Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на първи
август |
2018 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Теодора Нейчева
секретар Д. Г., като разгледа
докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №173 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21
НПК.
Въззивното производство пред
Разградски окръжен съд е образувано на 14.05.2018 г. по жалби от:
-
И.И.И. – тъжител и граждански ищец и
-
С.К.К. –
подсъдим
против постановената присъда №17/27.03.2018 г. по нчхд
№202/2017 г. на РС Кубрат.
Видно от
представения акт за смърт жалбоподателят и подсъдим С.К. е починал на
18.05.2018 г.
Постъпила е жалба (вх. №946/11.04.2018 г. на РС Кубрат) от И.И.И. – тъжител и граждански ищец по нчхд №202/2017 г. на РС Кубрат, чрез повереника
адв. М. М. против Присъда №17/27.03.2018 г. по ночхд №202/2017 г. на РС Кубрат.
Присъдата се обжалва в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и е
отхвърлен гражаданският иск.
Оплакванията в
жалбата са, че присъдата в обжалваната част е неправилна, постановена при
съществени нарушения на процесуални правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че събраните доказателства,
установяват съставомерността на деянието и следва да се признае за виновен по
повдигантото обвинение с тъжбата изцяло. Изтъква, че цялостен оглед на пчелните
кошери извършил по-късно и затова в жалбата до МВР Кубрат посочил по-малки
количества. Жалбоподателят счита, че са налице основания за уважаване на
предявения граждански иск изцяло, тъй като от засегнатите 10 кошера не е добил
мед и само стойността на неполученото количество мед е 2100 лв.
Искането е за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимия е оправдан по
повдигнатото обвинение и да бъде
постановена нова присъда, с която да бъде признат за виновен, както и да се
уважи иска до предявения размер – 3 960 лв.
В съдебно
заседание жалбоподателят И. се явява
лично. Явява се и пълномощника му адв.
М..
Адв. М. поддържа
жалбата. Счита, че от събраните доказателства се установява деликт осъществен от
подсъдимия на 28.03.2017 г., който е унищожил по непредпазливост 39 броя пчелни
рамки тип „Дадам блат“, 5 броя пчелни рамки тип „Нуклеус“ и 5 куб.м. дърва за
огрев и чрез предизвикания пожар лишил И.И. от възможността да добие 300 кг.
пчелен мед тип „букет“ от 10 броя пчелни кошери.
Моли съда да
приеме предявения граждански иск за основателен и доказан до размера на 3 960
лв. и уважи жалбата.
Пълномощникът на
тъжителя счита за правно ирелевантни доводите, относно това бил ли е
регистриран пчелина, били ли са
изпълнени административни задължения по Закона за пчеларството и
съответно Наредбата за регистрация на тези пчелини. Налице е, според адв. М., установено
противоправно поведение на подсъдимия С.К.,
което признава и той в неговите писмени обяснения, снети пред
полицейските служители. В резултат на действията на подсъдимия се е стигнало до
запалване на дървения материал, до увреждане на пчелните семейства и пчелните
кошери. По делото не е било спорно, че всички движими вещи са собственост на тъжителя.
Според адв. М. няма противоречия в свидетелските показания, а те са
последователни и обективни. Един свидетел сочи, че няма външни видими следи от
изгаряне на кошерите, докато друг изнася данни за увреждания на пчелните рамки,
което се дължи на високата температура. Адв. М. твърди, че тъжителят, след
подробен оглед на пчелните кошери, установяване на настъпилите вреди по
пчелните рамки, е подал своята тъжба, като изложил всички релевантни факти и
обстоятелства. Поради което не следва да се тълкува в негова вреда
обстоятелството, че в предходни жалби не посочил точно увреденото имущество.
Постъпила е жалба (вх. №952/11.04.2018 г.
на РС Кубрат) от С.К.К. – подсъдим по нчхд №202/2017 г. на РС Кубрат, чрез защитника
адв. П.А.Х. против Присъда
№17/27.03.2018 г. по ночхд №202/2017 г. на РС Кубрат.
Оплакванията в
жалбата са, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния
закон, а наказанията явно несправедливи.
Жалбоподателят
твърди, че не е доказано нито авторството, нито твърдените имуществени вреди, а
и е налице маловажност на случая, предвид особеностите на деянието, поведението
на подсъдимия и ниската стойност на вредите.
Счита, че
неправилно е приложен чл. 78а НК, тъй като не са възстановени причинените имуществени
вреди.
Намира, че не е
доказано, че процесните три кошера са унищожени, че в тях е имало пчелни
семейства, годни да дадат продукция мед. Освен това вещото лице е посочило
пазарната стойност на меда, а не с колко би се обогатил ищецът ако добие посоченото
количество мед.
Искането е съда да отмени присъдата и постанови нова, с която да оправдае подсъдимия и го признае за
невиновен.
В съдебно
заседание конституираните страни -
наследниците на С.К.К. - Н.С.К. и Д.С.К. не се явяват, а се представляват
от пълномощник – адв. Х..
Адв. Х. поддържа
жалбата против присъдата. Заявява, че присъдата, по отношение на гражданската
част, е неправилна, необоснована и постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Счита, че не е доказано авторството на палежа, не е изяснен механизма
на възникване на пожара. Изтъква, че освен подсъдимия и тъжителят е боравил с
огън – обслужвал кошерите си с „пушилка“, която работи с огън. Освен това тъжителят
не взел мерки за потушаване на пожара. Няма документи за причинени вреди.
Защитника счита, че тъжителя претендира за имуществени вреди в чужд имот, който
стопанисва без правно основание, които доводи са развити и пред
първоинстанционния съд, но не са обсъдени в мотивите. В жалбата да РП Кубрат
тъжителя е посочил, че понесъл вреди в рамките на два кошера – 24 пчелни пити,
след това в жалба срещу постановление за прекратяване посочва същите щети, а на
22.08.2017 г. в тъжбата посочва 6 кошера и 83 пчелни рамки. Тези доводи също
били изтъкнати пред първоинстанционния съд, но не били обсъдени в мотивите. Не
се установявало по кошерите да има следи от изгаряне. Според адв. Х. няма
доказателства, че действително пчелина е съществувал и че е имало някакви
пчелни семейства годни да дадат продукция. Посочва, че ищецът твърди че са
увредени пчелни рамки в 6 кошера, а претендира за пропусната продукция мед в 15
кошера.
Искането е да се
отмени присъдата в осъдителната част и отхвърли гражданския иск. Претендират за
разноски.
В жалбите няма доказателствени искания.
Препис от
жалбите са връчени на страните и не са подадени възражения по чл. 322
НПК.
Съставът на
въззивния съд е отменил присъда № 17 от
27.03.2018 г. по нчхд № 202/2017г. на РС Кубрат в наказателната част, с която С.К.К.
е признат за виновен и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК прекратил
наказателното производство.
С оглед приетото от ВКС в Тълкувателно решение №
1/2013 г. въззивната инстанция дължи произнасяне по предявения граждански иск. Предмет
на проверка е решението на РС по предявения граждански иск.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Въззивните жалби са подадени против
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които
имат право на жалба по чл. 318 НПК.
С обжалваната
присъда №17/27.03.2018 г. по нчхд №202/2017 г. РС Кубрат признал подсъдимия С.К.
за виновен в това, че на 28.03.2017 г. в с.
***, по непредпазливост е унищожил чужди движими вещи –
39 броя рамки „Дадам блат“ и 5 броя рамки от „Нуклеус”, стойност общо 880 лева
и 2 куб. м. дърва за огрев на стойност 80 лева, собственост на И.И. ***, с
което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. 216, ал. 6, във вр.с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл.
78а, ал. 1 от НК, освободил от
наказателна отговорност и му наложил глоба в размер на 1 000 лв.
Съдът признал подсъдимия за невиновен по
обвинението в това, че е унищожил 34 броя рамки „Дадам блат“ и 3 куб. м. дърва
за огрев.
Уважен е предявеният граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на имуществени вреди частично - за 1 960 лв. и отхвърлен в
останалата част до предявения размер от 4 310 лева, както и за неимуществени
вреди в размер на 1 000 лева, като неоснователен и недоказан. РС е приел, че
подсъдимия дължи обезщетение за унищожените 44 рамки, от четири кошера, в
размер на 880 лева и за унищожената 2 куб. метра дървесина възлиза в размер на
80 лева. Както и поради това, че са увредени пчелните семейства от първите десет кошера, при
среден добив от 20 кг. на кошер, е налице пропуснат добив на 200 кг. Мед, при цена 5 лв./кг, или дължимото обезщетение е в размер на 1 000 лв.
Съдът е присъдил разноски в полза на тъжителя в размер на 555 лв.
От събраните
доказателства се установява следното:
Подсъдимия С.К.К. е роден на *** г. в с. К., български
гражданин, вдовец, не е осъждан, има средно-специално образование, бил е пенсионер.
С.К. починал на 18.05.2018 г.
Частният тъжител И.И. ***. Притежавал имот в село К. и ползвал друг съседен
имот, който граничел и с имота, притежаван от С.К.. В имота имало съборена стара
стопанска постройка, като дървения материал от нея бил подреден до границата с
имота на подсъдимия С.К.К.. И. от няколко години се занимавал с пчеларство и
пчелните кошери били разположени в имота в с. К., съседен с този на С.К..
Кошерите, общо 15 на брой, били поставени близо до дървения материал и до
границата между двата имота.
На името на И.И. били регистрирани
17 бр.- пчелни семейства (справка от Кметство с. К. с изх. №236/01.11.2017 г.
на л. 34) и през 2010 г. бил извършен профилактичен преглед на 17 бр. пчелни
семейства (протокол л. 35).
На 28.03.2017 г., след обяд, С.К. сеел арпаджик. По време на саденето К.
решил да запали събрания тросък и запалил събраните на купчина до оградата
бурени. След това продължил да сее арпаджика. Огънят се прехвърлил през
оградата в имота на И. и обхванал купчината с дървен материал, нареден до
оградата. Подс. К. бил с гръб към запалената купчина и едва след известно време,
като се обърнал, забелязал, че огъня се е прехвърлил през оградата в имота на И..
Подсъдимият отишъл в съседното място и започнал с мотиката да огражда мястото
на пожара, за да го локализира.
След няколко минути пристигнали
частния тъжител, който в този ден също бил в с. К., и св. П. Г.. Заварили К.
седнал. Св. Г. говорил със С.К. и му казал: „Ти на колко години си?“, а К.
отговорил: „Ами хвръкна, запали се“. Тъжителят И. викал на К.: „Ти на колко
години си? Как не те е срам?“. К. мълчал.
Дървата горели така, че „не можеш да
се доближиш там“. Огънят обхванал целия куп и дървата изгорели.
Пчелите правели опит да се приберат в
кошерите, но не можели от високата температура.
В имота нямало вода.
Тъжителят си тръгнал, тъй като
вещите му изгорели, а
подсъдимият останал на мястото.
От силната температура се увредили
рамките, които се намирали в кошерите - 39 броя рамки „Дадам блат“ и 5 броя
рамки от „Нуклеус”, били унищожени и част от пчелите.
И. подал жалба (л. 92) в РУМВР гр. Кубрат
на 03.04.2017 г. В нея посочил, че са унищожени 24 бр. пчелни рамки „Дадам
блат“ и 6 бр. пчелни рамки „Нуклеус“ и неполучена продукция – мед от 13 бр. –
общо 65 кг. Оценил причинените щети на 1200 лв.
Била образувана преписка № 334/2017
г. по описа на Районна прокуратура – Кубрат, която приключила с отказ да бъде
образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер като е
прието, че за да е съставомерно извършеното от К. деяние по чл. 331 НК следва
запаленото имущество да е на значителна стойност, а също така не са били
събрани данни за умишлен палеж.
Подсъдимият К. е дал обяснения в
съдебно заседание на 12.12.2017 г. (л. 46) и участвал в очна ставка в съдебно
заседание на 30.01.2018 г. (л. 112). В обясненията си признава, че е запалил
тросък и от него „лумнали огньове“. Но твърди, че обгоряла „една камарка
тачки“, а другите дърва били складирани до къщата. Твърди, че само в един кошер
имало пчели, а другите били празни.
Разпитани
по време на съдебното следствие са свидетелите Г. (л. 42), А. (л. 44), Х. (л.
44), К. (л. 45) и У. (л. 146). Свидетелите К., Г. и Х. живеят в с. К. и имат
впечатления от имота на тъжителя. Св. А. помагал на И. в работата по кошерите,
помагал му и за други работи, били приятели. Св. У. се познавал отдавна с И.,
продавал му пчелни семейства, ходил да помага, да обменят опит за пчелите.
Съществуването
на кошерите в имота на И. се потвърждава от показанията на всички свидетели.
Свидетелите К., Г., Х. и А. твърдят, че са виждали кошерите. Свидетелите Г., Х.
и А. твърдят, че в кошерите е имало пчелни семейства и И. е добивал мед. Като
първите двама са участвали и при добиването на мед. Според свидетелите през
2017 г. И. не е добивал мед.
От
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. се установява, че 28.03.2017
г. К. запалил суха трева в имота си. Твърденията на подсъдимия при очната
ставка, че И. сам запалил имота си, съдът прием за защитна теза, която не е
подкрепена от доказателства. Самият подсъдим твърди, че огънят се прехвърлил в
имота на И. и К. се опитвал да ограничи разпространението. Показанията на
свидетелите са логични и взаимодопълващи се. Няма основание да се постави под
съмнение достоверността на показанията на единствения очевидец на инцидента –
св. Г., който е съсед на тъжителя и подсъдимия. Свидетелят не е заинтересован
от изхода на делото и добросъвестно възпроизвежда възприетите факти, включително
контакта с подсъдимия. Съдът намира, че няма противоречие между показанията на
св. Г. и св. А., а двамата възпроизвеждат това, което са видели. Посетили са
мястото по различно време и твърдението, че не е имало обгаряне по кошерите, не
изключва възможността да се увредят рамките. Свидетелят А. казва: „даже и
питите бяха разтопени“, „после наново ги възстановихме“, „имаше цели, но те не
ставаха“.
Съдът
приема за установено по несъмнен начин, че огънят, запален от С.К. се е
прехвърлил и възпламенил наредения до оградата дървен материал. Съответно
огънят е горял в непосредствена близост до кошерите и летящите около тях пчели.
В резултат на което са увредени рамките в част от кошерите и част от пчелите.
Няма
съмнение, че подс. К. е запалил сухите треви в имота си и огънят се е
прехвърлил и запалил вещите на тъжителя. Подсъдимият сам опровергава
твърдението си при очната ставка, че тъжителя с пушилка, запалил дървения
материал. В обясненията си подсъдимия не посочва, че тъжителя е бил в имота по
това време, че е извършил някакви дейности по пчелите.
Съдът
приема, че изгорелият дървен материал е 2 куб.м. Подсъдимият сочи такъв обем на
дървата, безспорно определянето на око на обема на дървения материал от св. Г.
– 4-5 куб.м. не е точно. Поради това първоинстанционният съд обосновано е
приел, че изгорелият дървен материал е 2 куб.м. Видно от оценителната
експертиза (л. 103) стойността му е 80 лв.
От
показанията на свидетелите Г., А. и У. се установява, че в кошерите е имало
пчелни семейства и рамки. От показанията на св. А. се установява, че са
пострадали кошерите, които са били най-близо до огъня. Като в кошера е имало
по-малки рамки - „Нуклеус“, а другите са били „Дадам блат“. Обосновано съдът е
приел, че са пострадали 4 кошера от горящия в близост огън, при соченото от св.
У., че кошера събира 10 или 12 рамки „Дадам блат“ и твърдението на св. А., че
негодни са били всички рамки, обосновано съдът е приел, че са увредени 39 рамки
„Дадам блат“ и 5 бр. „Нуклеус“. Видно от оценителната експертиза (л. 103)
стойността на 39 рамки „Дадам блат“ е 780 лв. и на 5 бр. рамки „Нуклеус“- 100
лв.
От събраните доказателства се
установява, че на 28.03.2017 г. в с. К.,
С.К.,
запалвайки огън, по непредпазливост е унищожил чужди движими вещи – 39 броя
рамки „Дадам блат“ и 5 броя рамки от „Нуклеус”, всичко 44 броя рамки на стойност
880 лева, и 2 куб. м. дърва за огрев на стойност 80 лева, всичко на обща
стойност 960 лева, собственост на И.И. ***.
Посочените
вещи – дърва за горене и пчелни рамки са засегнати така, че са станали негодни за използване
по предназначение.
В тъжбата си от
02.10.2017 г. И. е посочил, че са пострадали 6 кошера и са унищожени общо 83
бр. рамки.
Приет е
граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с който ищецът И. претендира за
обезщетяване на вредите претърпени от деянието на К. – 1660 лв. – стойност на
78 бр. рамки; 250 лв. – стойност на 5 куб.м. дърва за огрев; 2400 лв. –
стойност на 300 кг. пчелен мед, тъй като пропуснал да реализира добив поради
унищожаването на пчелните семейства и кошерите.
При приет за разглеждане
граждански иск в наказателното производство, съдът е задължен да се произнесе
по въпроса дали е налице деликт от това деяние.
Предявения иск е
процесуално допустим, тъй като изхожда от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от това – твърди, че в резултат от противоправно действие
на ответника е претърпял неимуществени вреди от загуби - намалените на
имущество и пропуснати ползи, чието парично възмездяване претендира.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Налице са
елементите от фактическия състав на деликта:
- противоправно
поведение на ответника – запалил сухи треви и това довело до възпламеняване на
дърва за огрев на ответника и унищожаване на пчелни рамки от високата
температура;
- увреждане на
ищеца – установени са щети причинени на ищеца, описани по-горе и остойностени
от вещото лице;
- причинната
връзка между тях – запалването е резултат от действията на С.К.;
- вината на
ответник - делинквент, която се предполага, съгласно чл 45, ал. 2ЗЗД, а и К. е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че е налице опасност огънят, без надзор, да се
разпростре и причини общественоопасните последици.
Противоправното
поведение на ответника и причинените щети са установени категорично от
събраните гласни доказателства. Стойността на щетите е установена от
заключенията по назначените експертизи. При това положение и на основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД
ответникът е длъжен да поправи имуществените вреди на ищеца, които виновно е
причинил.
След смъртта на
ответника по иска, на основание правоприемството по чл. 227 ГПК, съдът е конституирал като страна по производството
наследниците му.
Съдът намира, че не е доказано от събраните
доказателства унищожаването на рамки над тези, приети от районния съд - 39 броя
рамки „Дадам блат“ и 5 броя рамки от „Нуклеус” и обосновано искът е отхвърлен в
съответната част. Съдът намира, че не се установява и унищожаването на дърва за
огрев над приетия от районния съд размер – 2 кубически метра, съответно
обосновано в частта над този размер е отхвърлен иска.
Съставът на въззивния съд намира, че не е
доказан искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, в частта с която се претендира
осъждане на ответниците за това, че ищецът е бил лишен от възможността да добие
пчелен мед в размер на 300 кг. от увредените кошери.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са настъпили или могат да настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Това означава вреди, които по време и място следват
противоправния резултат и такива, които са в причинна връзка с поведението на
дееца. Съдът намира, че не е установено по несъмнен начин, че липсата на добив
на пчелен мед през 2017 г., за която твърдят и свидетелите, се дължи на
деянието, извършено от С.К.. Не е установено какво е било състоянието на
пчелните семейства, непосредствено преди запалването, нито дали е било възможно
възстановяването на пчелните семейства. Още повече, че при 15 кошера и увредени
според тъжителя 6, а според установеното в хода на съдебното следствие – 4 бр.
няма обяснение на какво се дължи липсата на добив и от останалите 9 бр. кошери
или 11 бр. кошери. Свидетелите по отношение на добива на мед през годината,
посочват единствено, че не са викани, за да участват при добиването на меда.
Споделят предположения или предаденото им от тъжителя, но това не е достатъчно,
за да се приеме, за основателен искът за обезщетяване на пропуснати ползи.
Поради това в тази част, относно
обезщетението за пропуснати ползи от добив на пчелен мед, присъдата следва да
се измени и искът отхвърли.
Присъдата в гражданската част следва да бъде
изменена, относно присъденото обезщетение в размер на 1 000 лв. – стойност
на пчелен мед и искът отхвърлен в тази част. В останалата си част следва да
бъде потвърдена.
Предвид основателността на главния иск в
съответната част – до 960 лв. следва да се уважи и акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава. Върху обезщетението за претърпените вреди, което е
парично задължение, се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и изпада в забава от датата на увреждането. На ищеца се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането –
28.03.2017 г. до окончателното издължаване.
Съгласно чл. 190 НПК разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител,
когато наказателното производството бъде прекратено. Поради това присъдените
разноски за възнаграждение на вещи лица 270 лв. (л. 52) и за депозит за разпит
на свидетел (л. 127) следва да останат в тежест на тъжителя.
Пред въззивния съд пълномощникът на
жалбоподателите Н.С.К. и Д.С.К. претендира за разноски – 300 лв.
адв.възнаграждение, неплатено поради материално затруднение на упълномощителя и
6 лв. за държавна такса.
Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА следва да се
присъди възнаграждение. Съставът на въззивния съд намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно частично уважената жалба.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава присъда №17/27.03.2018 г. по нчхд
№202/2017 г. на Районен съд Кубрат, относно произнасянето по гражданския иск, в
останалата част, с която С.К.К. (на основание чл. 227 ГПК като страни са
конституирани наследниците му по закон – синовете му Н.С.К. с ЕГН ********** и Д.С.К.
с ЕГН **********) е осъден да заплати на И.И.И. сумата 960 (деветстотин и
шестдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от престъплението по чл. 216, ал. 6, във вр.с ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва считано от 28.03.2017 г. до окончателното изпълнение и е отхвърлен
предявения граждански иск за имуществени вреди в останалата част до предявения
размер от 4310 лв., като неоснователен и недоказан.
Изменя присъда №17/27.03.2018 г. по нчхд
№202/2017 г. на Районен съд Кубрат в гражданската част и отхвърля иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД, предявен от И.И.И. против С.К.К. (на основание чл. 227
ГПК като страни са конституирани наследниците му по закон – синовете му Н.С.К.
с ЕГН ********** и Д.С.К. с ЕГН **********) в частта за сумата 1 000 лв. -
стойност на 200 кг. пчелен мед.
Отменя присъдата в частта, с която са С.К.К.
е осъден да заплати на И.И.И. разноски в размер на 300 лв.
Осъжда И.И. ***, ЕГН ********** да заплати за
възнаграждение на адв. П.А.Х. ***, ********** сумата 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
MH