Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на двадесет и девети октомври |
2018 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Теодора Нейчева
секретар Н. Р., с участието на прокурор Емил Енчев,
като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно
ан дело №306
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК, съгласно чл. 378, ал. 5 НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба от защитник на подсъдим против решение №304/17.07.2018 г.
по анд №514/18 г. РС Разград.
Постъпила е жалба (вх. №7241/31.07.2018
г. на РС Разград) от адв. И. – защитник на Н.А.А. с ЕГН ********** против решение №304/17.07.2018 г. по анд №514/18 г. РС Разград.
Оплакванията
са, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Искането е да
бъде отменено и постановено ново, с което А. да бъде признат за невиновен.
В жалбата защитникът е посочил, че ще
изложи съображения след изготвяне на мотиви към решението.
Видно от приложеното съобщение за
изготвяне на мотивите е съобщено на жалбоподателя на 31.08.2018 г. Допълнителни
писмени съображения не са постъпили.
В
съдебно заседание защитникът адв. И. поддържа жалбата. Излага доводи,
че деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна.
Изтъква, че не РС не е коментирал в
мотивите дадените на досъдебното производство обяснения от подсъдимия А., който
е заявил, че е подписал процесната декларация със
съзнанието, че попълва декларация, че
повече от 185 дни живее в чужбина. Счита, че тези обяснения, с оглед образователният
му статус и това, че от много години живее
в Германия, звучат логично и достоверно
и е следвало съдът да ги кредитира. Поради това намира, че възниква въпроса за
липса на умисъл при извършване на деянието.
Счита, че деянието е несъставомерно,
тъй като Наредба І-157 от 2002 г. на МВР, в чл.13, ал. 1, т. 6, касае
първоначалното издаване на СУМПС, а по делото е доказано, че А. е правоспособен
водач от 1980 г.
Моли съда да вземе предвид, че
декларацията не е подадена поради изземване на СУМПС в резултат на някакво
нарушение на правилата за движение в чужбина, съответно съдът да прецени дали
не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2, тъй като няма други настъпили последици от подаване на процесната
декларация.
Видно от приложеното съобщение за
постъпилата жалба е съобщено на РП Разград на 13.08.2018 г. Не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В
съдебно заседание прокурорът заявява, че счита постановеният съдебен
акт за правилен и законосъобразен, тъй като е установено безспорно, че
обвиняемият е подал декларация, в която е заявил, че обичайното му пребиваване
за повече от 185 дни не е на територията на друга държава
членка на ЕС, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК. Прокурорът прави
извод, че деянието е осъществено, както от субективна, така и от обективна
страна, размерът на наказанието е съобразен
с наличието на смекчаващи вината обстоятелства, с неговото имотно състояние и моли решението да бъде потвърдено.
В
жалбата няма направени доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на съдебният
акт, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
С обжалваното решение
№304/17.07.2018 г. по анд №514/18 г. РС Разград е признал Н.А.А. за виновен в това, че на 25.09.2015 г. е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба I-157 от 01.01.2002
г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
която се дава пред орган на властта – служител на ПП при ОД МВР Разград за
установяване на обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава членка на ЕС – престъпление по
чл. 313, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна
отговорност и наложил наказание глоба в размер на 1 000 лв.
А.
е дал обяснения на ДП (л. 109), че живее в Германия много повече от 185 дни, но
попълнил декларацията, тъй като мислел, че я попълва, за да посочи, че живее
повече от 185 дни в друга държава.
Решението е постановено на 17.07.2018 г. и обявено в
съдебно заседание на същата дата, според изготвения протокол от съдебно
заседание.
Жалбата е постъпила с вх. №7241/31.07.2018 г. на РС
Разград и съответно е подадена в срока по чл. 319 НПК, във вр.
с чл. 378, ал. 5 НПК и от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 318 НПК.
От събраните
доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Н.А.А. е български
гражданин, роден на *** ***, има основно образование, женен е и не е осъждан
(справка за съдимост №589/14.09.2016 г. РС Исперих на л. 102).
От 2012 г. А. живеел в Германия и рядко се връщал в
България.
На 25.09.2015 г. А. отишъл в сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР Разград и подал заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин - свидетелство за
управление на МПС (л. 56) с него представил и изискваните приложения, сред
които и попълнена от него и подписана декларация (л. 65), че обичайното му
пребиваване не е в друга държава. В декларацията било изписано, че му е
известно, че за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност.
Заявлението с приложенията било прието от св. Й. А. –
служител в сектор „Пътна полиция“.
А. получил свидетелство за управление на МПС.
Интерпол Висбаден уведомил
МВР, че на 03.02.2016 г. А. бил проверен във връзка с пътен инцидент и се
установило, че има постоянно разрешение за пребиваване в Германия от 2012 г., а
документите, включително свидетелство за управление на МПС му са издадени в
България. На 16.08.2016 г. било образувано ДП за престъпление по чл. 313, ал. 1
НК.
Тази фактическа обстановка се
установява въз основа на всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства
по делото:
-
писмените
доказателства;
-
заключение
по назначената експертиза почеркова експертиза (л.
35);
-
показанията
на свидетелите: Й. А. – служител на МВР приел заявлението и приложенията към
него (л. 23), св. М. Ц. (л. 25) – служител на МВР предал на А. свидетелството
за управление на МПС, издадено въз основа на заявлението; св. Д. А. (л. 27),
св. Ф. М. (л. 28), св. М. М. (л. 31), относно обстоятелството, че А. - техен
родственик е отишъл да живее в Германия.
Безспорно е установено от събраните
доказателства, че А. от 2012 г. живее в Германия, трайно се е установил там и
пребивава рядко в България. Времето, което А. прекарва в Германия, значително
надхвърля 185 дни.
Безспорно е установено, че на 25.09.2015
г., по повод новопридобита категория, А. е подал
заявление до съответната служба на ОД МВР Разград за издаване на свидетелство
за управление на МПС.
Безспорно е установено, че от А. се е
изисквало да декларира, че не пребивава в друга държава повече от 185 дни и че А.
собственоръчно е попълнил и подписал декларация за това обстоятелство.
В обясненията си А. не оспорва нито едно
от тези обстоятелства. Но твърди, че попълнил декларацията мислейки, че в нея отразява
обстоятелството, че живее в Германия повече от 185 дни.
Съгласно
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС се издава на лица,
които са установили обичайното се пребиваване в Република България, за което
обстоятелство се подписват в декларация.
Според изискванията на чл. 13, ал. 1, т.
6 от Наредба I – 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена на основание чл. 159, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, заявилите издаване на съответният документ за самоличност,
подават декларация по образец, в която декларират, че обичайното им пребиваване
не е в друга държава – членка на Европейския съюз и че не притежават валидно
свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз.
Според чл. 15, ал. 2 от Наредба I –
157/2002 г. на МВР за подмяна на свидетелство за управление на МПС водачите
подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото
свидетелство за управление на МПС. Сред тях е и декларация, че обичайното им
пребиваване не е в друга държава.
От изложеното е ясно, че е налице
задължение за лицата, които искат издаване на свидетелство за управление на
МПС или подмяна на свидетелство за
управление на МПС да установят с декларация, че обичайното им пребиваване не е
в друга държава – членка на Европейския съюз. Това задължение е установено със
закон и издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт.
Съдебният състав на ОС Разград споделя,
приетото от първоинстационния съд, че извършеното от А.
– потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава
пред орган на властта – служител на ОД МВР Разград за удостоверяване
истинността на това, че обичайното му пребиваване не е в друга държава, осъществява
от обективна страна съставът на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
Съдът намира твърдението на А., че е
попълнил и подписал декларацията, мислейки че обявява обстоятелството, че живее
в Германия, за защитна теза. Текстът на декларацията е ясен, А. е грамотен и
има основно образование, видно от приложеното по делото копие от дипломата му. Съставът
на ОС Разград намира, че А. е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е, че
декларира неверни обстоятелства и въпреки това е попълнил и подписал
декларацията. В декларацията е отразено и предупреждение, че за неверни данни
подателя носи наказателна отговорност. Твърдението на А., че не е съзнавал
съдържанието на декларацията не е достатъчно, за да се приеме, че не е действал
виновно. Прочитането на текста на декларацията и попълването й не изискват
специфични умения или висока степен на образование. Текста „ДЕКЛАРИРАМ, че
обичайното ми пребиваване не е в друга държава …“ е разбираем. Съдебният състав
на ОС Разград приема, че деянието е извършено при пряк умисъл, осъществява
състав на престъпление и затова извършителят следва да носи отговорност.
Съдът счита, че законосъобразно РС е
приел, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или „глоба“ от 100 до
300 лв.;
- А. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК,
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
Съставът на ОС Разград намира, че няма допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното производство и по
време на съдебната фаза, накърняващи правото на защита на подсъдимия, които да
представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на
делото за ново разглеждане.
Доказателствата, преценени в своята взаимна връзка,
обосновават единствения логически обоснован извод, че автор на престъплението е
подсъдимият.
В съответствие с материалния закон и събраните
доказателства РС Разград законосъобразно е установил, че А. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 313,
ал. 1 НК. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер.
Съставът на въззивния съд
споделя правните и фактически изводи на РС Разград и при проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не
установи нарушения, предполагащи отмяната й или изменението й.
Налице са
основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт. Поради това съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №304/17.07.2018 г. по анд №514/2018 г. на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
НР