Р Е Ш Е Н И Е17

                                           Гр. Разград, 11.04.2018 г.

 

                                          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                        В.А Д.А

при участието на секретаря М. Н. и прокурора ИВА РА.А, като разгледа докладваното от съдия В.Д.а ВАНД № 36 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 328 НПК.

С решение № 604 от 28.12.2017г., постановено по АНД № 955/2017г.,           Районен съд  Разград  е признал обвиняемия И.И.Й., ЕГН ********** ***   за виновен  в това,  че на 17.09.2016г., в гр.Разград, в условията на посредствено извършителство - чрез М. А. К. от гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред Д. Н. О. - служител в сектор „ПП“ при ОДМВР - Разград от два неистински частни документи:

          -договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. между „***“ ЕООД  гр. София, с управител Д. К. Д., в качеството на продавач и „***“ ЕООД гр Разград, в качеството на купувач и

         -фактура № 69/16.09.2016г. за извършена от „***“ ЕООД- гр.София продажба на употребяван автомобил „Опел Астра“, за сумата от 1600 лева, на „***“ ЕООД гр. Разград, като от него за самото съставяне на посочените неистински частни документи не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.        

              На основание  чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил  от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000.00  лева.

Против посоченото решение на  Районен съд – Разград е постъпила  въззивна жалба, подадена от адвокат  Г.Г. ***,  защитник на обвиняемия И. Й..В жалбата се сочат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно,необосновано.Прави се искане за отмяна на решението и оправдаването на Й.,поради това,че сочените от обвинението договор за покупко-продажба на МПС и фактура са истински документи.

Допълнителни съображения към жалбата  не са постъпвали.С нея не са направени и доказателствени искания.

Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание се доразвиват съображенията за несъставомерност на деянието от обективна  и субективна страна.Иска се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на обвиняемия Й..

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

С постановление от  04.12.2017г., РП-Разград е внесла в РРС  ДП № 330 ЗМ–35/2017г. по описа  на ОД на МВР-Разград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.И.Й. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.316 пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Обвиняемият Й. и защитникът му адв.Г. не са се  явили в с.з. пред РС.

Представителят на РП-Разград е поддържал внесеното постановление, с искане обвиняемият да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

 Фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура – Разград и приети за установени от първоинстанционния съд, в обобщен вид са следните:

Обвиняемият И.И.Й. живее със семейството си в гр.Р..Собственик е и управител на  на „***“ ЕООД- гр.Р., “***“ ЕООД- гр.Р. и ЕТ “И.Й.“***, като притежава автокъща „***“, находяща се в гр.Р..

С пълномощно, нотариално заверено на 17.08.2016г., А. Г. Д., в качеството си на управител на „***“ ЕООД- гр.Разград,  упълномощила обв.Й. с множество права, сред които правото да закупува и внася от чужбина леки автомобили на името на дружеството, да ги регистрира в КАТ, както и да преупълномощава трети лица с част или с всички дадени му с пълномощното права.

С пълномощно, нотариално заверено на 01.09.2016г., обв.Й. преупълномощил негов познат- св.М. А. К. да го представлява пред КАТ- гр.Разград и да регистрира на името на „***“ ЕООД- гр.Разград всички автомобили, собственост на дружеството, както и всички автомобили, които дружеството ще придобие в бъдеще.Пълномощното  било срочно - един месец- до 01.10.2016г.

На неустановени дата и месец през 2016г. двама румънски граждани, неустановени в хода на разследване по делото, се срещнали с обв.И. Й., от когото поискали да регистрира в България л.а.“Опел Астра“ с немски per.№ *** и номер на рама ***. Подсъдимият се съгласил, като за целта, срещу заплащане на парична сума, в размер на 20 евро, се снабдил от неустановено в хода на разследване по делото лице с:

- договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г., в който било вписано, че дружеството „***“ ЕООД- гр.София, с управител Д. К. Д., е продало на дружеството „***“ ЕООД- гр.Разград употребявано МПС- л.а.“Опел Астра“ с номер на рама ***, зa сумата от 1600 лева и

- фактура № 69/16.09.2016г., в която била отразена извършена от дружество „***“ ЕООД- гр.София на дружеството „***“ ЕООД- гр.Разград продажба на употребяван автомобил- л.а. „Опел Астра“ с номер на рама ***, на стойност 1600 лева.

След получаване на неистинските документи подс.И.Й. положил подпис за „купувач“ в посоченият договор за покупко-продажба, върху който поставил отпечатък от намиращият се в негово владение печат на дружеството „***“ ЕООД- гр.Разград.

На 17.09.2016г. подс.И.Й. позвънил по телефона на св.М. А. К. и го помолил да регистрира автомобила,предмет на договора за покупко-продажба в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Разград. Св.М.К. отишъл в автокъщата на обв.И.Й. ***, където се намирали автомобилът, който трябвало да бъде регистриран и двамата румънски граждани, които искали същият  да бъде регистриран в България. Там обв.Й. му дал всички необходими за първоначалната регистрация на автомобила документи,  сред които били  както договора за покупко- продажба, така и фактура №69/16.09.2016г., за които обвиняемият знаел, че са неистински частни документи.

Обвиняемият Й.  не казал на св.М.К., че договорът за покупко- продажба на автомобила и фактурата, които му дал, са неистински документи. Той му обяснил, че след регистрацията автомобилът ще бъде даден на двамата румънски граждани за ползване. След това св.М.К. потеглил с л.а.“Опел Астра“ с немски per.№ *** към гр.Разград, като взел и двамата румънски граждани.

Същият ден, преди обяд, св. М.К. представил предадените му от подс.И.Й. документи за автомобила пред св.Д. Н. О.- системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Разград. Въз основа на тях св.Д.О. изготвила заявление № 161075009222/17.09.2016г. за първоначална регистрация на МПС- л.а. „Опел Астра“ с номер на рама ***.

След изготвяне на заявлението св.М.К. представил в пункт за регистрация на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Разград л.а.“Опел Астра“ с номер на рама ***. След извършена от св.В. И. В. /механик в пункта/ задължителна проверка било установено, че автомобилът и СРМПС са били обявени за международно издирване от Германия.

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2016г. св.М.К. предал на служител на ОД на МВР- гр.Разград л.а.“Опел Астра“ с номер на рама ***, немско СРМПС /част първа и част втора/, контактен ключ на автомобила и оригиналите на договор за покупко-продажба на автомобила и фактура №69/16.09.2016г., ведно с касова бележка.

С постановление от 21.11.2016г. на прокурор от ОП- гр.Разград на св. М.К. са върнати л.а.“Опел Астра“ с номер на рама ***,  контактният ключ на автомобила и копия на част първа и част втора на немско СРМПС. Със същото постановление немското СРМПС /част първа и част втора/ е предадено на немска полицейска служба.

На  ДП са  назначени две графически експертизи, които установяват, че:

Подписите, положени в графа „продавач“ в договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. и в графа „съставил подпис“ във фактура с № 69/16.09.2016г. с продавач „***“ ЕООД, не са изпълнени от Д. К. Д.. Поради графическа несъпоставимост е невъзможно да се установи дали същите са изпълнени от М. А. К. или И.И.Й..

Подписът, положен в графа „купувач“ в договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. вероятно е изпълнен от И.И.Й..

Отпечатъкът от печат в графа „купувач“ в договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. е положен с печата на „***“ ЕООД- гр.Разград.

Не е проведено от експертите сравнително изследване на подписа на В. Т. П., предходен собственик на фирмата- продавач с подписите, положени в графа „продавач“ в договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. и в графа „съставил подпис“ във фактура № 69/16.09.2016г. поради графическа несъпоставимост /различен строеж и графически материал/.

Във въззивната инстанция по искане на защитата на обвиняемия И.Й. са събрани писмени доказателства досежно касовия бон от  ,приложен към  фактура № 69/16.09.2016г.,предвид застъпената теза, че при издадена фактура и касов бон сделката е осъществена реално между двете дружества.

Видно от писмо на ТД на НАП-Варна, дружеството издало касов бон от 17.09.2016г.е „ ***“ЕООД с адрес,      ***.Същото има регистрирано фискално устройство  със съответен номер  на 17.08.2016г.,  дерегистирано от поддържащата го фирма на 31.10.2016г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение.

Инкриминираните  договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 16.09.2016г. и  фактура № 69/16.09.2016г.,  , са частни документи. Те не притежават характеристиките на официални документи, изискуеми от чл. 93, т. 5 НК, тъй като не са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, а материализират волеизявленията на две частни лица. Тези частни документи са неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, защото им е бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления на св.Д. Д., а той не ги е подписал и съставил.

В отговорност на обвиняемия е вменено използването на  тези  два неистински документа, в които, както бе посочено по-горе подписа за  продавач несъмнено не е положен от св.Д.Д..От гласните доказателства се установява, че обв.Й.  се е срещнал  с неустановено лице, което му е предало договора и фактурата, като върху договора той се подписал за купувач , като положил и намиращия се у него печат на дружеството, упълномощител „***“ ЕООД- гр.Разград.Обвиняемият е съзнавал ,че използваните от него документи са неистински, тъй като е и указал на посредствения извършител св.К., че след регистрацията автомобилът ще бъде предоставен на двамата румънски граждани за ползване, които първоначално са се явили при него с автомобила и са поискали да помогне при регистрацията му в България.

 Деянието  е извършено  от обвиняемия И.Й.  с  посредственото извършителство на свидетеля  М. К., който  след упълномощаването е представил процесните два неистински  документа пред св.Д. Н. О., с цел регистрацията на автомобила  на името на „***“ЕООД-Разград.

РОС, както и първоспетенния съд намира,че от субективна страна подс.Й. е действал при пряк умисъл и със специална цел- от една страна е съзнавал, документите, които предоставя на св.К. са неистински, а от друга е действал със специалната цел- а именно да докаже съществуването на отразените в тези документи факти. Неистинските документи били употребени чрез представянето им в сектор ПП при ОД МВР- Разград на св.О..В този смисъл, РОС не споделя доводите на защитата, че липсва както обективния, така и субективния елемент на деянието,предвид на това ,че към фактурата има издаден касов бон.     

За престъплението се предвижда наказание до две години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отгворност по реда на чл. 78а НК и от престъплението не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на тези условия правилно РРС е преценил, че са налице предпоставките по чл. 78а НК и е освободил обв. И.Й. от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба.При определяне размера на глобата РРС  е приел, че с оглед всички обстоятелства, релеванти за определянето й същата следва да е в минимален размер от 1000 лв.За РОС този размер се явява адекватен и достатъчен за постигане на целите, предвидени в чл.36 от НК.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

                                      Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 604/28.12.2017 г., постановено по АНД № 955/2017 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

                                                                                

                                                        MH