Р Е Ш Е Н И Е №19

гр.Разград, 17.04.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                       ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря    Д.Георгиева и прокурор    ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като    разгледа докладваното от съдия В.Димитрова  ВНОХД № 88/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава 21 от НПК.

 С Присъда  50 от 07.02.2018г., постановена по НОХД №58/2018г.Разградският районен съд признал подсъдимия С.С.Ш., ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.01.2018 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: парична сума в размер от 150 лева, от владението на ЕТ “Златка П.а“ - гр. Разград, представлявано от П.Н.П.от гр. Разград, без неговото съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. З, във връзка с чл. 194, ал. 1 от  НК, поради което и във връзка с чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, което наказание да  изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.  

ОСЪДИЛ подсъдимия С.С.Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Разград сумата от 158.17 лв., представляваща разноски на досъдебното производство.

Против присъдата е постъпил въззивен протест, подаден от прокурор при РРП.В него се застъпва становище за явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за  изменение на първоинстанционната присъда и определяне на подсъдимия Ш. на по-високо наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, което след приложението на чл.58а,ал.1 от НК да бъде намалено с една трета,като на подсъдимия бъде определено наказание от 2 години и осем месеца, което да изтърпи при строг първоначален режим в затвор.Излагат се съображения,че определеното от РС наказание не съответства на обществената опасност както на конкретното деяние, така и на самия деец.

     С протеста не са направени доказателствени искания.Същият е   редовен, като подаден от страна в  процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

      Подсъдимият С.Ш. е депозирал, лично възражение против подадения протест , с искане да не бъде уважаван и присъдата на РС-Разград да бъде потвърдена.

   В съдебно заседание, проведено на 19.03.2018 г., прокурор при РОП поддържа подадения протест, с искане за  уважаването му и увеличаване на наложеното на подсъдимия Ш. наказание.

   Въззиваемата страна, при редовност на призоваването,  подсъдимият   С. Щ.се явява лично и със защитника си адв.Анна – Мария Н., като поддържа  подаденото възражение, с искане присъдата на РРС да бъде потвърдена и да не бъде уважаван подадения протест.

  В последната си дума подсъдимият отново моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

                В хода на цялостната проверка правилността на присъдата съдът намери, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд  не са допуснати отстраними съществени нарушения  на процесуалните правила, които да налагат отменяването на обжалваната присъда и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, а и такива нарушения не се сочат във въззивния протест.

       Пред първоинстанционния съд производството се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК. В съдебно заседание, в присъствието на защитника си, подсъдимият С.Ш. се признал за виновен. Признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

 Съблюдавайки посочената по-горе правна норма РС възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.С.Ш. е осъждан многократно, като с Определение от 16.05.2013г. по ЧНД № 258/2013г. по описа на РС- Разград му е определено общо наказание по НОХД №№ 316/2012г. и 231/2012г., двете на РС- Разград в размер на най-тежкото, а именно 5 години и 4 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с 6 месеца и е постановено Ш. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 5 години и 10 месеца при първоначален строг режим в затвор. Зачетено е предварителното му задържане по делото, както и изтърпяната част от наказанието. Определението влязло в сила на 12.07.2013г., като видно от писмото от Затвора гр.Ловеч подс.Ш. е изтърпял наказанието на 13.02.2013г.

Със споразумение № 483/17.10.2017г. по НОХД № 517/2017г. на РС- Разград С.С.Ш. е осъден на 8 месеца лишаване от свобода при строг режим за извършено за времето от 29.05.2017г. до 20.05.2017г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. На 29.12.2017г. Ш. е освободен от Затвора гр.Белене поради изтърпяване на наказанието, видно от писмо рег.№ ЗД 209/28.12.2017г. на Затвора гр.Белене.

Посочените осъждания обуславят „опасния рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК на новото деяние, извършено от подс.С.Ш..

След освобождаването му от затвора на 29.12.2017г. подс.С.С.Ш. живеел във вилната зона на гр.Разград.

Свидетелката Златка П.а е собственик на ЕТ ЗЛАТКА П.А гр.Разград. Основната дейност на търговеца е търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като дейността се извършва в пункт за изкупуване на вторични суровини в близост до гр.Разград в местността „Малкия хълм“ № 7. Основната дейност в пункта се извършвала от съпруга на св.П.а - св.Петър П., както и от сина й.

На 08.01.2018г. около 17 часа св.П.П. заключил пункта и двамата със съпругата си се прибрали в къщата, в която живеят и която се намира до самия пункт. Офисът на пункта бил оборудван с камери за видеонаблюдение - четири на брой, като едната се намирала в самия офис, а другите три били разположени извън офиса.

На същата дата около 21 часа подс.С.Ш., след като бил употребил алкохол решил да извърши кражба от пункта на св.П.. За целта той прескочил външната метална врата на пункта, след което посредством метален прът счупил стъклото на прозореца на офиса. След това подс.Ш. влязъл през счупения прозорец вътре в офиса и взел от бюрото намиращата се в него парична сума от банкноти и монети общо в размер на 150 лева. Действията на подс.Ш. били заснети от камерите, с които бил оборудван пункта за изкупуване на метали. След като взел парите, отново през прозореца подс.Ш. напуснал стаята, служеща за офис, и пункта.

На 09.01.2018г. сутринта в 7,50 часа св.П. отишъл да отвори пункта и установил счупения прозорец и обстановката в офиса, където били разхвърляни монети, документи и други. Св.П. се обадил в РУ на МВР-Разград, за да съобщи за извършената кражба на пари от офиса. На место бил изпратен св.Б.Б. - служител на РУ на МВР-Разград, в чиито район попадал пункта на св.П.. Св.Б. видял, че пункта е оборудван с камери за видеонаблюдение и след като изгледал записа на камерите видял, че извършител на кражбата е подс.С.С.Ш., когото свидетелят познавал, тъй като е осъждан многократно. Св.Банев предприел издирване на подс.Ш. и след установяването му разговарял с него и му снел сведение. Пред св.Банев подсъдимият признал за извършената кражба, като заявил, че е взел сумата от 20 лева на монети, след което е отишъл в центъра на гр.Разград, откъдето си е купил ракия и кебапчета.

На 18.01.2018г. с протокол за доброволно предаване подс.С.Ш. предал доброволно на разследващ полицай при ОД на МВР-Разград 1 бр. мъжко яке с качулка от едната страна черно на цвят, а от другата страна оранжево. Извършен бил оглед на веществено доказателство на предаденото яке, от който е видно, че това е същото яке, с което подс.Ш. е бил облечен, когато е извършил кражбата от офиса на ЕТ ЗЛАТКА П.А гр.Разград. Със същото яке подс.Ш. ***, като според св.Т. Василев е бил със същото яке и в РУ на MB- Разград, когато му било снемано обяснение.

Със Заповед № 1873зз-1/09.01.2018г. било взето задържане за срок до 24ч. по ЗМВР на подс. Ш. на 09.01.2018 г. от 14,00 часа.

С постановление от 10.01.2018г. на РП-Разград на подс.Ш. било взето предварително задържане за срок от 48 часа, считано от 14,00 часа на 10.01.2018г.

С протоколно определение на РС гр.Разград от 11.01.2018г. по отношение на подс.Ш. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на подс.Ш..

От заключението на назначената по делото видеотехническа експертиза  се установява, че

На 08.01.2018г. през периода 20:56:55 ч. - 21:27:23 ч. е заснето лице от видим мъжки пол, облечено със светло яке с надпис на гърба, с гугла отзад, тъмни маншети на ръкавите, с надпис „9“ на левия ръкав, светла качулка, тъмен панталон и светли обувки/маратонки.

От проведеното лицевоидентификационно изследване може да се направи извод, че на видеозаписите на 08.01.2018г. през указания период от време вероятно е заснето едно и също лице, посочено като С. С. Ш..

Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият С.Ш. се признава за виновен и дава обяснения по случая.

Видно от приложените писмени доказателства по ЧНД 32/2018г. на РС- Разград подс.Ш. от 01.07.2017г. получава пенсия за инвалидност в размер на 133.08 лв. Същият е с 80 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза Туберкулоза на други органи, общо заболяване- туберкулозна периферна лимфаденопатия- ингнвинални лимфни възли, състояние след белодробна ТБК, съгласно ЕР ТЕЛК общи заболявания Разград № 1428 от 109/20.06.2017г.

    Така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд възприел след обстоен и пълен анализ на всички доказателства по делото.Същата се споделя изцяло и от настоящата въззивна инстанция.При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е установил правилно и законосъобразно и правната квалификация на извършеното от страна на подсъдимия. 

С деянието си подсъдимият С.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 32 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.  От обективна страна, подсъдимият на 08.01.2018 г., в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: парична сума в размер от 150 лева, от владението на ЕТ “Златка П.а“ - гр. Разград, представлявано от П.Н.П.от гр. Разград, без неговото съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. З, във връзка с чл. 194, ал. 1 от  НК.Осъществени са всички съставомерни признаци, очертани в нормата на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, деянието подс. С.Ш. е извършил след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за същото престъпление и наказван с „ лишаване от свобода „ не по-малко от една година, изтърпяването, на което не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК, което от своя страна квалифицира престъплението и по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

 От субективна страна – подс.С. Шукриеви е действал при условията на пряк умисъл,  знаел е, че чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнема вещи, прекъсвайки владението на собственика върху тях, съзнавал е, че отнемането не става по силата на закон и е имал намерение да присвои вещите и се  разпоредил с част тях като със свои. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

 

 

 

 

Основният въпрос, който е очертан в протеста, се свежда да размера на наказанието с уточнението, че то е завишено.

 

 

 

 

За извършеното от подс. С.Ш. престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години. Районният съд на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е наложил наказание от 9  месеца лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 

 

 

 

Правилно РС е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подс. Ш., приемайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, независимо от наличието на множество осъждания на същия, извън тези, отчетени при квалифицирането на деянието. Правилно е обсъдил оказаното от подс.Ш. съдействие за изясняване на истината и разкриване на престъплението, готовността да възстанови в хода на съдебното производство по-голямата част от откраднатата сума, осуетено от пострадалите, изказаното съжаление и критично отношение към извършеното и не на последно място тежкото му семейно, материално и здравословно  състояние.С този аргумент РС- Разград е приел за установено, че са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Този извод се споделя от въззивния съд. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, извън направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, което не може да се счита за такова, тъй като вече е взето предвид от законодателя при определянето на привилегиите в диференцираната процедура по гл. ХХVІІ от НПК. При изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече с оглед  ниската стойност на откраднатата сума, наказанието правилно е било определено  съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под предвидения в закона минимален размер на наказанието, а именно в размер на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 4 от НК така определеното наказание лишаване от свобода е по-благоприятно за дееца от определянето на наказанието по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, чийто минимален размер в конкретния случай е три години лишаване от свобода, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде определено в размер от 2 години.

            Първоинстанционната присъда  следва да бъде потвърдена и в частта с която е определен режима на изтърпяване на наказанието и разноските.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание 334, т. 3 и т. 6, чл. 337, ал. 2, т. 1, чл. 338 от НПК, Разградският окръжен съд

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  №50 от 07.02.2018 г.,постановена  по НОХД № 58/2018 г., по описа на Районен съд Разград.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

ДГ