РЕШЕНИЕ № 20

Гр. Разград 21.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Светлана Лазарова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внчх дело № 7 по описа за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 6 / 09.02.2018 г. по нчх дело № 172 / 2018 г., РС-Исперих признал подсъдимият Д.А.О. за виновен в това, че на 27.05.2016 г. в с. Хърсово, об. Разград, е причинил на Ф.Г.А. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалата-престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1200 лв.

На основание чл. 45 от ЗЗД, съдът осъдил подсъдимия Д.А.О. да заплати на гражданския ищец Ф.Г.А. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, върху двете суми, считано от датата на увреждането – 27.05.2016 г. - до окончателно плащане, и е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди до първоначално предявения размер от 2000 лв. и за имуществени вреди до първоначално предявения размер от 30 лева.

С оглед изхода на делото, съдът осъдил подсъдимия О. да заплати на тъжителя и граждански ищец Ф.А. сума в размер на 152 лв., за съдебни и деловодни разноски, а по сметка на РС-Исперих сума в размер на 50 лв., представляващи дължима държавна такса върху уважения граждански иск и 20 лв. разноски от бюджета на съда.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия Д.А.О., който я обжалва в наказателноосъдителната част чрез защитника си адв. Е.К., като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по отношение на наложеното наказание се сочи явна несправедливост. Присъдата се обжалва и в гражданскоосъдителната част, като се сочи значително завишаване на размера на присъденото обезщетение, в пълно несъответствие с действително претърпените вреди и в противоречие с установената съдебна практика за справедливо обезщетение. От въззивната инстанция се иска обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание или намаляване размера на гражданския иск.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на тъжителя, който сочи, че първоинстанционният съд възприел фактическа обстановка, която не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради противоречия в свидетелските показания, които са неправилно ценени от съда. Дадена е вяра на свидетелските показания, като е неглижирано обстоятелството, че инцидента станал около 21:30 ч., в тъмната част от денонощието, на неосветено място и няма как свидетел да е видял нанасяне на удари, при положение, че се намира на най-малко 500 м. отстояние. Неправилно са ценени и показанията на брата на пострадалата, който заявил, че не е виждал подсъдимия да удря сестра му, а я видял да се тресе паднала. Защитата сочи също, че останало неизяснено откъде съдът приел, че пострадалата била припаднала в този момент. Пострадалата сама провокирала подсъдимия и това не й бил единствен случай на провокация. Не бил доказан продължителен период на преодоляване на претърпени болки и страдания. Пострадалата причинила на подсъдимия разстройство на здравето, неопасно за живота му. Ако тя самата имала такива увреждания, не би могла да причини от своя страна уврежданията на подсъдимия.

Въззиваемата страна Ф.Г.А. изразява становище чрез повереника си адв. М. за цялостно потвърждаване на присъдата, като правилна, законосъобразна, постановена при спазване на съдопроизводствените правила. Твърди се, че присъдата е обоснована, като първоинстанционният съд направил подробен анализ на свидетелските показания поотделно и в съвкупност, отчитайки и обстоятелства сочещи на заинтересованост. По отношение на уважения размер на гражданският иск се сочи, че е определен при спазване принципа за справедливост, съобразно доказателствата по делото и в никакъв случай не е прекомерно завишен.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

За да постанови обжалваната присъда РС – Разград приел фактическа обстановка според която подсъдимият Д.А.О. е роден на *** ***. Произхожда от работническо семейство. Не е женен, но съжителства на семейни начала и е баща на две деца. Понастоящем съжителства със Силвия Николаева Паламарова, като се грижи за своите и за нейните две деца. Притежава собствено жилище в с.Хърсово, където живее понастоящем. Ползва се с добро име сред своите съселяни, известен е като изключително отзивчив към нуждите на съселяните си, оказва взаимопомощ, безвъзмездно помага за благоустрояването на селото, като има авторитет на добър майстор дърводелец, техник и монтьор. Трудово ангажиран като моторист на моторен трион в „Лес Груп“ ООД-гр.Разград, спазва добра трудова дисциплина, отговорен и уважаван от работодателя си и екипа, с който работи.

Подсъдимият О. е осъждан два пъти, съответно за престъпление кражба по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 и т.5 от НК по влязло в сила на 18.04.2001г. споразумение по НОХД № 270/2000г. на РС-Исперих, на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години, като в този изпитателен срок извършва транспортно престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което е осъден с влязла в сила на 26.05.2003г. присъда по НОХД № 234/2003г. на РС-Нови Пазар, на наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева. Не е заплатил тази „Глоба“, но поради изтичане на давностния срок за събирането й, воденото срещу него принудително производство е било прекратено, съгласно Разпореждане от 12.01.2018г. на публичен изпълнител при НАП, ТД-гр.Варна, офис Разград.

Подсъдимият О. и тъжителката Ф.Г.А. се познавали. В съседство до къщата на подсъдимия в с.Хърсово, обл.Разградска, тъжителката Г. притежавала стар имот, където отглеждала животни. Между съседните имоти нямало стабилна ограда, поради което често животните на тъжителката влизали в двора на подсъдимия, където унищожавали посевите. Това било повод за чести конфликти между тъжителката, като собственик на животните и семейството на подсъдимия, за което били подавани неколкократно сигнали до полицията. По принцип тъжителката обезщетявала материално щетите върху имота на подсъдимия, но последният не предприемал постъпки, за да изгради ограда между имотите с оправданието, че няма излишни пари за ограда.

Така през деня на 27.05.2016 г. животни на тъжителката Г. за пореден път навлезли в дворното място на подсъдимия О., за което С.Н.П., негова съжителница, подала сигнал на спешен телефон 112. По случая била извършена полицейска проверка и съставен Акт на Ф.Г.А.. Ядосана от случилото се, тъжителката отишла до дома на подсъдимия, където започнала да се разправя с доведената му дъщеря – свидетелката СиМ.К.П.. Последната споделила за случилото се с подсъдимия О., когато същата вечер се прибрал от работа и той от своя страна тръгнал да се разправя с Ф..

На същата дата 27.05.2016г., вечерта към 21.30 часа, тъжителката тъкмо била издоила кравите си и както обичайно, решила да наобиколи и да види възрастната си и болна на легло майка, за която към момента се грижел брат й – свидетелят И.Г.А., известен с турското име А.. Последните двама също живеели в съседство до имота на подсъдимия О.. Когато подсъдимият излязъл от дома си същата вечер видял, че Ф. е пред дома на майка й и тръгнал към нея да се саморазправя заради случката, станала през деня. Между двамата започнала разправия, като си разменили обидни думи, а подсъдимият нанесъл побой на Ф., като я удрял със сопа. По същото време, недалеч от тях преминавал свидетелят Л.Х.Н., който търсел изгубеното си теле и видял как подсъдимият О. удря тъжителката а. със сопа или бухалка, но не се намесил да ги разтърве. Тъжителката викала по име брат си „А., А.“, за да й се притече на помощ. Виковете й били чути първо от племенника й – свидетелят Д.И.Г., който излизайки от дома си, видял и чул кавгата между леля му и подсъдимия, които си разменяли обиди, но в същия момент подсъдимия избягал от мястото. По същото време и брата на тъжителката -свидетелят И.Г.А. (А.) излязъл навън да се притече на помощ на сестра си, която намерил паднала на земята, а кофата й с млякото – обърната. Свидетелят А. разбрал, че имало бой. Тръгнал към подсъдимия и тъкмо го застигнал, когато той влязъл в колата си и избягал с нея надолу по улицата. Тъжителката и брат й все още били пред майчината си къща, когато видели, че подсъдимият О. се прибира обратно с колата към дома си. Последният паркирал пред гаража на къщата си, а тъжителката и брат й тръгнали към него. Свидетелят И.А.попитал подсъдимия защо е посегнал на сестра му и какво иска от нея, като в разправията подсъдимия отново излязъл от колата си със сопа, с която ударил по лицето брата на тъжителката. Последният от своя страна съборил двукратно подсъдимия на земята, като казал на сестра си да му вземе сопата и от своя страна двамата също нанесли удари по тялото на подсъдимия. В този момент от дома си излязла свидетелката СиМ.К.П., която видяла, чеИ.и Ф. удрят подсъдимия и и се намесила да ги разтърве. Намесил се и свидетелят Д.И.Г. – син на свидетеляИ.А., който отдръпнал баща си, а в същото време тъжителката се обадила на спешен телефон 112. На място пристигнали полицейски служители – свидетелите Х.Л.Х.в и С.Ц.Д.и започнало разследване на случая. Образувана била преписка вх.№ 275000-2137/2016 г. по описа на РУ на МВР-Исперих. На подсъдимия О. и на тъжителката А. били съставени Протоколи за полицейско предупреждение от 27.05.2016 г. Образувана била и прокурорска преписка вх.№ 432/2016 г. на РП-Исперих, приключила с отказ да се образува наказателно производство, с Постановление от 27.07.2016 г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на описания инцидент от 27.05.2016 г. тъжителка А. е получила следните телесни увреждания: кръвонасядане в дясна челно-теменна област на окосмената част на главата и върху горновътрешния квадрант на дясна млечна жлеза; палпаторна болка върху тилната линия на окосмяване на главата от дясната страна, дясна поясна област и капачката на ляво коляно, които по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание.

Експертизата установила също, че описаните увреждания са причинени от твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и и могат да бъдат получени по начина, както сочи пострадалата – удари с твърда сопа и падане на земята по гръб. Експертизата определя оздравителен срок около една седмица, без последици за физическото здраве на пострадалата, като уточнява че няма обективен критерий - степенна скала за определяне на интензитет и продължителност на преживяваните болка и страдание.

В резултат на същия инцидент, подсъдимият О. също получил травматични увреждания. Съгласно представено по делото Съдебномедицинско удостоверение № 54/2006г., издадено от съдебен лекар – д-р Диана Василева той получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана високо в теменна област на главата с оток и кръвонасядане по съседство; охлузване в дясна челна област; хематом по гръбната повърхност на лява поясна област с две двойки просветлявания между успоредни контури; насиняване на меките тъкани в най-горната част на дясно бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането. Според съдебния лекар уврежданията са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и, могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава освидетелствания – нанесени удари със сопа по главата и тялото, и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Очертаната фактическа обстановка е установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност установяват данните относно времето на извършване на деянието, мястото, начина, по който е осъществено, предмета на посегателството и неговото авторство.

Първоинстанционният съд кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели. Независимо от възраженията на двете страни, с оглед наличието на родствена връзка или други зависимости на някои свидетелите със страните по делото, съдът не констатирал обстоятелства, с оглед на които показанията им да се считат за заинтересовани или предубедени. Съдът приел, че всеки от свидетелите по различен начин е възприел събитието с оглед на време, местонаблюдение и други обстоятелства, и така съпоставени едни с други, показанията са логични, последователни, взаимно допълващи се, като в съвкупната им преценка, така и с останалия доказателствен материал, поради което напълно и обективно допринасят за общото възпроизвеждане на събитието. Свидетелите съобщават непротиворечиви сведения относно конкретния повод за инцидента, мястото и времето на събитието и факта, че между подсъдимия и тъжителката е имало физическо съприкосновение, свързано с нанесени удари.

Съдът приел, че за изясняване характера на телесните увреждания, получени от тъжителката, както и механизма на тяхното причиняване, допринася и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.

Данните за личността на подсъдимия О. съдът установил от представената Характеристика, изготвена от Кметство-с.Хърсово, както и от служебно изисканата справка за съдимост, издадена от РС-Исперих.

Разградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че при постановяване на обжалваната присъда от първоинстанционния съд не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Очертаната фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, пред която не са събирани нови доказателства. Първоинстанционният съд приел описаната по-горе фактическа обстановка, след анализ на събраните по делото доказателства, който също се споделя от въззивната инстанция, поради което е ненужно преповтарянето му.

При тези фактически констатации първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приел, че обвинението против подсъдимия О. е доказано по несъмнен и безспорен начин. С действията си подсъдимият О. осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. От обективна страна подсъдимият причинил на тъжителката лека телесна повреда, като упражнил физическо насилие върху тялото й, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

От субективна страна подсъдимият О. осъществил деянието при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Той съзнавал, че упражнява физическа сила спрямо тъжителката по начин, който ще й причини телесно увреждане и е искал настъпването му, като е направил всичко зависещо от него за постигане на целта. Освен това подсъдимият е имал и явен мотив да направи това, защото е тръгнал с намерението да се саморазправя с нея заради случката с животните й.

По делото се установява също, че тъжителката и брат й св. А. от своя страна също са нанесли на подсъдимия удари, в резултат на които той също получил телесни увреждания, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота му. В случая обаче не може да бъде приложен института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, тъй като тъжителката А. не е нанесла еднаква по степен телесна повреда на подсъдимия спрямо тази, която последният й е причинил.

Налице са формалните предпоставки по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия О. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК размера на наказанието глоба се определя в границите от 1000 до 5000 лв. Определения от първоинстанционният съд размер на наказанието глоба - 1200 лв. е малко над предвидения минимум и е съобразен с наличните по делото данни за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. По този начин би могло да се очаква да бъдат постигнати визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието.

Предявеният граждански иск за неимуществени вреди е уважен по справедливост до размера на 1000 лв., като е отхвърлен в останалата част, до първоначално предявения размер от 2000 лв. За неимуществени вреди гражданският иск е уважен до размера на 25 лв. и е отхвърлен до първоначално предявения размер от 30 лв.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между осъщественото от подсъдимия деяние и причинените на пострадалата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея физически болки и страдания от нанесените й телесни увреждания, както и преживяната психична травма - уплахата и унижението от извършеното спрямо личността й.

С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски и държавни такси.

По жалбата:

По същество жалбата е бланкетна. Съображения в подкрепа на същата са изложени от защитата на подсъдимия в съдебно заседание.

На първо място се сочи необоснованост на присъдата, изразяваща се в това, че свидетелските показания по делото са противоречиви и съдът е дал неправилно оценка, като е дадена вяра на свидетелски показания, като се неглижира факта, че инцидента е станал около 21:30 часа,на неосветено място и при това положение няма как свидетел да е видял нанасяне на ударите, при положение, че се намира на най-малко 500 м. разстояние.

Въззивната инстанция н споделя това възражение. Свидетелят Л.Н.се явява очевидец и е незаинтересован от изхода на делото, поради липсата на родствени връзки със страните или поради други обстоятелства. Този свидетел изрично сочи в показанията си, че случайно минавал оттам, когато видял подсъдимият да бие тъжителката със сопа или бухалка, която пък от своя страна викала брат си по име. Свидетелят Н.видял също така, че първо излезнал племенникът на тъжителката – Д., който извикал баща си – И.-брат на тъжителката. В показанията си св. Н.изрично сочи, че било тъмно, но се виждало, тъй като минал на 15 метра/не на 500 м. както твърди защитата/. Дадените от св. Н.показания относно видимостта се допълват от показанията на св. К.-дъщеря на съжителницата на подсъдимия. В показанията си същата сочи, че пред къщата имало улична крушка. Данни в тази насока се съдържат и в показанията на св. Г.-брат на тъжителката. Той заявява, че случаят се развива на 10 м. от дома на майка му, на 20 м. от дома на подсъдимия, а уличното осветление е на около 30 м. Както се вижда изложеното не се установява да е налице някакво съществено противоречие в показанията на тези трима свидетели. Напротив показанията им взаимно се допълват и изясняват цялостната картина на случилото се, включително и в хронология на събитията.

Няма никаква причина да не бъдат ценени показанията на брата на тъжителката. В тези показания свидетелят действително сочи, че не е видял подсъдимия да удря сестра му, но видял сестра си паднала и обърнатата кофа, поради което предположил, наред и с казаното от сина му за викове на сестра му, предположил, че имало бой. Не е вярно твърдението на защитата, че в мотивите си съдът приел, че тъжителката била припаднала. По същество в мотивите на съда няма такава констатация. Не е вярно също така твърдението на защитата, че по делото не било установено за нито един момент подсъдимия да е удрял тъжителката. Както беше посочено по горе по делото е налице пряк очевидец на нанесените от подсъдимия на тъжителката удари със сопа/бухалка/ и това е св. Л.Н.. В този смисъл напълно неоснователно е основното искане на защитата, а именно подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.

В условията на алтернативност се иска намаляване размера на наложеното наказание глоба към възможният минимум от 1000 лв. Съдът намери, че и това искане се явява неоснователно. Данните за механизма на осъществяване на деянието, както и мотивите за извършването му, обуславят налагане на размер на наказанието глоба над предвидения минимум, а именно 1200 лв.

По отношение уважения размер на гражданския иск. Съдът намира, че гражданският иск за неимуществени вреди е уважен по справедливост. Съдът не споделя становището на защитата, че поведението на тъжителката било провокативно и подсъдимият бил провокиран от нея. По делото е безспорно установено, че тъжителката отишла да се разправя с доведената дъщеря на подсъдимия, след подаване на сигнал на тел. 112. От друга страна няма никакъв пряк контакт непосредствено преди инцидента, между тъжителката и подсъдимия. След разправията тъжителката се прибрала и започнала да върши обичайните си работи. Едва вечерта подсъдимият сам отишъл при тъжителката и започнал от своя страна да се разправя с нея, след което разпрата прераснала в нанасяне на удари. Както се вижда от горното, в случая няма никаква провокация от страна на тъжителката конкретно спрямо подсъдимия. С уважения размер на гражданският иск са обезщетени не само причинените на тъжителката болки и страдания, но и претърпените от нея срам и унижение от положението в което е изпаднала в резултат на действията на подсъдимия. Защитата сочи, че тъжителката не е имала сериозни увреждания, тъй като в противен случай не би могла от своя страна впоследствие да участва в причиняването на телесна повреда на подсъдимия, заедно с брат си. Уврежданията на тъжителката са такива, каквито са посочени в заключението на СМЕ. Очевидно е, че тези увреждания не са довели до привеждането й в безпомощно състояние или в състояние което да й попречи да участва във втората част на инцидента. Това обаче не означава, че присъденото на тъжителката обезщетение е несъразмерно завишено и не отговоря на критериите за справедливост. По отношение размера на уважения граждански иск и защо той е справедливо определен, съображения бяха изложени по-горе.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, на основание чл. 338 от НПК, като правилна и законосъобразна.

С оглед изхода на въззивното производство, направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка. Въззиваемата страна не е претендирала разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 6 / 09.02.2018 г. по нчх дело № 172 / 2018 г., по описа на РС-Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.