ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 27.03.2018г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 115/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Д. и адвокат К. Н, защитници на Б.М.М., подсъдим по НОХД № 893/2015г. по описа на РС - Разград, срещу протоколно определение от 13.03.2018 г. от разпоредително заседание по

посоченото наказателно дело по описа на посочения съд, с което е констатирано, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се сочи, че атакуваното протоколно определение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено. В този аспект се твърди, че приетите от районния съд основания за отхвърляне на направените искания за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия М., а именно – да научи в какво престъпление е привлечен в това му качество, са неправилни. Излагат се съображения, че в конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени всички релевантни за съставомерността/от обективна и субективна страна/ на деянието по чл.206, ал.1 НК и това по чл.209, ал.1 НК, факти и обстоятелства, респективно, не са визирани факти и обстоятелства, предпоставящи извода, че деянията са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на разпоредбата на чл.26, ал.1 НК, каквито са възведените обвинения срещу подсъдимия. Сочи се също и, че е налице неяснота на диспозитива досежно деянието по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Въззивната инстанция в рамките на своите правомощия по чл.345, ал.1 от НПК, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящия съд я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по НОХД № 893/2015 г. по описа на Районен съд-Разград е образувано по внесен обвинителен акт срещу Б.М.М. за извършени престъпления по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Първоинстанционният съд е насрочил делото в разпоредително заседание на 13.03.2018г. за обсъждане на посочените в чл. 248, ал.1, т.1 до т.8 въпроси с участието на всички страни и се произнесъл с определение, с което на основание чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е приел, че не е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Следва да бъде посочено, че инстанционният контрол, който се упражнява в рамките на процедурата по чл. 249, ал.3 от НПК, касае единствено произнасянето на първия съд с определение от разпоредително заседание относно предпоставките на чл. 248, ал.1, т.3 и 6 от НПК, както и отказът на съда по чл. 248, ал.2 НПК да допусне частен обвинител. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно-липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал.4 от НПК.

В контекста на изложението, сред така изброените в тази разпоредба основания, настоящият въззивен съдебен състав намира, че липсват релевираните във въззивната жалба доводи досежно необоснованост на обвинителния акт, а именно, че в конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени всички релевантни за съставомерността/от обективна и субективна страна/ на деянието по чл.206, ал.1 НК и това по чл.209, ал.1 НК, факти и обстоятелства, респективно, не са визирани факти и обстоятелства, предпоставящи извода, че деянията са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на разпоредбата на чл.26, ал.1 НК, каквито са възведените обвинения срещу подсъдимия, както и, че е налице неяснота на диспозитива досежно деянието по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. В този аспект, от една страна, твърдените в жалбата пороци на обвинителният акт, обосновани с нарушения, свързани с допускането и събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както е посочено и изрично в законовата разпоредба на чл. 248, ал.4 от НПК. От друга страна - релевираните в този смисъл доводи са неоснователни, дотолкова, доколкото обвинителният акт е изготвен съобразно законовите изисквания и посоченото в Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, относно наличните реквизити на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на деянията по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, както и участието на подсъдимия М. в същите, поради което се явяват и неоснователни изложените в жалбата твърдения за неяснота на диспозитивната част на обвинителния акт. В този аспект, въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички обективни признаци, характеризиращи деянията/посочени по –горе/, за които подсъдимия е обвинен, а именно: време, място, начин на извършване, индивидуализация на обекта на престъпление, отразени са обстоятелства за механизма, по който са осъществени изпълнителните деяния на вменените престъпления, пострадалите лица, субективните измерения в съзнанието на автора, доказателствата подкрепящи описаната фактическа обстановка, приложимия материален закон.

Ето защо с оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд досежно липсата на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по чл. 249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на подсъдимия Б.М.. Проверяваното определение, постановено в разпоредително заседание по първоинстанционното производство, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Окръжен съд – Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.03.2018г. от разпоредително заседание по НОХД № 893/2015 г. по описа на Районен съд - Разград, с което на основание чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е постановено, че не е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия Б.М.М..

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: Членове: 1. 2.

рй