РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.МОТИВИ по НОХД №396 / 2014 год.

В Разградски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу Б.Б. *** за това, че на 23.02.2013 г., в землището на с.Йонково,обл.Разград, местността „Трънлив дол”, на територията на СЦД ДП ДЛС „Воден-Ирихисар", с ловна карабина „SLR 95 НМВ" калибър 7,62x39, сериен №АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане № D 141, №1925-07, като длъжностно лице - кмет на Община Исперих, направил опит умишлено да умъртви шофьор-охранително звено П.И. *** - длъжностно лице при „СЦДП” ДП Габрово, като деянието е извършено при изпълнение на службата на пострадалия и е останало недовършено по независещи от извършителя причини – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл. 1, вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 НК и в това, че на 23.02.201З г. в местността в землището на с. Йонково, обл. Разград, местността „Трънлив дол” на територията на СЦД ДП ДЛС „Воден-Ирихисар" употребил заплашване - възпроизвел 4 изстрела с ловна карабина „SLR 95 НМВ" калибър 7, 62x39 със сериен №АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане № D 141, №1925-07, към ловен надзирател Д.Ц. ***, ловен надзирател В.С. *** и шофьор охранително звено П.И. ***, действащи като органи на властта, с цел да осуети изпълнението на задълженията им по залавянето му, като нарушител и бракониер-престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК.

Прокурорът в хода на съдебните прения заявява , че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. чл. 116, ал. 1, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 от НК, като не поддържа същото да е извършено от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице –Кмет на Община Исперих, т.е обвинението по чл.116,ал.1,т.2 от НК.Предлага да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и предвид чистото му съдебно минало да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към долната граница.Поддържа и обвинението за извършено престъпление по чл.269,ал.1 от НК,като предлага за него на Б.Ш. да бъде наложено наказание”лишаване от свобода” към максимума,предвиден в закона,като при условията на чл.23 от НК да му бъде определено едно общо наказание.

Подсъдимият не се признава за виновен и не дава обяснения в хода на съдебното следствие , като на ДП е депозирал такива в смисъл ,че през целия ден на 23.02.2013 г.е бил в гр.Разград при сестра си.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. счита, че не е установено авторството на деянията.По отношение на стрелбата за която обвинението счита ,че е насочена към св.А., при посочените обстоятелства не се установява наличие на пряк умисъл за убийство, тъй като липсват доказателства изстрелът да е бил насочен в тялото на този свидетел. Счита за недостоверни показанията му и интерпретацията на прокурора, че А. избегнал насочения в тялото му изстрел, като се хвърлил на земята. Намира, че няма доказателства подсъдимият да е бил на чакалото на 23.02.2013 г. между 17.50 ч. и 18 ч., на територията на ловното стопанство. По отношение на второто обвинение,намира ,че не е налице принуда по отношение на ловните надзиратели ,поради което не е налице състава на престъпление по чл.269,ал.1 от НК по което повдигнато обвинение подсъдимия също следва да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия адв. К. намира, че досъдебното производство е водено в една посока, без изследване на всички факти и обстоятелства, с цел разкриване на обективната истина, както и, че на същото са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че св. Астраждиев, който е назначен на длъжността шофьор няма качество на длъжностно лице. Сочи, че на досъдебното производство са допуснати множество процесуални нарушения, свързани със събиране на доказателствата,които са съществени.По същество счита, че подзащитният й не е извършил деянията в които е обвинен и следва да бъде оправдан.

Разградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.Б.Ш. ***,български гражданин е, женен е и има две деца, неосъждан, с висше образование. Работи като кмет на Община Исперих.

Бащата на подсъдимия – Б.Ш.В. стопанисвал язовир, намиращ се в района на с. Йонково. На язовира била изградена постройка, в която често се събирали подсъдимият Ш. и свидетелите А.М., Е.Г., Ш.Б. и К.А.. Б.Ш. имал отделна стая, която заключвал и не се ползвала от останалите, според свидетелите А.М. и Е.Г.. В нея понякога подсъдимият оставял ловното си оръжие.

Към датата на деянието св.М. работел като”личен асистент” на тъща си. Св.Г. работел като пазач и поддържал язовира и помещенията.Той притежавал автомобил с висока проходимост „Асия Рокста”. Св. К.А. ***, а св. Ш.Б. *** като шофьор, но не обслужвал кмета, а неговите заместници. Всички били правоспособни ловджии.

Подсъдимият Б.Ш. ползвал служебен автомобил, „БМВ”, модел „Х6хDrive35d”, с рег. №РР7799АТ и в почивните дни, като този автомобил освен от него се управлявал и св. Х.Х. ,назначен като шофьор в Община Исперих.

Б.Ш. притежавал пет на брой огнестрелни оръжия и разрешение за съхранението им. Сред тях била и карабина „SLR-95 HMB” калибър 7,62х39, №АВ 490149.

Св. К.А. и св. Е.Г. също имали разрешителни за съхранение на оръжие, Г. за карабина „SLR-95” калибър 7,62х39, №АВ490178 и ловна гладкоцевна пушка „ИЖ” и А. за гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”. Оръжията и на двамата били съхранявани в склада на РУП Исперих.

Всеки от тях ползвал мобилен телефон със съответен № ,както следва: Б.Ш. такъв с №0888359091, св.К.А. с №0885304582, св.Е.Г. с №0899350408,св. А.М. с №0893462540 и св.Х. ***.

Свидетелите Д.Д. и В.П. към датата на деянието и понастоящем са служители на СЦДПТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”- ловни надзиратели.

Такива са и свидетелите И.С.Г., Г. Йорданов Г., К.С.М. и П.Д.Г..

Св. П. А. работел в Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово на длъжност: „шофьор на охранително звено”. Същият, според препис-извлечение от Акт за смърт №772/13.10.2014 г.на Община Габрово е починал на 12.10.2014 г., след постановяване на присъдата при първото разглеждане на делото срещу подс.Б.Ш.. Ето защо, депозираните от него свидетелски показания, дадени на ДП и при предходното разглеждане на делото, са приобщени по реда на чл.281,ал.1т.4,пр.2 от НПК .

Според длъжностната му характеристика е извършвал дейности по опазването на горските територии, предотвратяване и установяване на нарушения на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и относимите подзаконови нормативни актове. За периода 13-27.02.2013 г. А. бил командирован със Заповед №5/12.02.2013 г. на Директора на СЦДП гр.Габрово в ДЛС „Воден-Ирихисар" със задача да охранява ловностопанския район на ДЛС „Воден-Ирихисар",което се явява поделение на СЦДП гр.Габрово.

През септември 2012 г. св. А., също като командирован участвал в екип по охрана на горските и ловни територии на ДЛС „Воден-Ирихисар" и заедно със св. И.Г. установили лица, които ловуват без разрешение, като едно от лицата успяло да избяга. Едно от заловените тогава лица е бил и св. К.А.. Който, по повод това си задържане, заявил пред А., че избягалият е Б. ***.02.2013 г., изпълнявайки задълженията си, А. се натъкнал на дупка в мрежата на стопанството, през която, според свидетеля, очевидно били влизали хора. Проследил пътеката и установил направено на едно дърво, явно от външни лица, бракониерско чакало.

Чакалото представлявало платформа, монтирана на дърво „цер” на височина 5,15 м., до която се стигало по стъпала от 7 бр. обли дървета, с дължина 70 см., заковани за двете разклонения на посоченото дърво. Забелязал също така, извън огражденията, следи от автомобил по черния път, водещ през нивите до дупката. Следите били от високопроходим автомобил, с грайфер, който свидетелят оприличил, като на „Лада „Нива".

На другия ден А. отново посетил мястото и видял разхвърляни кочани царевица за примамване на дивеча. Намерил и второ чакало, на около километър от първото. Съобщил на директора на СЦДП и на директора на ДЛС. Решено било да се установят лицата, които са направили и ще ползват чакалото.

Със Заповед № 25-1/22.02.2013 г. на Директора на ДЛС „Воден-Ирихисар" на 23.02. и на 24.02.2013 г. св. Д.Д., Д.Д., В.П., П.Г., И.Г. и Г.П. били определени за дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството.

За 23.02.2013 г./събота/ подсъдимият Ш. , Ш.Б. и К.А. имали уговорка да се срещнат на язовира до с. Йонково, стопанисван от бащата на подсъдимия. За да подготвят мястото на язовира отишли св. Е.Г. и св. А.М., които също често ходели там – почиствали, цепили дърва.

Около обяд на 23.02.2013 г. със служебния автомобил „БМВ”, рег. №РР7799АТ подсъдимият отишъл до дома на св.Ш.Б. ***, взел го от там и заедно отишли в с.Йонково. Където съгласно уговорката, се срещнали със св.К.А.. От колата на Б.Ш. до тази на св.А. пренесли чанти с храна. Заедно с чантите с продукти подс.Б.Ш. дал на св.А. и ловната си карабина, като му поръчал да я заключи в една от стаите на язовира.

Подсъдимият потеглил с автомобила, а останалите двама поели към язовира, където вече били св.Г. и М.. При разпита си пред този състав св. К. твърди,че е видял оръжието едва при разтоварването на продуктите на язовира и го заключил в стая, в която никой не влизал.Четиримата останали заедно в постройката на язовира, като си приготвили храна, почерпили се, играли карти до около 16.30 - 17 .00 ч., когато Ш.Б. и К.А. си тръгнали. Стигайки близо до селото се разделили. Св.А. отишъл до цеха за алуминиева дограма в с.Йонково на неговия брат, намиращ се на пътя Разград-Исперих, а св.Ш.Б. *** на автостоп. Както тези двама свидетели,така и св.Г. и М. са категорични ,че подсъдимия не е ходил при тях на язовира през този ден.

В същия ден – 23.02.2013 г. свидетелите, определени за дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството, А. и ловните надзиратели Д.Д. и В.П. и св. И.Г., Г.Г., П.Д. и К.С. около 16.30-16.40 ч. заели подходящи места в две групи, за да изпълнят задълженията си по установяване на лицата, заложили царевицата и изградили чакалата, с цел- предотвратяване на незаконен лов. Тези от първата група, Д., П. и А. се разставили зад дърветата, навътре от мрежата на разстояние около 15-25 м. от едно от чакалата , на около 5-6 м. един от друг. Около чакалото намерили локва, вероятно масло и разхвърляни кочани царевица, заложени за примамка на дивеч. Маслото се употребявало против акари по дивите прасета, а животните обичали да се търкалят в него.

А. бил най-близо до мрежата и черният път, който води до нея. Вляво от него бил П. и накрая Д.. От тримата въоръжени били св. Д. със сл.пистолет „ТТ” и св.П. с ловна пушка, заредена със стоп-патрони. На известно разстояние, нагоре от тях, до втората дупка в мрежата и до второто направено чакало била другата група ловни надзиратели-св.И.Г., Г.Г., П.Д. и К.С.. Известно време след като двете групи заели своите места, вътре в стопанството и на около километър една от друга, се чул шум от автомобил, който приближавал направената в мрежата дупка по черен път, откъм първата група. При работата на двигателя се чувал характерен шум като от спукано гърне. Автомобилът спрял близо до първата група. От него слязъл мъж, който минал през направената в мрежата дупка и се отправил към чакалото, отстоящо на около 30 м. от нея. Качил се на него, седнал , подпрял се с гръб към единия чатал на дървото, в профил към горските надзиратели.Те,тримата, със знаци се уговорили, че ще преброят до „три” и ще тръгнат към нарушителя, което и сторили. ,На половината разстояние от чакалото извикали: ”Стой горска стража,стой на място”. След отправеното предупреждение стрелецът се обърнал по посока на гласовете и започнал да стреля срещу тях, произвеждайки няколко изстрела. Горските отвърнали, като св.В.П. стрелял във въздуха с пушката със стоп-патрони и отново извикал: „Стой горска стража”. Мъжът на дървото, пригодено за чакало, тръгнал да слиза , като при слизането паднал на земята по лице. Изправяйки се странично на дясната си страна с оръжието произвел още един изстрел, насочен към мястото, където бил св.А.. След изстрела свидетелят паднал на земята, като на въпрос на св.В.П. дали е ранен ,отговорил „Не, нищо ми няма”.

След изстрела мъжът се изправил и хукнал да бяга по пътеката към дупката. В близост до същата имало много храсти и тръгналите след него надзиратели, след като не го забелязали в нивата през черния път се отказали да го търсят, тъй като било рисковано. Върнали се обратно към чакалото и мястото, където паднал стрелецът. Обадили се на директора на ДЛС, който им наредил да отидат в с.Йонково, където да посрещнат органите на полицията. С намиращо се у тях фенерче огледали мястото, където паднал стрелеца и намерили една маска- качулка, уред подобен на оптика и една гилза 7.62х39мм. Същите взели със себе си, тъй като се страхували , че стрелецът ще се върне да ги търси. Тези, намерени на местопрестъплението вещи, св.А. предал на полицията с протокол за доброволно предаване от 23.02.2013 г. Всички свидетели от тази група са категорични, че при идването им на мястото, преди да се разположат за изчакване на нарушителя, намерените вещи не са били там.

При разпита му, проведен на ДП на следващия след стрелбата ден, 24.02.2013 г.А. сочи в показанията си, че доколкото успял да огледа лицето на чакалото, което паднало и избягало през дупката, описва същото като мъж на ръст около 1.70-1.75 м., с атлетично телосложение, облечен с камуфлажни дрехи, на възраст около 40-45 години, с тъмна къса коса. Не разпознал мъжа и не знае дали ще го познае като го види. При следващия разпит, на 26.02.2013 г.свидетелят е разказал, че познава като бракониери св.А. и Г., които е залавял в стопанството през м.септември 2012 г. , като с тях е имало трето лице, за което А. му е казал , че това е Б. ***. В показанията си св.А. отрича да е заявявал на А. , че заедно с него и Е.Г., при предходния инцидент е имало и друго лице, а именно Б.Б..

Като мъж ,висок около 1.75 м. с тъмна коса , тъмни дрехи, атлетичен, описват мъжа от чакалото и останалите двама ловни надзиратели , които са били заедно с А. на 23.02.2013 г.,св.Д. и П..

Шумът от движението на същия автомобил ,предвид характерния шум, бил възприет и от втората група надзиратели.Те чули спирането му в близост на първата група , потеглянето му към тях и по време на това придвижване на автомобила чули изстрели, идващи от мястото, където били колегите им от първата група.Тогава автомобилът, оприличен от свидетелите на джип, спрял близо до мястото, където била направена втората дупка в мрежата и където те чакали вече близо два часа.Чули се мъжки гласове , на двама мъже, които говорели високо, след което вратите се „тряснали” и джипа потеглил в посока с.Йонково. Свидетелите описват този джип като такъв с тъмен покрив,тъмен капак, къса база и с бяла лента, наподобяваща цифрата 1 или 7 на предния капак.С подобни характеристики е притежаваният от св. Г. джип, видно от фотоалбума,изготвен при извършения оглед на същия.

Втората група надзиратели излязла със служебния автомобил от входа на стопанството към с.Старо селище. Забелязали пресни следи от джип, но с по-тесни междуосия, като ги оприличили на гуми от „Лада Нива". Следите минавали покрай местопроизшествието и продължавали към язовира, стопанисван от бащата на подс. Б.Ш., Б.В.. Свидетелите ги проследили и отивайки на язовира видели там спрян джип. Разговаряли със св. Г., който ги посрещнал на мястото.

При извършения първоначален оглед на местопроизшествието, установено в близост до първото чакало, били открити още две гилзи същия калибър, а на следващия ден-още една. Извършени са още три огледа на местопроизшествието, като при последния от тях на ствола на дървото, до което е паднал извършителя са открити и иззети косми. Замерени са следите, оставени от автомобила, докарал извършителя до мястото.

От показанията на свидетелите Н.Х. и Ф.Р., първият работник на бензиностанцията в с.Лудогорци , а втория пазач в намиращия се срещу бензиностанцията фирма се установява, че на 23.02.2013 г. във времето от 18ч. до около 20ч. на бензиностанцията спрял джипа на св.А., управляван от него., който заредил дизелово гориво за 20 лв. Идвал откъм Разград, тръгнал към Исперих. От джипа слезли водача и мъж, облечен с маскировъчни дрехи, когото те не познавали. Но, разпознават в съдебната зала подсъдимия като човека, който след заминаването на св.А. останал на бензиностанцията. Със себе си този човек носел пушка с една цев, черна на цвят. Престоял около 5 мин и дошъл да го вземе мъж с автомобил БМВ. Потеглили в посока Исперих.

На ДП са снети данните от фискалното устройство на бензиностанцията, според които този ден има три зареждания на дизелово гориво на стойност 20лв.-в 17.24ч.,в 18.56ч. и в 20.57ч. Във връзка с посещението на бензиностанцията св. А. сочи, че около 18ч. по телефона му се обадил подсъдимия, който по-късно дошъл със служебната си кола и шофьора си Х. при цеха му за ПВЦ дограма в с.Йонково. Подс. Ш. слязъл от служебния автомобил, качил се в джипа на А. и поискал да отидат на язовира. Като разбрал, че там не е останал никой, казал че ще се прибира и се обадил на шофьора си да се върне да го вземе. Самият свидетел имал намерение да ходи до Лудогорци и затова го откарал до бензиностанцията в селото. Кмета носел пушка, но различна от тази, която на сутринта му била дадена за да я заключи на язовира. Кмета останал на бензиностанцията, а свидетелят заредил и се прибрал.

Св.Х.Х. сочи,че на 23.02.2013 г. служебният джип бил у кмета. На същата дата, около 18ч. подсъдимият отишъл в дома му с джипа и го извикал. Накарал го да го закара до дома му, преоблякъл се с ловни дрехи и взел пушка. Тръгнали за цеха за дограма в с. Йонково. След като пристигнали до цеха на К., подсъдимият слязъл от автомобила и му казал да се връща в Исперих. Когато влизал в града, подсъдимият му се обадил и наредил да се върне да го вземе от бензиностанцията в с.Лудогорци, което и направил.

С цел установяване местонахождението, проведените разговори от подсъдимия на процесната дата, както и изобщо съпричастността му към деянията, в които е обвинен, по делото са: изготвени и изслушани множество експертизи; извършени са изземвания на притежаваните от него законни ловни оръжия; разпознаване на лица и предмети, включително и СТЕ, установяваща местонахождението и проведените разговори с мобилния телефон, ползван от подс.Б.Ш..

Както е посочено и по-горе, подсъдимият ползвал мобилен телефон с номер 0888359091, собственост на Община Исперих, с оператор М-Тел. Апаратът е снабден с GPRS навигация, показваща местонахождението му във всеки един момент. От представените от оператора разпечатки се установява ,че в 09.47.14ч. на 23.02.201З г. този номер е фиксиран в клетка на М-Тел в гр.Исперих.,ж.к."В.Априлов", след което в 09.59.13ч. е засечен от клетка в с.Лудогорци-стопански двор. За времето от 10.19.32ч. до 17.42.42ч. е фиксиран в клетка на този оператор в с.Йонково, ул."Абритус"№32. Тази клетка, според приложена карта, покрива и части от територията на ДЛС „Воден-Ирихисар".

В 17.58.13ч. телефонът е засечен от клетка на М-Тел ТВ кула в Разград, която според вещото лице също покрива част от прилежащите около ДЛС Воден територии, тъй като в 17.59.39 ч.абоната е установен от клетка М-Тел ДЛС-Воден, където се е намирал до 18.27.01ч., когато е установен от клетка с.Йонково. В 18.27.14ч. е провел разговор с тел.№ 0885304582, ползван от св.А. , а в 18.44.04ч. такъв с телефон № 0888891105, ползван от св.Х.-шофьор на служебния автомобил. С него са проведени общо 4 разговора,като до 18.5б.30ч. абоната се е намирал на територията, покривана от клетка с.Йонково. В 18.59.43ч. е провел разговор, засечен от клетка с.Лудогорци и последно в 19.05.51ч. е засечен от клетка на М-Тел в гр.Исперих, ж.к „В.Априлов".

Изготвена е и СТЕ по която, чрез използване на програма Google Earth и разпечатките на мобилния оператор, вещото лице локализира мястото, където се е намирал телефона, ползван от подсъдимия на 23.02.2013 г. За онагледяване на експертното заключение, вещото лице е изготвило четири таблици със снимков материал и продукт на електронен носител.

Според първата таблица, за времето от 10ч. до 17.42ч. той се е намирал някъде по линията с.Лудогорци – с.Йонково , с посока на придвижване от Лудогорци към Йонково.

Втората таблица проследява друг часови отрязък от 17.58.13ч. до 18.56.30ч., в който се получава един триъгълник. В рамките, на който придвижването на телефона е регистрирано в района на ловното стопанство, тъй като обслужването на телефона става от три кули - Разград,Малко Йонково и Завет. Около 18.30 ч.телефонът е обслужван само от кулите в Разград и М.Йонково.

Според третата таблица в периода 18.57.28ч. – 19.04.35ч. телефона се е движил в посока с.Владимировци към Стопански двор-зърносушилня „Аргос”.

От четвъртата таблица е видно , че след 19.05.51ч. телефона се е намирал в гр.Исперих.

Според разпечатките на телефоните на свидетелите Г., А. и И., през този ден същите са се намирали около с.Йонково.Телефонът на св.Х.–шофьора на сл.автомобил е засечен от клетка на М-Тел в с.Лудогорци, стопански двор в 18.5б.30 ч.

На 24.02.2014 г. подс.Б.Б. предал на св.П.В. ловната си карабина, както и предназначените за нея патрони.При посещението си в дома на подсъдимия свидетеля забелязал, че той има подутина на челото над дясната вежда.

На 25.02.201Зг. подсъдимият постъпил на лечение в МБАЛ-Исперих с хипертонична криза.Там бил проведен разпит на същия, тогава в качеството му на свидетел. Установило се, че има нараняване в областта на челото, каквото нараняване според св.А. е получил нарушителя при падането му от чакалото. За нараняване в областта на челото сочи и св.В.. Б.Ш. бил освидетелстван и съответно е назначена СМЕ за уврежданията му.

Освидетелстване е извършено и по отношение на Ш.Б. на 26.02.2013 г.и също е назначена СМЕ. В заключението, касаещо Ш.Б. съдебният лекар заключава,ч е при освидетелстването му е констатирано едно единствено охлузване с диаметър 0,4см в областта на брадичката, което може да се получи от тангенциалното действие на тъпоръбест или със заострен ръб предмет /най-вероятно при бръснене/. Не е възможно такова охлузване да се получи при падане по лице върху неравен терен.

При извършено на същата дата освидетелстване на Б.Ш. са установени кръвонасядания по дланите на двете ръце, обловато охлузване в дясната половина на челото ,охлузване върху дланната повърхност на лява ръка,по китковата линия и гърба на дланта и драскотини по дясната предмишница и дясната възглавничка на палеца. Тези увреждания по морфологията си съответстват да са получени при приземяване на тялото с опора на длани, леко извърнати навътре, като по този начин би могло да се получи и охлузването в дясната половина на челото.

Извършена е комплексна биологическа и ДНК експертиза на клетъчен материал, изолиран по мрежичката за уста от вътрешната страна на шапката-качулка, намерена на местопроизшествието и предадена от св.А.. Установен е ДНК профил , който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Б., като не е установен ДНК материал от Б..

Назначени са балистични експертизи, в рамките на които е проведена експериментална стрелба с притежаваните от ловците в региона ловни карабини, включително и тези на подс.Б., св.Е.Г. със задача да се установи дали намерените на местопроизшествието четири броя гилзи са изстреляни с някоя от тях. Вещото лице заключава, че същите са изстреляни с ловна карабина-81ЕЯ5 НМВ с_№ДВ490149. 3а това оръжие , според справка на служба КОС при РУП Исперих, е издадено разрешително на подс.Б.Ш., като той притежава също така и полуавтомат „Браунинг", кал.12 № 113MY 21245; карабина „Тигър", кал.7,62х 54R,№ 16438; успоредка „ИЖ-26",к.12,№ Т16978 и пистолет „Глок-19",кал.9х19,№ SSK824.

Втората балистична експертиза е изготвена след проведен от в.л. следствен експеримент на местопроизшествието. Същото заключава ,че :

С представената за изследване карабина е възможно да се произведе стрелба на неавтоматичен режим /единични изстрели/, като произвеждането на нежелателен изстрел без натискане на спусъка е невъзможен.

Боеприпасите, с които е произведена стрелбата на чакалото и след падането на мъжа от него са патрони кал.7,62х39мм, ловен образец, марка Sellier & Bellot се различават от унитарния боеприпас /бойният еквивалент/ само по това , че е заменен стоманеният сърдечник на куршума с оловен такъв.Пробивното му действие не се различава от параметрите на другите сходни патрони.Енергия от 196 Дж /20кгм/ е напълно достатъчна да бъде убит човек.Такава минимална енергия се достига при разстояние 600-800м. между стрелящия и мишената.От 500м. разстояние такъв боеприпас прониква на около 25-30см. в улегнала глинеста почва. Максималната прицелна далекобойност е 600-800м.

Възможна е прицелна стрелба с ловната карабина, оборудвана с уред за нощен прицел марка „Dipol D 141" от чакалото по движещи се мишени, каквито са били тримата горски, отстоящи на разстояние 25 метра. При стрелбата те са били в пряката видимост на стрелящия.

Възможна е прицелна стрелба от земната повърхност под чакалото по движеща се мишена,намираща се на разстояние 7 м. /св.А./.

При стрелбата от чакалото оръжието е било изправено, с низходящ спрямо хоризонталата наклон на цевта и посока - позициите, отстоящи на около 25м.,в които са били свидетелите А.,П. и Д. ,като в с.з. пояснява ,че човекът ,намиращ се на чакалото е стреля в посока надолу , където са стояли тримата свидетели.

Стрелбата от земната повърхност пред чакалото е била с хоризонтално разположено оръжие, с отвор за изхвърляне на гилзите ориентиран към земята, в посока възходяща спрямо хоризонта с направление позицията, на която е стоял св.А.-на около 7 м. от чакалото. По искане на страните и след преценка на съда вещото лице изготви за нуждите на делото скица, на която са отбелязани местата на гилзите от експерименталната стрелба.

Изготвена е СТЕ и по отношение на намерения на местопроизшествието оптичен уред за нощно виждане, марка Dipol D 141 с номер 1925-07. Според заключението той представлява нощен прицел и е предназначен да бъде монтиран върху оръжие и да се използва за наблюдение през тъмната част на денонощието. Може да увеличава четирикратно, ъгълът му на полезрение е 9 градуса.

Изследвани са и следите от грайфер на автомобилни гуми, оставени на черния път до местопроизшествието. Трасологическата експертиза установява, че те са оставени от джипа на св.Г. –„ Asia Rocsta" с рег.А 04868, а не от тези на св.А. или М..В този смисъл джип, подобен на този съответства на даденото от свидетелите описание,на забелязания на мястото джип- с тъмен покрив и капак, къса база, с бяла лента наподобяваща цифрата 1 или 7 на предния капак.

Извършени са на ДП две разпознавания на лица, при които св. А. е следвало да посочи стрелеца.

За разпознаване са му били представени първоначално Б.Ш., а в последствие и Ш.Б.. Свидетелят не е посочил нито един от двамата ,като извършител на деянието. При разпит, проведен след двете сл.действия, е посочил, че при разпознаването на подс.Б. се е заблудил, че го питат разпознава ли лицето, което е поело отговорността за престъплението-т.е. Ш.Б. и е заявил,че не го разпознава сред представените му лица. Заявил е,че при това действие сред лицата е бил Б.Ш. и той го е разпознал, но не е разбрал правилно въпросите на разследващия. Че тези въпроси може да не са били правилно разбрани от свидетеля може да се съди и от показанията на свидетелите,които са били поемни лица при това сл.действие.

Извършено е на ДП и разпознаване на предмети , с цел установяване с коя от карабините си е бил Б.Ш. на бензиностанцията в с.Лудогорци. Между двете ловни карабини съществуват големи различия във външния вид, които могат да бъдат възприети дори от незапознати с оръжия лица. При извършеното разпознаване св.Х. е посочил двете карабини ,SLR 95, видът оръжие с което е стреляно по ловните надзиратели, а св.Р. с категоричност е посочил именно карабината на обвиняемия. В съдебно заседание тази категоричност не е налице, но следва да се има предвид ,че от предходното разпознаване до предявяването на оръжието в с.з. са изминали повече от 2 години.Пред този състав на съда като свидетели са разпитани поемните лица,присъствали при извършеното от Х. и Р. разпознаване на оръжията на ДП.Двамата,К. и Х. сочат,че при сл.действие и двамата свидетели са разпознали измежду представените им оръжия именно по-късата карабина под №1 в протокола.На следващо място преди извършеното на ДП разпознаване на оръжие са проведени разпити и на двамата свидетели Х. и Р..Всеки от тях е посочил белезите по които може да разпознае ,носеното от подсъдимия на 23.02.2013 г.на бензиностанцията оръжие.Описват го като „черна къса пушка ,без оптика и пълнител”.

В хода на съдебното следствие в с.з.на 30.06.2013 г.подсъдимият представя заверено фотокопие на Разрешително за индивидуален лов №0071170 , издадено му от Изпълнителна агенция по горите, с което му се разрешава за времето от 01.02.до 28.02.2013 г. в ловностопански район с.Йонково ,м.”Чеирлъка” да отстрелва хищници,без дива котка.

Въз основа на тези доказателства , съдът намира, че на 23.02.2103 г. след 17.30 ч. именно подсъдимият Б.Ш. е лицето, придвижило се до оградата на ловното стопанство „Воден-Ирихисар” в землището на с.Йонково,м.”Трънлив дол” с л.а.”Asia Rocsta", собственост на св.Г., заедно с други неустановени лица. Влязъл е в територията на ДЛС през изрязания отвор на мрежата, качил се и разположил се на изграденото на дърво чакало, където в очакване на нарушител са били надзирателите А., Д. и П.. Възприемайки, отправеното му предупреждение да стои на място за да бъде установен и проверен , с притежаваната от него карабина „SLR-95 HMB”, №АВ 490149 е произвел няколко изстрела срещу тях – четири на брой от чакалото, а последния след падането си на земята, след което избягал през направената в оградата дупка.

Горното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено въз основа на намерените на мястото на деянието вещи ,първо от свидетелите, а в последствие и от разследващите при извършения оглед: Това са гилзите, за които балистичната експертиза установява,че са изстреляни именно от карабината на подсъдимия; нощният прицел, открит от горските надзиратели на мес8топроизшествието, е отново собственост на Ш.; по откритата на мястото качулка, в частта й за устата е установен ДНК материал, напълно съвпадащ с неговия ДНК профил.

Кратко време след бягството му от местопрестъплението, подсъдимият е видян от двамата незаинтересовани свидетели Х. и Р. с карабината, на които е заявил , че е ходил на лов за хищници. Само и единствено по подсъдимия са установени наранявания , съответстващи на възприетото от тримата горски надзиратели А.,Д. и П. падане на мъжа от чакалото върху неравна повърхност на ръце и удрянето на главата му в дърво под него.Получените специфични многобройни увреждания по дланите, китките на ръцете и дясната предмишница могат да бъдат получени по време и начин , посочени от тази група свидетели. Подутината на челото на подс.Б., над дясната вежда е забелязана и от св.В. преди освидетелстването,при предаването и изземването на оръжието.

Друго безспорно доказателство, че подс.Ш. се е намирал на 23.02.2013 г. във времето от 1 7.58.13ч. до 18.56.30ч.в района на ловното стопанство е СТЕ , изготвена въз основа на програмата програма Google Earth, според която за този отрязък от време той е бил именно там ,предвид обслужването му от три кули за определен период от време , а след 18.30 ч.само от две от тях ,Разград и М.Йонково, както и първата такава,основаваща се на разпечатките на мобилния оператор.

В съвкупността си доказателствата опровергават защитната теза, заявена от подсъдимия на ДП, за негово пребиваване по време на инцидента при сестра му в гр.Разград .

На следващо място, дори да се приеме, че при извършеното на 05.03.2013г разпознаване, разпознаващия св.А. не е посочил подсъдимия като стрелеца, то заявената от него в последващ разпит неяснота на задаваните му при сл. действие въпроси, се явява отстранена с депозираните пред предходния съдебен състав с категоричност показания, които с прочитането им бяха присъединени от настоящия състав.

В този смисъл, за недобра организация при извършване на разпознаването са и показанията на участвалите поемни лица, които са счели, че от тях също се иска да разпознават някого.

По отношение на автомобила съдът напълно кредитира трасологическата експертиза , както и показанията на свидетелите от втората група надзиратели , които в показанията си описват забелязания от тях автомобил, на черния път до оградата, като малък джип.

По заявеното от страна на защитата опорочаване на досъдебното производство съдът намира, че не е налице такова по отношение на огледите на местопроизшествието , независимо от това, че поемно лице е извършвало действия с металотърсач при един от тях. За неопорочено съдът намира и действието по предаването на намерените на местопрестъплението вещи от страна на св.А. на полицая Д., както и оспорването,че именно този свидетел е предал същите, както се установява от показанията на Д.. Според които, именно А. му е предал намерените на местопрестъплението вещи/качулка ,уред за нощно виждане и гилза/.

За това, че същите са намери там не преди, а след инцидента свидетелстват и другите двама свидетели Д. и П., които сочат, че са ги взели от там именно поради опасението си да не се върне стрелеца да ги търси и прибере.

Подсъдимият представя, посоченото по-горе разрешително за подборен лов на хищници , издадено за периода в който е извършено и деянието, но безспорно на 23.02.2013 г. не е бил в разрешената местност и не на лов за хищници, тъй като видно от показанията на свидетелите,горски надзиратели, в тяхната пояснителна част подхранка и локви с масло се правят за друг дивеч-дивите прасета.

В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите А., Б. , Г. и М. , че през този ден подсъдимия Б.Ш. не е бил с тях на язовира ,както и , че св.Ш.Б. е взел карабината на подсъдимия при тръгването си от язовира около 17 часа.

Предвид на всичко изложено по-горе от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи:

По отношение ,повдигнатото на подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл. 1, вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 НК.

Престъплението, за което е обвинен Ш., е опит за убийство на св.А. и то в качеството му на Кмет на населено място.

Съставът на съда намира, че не е налице квалификацията на деянието, то да е извършено „от длъжностно лице”, тъй като макар и Б.Ш. по време на извършването му и понастоящем да изпълнява длъжността Кмет на Община Исперих,то същото не засяга обществените отношения, свързани с дейността на кмета на общината, няма нищо общо със служебната му функция и не е осъществено при или по повод изпълнението й, каквото е изискването на закона.

Деянието е квалифицирано като опит за убийство.От значение за неговата квалификация е дали същото е извършено при пряк или евентуален умисъл.Съдебната теория и практика са категорични, че само при пряк умисъл може да се търси отговорност за опит за убийство.Събраните по делото доказателства за произведеният от Б.Ш. един изстрел ,след падането му от чакалато не обективират умисъл на подсъдимия, относно това, да е искал да причини смъртта на А..Този изстрел,макар и преминал в близост до свидетеля, не се явява различен по своето предназначение от изстрелите, отправени от чакалото към всички горски надзиратели.

Фактът ,че изстрелът е произведен при по-малко разстояние между стрелеца и този свидетел, отколкото предходните изстрели, от чакалото , не означава ,че подсъдимият се е целил в тялото на А. и то в жизненоважен орган, като е целял смъртта му.Доказателства за това по делото обективно липсват.Оръжието, с което е стреляно е в състояние да порази цел на значително по-голямо разстояние. В този смисъл показанията на св. А., че след като видял пламъка от изстрела се хвърлил по гръб назад и така избегнал куршума, съдът възприема като действия, дължащи се на силна уплаха от негова страна,но не и на такива от страна на подсъдимия,челящи отнемането на живота му.Като плод на емоционалното състояние на свидетеля съдът приема и твърдението му, че куршумът е преминал на 20 см. от него ,тъй като то не съответства на установеното от балистичната експертиза , според която дулният пламък би могъл да бъде видян и от стрелба,насочена нагоре.

По изложените съображения съдът прие, че деянието на подсъдимия не осъществява състава на престъплението по чл. 116 НК ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл. 1, вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 НК и го оправда по това повдигнато обвинение.

По отношение на второто възведено обвинение, РОС в тази състав намери, че то покрива критериите за извършено престъпление, не по чл. 269, ал. 1 от НК, а такова по чл.270,ал.1 от НК по следните съображения:

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.270,ал.1 от НК се обективира в противозаконно пречене на орган на власт по следните съображения :

Предвид функциите, описани в длъжностните им характеристики, и тримата свидетели,А., Д. и П. отговарят на легалното понятие „орган на власт" по смисъла чл. 93, т. 2 НК,като и с нарочната Заповед от 22.02.2013 г. на Директора на ДЛС „Воден-Ирихисар" на инкриминираната дата е следвало да предотвратят и установят нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча на територията на стопанството.

На 23.02.2013 г. подсъдимият Б.Ш. се е намирал на забранено място в територията на ловното стопанство и е съзнавал това.Стоейки горе на чакалото е узнал и възприел и тримата свидетели ,излезли срещу него като ловни надзиратели,тъй като те са се легитимирали като такива с предупреждението и произвеждането на изстрел във въздуха.

Произведените срещу тях от подсъдимия изстрели със собственото му ловно оръжие покриват обективните и субективни признаци на именно на това деяние.Съдът намира, че с тези си действия подсъдимият не е осъществил принуда спрямо горските надзиратели ,нито е желаел такава,целяща да ги мотивира да се откажат да изпълнят задълженията си .С изстрелите е обективирал намерението си да ги държи далеч от себе си, за да избяга, да попречи да бъде установен от тримата като нарушител, както и постъпката му да не стане достояние на други лица.Тези му действия съдът намира за извършени именно с тази цел, а не такава служеща да мотивира горските стражари в случая да пропуснат нещо по служба.Това е така ,защото, след като подсъдимият е излязъл през оградата на стопанството е бил последван от надзирателите.Те, след като не са го забелязали в близката нива , сами са се отказали да го преследват и са се върнали до чакалото, за да огледат около него.Открили са падналите там вещи, оставени от стрелеца,сега подсъдим и са ги предали на полицията.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.При това деяние тя е единствената възможна форма, като деецът е съзнавал общественоопасният характер на деянието и е целял неговият противоправен резултат.

Ето защо ,съдът оправда подсъдимият Б.Ш. по отношение на вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл.269,ал.1 от НК и го призна за виновен при същата фактическа обстановка в извършването на престъпление по чл.270,ал.1 от НК.

По наказанието.

За престъпление по ч.270,ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

Съдът прие ,че по отношение на подс.Б.Ш. следва да бъде наложено наказание от първия вид „лишаване от свобода”.По отношение размера на същото отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, като смекчаващо вината обстоятелство , като отегчаващо такова отчете обстоятелството,стоящо извън квалифициращите признаци на деянието, а именно,че той е Кмет на Община,който избран за такъв следва да съблюдава поведение,отговарящо на високите изисквания и обществени очаквания за такава длъжност.При паритет на смекчаващи и отгечаващи вината обстоятелства съдът му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години.Съдът също така намери ,че за постигане целите на наказанието ,визирани в чл. 36 НК не е необходимо подсъдимият да търпи така наложеното му наказание ефективно,както и, че и при отлагането изпълнението на същото би се въздействало поправително върху него и предупредително върху останалите членове на обществото ,като определи обаче срока по чл.66 от НК в неговия максимум от пет години.

По така изложените мотиви Разградският окръжен съд постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН-СЪДИЯ:

НР