Р Е Ш Е Н И Е №24

гр.Разград, 17.05.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря Светлана Лазарова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНОХД № 126/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда №95 от 08.03.2018г., постановена по НОХД №65/2018г.Разградският районен съд признал подсъдимия С.Ю.М., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това,ЧЕ за времето от 14.09.2017г. до 19.09.2017г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление- на три пъти, и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Lenovo А1010“ на стойност 114,50лева, сим- карта на „Теленор“ на стойност 9,99лева, карта памет- 2 GB на стойност 8,75лева, стъклен протектор на стойност 7,99лева и пари в размер на 30,00 лева, вещи на обща стойност 171,23лева от владението на Д.П.Б.от гр.Разград, пари в размер на 350,00лева от владението на Х.Л.И. *** и пари в размер на 10,00лева от владението на Н.Й.М.от гр.Разград, всичко вещи на стойност 531,23лева, без съгласието на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца, което да се изтърпи при строг първоначален режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал от така определеното наказание времето през което подсъдимият С.М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.09.2017 г.

Осъдил подсъдимия С.Ю.М. да заплати на пострадалия Х.Л.И. сумата 350 лв.,представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението.

Осъдил също така подс.С.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Разград сумата от 47.61 лв., представляваща разноски на досъдебното производство.

Против присъдата е постъпил въззивна жалба, подадена от подсъдимия М. ,чрез служебния му защитник адв.А.М..В нея се застъпва становище за явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за изменение на първоинстанционната присъда и определяне на подсъдимия М. на наказание лишаване от свобода в в минимума ,предвиден в закона.Излагат се съображения,че определеното от РС наказание не съответства на обществената опасност както на конкретното деяние,така и на самия деец, предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства.

С жалбата не са направени доказателствени искания.Същата е редовна, като подаден от страна в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2018 г., при редовност на призоваването, жалбоподателят – подсъдим М. се явява лично и със сл. защитник адв.А.М. ***, като поддържат подадената жалба, с искане наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено.

Участващият по делото прокурор, заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество я намира за неоснователна. Счита, че наложеното от РС наказание е адекватно на извършеното престъпление и моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционният съдебен акт.

В последната си дума подсъдимият отново моли за намаляване на наложеното му наказание.

В хода на цялостната проверка правилността на присъдата съдът намери, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отменяването на обжалваната присъда и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, а и такива нарушения не се сочат във въззивната жалба.

Пред първоинстанционния съд производството се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК. В съдебно заседание, в присъствието на защитника си, подсъдимият С.М. се признал за виновен. Признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Съблюдавайки посочената по-горе правна норма РС възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Ю.М. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, осъждан многократно. Последните две негови осъждания са:Присъда №45/2015г. по НОХД №733/2014г. по описа на PC- Разград, влязла в сила на 18.02.2015г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК на подс.М. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор; Със Споразумение №57/2016г. по НОХД №92/2016г. по описа на РС- Разград, в сила от 02.02.2016г., на подс. М. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК, е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.М. бил освободен от затвора на 30.06.2017г.и се върнал в гр.Разград.

На 14.09.2017г. подсъдимият се разхождал из гр.Разград.Около 13.30 ч. минавал по ул.“Венелин“ и решил да влезе в една жилищна сграда /на адрес №9 на улицата/, за да открадне нещо. Реализирайки намеренията си той влязъл в жилищния вход и след това отворил входната врата на ап.2, която била незаключена. На шкаф в коридора видял дамска чанта, от която взел мобилен телефон „Lenovo А1010“ със стъклен протектор и поставени в него сим-карта на „Теленор“ и карта памет- 2 GB, както и сумата от 30лева. Тези вещи били собственост на св.Д.П.Б., която се намирала в жилището към него момент и го почиствала, но не забелязала влизането на подсъдимия. Подс.М. поставил отнетите вещи в джоба си, след което бързо напуснал сградата.

На следващия ден - 15.09.2017г. около 16.30 часа подс.М., отново се разхождал по улиците на града. На ул.“П.Волов“ №12 А видял къща с дворно място, в която влязъл. Дворната врата и входната врата към къщата били отключени. За да не вдига шум подсъдимият събул джапанките си и държейки ги в ръце влязъл бос в коридора на къщата. На закачалката в това помещение видял мъжка ръчна чанта, в която бръкнал и от която взел пари в размер на 350лева.Прибрал ги в джоба си и с джапанки в ръце побързал да излезе. В двора бил срещнат от собственика на къщата - св.Х.Л.И., чиито били парите, който го попитал какво прави в дома му. Тогава подсъдимият побягнал, напускайки къщата, като успял да се укрие от И..

На 19.09.2017г. около 14.30часа подс.М. решил да влезе и извърши кражба и от друг имот. Отново през незаключена врата влязъл в къща, находяща се в гр.Разград, ул.“Абоба“№1. В стая в близост до входа видял оставено на масата портмоне. Бръкнал в него и взел намиращата се там банкнота от 10 лева.Бързо излязъл от къщата, но бил чут от св.Н.Й.М., живеещ в къщата.Свидетелят го видял през прозореца как се отдалечава като се оглежда. Усъмнил се и излязъл след него, като излизайки проверил портмонето си и установил липсата на банкнотата от 10лева. Св. М.настигнал подсъдимия и си поискал парите. Подсъдимият първо отрекъл да е вземал нещо, но след това му върнал откраднатата банкнота от 10лева.

На 20.09.2017г. подс.С.М. бил установен от полицейски служители при РУ МВР- Разград- св.Т.В.и св.С.К., и пред тях той признал за извършените три кражби и предал с протокол за доброволно предаване мобилния телефон „Lenovo A1010“, ведно с карта памет- 2 GB и стъклен протектор и пари в размер на 30,00 лева, които бил взел от чантата на св.Б..

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство оценъчна експертиза пазарна стойност на вещите отнети от св.Б. е следната: на мобилен телефон „Lenovo А1010“- 114,50лева, на сим-карта на „Теленор“- 9,99лева, на карта памет от 2 GB- 8,75лева и на стъклен протектор- 7,99лева, или общо- 141,23лева.

С постановление от разследващия орган на Д.Б. са върнати предадените от подс.М. мобилен телефон „Lenovo Al010“, ведно с карта памет- 2 GB и стъклен протектор, както и пари в размер на 30,00лева.

Общо стойността на отнетите от обв.М. с гореописаните три деяния вещи е 531,23лева, от които невъзстановени са вещи на стойност 359,99лева.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд възприел след обстоен и пълен анализ на всички доказателства по делото.Същата се споделя изцяло и от настоящата въззивна инстанция.

При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е установил правилно и законосъобразно и правната квалификация на извършеното от страна на подсъдимия.

С деянието си подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.26,ал.1 , във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК.

Безспорно подсъдимият М. е извършил деянието, предмет на обвинението, като същото е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.Правилно РС е изложил, че при пряк умисъл подсъдимият е извършил престъпното деяние "кражба ", като е съзнавал обществената опасност на деянието си и е желаел и целял настъпването на вредоносния резултат .Първоинстанционният съд е направил правилна квалификация на извършеното деяние, като мотивите на РС в тази им част също се споделят изцяло от въззивната инстанция.

При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия РС е отчел наличието само и единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези квалифициращи нормата по възведеното му обвинение.Отчел е обаче искреното му разкаяние, оказаното съдействие на органите на разследването, налагайки му наказание лишаване от свобода в размер на четири години, малко над минималния размер, предвиден в закона, което при условията на чл.58а от НК редуцирал до 2 години и осем месеца.Постановил ефективното му изтърпяване от подсъдимия, при първоначален строг режим.

По жалбата: Настоящата въззивна инстанция не възприема изложеното във въззивната жалба оплакване относно явната несправедливост на наложеното наказание, като отчита, че в случая са наказуеми три деяния, квалифицирани по чл.196, ал.1,т.1 от НК.

РОС възприема изцяло мотивите на контролираната инстанция в частта им за индивидуализацията на наказанието.

В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко наложеното на подсъдимия наказание.Същия е с изключително обременено съдебно минало, представлява висока обществена опасност и е извършил трите кражби за които е обвинен само два месеца и половина след като е бил освободен от затвора.Наложеното от РС наказание се явява адекватно, предвид обществената опасност на самото деяние и дееца и не се налага неговото редуциране.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 от НПК обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, Разградският окръжен съд:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №95/08.03.2018г., постановена по НОХД № 65/2018г. по описа на Районен съд Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.