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието.

За да постанови обжалваната присъда РС – Разград приел фактическа обстановка според която подсъдимият Г.М.С. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

Със Заповед за незабавна защита от 14.09.2017 г., постановена по гр .д. № 801/2017 г. по описа на РС-Исперих, съдът приел наличието на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на малолетния П. Т., поради което и на основание чл. 18 ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, наложил на подсъдимия Г. С. мерки за защита, като му било забранено да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото дете Петко Тодоров, обитаваното от него и неговата майка жилище, находящо се в с. Лъвино, обл. Разград, на ул. ”Освобождение” № 26, училището и местата за социални контакти и отдих на П. Т., до приключване на производството по делото и издаването на заповед за защита или постановяването на отказ от съда.

За издадената заповед за незабавна защита, още в деня на издаването й, било уведомено РУ МВР – Исперих, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от ЗЗДН. Свидетелите М. Х. Р. и Д. Г. Д. – и двамата полицейски служители в РУ МВР – Исперих, потърсили подсъдимият С. още в деня на издаване на заповедта, за да го уведомят за нея и да му разяснят съдържанието й, но не го намерили.

На следващия ден – 15.09.2017 г. отново го търсили, но без резултат. В следобедните часове получили информация по телефона от свидетелката В. А. – юрисконсулт в ДСП – Исперих, за местонахождението на подсъдимия и двамата свидетели отишли отново в с. Лъвино. С помощта на свидетелите В. А., Н. П. и П. Т., полицейските служители открили подсъдимия С. към 17:00 ч. да пасе овцете си извън селото. Свидетелят М. Р. извикал подсъдимия, прочел му заповедта за незабавна защита, разяснил му какво трябва да прави по нея и го предупредил, че ако не я спазва, носи наказателна отговорност. Съставил му и протокол за предупреждение по ЗМВР за спазване на заповедта. Тогава подсъдимият посочил, че в момента се намира на полето с овцете, няма никакви лични вещи в себе си, а и не може да остави животните на полето. В резултат на това изявление, свидетелят Радев преценил, че следва да даде възможност на подсъдимият С. да вземе необходимите му лични вещи от дома, който обитавал заедно със свидетелите Н. П. и П. Т., както и осигури подслон на животните. Свидетелят Р. казал на подсъдимият С., че същият ден 15.09.2017 г., до 20:00 ч.,. трябва да прибере животните където намери за добре и да си вземе необходимите лични вещи от къщата, след което да напусне дома. Радев предупредил подсъдимият С., че след 20:00 ч. щял да направи проверка и ако подсъдимият не е напуснал къщата, щял да понесе съответните санкции. Подсъдимият С. се съгласил. Разговорът между двамата, включително и предупреждението, че трябва да напусне дома до 20:00 ч., бил чут от всички присъстващи.

След като полицейските служители си тръгнали, свидетелите В. А., Н. П. и П. Т. се върнали в дома на Н. П. в с. Лъвино, но понеже последните двама се притеснявали да се срещнат сами с подсъдимият С., помолили свидетелката В. А. да остане с тях и седнали на двора, за да изчакат пристигането на подсъдимия. Към 18:30 ч. подсъдимият С. дошъл в дома на пострадалото лице, влязъл вътре, взел необходимите му лични вещи и след около 15-20 минути излязъл. Опитал се да разговаря със свидетелите Н. П. и П. Т., но свидетелката В. А. го предупредила, че не следва да го прави. Тогава подсъдимият излязъл на улицата пред къщата, където изчакал да дойдат негови познати, за да приберат овцете.

Междувременно свидетелката В. А. съобщила на тел. 112, че подсъдимият С. нарушава заповедта за незабавна защита. Пристигналите на място полицейски служители - свидетели П. В. и Д. Д. установили, че подсъдимият С. е седнал на улицата пред портата на къщата, в която живеел свидетелят П. Т. Той обяснил на полицаите, че чака автомобили, в които да натовари животните. Полицаите му обяснили, че тъй като нарушавал заповедта, следва да го отведат в полицейското управление.

Заповедта за незабавна защита била връчена лично на подсъдимият С. на 28.09.2017 г., при условията на чл. 44 ал. 1, изр. последно ГПК, от длъжностно лице при Кметство с. Лъвино.

Очертаната фактическа обстановка не е спорна по делото. Същата е установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимият Г.С., показанията на свидетелите Н. П., П. Т, В. А., Д. Д., П. В. и М. Р.; от писмените доказателства по делото, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, биографична справка и др.

Гласните доказателства са относими, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Между гласните доказателства няма съществени противоречия, което да налага излагане на допълнителни съображения за изясняването им.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и не са правени доказателствени искания. Въззивният съд изцяло споделя очертаната и прието и от първоинстанционният съд фактическа обстановка, като основана на събраните в хода на делото доказателства.

Въззивната инстанция приема, че при тези фактически констатации, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приел, че обвинението против подсъдимият Г.С. е несъставомерно, поради липса на каквито и да било доказателства относно субективната страна на деянието.

За осъществяване състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК се изисква от обективна страна наличието на издадена заповед за защита от домашно насилие, която заповед да е сведена до знанието на лицето, което следва да я изпълнява, като му бъде връчен екземпляр от нея и въпреки знанието на наложените забрани и ограничения, е последвало неизпълнение от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може да се изрази както чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от наложените мерки за защита. От субективна страна се изисква пряк умисъл при извършване на деянието. Деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването на тези последици. За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление е необходимо деянието да е доказано както от обективна страна, така и от субективна страна.

В случая е безспорно установено, че след връчване на заповедта, подсъдимият е нарушил същата с това, че отишъл в дома, обитаван от защитеното лице. Това посещение подсъдимият осъществил със знанието и съгласието на полицейският служител-свидетелят Радев, който му връчил заповедта и му разяснил последиците от неизпълнението. Подсъдимият посетил имота преди даденият му краен час от св. Р., с намерението да си вземе лични вещи и да прибере животните си.

При тези обстоятелства осъщественото от подсъдимият С. деяние действително се явява несъставомерно от субективна страна. Подсъдимият не е имал намерение да нарушава издадената и връчена му заповед за защита. Докато подсъдимият се намирал в имота, обитаван от защитеното лице, той не извършил никакви действия спрямо това лице.

Въззивната инстанция изцяло споделя и изложените от първоинстнционният съд правни съображения, които са в същия смисъл.

При тези обстоятелства обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 33/ 29.11.2017 г., постановено по нох дело № 279 / 2017 г. по описа на РС-Исперих.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

НР