Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на тридесети април |
2018 г. |
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Теодора Нейчева
секретар Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №121 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от
защитник на подсъдимия по нчхд №171/2016 г. на Районен съд – гр. Исперих против
Присъда №5/09.02.2018 г.
Постъпила е
жалба от адв. К. – защитник на подсъдимия Д.А.О.,***, ЕГН ********** (вх. №700/19.02.2018 г. на РС
Исперих). Оплакванията са против осъдителната част на присъдата. В жалбата се
сочат пороци на присъдата – постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, в нарушение на материалния закон, явна несправедливост на
наложеното наказание и завишено обезщетение.
Няма направени доказателствени искания.
Искането е
отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невиновен, съответно отхвърляне на предявения граждански иск и
алтернативно за намаляване на наложеното наказание и на обезщетението за неимуществени
вреди.
В съдебно заседание защитникът адв. К. поддържа
жалбата. Счита, че е налице едностранчиво кредитиране на събраните доказателства, което нарушава
принципа на разкриване на обективната
истина и съдът е нарушил задълженията си по чл. 15, чл. 14 и чл. 107,
ал. 3 НПК. Счита, че неправилно е дадена вяра на свидетелските показания на
сестрата на тъжителя, която е заинтересована, тъй като нейният брат свидетелства,
в нейна полза за същия инцидент по
образувано НЧХД. Сочи, че св. Л.Х. не е видял Д. да удря брата на св. Ф., а св.
С.К.твърди, че е видяла как брата и сестрата бият подсъдимия.
Поддържа искането подсъдимия да бъде признат за
невиновен и оправдан, а алтернативно да бъде намалено наложеното наказание. По
отношение гражданския иск поддържа въззивната жалба, с искане да бъде отхвърлен
и алтернативно излага доводи, че
определената сума за обезщетение е изключително завишена, предвид телесните
увреждания, които е получил тъжителя. Освен това именно пострадалия е бил
този, който е отишъл пред домът на
подсъдимия и също нанесъл телесни увреждания на Д..
Жалбоподателят Д.О. не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е съобщена на въззиваемия - тъжител И.Г.А. на 19.03.2018 г., чрез пълномощника
адв. М. М.. Не е подадено възражение по чл. 322 НПК против постъпилата жалба.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя адв. М.М. моли съда да потвърди присъдата на ИРС,
тъй като счита присъдата в наказателноосъдителната и гражданскоосъдителната
част правилна, законосъобразна, обоснована, постановена при спазване на
съдопроизводствените правила.
Повереникът адв. М. излага доводи, че всички
доказателства са ценени обективно,
всестранно и пълно, като съдът в мотивите си подробно е изложил
съображения, относно анализа на гласните доказателства и възприел правилно, че
противоправното нападение е предприето от Д.А.О., който не се е намирал в
условията на неизбежна отбрана. Заявява, че намира размера на обезщетението за
определен в съответствие с правилата и справедлив, който отговаря в пълна
степен на търпените болки и страдания.
Съставът на
въззивния съд, след запознаване с
делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата
й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба по чл. 318 НПК.
С Присъда №5/09.02.2018 г. по нчхд №171/2016 г. на
Районен съд – гр. Исперих признал подсъдимия Д.А.О. за виновен в това, че на
27.05.2016 г., в с. Хърсово, причинил на И.Г.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето
на пострадалия – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и наложил адм.наказание
глоба в размер на 1 200 лева.
Осъдил Д.А.О., по
предявения граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, да заплати на гражданския ищец И.Г.А. 800 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.05.2016 г.
до окончателното й изплащане. Отхвърлил иска за разликата до предявения размер -
1000 лева, както и за претендираното обезщетение в размер на 30 лева – за
претърпени имуществени вреди от същото престъпление, като неоснователен. С
присъдата присъдил в тежест на подсъдимия разноските.
От събраните по делото
доказателства е установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д.А.О. е роден на *** г. в с. Венец и
живее в с. Хърсово. Съжителства на семейни начала със С.Н.П. и има две деца от
предходно съжителство.
Според характеристиката от кмета на с. Хърсово (л. 27)
О. се ползва с добро име, не е конфликтен, не проявява агресия, известен е като
изключително отзивчив към нуждите на съселяните си, безвъзмездно помага за
благоустрояването на селото. О. работи.
Осъждан е през 2001 г. и 2003 г., съответно за кражба
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5 от НК, извършена през април 2000 г., по
споразумение от 18.04.2001 г. по НОХД №
270/2000 г. на РС Исперих, на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години и за транспортно престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК с влязла в сила присъда на 26.05.2003 г. по НОХД № 234/2003 г. на РС Нови
Пазар, извършено на 04.05.2003 г. - в изпитателния срок на предходното
осъждане, на „глоба“ в размер на 300 лв. Воденото срещу него принудително
производство за събиране на глобата е било прекратено, съгласно Разпореждане от
12.01.2018 г. на публичен изпълнител при НАП, ТД гр. Варна, Офис Разград
(справка за съдимост от 16.09.2016 г. на л. 28 и разпореждане от 12.01.2018 г.
на л. 107).
В съседство до къщата на подсъдимия в с. Хърсово,
притежавала имот свидетелката Ф. Г. А.. Отношенията между А. и подсъдимия били
влошени. В имота си Ф. А. отглеждала животни. Животните на св. А. често влизали
в имота на подсъдимия, който не бил ограден. Това ставало повод за конфликти
между св. А. и семейството на подсъдимия. Последните подавали сигнали пред полицейски
органи, че животните унищожават посевите им. На предупреждението на полицейските
служители да изгради ограда, подсъдимият отговарял, че няма излишни пари за
ограда.
В близост до имота на подсъдимия живеел и св. И.Г.А. –
брат на св. Ф. А., заедно с майка им. А. бил известен и с турското име А..
На 27.05.2016 г. през деня животни на св. Ф. А. навлезли
в дворното място на подс. Д.А.О., за което съжителницата му – св. С.Н.П. подала
сигнал на спешен телефон 112. По случая била извършена полицейска проверка и
съставен акт на св. Ф. А.. Последната, отишла до дома на подсъдимия, където
започнала да се разправя с доведената му дъщеря – св. С.П., за това, че майка й
подала оплакване. Св. П.споделила за случилото се на подсъдимия Д.О., когато се
прибрал от работа, след което той тръгнал да се разправя с Ф. А..
На 27.05.2016 г.,
към 21, 30 ч., св. А., след като издоила кравите си, решила да посети
възрастната си и болна на легло майка,
за която се грижил брат й – тъжителят И.Г.А..
О., като излязъл от дома си видял, че Ф. А. е пред
дома на майка си и тръгнал към нея, за да поиска обяснения за станалото през
деня. А. и подс. О. си разменили обидни думи, започнала разправия и подсъдимият
нанесъл удари на Ф. със сопа. По същото време, недалеч от тях, преминавал св. Л.Х.
Н., който видял как подс. Д.О. удря св. Ф. А., но не се намесил да ги разтърве.
Ф. А. викала
името на брат си „А., А.“, за да й се притече на помощ. Виковете били чути от
племенника й – св. Д.И.Г., който излязъл от дома си и видял кавгата между леля
му Ф. А. и Д.О., които си разменяли
обиди. След като излязъл св. Д.Г., подсъдимият избягал от мястото с автомобила
си. След това и тъжителят И.Г.А. (А.) излязъл навън, отзовавайки се на виковете на сестра си. Св. Ф. А. и брат й И.Г.А. видели, че Д.О. се прибира с колата към
дома си. След като паркирал пред къщата си тъжителят и сестра му тръгнали към
него. Тъжителят подирил сметка какво иска от сестра му и не може ли по човешки
да се разберат без да й нанася побой. Започнала отново разправия между тях и
подс. Д.О. извадил сопа от колата си и ударил с нея тъжителя по лицето, над
веждата. Виждайки, че посяга към брат й, Ф. взела сопата от ръцете на Д., като
от своя страна тя и тъжителят също нанесли удари на подсъдимия.
В този момент от дома си излязла св. С.П., която
видяла, че тъжителят И.А. и сестра му – св. Ф. А. налагали с удари подсъдимия и
се опитала да ги разтърве. Намесил се и сина на тъжителя - св. Д.Г., който
дръпнал баща си. През това време св. Ф. А. се обадила на спешен телефон 112. На място пристигнали полицаи – св. Х.Х.и св. С.Д.и
започнали проверка по случая. Служителите на полицията съставили протоколи за
полицейско предупреждение от 27.05.2016 г. на подсъдимия Д.А.О. и на св. Ф. Г. А..
Според заключението по назначената по делото СМЕ, в
резултат на инцидент от 27.05.2016 г., частният тъжител И.Г.А. е получил
телесни увреждания: кръвонасядане на меките тъкани с охлузване на кожата над
основата на носа, които по своята медико-биологична характеристика обуславят
болка и страдание. Експертизата
установява, че описаните травматични увреждания са резултат от удар с твърд тъп
или тъпоръбест предмет и могат да бъдат получени по начина, както сочи
пострадалия – удар по главата с дървена сопа и е налице едно нараняване,
умерено изразено по сила и обем, като определя оздравителен срок около една
седмица, без последици за физическото здраве на пострадалия.
Според заключението по назначената пред въззивния съд
СМЕ, в резултат на инцидент от 27.05.2016 г., подс. Д.О. е получил
разкъсано-контузна рана високо в теменната област на главата с оток и
кръвонасядане в съседство, охлузване в дясната челна област, хематом по
гръбната повърхност на лява поясна област, насинявания на меките тъкани в
най-горната част на дясното бедро, които увреждания, с оглед раната на главата,
при която е засегнат не само повърхностния кожен слой, а в дълбочина с кървене,
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите, заключенията
по назначените съдебно-медицински експертизи и
писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение, документи за
проведени изследвания и лечение, справка
за съдимост, характеристика, преписка.
При анализ на събраните доказателства въззивният съд
не установява противоречия и неизяснени обстоятелства от значение за изясняване
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието и останалите обстоятелства, които
имат значение за отговорността. Събрани са всички възможни доказателства, които
са относими и достоверни и изясняват въпросите от предмета на доказване.
Районният съд е направил пълноценен анализ на
доказателства и го е отразил в мотивите.
По делото са разпитани свидетелите:
Ф. А. – сестра на тъжителя; С.П.– дъщеря на
съжителницата на подсъдимия Д.О. – С.П.; С.П., която съжителства с подс. Д.О.; Л.
Н., който живее в с. Хърсово и случайно минал покрай св. А. и подсъдимия по
време на конфликт между тях; С.Д., Х.Х.и Б.З.– служители на МВР; Д.И.Г. – син
на тъжителя и бивш съученик и приятел със С.П..
Само част от свидетелите са възприели описаното в
тъжбата деяние и то различни моменти от него. От показанията на св. А., С.П., Д.Г.
и Л. Н. се установява, че на 27.05.2016 г. е имало конфликт, в който са
участвали св. А., тъжителя А. и подсъдимия О..
От СМЕ и писмените доказателства се установява, че по тъжителя А. и
подсъдимия О. са установени увреждания, които могат да бъдат получени по начина
и във времето, описано от освидетелстваните.
По несъмнен начин се установява, че на 27.05.2016 г. е
възникнал конфликт между св. А. и подсъдимия О., в който по-късно се намесил и тъжителя
А.. От показанията на св. А. и СМЕ се установява, че подсъдимият е нанесъл удар
на тъжителя със сопа и му причинил кръвонасядане на меките тъкани с охлузване
на кожата над основата на носа, което по медико-биологична характеристика обуславя
болка и страдание.
Св. Л. Н. е възприел конфликта между подсъдимия О. и
св. А. преди да се намеси тъжителя А. и затова не посочва да е видял подсъдимия
да го удря.
Твърдението на св. С.П., че видяла подсъдимия паднал
на земята и св. А. и тъжителя да му нанасят удари, не противоречи на описаното
в тъжбата и прието за установено от съда, тъй като свидетелката е възприела
инцидента в момента, когато вече А. и брат й А. са отнели сопата от подсъдимия
и са му нанесли удари и причинили увреждания, които са описани в
удостоверението, издадено от съдебен лекар.
Св. Д.Г.
твърди, че не е видял размяна на удари и наранявания по никой от участниците в
инцидента, но това е последица на личните му възприятия, видимостта във времето,
по което става инцидента – през нощта и не опровергава или разколебава изводите
на съда, относно фактическата обстановка.
Съставът на ОС Разград, след анализ на събраните
доказателства намира, че РС правилно и в съответствие със събраните
доказателства е установил фактите. Налице е удар, нанесен от подсъдимия О. на
тъжителя А. с твърд предмет - сопа, последица на който са описаните в тъжбата
увреждания.
Близките отношения на свидетелите не изключват
поначало достоверността на показанията им. Съдебният състав намира, че
показанията на свидетелите са достоверни
и въз основа на тях могат да се изградят категорични изводи за фактите, които
подлежат на установяване по делото.
С оглед установеното от фактическа страна, безспорно е
че на 27.05.2016 г. в с. Хърсово, подсъдимият Д.О. е причинил на тъжителя И.А.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето на пострадалия, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
О. не е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй
като няма доказателства за нападение срещу подсъдимия, извършено преди да
нанесе удар по тъжителя, нито има
данни, че действал при уплаха или смущение. Няма основание да се приложи и института
на реторсията по чл.130, ал. 3 НК, тъй като тъжителят не е причинил еднаква
по степен телесна повреда на подсъдимия, което се установява от СМЕ, приета от
въззивния съд.
Подсъдимият Д.А.О. е извършил престъплението с пряк
умисъл – съзнавал е, че нанася удар на пострадалия и е искал да му причини
телесна повреда.
По наказанието.
За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева.
Подс. О. е осъждан през 2001 г. на „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от 3 години и през 2003 г. на „глоба“ в размер на 300 лв.
Въззивното производство е образувано по жалба от
подсъдимия.
О. е с добри характеристични данни.
О. е проявил агресия и насилие в резултат на оплакване
на близките му от поведението на св. А., която търсила сметка от тях за това,
че подали сигнал на тел. 112 за животните й. Макар да не е действал в условията
на неизбежна отбрана, тъй като няма данни към момента на нанесения удар на
тъжителя да е бил нападнат, нито при уплаха или смущение, то О. е бил
провокиран от действията на св. А.. Следва да се отчете, че е нанесен само един
удар.
При превес на смекчаващите обстоятелства и
установените обстоятелства, предхождащи нанасянето на удара, съставът на ОС
Разград счита, че наказанието, наложено от РС, по чл. 78а НК, следва да е в
минималния размер – 1000 лв.
По гражданският иск.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
1 000 лв., който частично е уважен от РС Исперих – за сумата 800 лв.
След като тъжителя И.А. е претърпял болки и страдания
от нанесените от подсъдимия О. телесни повреди, то искът за обезщетяването им,
с правно основание чл. 45 ЗЗД, е основателен. Подсъдимият е причинил виновно и противоправно
вреди и следва да обезщети пострадалия. Съдът намира, че с оглед
обстоятелствата по делото – нанесен един удар, периода на оздравителния процес,
са достатъчни 400 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от
тъжителя. В останалата част искът е неоснователен. Съответно следва да се
измени присъдата в тази част и да бъде намален размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение на 400 лв.
По жалбата.
Съставът на ОС Разград намира, че при разглеждане и
решаване на делото пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуални
правила, които да са накърнили правата на страните да са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Районният съд е направил
възможното за изясняване на обективната истина, провел е задълбочено съдебно
следствие и взел мерки за събиране на всички относими доказателства. Страните
не са правили доказателствени искания и пред въззивния съд и няма основание да
се събират нови доказателства, тъй като делото е изяснено от фактическа страна,
нито е възможно да се съберат други доказателства. Съдът е изложил ясни мотиви
за приетото от фактическа и правна страна и присъдата съдържа произнасяне по
въпросите по чл. 301 НПК и отговаря на изискванията на чл. 305 НПК.
С оглед на изложеното по-горе съставът на ОС Разград
намира, че жалбата е частично основателна единствено относно размера на наложеното
наказание, което въззивния съд прие за явно несправедливо и счита, че следва да
бъде намалено до възможния минимум – 1 000 лв. както и че искът за
обезщетението на неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е основателен, но за
обезщетяване на вредите, претърпени от пострадалия А., е достатъчна сумата 400
лв.
В останалата си част присъдата е законосъобразна и
обоснована, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и няма
основания за отмяната й или изменението й в останалата част, извън посочената.
От събраните доказателства безспорно се установява, че
е извършено деянието, описано в тъжбата и то съставлява престъпление по
посочените текстове от наказателния закон. Правилно е приложен материалния
закон.
По изложените съображения, на основание чл. 337, ал.
1, т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №5/09.02.2018 г. по нчхд №171/2016 г.
на Районен съд – гр. Исперих като намалява наложеното наказание глоба на подсъдимия
Д.А.О.,***, ЕГН ********** от 1200 лв.
на 1000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск, с правно основание
чл. 45 ЗЗД, от И.Г.А., ЕГН-********** против подсъдимия Д.А.О.,***, ЕГН **********
и за сумата 400 лв.
Потвърждава Присъда №5/09.02.2018 г. по нчхд №171/2016
г. на Районен съд – гр. Исперих в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.