Р Е Ш Е Н И Е № 18

Гр.Разград, 28.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря М. Н. и прокурора Ива Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 71 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 2/25.01.2018 г., постановена по НОХД № 128/2017 г., Кубратският районен съд е признал подсъдимата А.Н.И. ***, ЕГН **********, за виновна в това, че за времето от 09.06.2004 г. до 21.04.2006 г. в гр.Разград чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 2058/16.06.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при *** - гр. Разград, приложено към заявление с вх. № 19844/01.09.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград) и заявление вх. № 19845/01.09.2004 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград), е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 2 666.58 лева, собственост на Национален осигурителен институт, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 НК във вр. с чл. 2, ал. 2 НК я е осъдил на 1 година лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда КРС е признал подсъдимата А.Н.И. за виновна в това, че за времето от месец 02.2009 г. до 30.06.2014 г. в гр.Разград и гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение 0381/17.02.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД гр. Разград, приложено към заявление с вх. № 19844/01.09.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр. Разград (ТП на НОИ-гр.Разград), заявление вх. № 19845/01.09.2004 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград) и молба-декларация с вх. № 322/31.08.2009г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Кубрат, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 14 246.50 лева, собственост на Национален осигурителен институт и пари на обща стойност 1 150.50 лева представляващи месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Кубрат, общ размер на получените парични средства 15 397.00 лева, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1НК я е осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК КРС е определил общо наказание на подс. А.Н.И. в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда КРС е признал подсъдимия М.А.Х. ***, ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 17.08.2011 г. до 30.06.2014 г. в гр.Разград, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1944/12.10.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД - гр. Разград, приложено към заявление с вх. № МП 17637/21.11.2011г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград), заявление вх. № МП 17638/21.11.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” - гр. Разград (ТП на НОИ-гр. Разград) и молба-декларация с вх. № 389/26.04.2012 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 1 447.52 лева, собственост на Национален осигурителен институт и пари на обща стойност 243.75 лева, представляващи месечни добавки за социална интеграция, собственост на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Разград и 134.00 лева – стойност на два винетни стикера собственост на Агенция „Пътна инфраструктура”, общ размер на получените парични средства 1 825.27 лева, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда КРС е признал подсъдимия Т.Л.Х. ***, ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 07.03.2008 г. до 31.05.2014 г. в гр.Разград и в гр. Кубрат, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0524/07.03.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при *** - гр.Разград, приложен към заявление с вх. № 6411/14.06.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване представени пред служител на Районно Управление „Социално осигуряване” - гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград) до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване” гр.Разград (ТП на НОИ-гр.Разград), е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност в размер на 8 945.51 лева, собственост на Национален осигурителен институт, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.

С присъдата КРС е осъдил А.Н.И. да заплати на Агенция за социално подпомагане - гр. София чрез Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат сумата 1 150 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2014 г. до окончателното плащане.

С присъдата КРС е осъдил А.Н.И. да заплати на Национален осигурителен институт - гр. София, Териториално поделение гр. Разград сумата 16 918.08 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.07.2014 г. до окончателното плащане.

Със същата присъда КРС е осъдил М.А.Х. да заплати на Национален осигурителен институт гр.София сумата 1 447.52 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.07.2014 г. до окончателното плащане.

С присъдата КРС е осъдил Т. Л.Х. да заплати на Национален осигурителен институт гр.София сумата 8 945.51 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.06.2014 г. до окончателното плащане.

С присъдата КРС е осъдил М.А.Х. да заплати на Агенция за социално подпомагане - гр. София чрез Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград сумата 243.75 лева, представляваща обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2014 г. до окончателното плащане.

Присъдени са разноски и е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото.

Против присъдата са постъпили три еднакви по съдържание въззивни жалби от адв. Т.Л. от САК – защитник на тримата подсъдими, в която се твърдят допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, съответно на първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, или постановяване на нова оправдателна присъда, или намаляване на наложеното наказание с прилагане на института по чл. 55 НК. И в трите жалби се съдържа изявление, че подробни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на първоинстанционния акт. И в трите жалби не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимите се явяват лично и заедно със защитника си, адвокат Т.Л. от САК. Заявяват, че поддържат изцяло подадената въззивна жалба, както и доводите в същата. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане на прокурора, съответно на първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, или постановяване на нова оправдателна присъда, или намаляване на наложеното наказание с прилагане на института по чл. 55 НК, като в този аспект се навеждат подробни съображения.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград заявява, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена и, че се съгласява напълно с изложените от КРС мотиви в обжалвания съдебен акт. Сочи, че е налице един единствен порок в обжалвания акт – противоречие между мотиви и присъда относно размера на определеното на подсъдимата А.И. наказание, като излага подробни доводи в тази насока. Пледира въззивния съд да потвърди изцяло обжалваната присъда, като допуснатия порок от КРС да бъде саниран от въззивния съд.

В съдебно заседание проведено пред въззивния съд, гражданският ищец Агенция за социално подпомагане - София, чрез Дирекция „Социално подпомагане” – Кубрат, редовно призован не се представлява. По делото е подадено становище, в което се съдържа изявление, че не се възразява да се даде ход на делото, че няма доказателствени искания, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, поради което да бъде потвърдена, както в осъдителната, така и в гражданската й част.

В съдебно заседание проведено пред въззивния съд, гражданският ищец Национален осигурителен институт - София, Териториално поделение - Разград, се представлява от юрисконсулт В.. Представителят на ищеца изразява становище, че постановената от първоинстанционния съд присъда в частта, в която подсъдимите са осъдени да заплатят на НОИ обезщетение за причинени имуществени вреди е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие със събраните доказателства, поради което моли съда да потвърди постановената присъда, като при потвърждаване да бъде постановено и подсъдимите да заплатят на НОИ присъдените обезщетения за причинените имуществени вреди.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, гражданският ищец, Агенция за социално подпомагане - София, чрез Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, се представлява от юрисконсулт И.. Представителят на ищеца изразява становище, че постановения съдебен акт на КРС е изцяло законосъобразен и правилен, кореспондиращ със събраните писмени и гласни доказателства, включая и по отношение на присъденото от КРС обезщетение по уважения граждански иск срещу подсъдимите, поради което моли съда да остави в сила обжалвания от подсъдимите съдебен акт. Като, в случай, че съда намери основание да бъде пререшен настоящия спор по същество, моли за съдебен акт, с който да бъде осъден жалбоподателя М.А.Х. да заплати като обезщетение на Агенция „Социално подпомагане“, гр.София, чрез Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Разград, сумата от 243.75лв., ведно с изтеклата законна лихва от 30.06.2004г. до окончателното изплащане.

Разградският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка на основание чл.314 от НПК, намира следното:

Жалбите на тримата подсъдими като подадени в срок и от страни имащи право, а и интерес от обжалване са процесуално допустими. Разгледани по същество се явяват основателни, не по съображенията изложени в същите.

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по общия ред.

Обжалваната присъда на КРС е постановена след второ поред първоинстанционно производство по делото. В този аспект, следва да бъде посочено, че с решение № 56/13.06.2017г., постановено по ВНОХД № 91/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, е отменена постановената в първото поред първоинстанционно производство - Присъда № 5/01.02.2017 г. по НОХД № 210/2015 г. по описа на Кубратския районен съд и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно посочени във въззивното решение.

Настоящия въззивен съдебен състав намира, че при повторното провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, а именно - противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата. В диспозитива съдът е посочил, че на подсъдимата А.Н.И. ***, за престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, определя наказание „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отлага на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. Също така, в диспозитива съдът е посочил, че на подсъдимата А.Н.И. ***, на основание чл. 23, ал. 1 НК, налага общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отлага на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години.

От друга страна, в мотивите по отношение на същата подсъдима за извършеното от нея престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът е посочил същото по вид, но различно по продължителност наказание, а именно „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

Също така, от друга страна в мотивите по отношение на същата подсъдима, съдът е посочил същото по вид, но различно по продължителност ОБЩО наказание, а именно „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което й е наложено на основание чл. 23, ал. 1 НК.

Противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата относно размера на наказанието/в конкретния случай наказанието лишаване от свобода/е съществено нарушение на процесуалните правила, защото създава неяснота относно действителната воля на съда и затруднява подсъдимия в упражняване правото на жалба. Присъдата на съда представлява едно единно неразривно цяло състоящо се от диспозитив и мотиви, като диспозитивът е логическо продължение на мотивите. Между тези две части на присъдата не може да има противоречие, включително и по отношение на размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият. В конкретния случай не е налице такова единство по отношение на размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата А.Н.И. ***, за престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, респективно и при наложеното й на основание чл. 23, ал. 1 НК, ОБЩО НАКАЗАНИЕ „Лишаване от свобода”. Неизпълнението на това задължение от съд винаги съставлява съществено процесуално нарушение.

В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че настоящият случай не попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК, тъй като при предходното разглеждане на делото от Окръжен съд – Разград, същият не е констатирал нарушението, допуснато при повторното разглеждане на делото от РС - Кубрат. В този аспект, следва да бъде посочено и, че допуснатото нарушение на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено от настоящата инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на страните биха били сериозно накърнени. Това е така, защото в този си вид съдебния акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е било действителната воля на КРС относно размера на наказанието, наложено на подсъдимата И..

С оглед изложеното настоящият въззивен съдебен състав направи извода, че проверения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, а именно - противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата. Допуснатото нарушение е основание за отмяна на обжалваната присъда, която следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кубрат, където е допуснато нарушението. В този аспект, следва да бъде посочено, че констатираното от настоящия въззивен съдебен състав нарушение, посочено по-горе, не се навежда като съображения в жалбата на подсъдимата И., което неминуемо засяга правото й на защита.

В контекста на изложението и предвид изложените по – горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че не следва да извършва проверка на наведените от защитата на тримата подсъдими доводи в съдебно заседание, тъй като това са въпроси по същество на делото, които могат и следва да бъдат анализирани при наличието на постановена присъда, като краен съдебен акт във водено в съответствие с всички изисквания на процесуалния закон производство.

Що се отнася до възраженията на защитата на подсъдимите, че следва делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора поради посочен в диспозитива на обвинителния акт грешен ЕГН на подсъдимия М.А.Х., настоящият въззивен съдебен състав намира същите за неоснователни, поради което не е налице и основание за връщане делото на прокурора. Няма пречка тази очевидна фактическа грешка да бъде отстранена по реда на чл.248а НПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 2 от 25.01.2018г., постановена по НОХД № 128/2017г. по описа на Кубратския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кубрат.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH