РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград 19.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Емил Енчев

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

чн дело № 332 по описа за 2018 г.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл. 32, ал. 3 вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 вр. с чл. 17 и чл. 33 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), на решение на несъдебен орган - Pol.M/W-Brabant,Centrale Verw. Eenheid – Кралство Нидерландия, от 07.03.2018 г., влязло в сила на 18.04.2018 г, с което по отношение на З.И.И. с последен известен адрес ***, роден на *** г. в гр.Разград, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 140 евро за това, че на 14.10.2017 г. не е изпълван предпазен колан от страна на водач или пътник - административно нарушение, което се санкционира по чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, като ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО равностойността на финансовата санкция, поради постъпили доказателства за пълно изпълнение, с левова равностойност 274.40 лв.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно на основание чл. 38, ал.1, т., от ЗПИИРКОРНФС компетентния орган на издаващата държава - Pol.M/W-Brabant,Centrale Verw. Eenheid – Кралство Нидерландия.

КОПИЕ от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

Председател: Членове: 1. 2.

НР

МОТИВИ към Решение № / 19.11.2018 г. по чн дело № 332/2018 година на ОС-Разград

Производството е по чл. 32, ал.1 във връзка с чл. 16, ал.1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган - Pol.M/W-Brabant,Centrale Verw. Eenheid – Кралство Нидерландия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от 07.03.2018 г., влязло в сила на 18.04.2018 г. с което по отношение на З.И.И. ***, роден на *** г. в гр.Разград, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 140 евро, за извършено на 14.10.2017 г. правонарушение на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград изразява становище за прекратяване на производството по делото, поради наличие на законовите основания за това. Счита, че предвид постъпилите от хърватската страна данни е налице плащане на наложената глоба и разноските от страна на засегнатото лице.

Засегнатото лице З.И.И., при редовност в призоваването, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните съдът прие за установено следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за изпълнение решение на несъдебен орган - Pol.M/W-Brabant,Centrale Verw. Eenheid – Кралство Нидерландия, от 07.03.2018 г., влязло в сила на 18.04.2018 г. с което по отношение на З.И.И. ***, роден на *** г. в гр.Разград, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 140 евро, за извършено на 14.10.2017 г. правонарушение на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В случая горното решение има статут на решение по смисъла на акта на СЕ. Изпратеното в Окръжен съд Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции/ по образец и в превод на български език/, съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за решение на компетентен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Тъй като се касае до нарушение на правилата за движение по пътищата двойна наказуемост не се изисква съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

В проведено на 15.10.2018 г. открито съдебно заседание по делото, в съдебната зала се яви лицето Неждет З. Исмаил, който сочи че е вуйчо на засегнатото лице З.И.И.. Това лице заяви, че е говорил лично със засегнатото лице и го е уведомил за датата на съдебното заседание. Засегнатото лице потвърдил пред него, че знае за наложената му финансова санкция за извършеното нарушение. По негово поръчение, тъй като не може да се яви лично, лицето Неждет Зайнула Исмаил посетил НАП и платил от името на засегнатото лице финансовата санкция в размер на 140 евро, както и 9 евро за разноски, съответно в размер на 274.40 лв. и 17.66 лв. В потвърждение на горното, за извършените плащания, лицето Неждет З. Исмаил представя платежно нареждане от 15.10.2018 г. за плащане на горните суми по сметка на НАП.

По разпореждане на съда бе извършена консултация с компетентния орган на издаващата държава, на основание чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, с уведомяване за постъпилото цялостно изпълнение, с прилагане на платежния документ и с предоставяне на едноседмичен срок за становище.

В предоставения срок не е постъпило становище от компетентния орган на издаващата страна.

При това положение съдът намери, че следва да се произнесе като признае и допусне изпълнение на акта, на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и на основание чл. 17 и чл. 33 от същия закон, приспадне изцяло равностойността на финансовата санкция, поради постъпили доказателства за пълно изпълнение, с левова равностойност 274.40 лв.

Съдът установи също така, че не е налице нито една от хипотезите, която може да бъде основание за отказ по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е извършено на територията на Кралство Нидерландия, а санкцията, която се претендира да бъде приета за изпълнение, надхвърля минималната граница от 70 евро.

В съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС/ задължение за уведомление за признаване и допускане изпълнение на решението на компетентния орган на издаващата държава - Pol.M/W-Brabant,Centrale Verw. Eenheid – Кралство Нидерландия, с допуснатото пълно приспадане, както и по чл. 38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС /уведомяване за постановеното решение на Министерството на правосъдието на Република България/.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Председател: Членове: 1. 2.