Р Е Ш Е Н И Е №35

гр.Разград, 31.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря Дияна Георгиева и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНОХД № 224/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда №182 от 10.05.2018г., постановена по НОХД №82/2018г.Разградският районен съд признал подсъдимия Л.И.Е., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2017 г. в гр.Разград, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 16-1075-001115/07.12.2016г., влязло в сила на 05.01.2017г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр.Разград, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, е извършил такова деяние - управлявал МПС – л.а.“Пежо Партнер“ с рег.№ ***, без да притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което да е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева.

Против присъдата е постъпил въззивна жалба, подадена от подсъдимия Е., чрез защитника му адв.Ж.Ч..В нея се застъпва становище, че същата противоречи на материалния закон и е необоснована.Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК е приложима за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС, както и когато такова изобщо не е издавано на водача и когато е отнето на някакво друго основание, а не при изтекла валидност на същото.

Според защитата в случая е налице допуснато формално административно нарушение от подсъдимия, което се санкционира от ЗБЛД, а не съставлява престъпление.Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда с признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му , или алтернативно за намаляване размера на наложеното му наказание „глоба“

С жалбата не са направени доказателствени искания.Същата е редовна, като подадена от страна в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

В съдебно заседание, проведено на 16.07.2018 г., при редовност на призоваването, жалбоподателят – подсъдим Е. не се явява.

Защитникът му адв.Ж.Ч. *** поддържа подадената жалба, така както е подадена, съответно с искане за отмяна на атакувания съдебен акт, признаване на подзащитния му за невиновен и оправдаването му в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК или алтернативно за намаляване на размера на наложеното му адв.наказание „глоба“ към минимума, предвиден в закона.Излага подробни съображения за несъставомерност на деянието.

Участващият по делото прокурор, заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество я намира за неоснователна. Счита, че наложеното от РС наказание е адекватно на извършеното престъпление и моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционният съдебен акт.

В хода на цялостната проверка правилността на присъдата съдът намери, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отменяването на обжалваната присъда и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, а и такива нарушения не се сочат във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.И.Е. ***. Същият бил правоспособен водач и притежавал СУМПС № 244574306. СУМПС на подс. Е. било валидно до 22.11.2016г., същия е неосъждан.

С НП № 16-1075-001115/07.12.2016г., влязло в сила на 05.01.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Разград, на подс. Л. Е. било наложено наказание по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. Въпреки това обвиняемият продължил да управлява МПС.

На 25.05.2017г. свидетелите Калоян Найденов К. и Тодор Иванов Христов - служители на ОДМВР - Разград работели по контрол на пътното движение в гр.Разград. Около 13,10ч. на 25.05.2017г., в гр. Разград, на ул. “Дунав“, в близост до библиотека „ Проф. Боян Пенев“, свид. К. К. спрял за проверка водача на л.а.“ Пежо Партнер “ с рег. № ***. Свидетелите установили, че лекия автомобил се управлявал от подс. Л.И.Е. ***. След като извършили справка в АИС-БДС, свидетелите установили, че подс. Л. Е. не притежавал валидно СУМПС, тъй като същото било със статус „унищожено“, поради изтичане на валидността му на 22.11.2016г., а също така били установени и други нарушения - незаплатени глоби от обвиняемия. Свид. К. К. съставил на подс. Л. Е. АУАН бл.№ 593991/25.05.2017г. за извършеното от него нарушение по ЗДвП, посочено по-горе. Впоследствие било установено, че подсъдимият е бил наказван вече по административен ред с НП № 16-1075-001115/07.12.2016г., връчено му лично и влязло в сила на 05.01.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Разград, за управление на МПС, без да притежава съответно СУМПС и настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда кореспондира напълно с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият въвзивен състав, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, при налични основания за това, приема същите фактически констатации.

Както във въззивната жалба, така и в с.з. се обосновава тезата за неправилно приложение на закона от страна на първоинстанционния съд.

При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което съответно е бил признат за виновен и осъден.

Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира, че присъдата на РС-Разград е както обосновано, така и материално законосъобразна.

В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя и възприема изложените в мотивите към присъдата констатации изводи относно съставомерността и правната квалификация на деянието на подсъдимия.

Предвид установената фактическа обстановка, се установява от правна страна следното:

С деянието си подс.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. На инкриминираната дата подсъдимият умишлено е управлявал моторно превозно средство – л.а.“ Пежо Партнер “ с рег. № *** без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, след като е бил наказван по административен ред за същото такова нарушение с НП № 16-1075-001115/07.12.2016г., влязло в сила 05.01.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Разград, за управление на МПС, без да притежава съответно СУМПС.

Възраженията, които защитата прави с жалбата за несъставомерност на деянието са правени и пред районния съд и същия ги е отхвърлил по съображения, които въззивната инстанция напълно споделя.Същата намира, че следва към тях да добави , че и съдебната практика вече е утвърдила в множество решения на ВКС, че чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова не е издавано на водача, когато то е отнето на някакво основание или е с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство.При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. Задължение на водача е да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за тази му правоспособност.

РС е приел, че предвид предвиденото в чл.343в,ал.2 от НК наказание, необремененото съдебно минало на нарушителя и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, са налице условията по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подс. Л. Е. и реализирането административно-наказателната му такава, а именно- глоба. При определяне размера на наказанието, съдът съобразил чистото му съдебно минало, относително младата му възраст, както и предходното му наказване по административен ред за същото деяние, а така също и многократните му административни наказания, за извършени от него нарушения по ЗДвП, намерил, че размера на глобата следва да се определи малко над минималния посочен в НК, а именно 2000,00лв. Съдът е счел, че така определения размер на наказанието ще изиграе възпираща и възпитателна роля по отношение на подс.Е. и ще го приучи да спазва законовите разпоредби.

РОС възприема изцяло мотивите на контролираната инстанция в частта им за индивидуализацията на наказанието, като намира, че същото е съобразено и с доходите и имущественото състояние на подсъдимия.

В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко наложеното на подсъдимия наказание.Същия е с изключително обременено съдебно минало, представлява висока обществена опасност и е извършил трите кражби за които е обвинен само два месеца и половина след като е бил освободен от затвора.Наложеното от РС наказание се явява адекватно, предвид обществената опасност на самото деяние и дееца и не се налага неговото редуциране.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 от НПК обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, Разградският окръжен съд:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №182/10.05.2018г., постановена по НОХД № 82/2018г. по описа на Районен съд Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ