Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на седемнадесети
септември |
2018 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Д.а
2. Теодора Нейчева
секретар М. Н., с участието на прокурор Емил Енчев,
като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нах дело №250 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от защитника на обвиняемия С.Б. против
решение №111/22.03.2018 г. по ан дело № 8/2018 г. на Районен съд – гр. Разград.
Постъпила
е жалба от адв. Д. М. – защитник на
обвиняемия С.Ю.Б. (вх. №3466/11.04.2018 г. на Районен съд Разград) против
решение №111/22.03.2018 г. Оплакванията в жалбата са, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят изтъква, че:
-
липсват доказателства подсъдимият да е нанесъл инкриминираната телесна повреда,
-
съдът
е игнорирал множество оправдателни доказателства и
-
съдът
е тълкувал превратно доказателствата;
-
възникналия
конфликт изключва признака хулигански подбуди,
-
не е установено, че подсъдимият е знаел, че пострадалият е малолетен.
При
правилна квалификация на деянието, според защитника, следва да се приеме, че се
касае до престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия и
производството следва да се прекрати.
Искането
е за отмяната на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, тъй като деянието е
несъставомерно и алтернативно да се прекрати наказателното производство, тъй
като квалификацията на деянието следва да е по чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание адв. Б.
– защитник на С.Ю.Б. поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания
съдебен акт, тъй като е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Посочва,
че:
-
съдебният акт на РС не отговаря на
изискванията на чл. 305 НПК, тъй като:
o
мотивите представляват обстоен преразказ на
фактическата обстановка, каквато е описана в прокурорското постановление;
o
изредени са доказателствата, въз основа
на които първоинстанционният съд обосновава своите доводи
o
не са посочени правните съображения за
вземането на конкретно решение.
-
съдебният акт е незаконосъобразен, тъй
като няма нито едно валидно събрано доказателство, което да обосновава
квалифициращите състави по т. 4 и т. 12 на чл.131 от НК:
o
обвиняемите не са имали ясно съзнание,
че нанасят телесна повреда на лице, което не е навършило 14 години;
o
всички свидетели, включително самият
пострадал, свидетелстват, че мотивът за вземане на решение за извършване на деянието,
в което са обвинени, е последица на лично отношение, което всеки един от тях е
имал спрямо пострадалия и хулиганските подбуди не са имали основополагащо
значение за извършване на деянието. Поведението на обвиняемите не е било водено
от хулигански мотив, а са действали изцяло водени от нанесената обида.
В хода на производството, по реда
на чл. 320, ал. 6 НПК към постъпилата жалба се присъединяват и осъдените М.Ю.С. и О.Р.З..
В съдебно заседание адв. С. –
защитник на О.Р.З. поддържа
жалбата, искането за постановяване на оправдателна присъда и изложеното от адв.
Б.. Изтъква, че няма хулигански подбуди, тъй като страните се познавали от
по-ранен период и това е причината за последвалия конфликт. Поддържа
становището, че няма доказателства, че
обвиняемите са знаели, че пострадалият е малолетен, нито, че деянието е
извършено по хулигански подбуди.
В съдебно заседание адв. В. –
защитник на М.Ю.С. поддържа
жалбата и изложеното от адв. Б. и адв. С.. Заявява, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно, първо поради нарушение на материалния закон, тъй като
деянието е несъставомерно по т. 12, тъй като липсва хулигански мотив и че
липсват доказателства, че подсъдимите са знаели, че пострадалият не е навършил
14 години.
Препис
от жалбата е връчен на страните и не са
подадени възражения по чл. 322 НПК.
Страните
не правят доказателствени искания.
С
обжалваното решение №111/22.03.2018 г.
по ан дело № 8/2018 г. Районен съд – гр. Разград признал:
1.
С.Ю.Б. ***, за
виновен за това, че на 11.09.2016 г. в
гр.Разград, в съучастие като извършител с М.Ю.С. и О.Р.З. ***, също
извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, врата
и цялото тяло, причинил на малолетно лице - З. Д. Н. на 13 г. от гр. Разград,
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на
носа, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. 20, ал. 2
вр. чл. 63, ал.1, т. 4 НК, като на основание чл. 78а, ал.
6 от НК го освободил от наказателна
отговорност и наложил административно наказание “Обществено порицание“, което
да бъде изпълнено, чрез прочитане на решението по Радиовъзел гр. Разград.
2.
М.Ю.С. *** за
виновен в това, че на 11.09.2016 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител
със С.Ю.Б. и О.Р.З. ***, също извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата, врата и цялото тяло, причинил на малолетно лице - З.
Д. Н. на 13 г., от гр. Разград, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по лицето и травма на носа, които по своята медико-биологична
характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1 вр.
чл. 130, ал. 1 вр. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, като на
основание чл. 78а, ал. 6 от НК го
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание
“Обществено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на решението по
Радиовъзел гр. Разград.
3.
О.Р.З. ***, за
виновен в това, че на 11.09.2016 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител
със С.Ю.Б. и М.Ю.С. ***, също извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на главата, врата и цялото тяло, причинил на малолетно лице - З.
Д. Н. на 13 г., от гр. Разград, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по лицето и травма на носа, които по своята медико-биологична
характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12,
пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, като на
основание чл. 78а, ал. 6 от НК го освободил от наказателна отговорност и
наложил административна наказание “Обществено порицание“, което да бъде
изпълнено, чрез прочитане на решението по Радиовъзел гр. Разград.
Присъдени
са разноските от досъдебното производство в тежест на обвиняемите и в полза на
МВР – Разград в размер на 1 401, 50 лв.
Съставът на
въззивния съд, след
запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка и съобразно
обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5
НПК и от лица, които имат право на жалба.
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и
ал. 3 НПК. Към жалбата са се
присъединили М.Ю.С. и О.Р.З..
От събраните доказателства се
установява следната фактическа
обстановка:
З. Д. Н. е роден на *** г. Н. е ученик в ***. Не страда от психични заболявания или умствена изостаналост, може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е
способен да дава показания за фактите от значение за делото.
С.Ю.Б.
е роден на *** *** г. е бил ученик в ***. Имал е добър успех. Не
страда от психични заболявания или умствена изостаналост, може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е способен
да дава обяснения за фактите от значение за делото.
М.Ю.С. е роден на *** *** до 2017 г., когато семейството му
се премества в гр. Разград. Учи в ***. Имал е добър успех. Не страда от психични заболявания или умствена изостаналост, може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е
способен да дава обяснения за фактите от значение за делото.
О.Р.З. е роден на *** ***. Родителите му работят извън
страната. Грижи за него полагала баба му по майчина линия. Учи в ***. Имал е добър успех. Не страда от психични заболявания или умствена изостаналост,
може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си и е способен да дава обяснения за фактите от значение за делото.
С.Б., М.С. и О.З. ***
и се познавали.
На 10.09.2016 г. вечерта тримата – Б., С. и З. били,
заедно с други техни познати, на Есенния панаир в гр. Разград.
По същото време на панаира бил и З. Н., заедно със свои
познати.
Между групата, в която били Б., С. и З. и тази на Н. възникнало
спречкване.
След случая З. Н., коментирайки случилото се на панаира,
употребил пред свой познат - св. С. С.,
по повод групата момчета от с. Я., фразата „цигански номера“ и „цигани“.
В разговор със С.Б., св. С., който го познавал, му
съобщил за употребените думи, по отношение на него и приятелите му, от З. Н..
На 11.09.2016 г., вечерта, обвиняемите Б., С. и З. и
други техни познати от с. Я. отишли в двора на ***, където много деца играели. Тримата търсели З. Н., тъй като чули от техен
познат - св. С., че ги нарекъл „цигани“. Искали да „накажат“ Н. за обидата,
която им нанесъл и да демонстрират пред другите деца в двора, физическото си
превъзходство.
В двора на училището бил и св. З. Н., и свидетелите Б. Б., А.
А., В. Г., Ц. И., М. Д., както и
други деца.
Когато разбрал кой е З. Н., Б. се приближил до групата
деца, сред които бил Н.. Б. попитал, със заплашителен тон, той ли е З. Н. и
след като получил положителен отговор, го извикал настрани. С. и З. заобиколили
Н.. З. Н. не се отделил веднага от групата деца, тъй като се притеснил.
Обвиняемия З. го изблъскал настрани и четиримата се отдалечили от другите
момчета. Тогава С. ударил св. Н. с юмрук в тила, при което той паднал на земята
по лице. Обвиняемите Б., С. и З. започнали да ритат Н.. Приближил се св. А. А.
и се опитал да спре обвиняемите да нанасят удари. По това време Н. успял да се
изправи, но З. му нанесъл удар с шамар по лицето, а след това Б. нанесъл два
последователни удара с юмрук в областта на носа и скулите на лицето и св. Н.
отново паднал на земята. Преди да удари пострадалия, обвиняемият Б. го попитал
„Какъв ти е проблема, бе расист?“
За да предотврати продължението на побоя се намесил св. Н.
Н., който казал на обвиняемите да спрат
и ги отдалечил с помощта на св. А. от пострадалия Н. и го вдигнал от земята.
Обвиняемите поискали Н. да им се извини, че ги е нарекъл
цигани и той го направил. След това Б., С. и З. си тръгнали.
З. Н. бил със зачервено лице, подут нос, от който течала
кръв, скулата му също била подута, дрехите му били в червена сгурия, с която
бил покрит двора на училището. Болял го носа и врата. Чувствал се уплашен, унижен
и се разплакал. Св. В. Г. го отвел до
дома си, който бил наблизо, за да се измие и за да наложат с лед лицето му. В
дома на Г. отишли и св. А. А. и св. А. А..
З. Н. не споделил с родителите си за случилото се в
продължение на около месец. Тъй като имал затруднения при дишане през носа, се
наложило да отиде на лекар и затова разказал на баща си за нанесения побой от
обвиняемите. Баща му – Д. Н. подал жалба до РУ МВР- гр. Разград.
Видно от заключението на вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза З. Н. получил кръвонасядания по лицето и травма
на носа, които по своята медико-биологична характеристика обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите е възможно да бъдат
получени по общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи предмети и е възможно
да се дължат на нанесени удар с юмрук в областта на носа и лицето.
Установената фактическа обстановка, сходна с приетата от
първоинстанционния съд, се основава на събраните по делото доказателства:
-
показанията на
свидетелите: Б. Б., Н. А., С. С., Н. Н.,
М. Д., Ц. И., В. Г., А. А., А. А., Р. Й.,
М. С., А. А. и З. Н.;
-
писмените
доказателства – медицинска документация за диагнозата и провежданото лечение на
Н., характеристики на обвиняемите, свидетелства за съдимост.
-
експертизите – СМЕ,
СПЕ на обвиняемите и пострадалия.
Нанасянето на ударите и последиците от тях са възприети и
от свидетелите очевидци - Б. Б., Н. Н., А.
А., А. А., В. Г., Ц. И. и М. Д..
Поведението на обвиняемите в двора на *** на 11.09.2016 г., присъствалите на мястото деца, нанесените удари от
обвиняемите на Н. са установени по несъмнен начин. Показанията на пострадалия
се подкрепят от показанията на свидетелите, възприели сблъсъка на обвиняемите и
пострадалия, нанесените удари в двора на училището, от показанията на
свидетелите, възприели състоянието на пострадалия след това и чули от него и от
други лица за случилото се.
От заключението на СМЕ се установяват по несъмнен начин
вида и характера на причинените увреждания.
Няма доказателства, поставящи под съмнение, установеното,
че тримата обвиняеми са посетили двора на училището, за да търсят саморазправа
с Н., за да го накажат за думите, които са чули, че изрекъл по отношение на
тях, предния ден и да демонстрират пред околните превъзходството си. Няма
съмнение, че са го наобиколили и са му нанесли удари, че е паднал на земята.
Няма съмнение и относно последиците от тези удари. Доказателства, които да опровергават
приетото от съда няма. Няма противоречия между показанията на свидетелите. Те
имат различни възприятия – част от тях само са чули нанасянето на удари и
виделия падналия Н. на земята, но показанията им съответстват на показанията на
пострадалия и на св. Н., Д., Г., А. и А.. Показанията на свидетелите се
допълват, съответстват с твърдяното от пострадалия и са достоверни. Обстоятелството
кога пострадалият е потърсил медицинска помощ и кога е съобщил на родителите
си, не поставя под съмнение достоверността но показанията, както на неговите,
така и на останалите свидетели, относно вида на уврежданията. Както на нанасяне
на уврежданията, така и на последиците им, има очевидци, освен пострадалия.
Един от свидетелите твърди, че чул от други деца, че
обвиняемите нападнали Н. защото ги напсувал, но това твърдение е изолирано и се
опровергава от всички останали показания. От свидетелските показания се
установява, че нападението на обвиняемите над пострадалия е предхождано от
словесен сблъсък в предходен ден и от това, че узнали, че ги нарекъл цигани. Пострадалият
дава показания, че обвиняемият го нарекъл расист, преди да му нанесе удар.
Съдебният състав не намира съществени противоречия в
показанията на свидетелите.
Съдебният състав на ОС Разград счита, че са събрани
всички възможни доказателства, че фактическата обстановка е изяснена въз основа
на анализ на всички събрани доказателства, и изложеното по-горе е установено по
несъмнен начин.
От правна
страна.
Обвиняемите, които са близки познати, на 11.09.2016 г.,
заедно отишли в двора на ***, където по това време имало много деца. Б., С. и З.
отишли там, за да търсят 13 –годишния З. Н., тъй като научили, че предния ден
ги нарекъл цигани. Обикаляли между децата и заявявали, че търсят З.. След като
го открили го извикали, след това избутали настрани, заобиколили го и тримата
му нанесли удари, в главата и по цялото
тяло, причинявайки описаните в СМЕ увреждания. Нападението на обвиняемите над пострадалия било
преустановено след намесата на други лица. През септември 2016 г. Н. бил
малолетен. Поведението на обвиняемите, нанесените удари, състоянието на Н. след
това били възприети от много присъстващи на място деца.
С оглед на това описано деяние, Б., С. и З., в съучастие
като извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и
тялото, причинили на З. Д. Н. - на 13 г., малолетен, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по лицето и травма на носа, които по своята
медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Тримата обвиняеми, макар и непълнолетни, са
разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си. Престъплението е извършено по хулигански подбуди.
Извършеното осъществява състава на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, тъй като телесните повреди са причинени на малолетно
лице и по хулигански подбуди.
Авторството на деянието е безспорно доказано.
Деянието е извършено умишлено. Обвиняемите, макар и
непълнолетни, са съзнавали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си. Установените, при изследването от вещото лице, че
обвиняемите не страдат от психични заболявания или умствена изостаналост,
установената липса на психични, психологични и поведенчески отклонения, както и
възрастта им, дават възможност да се приеме, че са съзнавали последиците от
нанесените удари на пострадалия, че са искали настъпването им, че са могли да
ръководят постъпките си.
Установен е факта, че пострадалият не е навършил 14 години,
към датата на деянието, обвиняемите са установили кой е, тъй като им е бил
посочен от друго лице, знаели са, къде да го намерят, съответно са могли да
съзнават възрастта му. Съдебният състав намира, че с оглед личността на
пострадалия - към момента на причиняването на телесната повреда е малолетен,
деянието правилно е квалифицирано по т. 4.
Деянието е
извършено на публично място, в присъствието на много хора. Поведението на обвиняемите
в училищния двор – агресия, заплашително поведение и удари е възприето от други
лица, предимно непълнолетни и следва да е предизвикало неодобрение.
Обект на хулиганството
е общественият ред и спокойствието на гражданите. Този обект на защита се засяга, с
деянието извършено от обвиняемите. Мястото и начинът на извършване на побоя – демонстративно на публично място, в
присъствието на много хора, съчетано със заплашително поведение, са грубо
нарушение на обществения ред. Това нарушение и тази демонстрация на сила и
надмощие над пострадалия, която е следвало да бъде възприета от околните, са
целени от обвиняемите.
С оглед приетото в Постановление № 2/74 г. на
Пленума на ВС, съгласно което хулиганските
действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална
демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен
на неуважение към личността, несъмнено са налице хулигански подбуди за
причиняване на телесната повреда от обвиняемите на пострадалия.
Съдебният състав счита за безспорно, че
действията на обвиняемите, извършени на 11.09.2016 г., са последица от
узнаването, че пострадалият ги нарекъл цигани. Но наред с личния мотив, който е
налице, като основание да извършат деянието, обвиняемите са действали по
хулигански подбуди. Поведението на обвиняемите може да се прецени като
демонстративно неуважение на обществения ред и спокойствие. С действията си Б., С. и З. са изразили по
безцеремонен начин, на публично място, незачитане на обществения ред, което обуславя
извод, че действат по хулигански подбуди. Хулиганските подбуди, не са несъвместими с чисто
личните и тяхното съчетание е възможно, в този смисъл са задължителните за съда
мотиви на ППВС № 2/1974 г.
Обвиняемите освен
накърняване на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия, постигат
и искат и нарушаване на обществения ред, както и изразяват явно неуважение към
обществените порядки. С оглед
установеното поведение на извършителите, осъщественото от тях следва да се
квалифицира и по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК.
Тримата обвиняеми
са участвали в извършване на деянието – нанасяли са удари, довели до телесни
увреждания на пострадалия, действали са умишлено, съзнавали са, че действат
съвместно. Съгласно константната съдебна практика, при престъпленията срещу
личността, когато съизвършителите са осъществили действия, които увреждат пострадалия,
отговорност за настъпилия цялостен резултат носят всички извършители, а не само
този, който е причинил конкретното увреждане.
Съставът на ОС
Разград намира за съобразени със закона правните изводи на първоинстанционния
съд.
Съставът на ОС
Разград споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за
прилагане на чл. 61 НК, тъй като престъплението не е такова, което не
представлява голяма обществена опасност.
Подобни инциденти
често водят до много по-тежки последици от установените по настоящото дело.
Деянието не е с ниска обществена опасност. Обществото, включително със
средствата на наказателното правораздаване, следва ясно да изрази неодобрението
си към подобен опит за „наказване“ за нанесена обида, за саморазправа. Следва
да се отчете и обстоятелството, че деянието не е преустановено защото
обвиняемите са решили, че достатъчно са „наказали“ пострадалия, а от намесата
на други лица.
Съставът на ОС Разград споделя извода на
първоинстанционния съд, че са налице, предвидените в чл. 78 а НК
предпоставки за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание:
-
обвинението е за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години;
обвиняемите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78 а НК;
- с деянието не
са причинени имуществени вреди.
Правилно, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
6 НК, съдът е наложил наказание обществено порицание.
Наложеното наказание е подходящо и достатъчно
за постигане на целите по превъзпитаване на обвиняемите.
По
оплакванията на жалбоподателите:
Жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че по
всички въпроси, относно изясняване на фактическата обстановка и правните
изводи, относно обективните и субективни признаци на деянията, мотивите на
районния съд са достатъчно ясни и изчерпателни и са несъстоятелни оплакванията
за допуснати нарушения при анализа на доказателствата и мотивиране на присъдата,
които са основание за отмяна на присъдата.
Твърдението, че
фактическата обстановка е преразказ на постановлението на прокурора, не
обуславя извод за наличие на основание за отмяна на присъдата, тъй като съдът е
анализирал събраните доказателства, изложил съображения на кои дава вяра (л. 3
от мотивите). Анализът на доказателствата, според състава на въззивния съд (при
установена сходна фактическа обстановка, след самостоятелен анализ, извършен от
въззивната инстанция), е пълен и обективен. Съдът е изложил съображения и
относно приетата квалификация на деянието (л. 3 от мотивите), и по отношение на
признаци от субективната страна на престъплението (л. 4 от мотивите). В
конкретният случай няма допуснато процесуално нарушение, което да е накърнило
правата на обвиняемите.
В мотивите към
присъдата, в нужната степен, съответна на изискванията на чл. 305 НПК, е
отговорено на възраженията на защитата.
Както бе посочено,
според състава на ОС Разград, въз основа на всички събрани доказателства, се
установява описаната фактическа обстановка. Няма такива, които да водят до
съмнение в достоверността на показанията на пострадалия и останалите свидетели
очевидци. Налице е съответствие между гласните, писмените доказателствени
източници и заключенията на назначените експертизи, относно участието на
обвиняемите в извършеното деяние и механизма на причиняване и характера на
телените увреждания на пострадалия.
Твърдението в
жалбата на Б., че липсват свидетели очевидци, които установяват авторството, е
невярно. Пострадалият посочва, че му е нанесен удар от С.Б. (показания на л.
101 от ДП), св. А. (показания на л. 108 от ДП), св. Н. посочва, че е видял
пострадалия на земята, а около него С.Б. и другите двама обвиняеми, че ги е
разтървал (показания на л. 78 от ДП), св. Д. посочва, че е видял С.Б. да удря с
юмрук пострадалия (л. 81 от ДП), св. Г. също е възприел нанесените удари на
пострадалия (показания на л. 89). Подобни възприятия имат и други свидетели. Свидетелите
посочват извършителите на деянието и действията извършени от тях – нанесени
удари на пострадалия. Много от присъствалите са разпознали обвиняемия С.Б.,
известен и като С. Б., и макар част от тях да не посочват, че са видели
нанасянето на удари, то за съдебният състав е установено категорично
авторството на деянието и участието на тримата обвиняеми в извършване на
престъплението.
Не се посочват в
жалбата „множеството събрани оправдателни“ доказателства, на които защитата се
позовава и счита, че са налице и според съдебния състав няма такива – няма доказателства,
разколебаващи извода, че извършители на престъплението са тримата обвиняеми.
Възражението, че
деянието, ако се приеме, че има такова, представлявало престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, тъй като телесната повреда не е нанесена по хулигански подбуди, тъй
като е последица на лични отношения - конфликт между обвиняемите и пострадалия,
е обсъдено от районния съд (л. 4 от мотивите) и правилно е отхвърлено като
неоснователно.
Налице са всички
елементи от състава на престъплението - нанесени са телесни увреждания, които
са причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което
съответства на престъплението по чл. 130, ал. 1
НК, като обвиняемите са демонстрирали грубо пренебрежение към обществения ред,
неуважение към обществото, към човешката личност. Деянието на обвиняемите,
освен че има цел да причини увреждания на пострадалия, демонстрира неуважение
към цялото общество с извършването му демонстративно, на обществено място,
станало достояние на много лица, създало
смут и тревога в обществото. Правилната квалификация на деянието на обвиняемите
е като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1
НК. Деянието е извършено умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Изложените оплаквания в жалбата относно квалификацията на деянието са
неоснователни.
Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по делото е изцяло изяснена от първоинстанционния съд в необходимата и достатъчна пълнота.
Твърдението на защитата за неправилно приложение на материалния закон, съдебният състав намира за несъстоятелно.
Деянието на обвиняемите
е правилно квалифицирано.
Наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за превъзпитание на обвиняемите, съответства на
тежестта на извършеното.
При постановяване на съдебният акт няма
допуснати процесуални нарушения, които са основание за отмяна на решението.
Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован и
няма основания за отмяната или изменението му. Жалбите са неоснователни. Решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №111/22.03.2018 г. по ан дело №
8/2018 г. на Районен съд – град Разград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
MH