Решение № 21

град Разград, 27.04.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Разградски окръжен съд на двадесет и трети април две хиляди  и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                         Председател:  Емил Стоев

                                                                Членове:  Валентина Димитрова

                                                                                 Теодора Нейчева

                              

Секретар: Дияна Георгиева

Прокурор: Веселин Якимов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ванд  № 114 по описа за 2018г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С решение  № 7/31.01.2018 г., постановено по АНД № 180/2017 г., Кубратският районен съд е признал обвиняемия С.П.А. ***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН  в това, че в периода от 21.05.2015 г. до 19.12.2016 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, сам е съставил неистински частен документ – Разписка от 21.05.2015 г. и го е употребил пред Община Кубрат, за да докаже, правото си на собственост върху временна постройка: обемна гаражна клетка с обща застроена площ 19 кв.м., поставена в терен – общинска собственост в квартал 50 по плана на гр. Кубрат, обл. Разград, в блоковото пространство, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Със същата присъда е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото.

Против присъдата е постъпил протест от РП-Кубрат, в който е направено искане решението на КРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено ново, с което да бъде признат обвиняемия А. за виновен по възведеното му първоначално обвинение. В допълнителни съображения към протеста се сочат подробни доводи относно авторството на обвиняемия, сочещи на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК  и  такива по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 НК. В протеста не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадения протест не са постъпвали.

В  съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа подадения протест, ведно с допълнителните съображения към него, тъй го като счита за основателен.  Изразява становище, че в своята съвкупност всички доказателствата - писмени и гласни, водят до извода, който е направил първоинстанционния прокурор в своето постановление. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението на КРС като бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован обвиняемият С.А. се явява лично. Заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в отсъствие на защитника му, който поради обективна невъзможност не може да се яви в съдебно заседание.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Наказателното производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава 28 НПК - „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

Пред първоинстанционното производство обвиняемият се е явил в съдебно заседание. Заявил е, че не е извършил престъплението за което е обвинен, като предоставя на  съда да реши.

По делото е установено,  че от лятото на 2016 г. обв.С.А. е започнал да ползва втори гараж – т.нар. гаражна клетка, трайно поставена на общински терен на гърба на жилищния блок на ул. Княз Борис І , в  № 3, на който притежава жилище – апартамент. До този момент ползвал един гараж, а след това започнал да ползва втори гараж, като в този аспект са показанията на разпитаните по делото свидетели М М и Св. Д.

Установено е, че процесната гаражна клетка е собственост на свидетелката В С З от 31.08.2004г.,  видно от представените по делото писмени доказателства – писмен договор за продажба с нотариална заверка на подписите/л. 98-99 от ДП/.

Установено е също, че упомената свидетелка притежава жилище в същия жилищен блок, което не ползва постоянно, защото живее в гр. Русе;  Същата, по сигнал от св. М  е разбрала, че обв. С.А. ползва нейния гараж.  А лично от него е узнала за претенциите му, че я е купил от баща й, когато пристигнала в Кубрат и е  видяла, че гаражната й клетка е заключена и на вратата й е поставен нов заключващ патрон.

По делото е установено, че бащата на свидетелката В С З - Ст. С, който също притежава апартамент в тази сграда, не притежава собствена гаражна клетка, която да е трайно закрепена в общински терен, находящ се зад жилищния блок, което обстоятелство съдът възприема за доказано с оглед показанията на посочената свидетелка  и предвид това, че   тези показания не се опровергават от други доказателствени източници. В този аспект, св. З дава обяснения, че е изключено баща й да е продал на обвиняемия имущество, което е нейна собственост, тъй като това на първо място не било в характера му, и защото не е бил принуден да продава – както заедно, така и самия той, притежавал достатъчно имущество и парични средства, които позволявали да живее добре, не  е изпитвал нужда от пари, за да разпродава  свое, а още по – малко нейно имущество. В унисон с показанията на св. З са и тези, дадени от свидетеля М М, който съжителства с нея на семейни начала.

Видно от показанията на св. Б П. се установява, че през пролетта на 2015 г. – месец април – месец май, по искане на обвиняемия  е  отишъл пред входа на блока, в който живеели обв.А. и С, заварил и двамата там, А. казал, че дава на С сумата 1 500 лева за гаража му, предал парите, а С ги взел пред него, поради което подписал разписката като свидетел, като към този момент на нея вече били поставени подписи за продавач и купувач. 

Съгласно посочената по – горе разписка, представляваща частен писмен документ, съставляващ печатен текст, съдържащ ръкописно изписани подписи за продавач, купувач и свидетел, подписаният С З С, в присъствието на Б М П. получил сумата 1 500 лева за бетонен гараж, поставен на общинско място под № 9 с разрешение на общ.Кубрат, за което плаща наем за всяка година от поставянето му, като от днес – датирана на 21.05.2015 г., собственик се явява С.П.А., който му е броил сумата.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство  съдебно – графическа експертиза/СГЕ/, се установява, че подписът положен в графа „1. Продавач” в разписката от 21.05.2015 г. не е изпълнен от С З С, а подписите в графа „2.Купувач” и „Свидетел” са изпълнени от С.П.А. и съответно от Б М П..  

По делото е установено и, че С З С е починал на 28.09.2015 г. в гр. Кубрат, като за смъртта му е съставен Акт за смърт № 126 от същата дата на Община – Кубрат, като това обстоятелство съдът приема за установено от приложите справки по БДС и от събраните по делото гласни доказателства.

Също така, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява по категоричен начин, че след смъртта на С обв. С.А. е установил фактическа власт върху процесната гаражна клетка, както и че през месец декември 2016 г., след като св. В. С се е противопоставила на фактическите му действия по завладяване и ползване на гаражната й клетка,  е предприел действия за регистриране на придобиването на процесния гараж с Разписка от 21.05.2015 г. в Община – Кубрат, за да бъде сключен договор за наем на терена между него и Община – Кубрат.

            Такава фактическа обстановка е приел и КРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.

            Кубратският районен съд подробно и мотивирано е анализирал доказателствения материал по делото. В този аспект е приел, че всички доказателства в своята съвкупност сочат на извода за невинността на обвиняемия С.П.А.  за това, че в периода 21.05.2015 г. – 19.12.2016 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, сам е съставил неистински частен документ – Разписка от 21.05.2015 г., и го е употребил пред Община – Кубрат, за да докаже правото си на собственост върху временна постройка: обемна гаражна клетка с обща застроена площ от 19.00 кв.м., поставена в терен – общинска собственост в кв. 50 по плана на град Кубрат, обл. Разград, в блоковото пространство, който извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В този аспект, първоинстанционният съд правилно е приел, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК ред и в частност заключението по назначената СГЕ се установява по безспорен и категоричен начин единствено, че подписът положен след „1.Продавач” в Разписка от 21.05.2015 г. не е изпълнен от С З С, но в хода на съдебното следствие, вкл. и пред въззивния съд не се събраха каквито и да било доказателства, че деянието по  чл. 309, ал.1 НК е извършено от обвиняемия С.А..  Заключението на посочената експертиза, правилно е кредитирано с доверие от КРС като безпристрастно, компетентно и обективно, т.к. не са налице данни за заинтересованост на вещото лице от изхода на делото, а и същото кореспондира с останалия доказателствен материал.

            В контекста на изложението следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК,  присъдата не може да почива на предположения и, че съдът признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Изпълнителното деяние при документната подправка може да се изрази в две форми- съставяне на неистински(официален или частен) документ или преправяне на съдържанието на истински документ. Съставянето на неистински документ представлява непосредствено материализиране на конкретно писмено изявление на лице, обозначено в документа като негов автор. Изпълнителното деяние може да се изрази в съставянето на изцяло нов документ от дееца, на който се придава вид, че е създаден от друго лице, както и в един съществуващ да се добави или премахне негова част, която изцяло да промени волята на действителния автор на изявлението. Деецът ще носи отговорност за съставяне на неистински документ и тогава, когато отразените в него факти отговарят на действителността. Това е така, тъй като при неистинския документ от значение е единствено авторството на изявлението, но не и неговото съдържание.

С оглед изложените по–горе съображения, въззивният съд намира, че в настоящия случай по безспорен начин е установено, че С С не е подписал лично процесния договор, но НЕ СЕ установява, че автор на положения подпис е обвиняемия С.А. с годни доказателствени средства – СГЕ, свидетелски показания или писмени изявления на лицето, до който извод е достигнал и КРС. За правилен, настоящият въззивен съдебен състав намира и направения от първоинстанционния съд извод, че несъмнено обвиняемия има интерес от процесния частен документ, създаден за да удостовери разпореждане на издателя Ст.С в негова полза, но това НЕ Е  достатъчно, за да обоснове категоричен и безспорен извод за авторство в тежест на обвиняемия. В този аспект показанията на разпитания по делото свидетел - Б П., НЕ СА и НЕ МОГАТ да бъдат опровергани с показанията на свидетелката В. С, която принципно изключва вероятността покойния й баща да извърши действия на разпореждане с нейно движимо или недвижимо имущество, но лично тя, както и останалите разпитани по делото като свидетели лица, не е възприела никакви действия, извършени от обвиняемия С.А. във връзка със съставянето на процесния документ – подписването му за продавач от Ст. А.. 

С оглед изложеното и при липсата на категорични доказателства относно авторството на изпълнения за „1.Продавач” подпис, който несъмнено не е положен от посочения в обстоятелствената част на документа издател – С С, правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че  не може да приеме за безспорно установено от обективна страна извършителството на същото от обвиняемия С.А.. Липсата на събрани по делото доказателства – преки или косвени,  относно авторството на  документа от обвиняемия Ст. А. обосновава извод за негова невиновност. В този аспект се явяват неоснователни възраженията на държавното обвинение, че са налице безспорни доказателства относно виновността на обв. С.А. досежно извършване на деяние по възведеното му с постановлението по чл.375 от НПК обвинение по чл.309, ал.1 НПК, предмет на разглеждане пред КРС, така и относно  извършване на деяние по чл.316 НК, каквито твърдения за второто престъпление не са релевирани в хода на пледоарията по същество от държавното обвинение пред КРС, нито в протеста, а такива са изложени едва в допълнителните съображения към протеста.

Ето защо, както правилно е приел и КРС, поради тази причина съдът не може да формира убеждението, че обвиняемият А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение от страна на прокуратурата. Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и правилно обвиняемия С.А.  е признат за невинен по възведеното му с постановлението по чл.375 от НПК обвинение по чл.309, ал.1 НК и  е оправдан по същото.

Не са налице каквито и да било доказателства/ преки или косвени/ по делото, че обвиняемия А. да е съзнавал, че ползвания от него документ/посочената по–горе разписка/ е неистински или преправен, за да се обоснове извод за съставомерност на деяние по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 НК, като  целите му се без значение, тъй като ползването на документа по чл. 316 от НК не се ограничава от конкретни, строго определени цели какъвто е случаят по чл. 309, ал. 1 от НК. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в постановлението по чл.375 от НПК, не са изложени фактическите  обстоятелства, касаещи субективната и обективната страна на деянието по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 НК, а само такива касаещи субективната и обективната страна на деянието по чл. 309, ал. 1 от НК, за което именно му е било  възведено обвинение. За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от неистински частен документ. Умисълът на дееца обхваща съзнанието, че частният документ, който представя за да удостовери, че съществува или не съществува някое право, задължение или правоотношение е неистински, а както бе посочено по –горе, не са налице каквито и да било доказателства за това. Ето защо, сочените от държавното обвинение в тази насока твърдения са неоснователни.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд  - Разград,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 31.01.2018г., постановена по АНД  № 180/2017г., по описа на  Районен съд – Кубрат, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                                                                Председател:

 

 

                                                                       Членове:  1.                               2.