МОТИВИ към Присъда № 33/23.06.2017г. по НОХД № 234/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

 

Постъпил е обвинителен акт срещу Е.И.А., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, средно образование, женен,  с ЕГН **********, който е обвинен в това, че на 18.04.2015г. в землището на е. Богомилци, обл. Разград, по общински път RAZ 2142  /с. Богомилци - с. Хума, обл. Разград/ при управление на лек автомобил „Рено Клио” е per. № РР 0964 ВА, негова собственост, е нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”, Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, като при това е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Р.Р. ЕГН ********** ***, като посоченото причиняване на смърт е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия Р. Р.Р., който по същото време и място, при пресичане на платното за движение е нарушил по непредпазливост правилата за движение: Чл. 113 ал.2 от ЗДвП „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост по пешеходната пътека те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 а именно: Чл. 113 ал.1 т.1 от ЗДвП „Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”; Чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП „Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказания лишаване от свобода в размер на 8-9 месеца, което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок на основание чл.66 НК,  и лишаване от право да управлява МПС за  срок от три години.

Подсъдимият Е.И.А. не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда. Неговият защитник адв.Р.П. *** пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че подсъдимият е направил всичко възможно да избегне ПТП, дори с риск за собствения си живот, и вина за ПТП носи пешеходеца Р. Р.Р. , който с поведението си е станал единствената причина за същото.

Частният обвинител А.Р.М.  - наследник на Р. Р.Р. чрез повереника си адв.Р.В. *** молят да бъде признат подсъдимия за виновен в  извършване на престъпление по  чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Изразяват становище, че е безспорно установено, че допуснатите от подсъдимия нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат. Ето защо, молят съда след като признае подсъдимия за виновен да му наложи съответното наказание, предвидено в закона, като  при определяне вида и размера на наказанието да  съобрази виновното поведение на подсъдимия, неговата обществена опасност и тази на деянието. Заявяват, че не държат за ефективно наказание. Претендират за сторени разноски по делото.

       Частните обвинители И.Р.Р. и Ф.Р.Р. - наследници на Р. Р.Р., чрез повереника си адв.С. от САК молят за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, а за наказанието лишаване от правоуправление да е за срок  - колкото е размера на определеното наказание  лишаване от свобода. Не претендират за разноски. Считат, че допуснатите от подсъдимия нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат и поради което молят да бъде признат подсъдимия за виновен в  извършване на престъпление по  чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият  Е.И.А. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категория  „В” и „М“ от 05.12.2008г.

В периода м. август 2009г. – м. януари  2014г. подсъдимият е санкциониран по административен ред многократно за нарушения на общи правила за движението (вж справка за нарушител/водач, л. 87 и 186-187 от ДП), както е осъждан , но реабилитиран по право за деяние по чл. 343 „б“, ал. 1 от НК /вж справка за съдимост/.

На 18.04.2015г. Р. Р.Р.,*** след 16,00 часа, с пластмасова туба,  е тръгнал да я напълни с вода от чешма, намираща се извън селото в посока с. Хума. Заедно с него  е тръгнала и неговата внучка - Д.З., 27 годишна. Тя  е вървяла пред дядо си няколко метра по-напред, като и двамата са се движили в дясната част на лентата за движение на път RAZ-2142, в посока от с. Богомилци към с. Хума, Разградска област. Към 16,30ч. на същия ден те са успели да изминат около 200 метра след селото, където по пътя  е следвал завой наляво с наклон, а лентите за движение са били разделени с непрекъсната лента. Преди тази непрекъсната линия е имало знак, забраняващ изпреварването на МПС- B24. По същото време подсъдимият Е.А. , 28 годишен/към момента на инкриминираното деяние/, от с.с.  е подкарал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № РР 0964 ВА, по същия път в посока към с. Хума. След края на селото е  имало прав участък с дължина 200 метра, след което  е следвало завой наляво с наклон. Сто и тридесет метра преди да стигне до завоя, подс.А. е  забелязал движещите се пред него пешеходци, дори ги  е разпознал. Намалил  е скоростта на автомобила и  е решил да ги заобиколи като е навлезнал в насрещната/южната, лява/ пътна лента за движение. В следващия момент, когато подс. А.  е наближил пешеходците и завоя, пострадалият Р. Р. изведнъж  е сменил посоката си на движение – завил  е наляво и  е тръгнал към средата на пътното платно,  за да навлезе в южната (лява) пътна лента.Подсъдимият за да избегне удар с пешеходеца Р. е предприел аварийно спиране на л.а. ."Рено Клио". На 60 см южнo от осовата разделителната линия , в южната (лява) пътна лента, подс. А., като водач на л.а."Рено Клио" в процес на аварийно спиране  е ударил пешеходеца Р. в  предната дясна част на МПС. Съприкосновението между посочения л.а., управляван от подс.А. и пешеходеца Р. е в упорния му ляв крак (получени са фрактури). B резултат на инерционните сили, пешеходецът Р. е ударил главата си в долния десен ъгъл на предното панорамно стъкло на посочения автомобил. Отхвърлен е oт л.а., паднал е върху платното за движение при което  е получил контузни рани по тялото и след няколко претъркалвания и приплъзване, и с присвити към тялото си крака, е останал неподвижен. Междувременно внучката на пострадалия Р., Д.З. като се обърнала да види какво става, тъй като е чула спирачки на автомобил, е видяла, че дядо й вече е ударен от лекия автомобил и от уплаха  е извикала. В същия момент подс.А. е успял да спре автомобила и  е слязъл от него.

Минути след това от насрещната лента към мястото на ПТП се  е появил кмета на с.Хума – св. Е.Х. със свой автомобил, който е спрял и е бил помолен от подс.А. да позвъни на ЕЕН 112 за настъпилото произшествие, т.к. е нямал телефон у себе си. Впоследствие на местопроизшествието е дошъл медицински екип с д-р М., както и полиция с разследващ полицай, като последният извършил оглед на местопроизшествието. От медицинския екип, на място на ПТП  е била установена смъртта на пострадалия Р. Р..

Видно от заключенията на назначените химически експертизи/л. 65 от ДП/ и  (л. 69 от ДП), приети в с.з. на 09.02.2017г., се установява, че в кръвта на шофьора – подс. А. (л. 69 от ДП)  и пешеходеца – пострадалия Р.  (л. 65 от ДП), не е установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на назначената СМЕ за аутопсия на труп (л. 52-61 ДП), прието в с.з. на 09.02.2017г., се установява, че при извършената аутопсия на  пострадалия Р. Р.  е установено  :

1.Тежка черепно-мозъчна травма и травма на главата - разкъсвания на мозъчния паренхим и контузия по долната повърхност на малкия мозък с разлят кръвоизлив по всички повърхности под мека мозъчна обвивка; разлят кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в задната част на големите полукълба; счупване на базата на черепа - през турското седло по пода на средна черепна ямка и счупване около големия тилен отвор; кръв във всички мозъчни стомахчета; умерено изразен оток на мозъка; кръвонасядания на меки черепни обвивки в лява челна и лява теменно-тилна област; кръвотечение от ляво ухо и носа; обилно зацапване на устата и устна кухина с кафеникава кръвениста течност; хематом на лява орбита и кръвонасядане в лява теменно-тилна област; дълбоки охлузвания на кожата в лява скулова и челна област;

2.     Травма на гърдите - контузия на белите дробове; аспирация на кръв; умерено изразен оток на белия дроб; двустранно счупване на ребра по мишнична линия; счупване на гръбначния стълб под Vl-ти гръден прешлен без разместване на фрагментите и обилно кръвонасядане на меките тъкани по съседство на счупванията;

3.     Травма на крайниците - закрито косо отдолу/нагоре и отвън/навътре раздробено счупване в горната част на големия и малкия пищял на лява подбедрица с масивно кръвонасядане около счупването, отстоящо на 41 см от петите; кръвонасядания по гърба на дланта на дясна ръка и малка порезна рана; дълбоки охлузвания с неправилни разкъсвания на кожата по гърба на дланта на лява ръка; дифузни кръвонасядания в коленните области, задната повърхност на горна трета на лява подбедрицата и около двата глезена;

4.     Обща анемия на вътрешните органи, по-оскъдни послесмъртни петна; изкисната слезка; пълен стомах; повърхностни кисти по десния бъбрек; камъчета в жлъчния мехур; празен пикочен мехур; коронаросклероза и по-тежко изразена атеросклероза; липса на алкохол в кръвта и урината.

Причина за смъртта на Р. Р. е описаната несъвместима с живота тежка чепно-мозъчна травма.

Всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи, тъпоръбести и с режещ ръб предмети.

Същите е възможно да бъдат получени при:

-       сблъскване на тялото на пешеходеца Р. от лекия автомобил;

-       падане върху автомобила и

-         приземяване на терена.

Най-вероятно първичният контакт е на нивото на лява подбедрица, при което тялото се е ротирало около дългата си ос и е паднало върху автомобила, като е налице удар на главата и гръдния кош с плоски външни детайли на МПС. Уврежданията в лявата страна на главата сочат, че приземяването на терена може да е придружено с плъзгане на тялото по пътното платно.

Тежката механична травма е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Уврежданията са прижизнени, видно от установената малкомозъчна контузия и разкъсвания на паренхима, кръвоизлива под меки мозъчни обвивки, аспирацията на кръв, изразената анемия на вътрешните органи, развилият се мозъчен и белодробен оток, кръвонасяданията.

Видно от заключението на назначената първа АТЕ/л.102-111 от ДП/, изготвена от вещото лице М.М., прието в с.з. на 21.04.2017г., се установява, че  най-вероятното място на произшествието по дължина на пътя е на около 13-14 м. след ОР1. По ширина на пътя най-вероятно ударът между автомобила и пешеходеца е станал на 3,4 м. вляво от ОР1 или на 1,7 м. от десния ръб на пътното платно.

Скоростта на превозното средство непосредствено преди произшествието е била около 65,47 км/ч.

Тъй като приетото място, на което е станал сблъсъкът между процесния автомобил и пешеходеца, е преди мястото, на което започват следите от протриване на гума, може да се заключи, че скоростта в момента на удара е равна на скоростта непосредствено преди ПТП.

Опасната зона на автомобила при приетата скорост на движение е 48,11 метра.

Определената скорост на процесното МПС е 65,47 км/ч, която е по ниска от максимално разрешената в закона за движение по пътищата извън населено място. При тази скорост е настъпило ПТП-то, следователно и при 90 км/ч то отново би настъпило.

Отстоянието на автомобила от мястото на удара е 36,22 м., което е по-малко от опасната му зона, която е равна на 48,11 м., от което следва, че при така приетия момент на възникване на опасността произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.

При скорост на лекия автомобил равна или по-ниска от 39 км/ч. произшествието е предотвратимо чрез спиране.

Настъпването на ПТП-то и получените наранявания на пешеходеца Р. Р.Р. са в пряка зависимост с установената скорост на автомобила „Рено Клио“.Според снетите обяснения на водача, включени в досъдебното производство, водачът е предприел спиране в момента в който е възприел пешеходеца като опасност. В този момент, обаче произшествието е било вече непредотвратимо чрез спиране.

От събраните материали в досъдебното производство става ясно, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно без да се огледа, т.е. без да се увери че това пресичане е безопасно.За предотвратяване на ПТП, от страна на пешеходеца е трябвало той да спре на място и да не продължава пресичането.Пешеходецът неправилно е предприел пресичането без да се огледа за преминаващи МПС. За най-вероятна причина за произшествието, според данните от досъдебното производство, може да се посочи започването на пресичането на пътното платно от пешеходеца без да се огледа и увери, че това е безопасно.

Видно от заключението на назначената втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г., се установява, че  участъкът от път RAZ-2142 в зоната на ПТП е двупосочен, прав с низходящ наклон - 4%, по посока от с.Богомилци към с.Хума, има обща широчина 7,05 м и е разделена на две ленти с еднаква широчина чрез осева линия, която преди мястото на ПТП е единична прекъсната (М3) и в близост до мястото на ПТП преминава в единична непрекъсната пиния (М1 ), тъй като започва ляв завой. Пътната настилка е асфалтова, суха, в добро състояние, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпване на разглежданото ПТП. От лявата страна на пътя има стоманена предпазна ограда, както и от дясната която започва в началото на левия завой. От двете страни на пътя има банкети покрити с каменен чакъл, частично затревени, на около 3 см под нивото на пътната настилка.Времето  е било ясно, топло, слънчево с много добра атмосферната видимост при дневна светлина. Не са налице данни за метеорологични явления, като валежи, мъгли и др. Пътната настилка е била суха.

Анализът на обективните и субективни данни, съдържащи се в материалите по досъдебното производство, дават основание на автотехническата експертиза (л. 167-184)  да заключи, че спрямо дължината на пътното платно, сблъсъкът между л.а. „Рено Клио“ и пешеходеца  Р. е възникнал на 9 м. след Ориентир № 1. Спрямо широчината на пътя ударът е настъпил в лявата пътна лента, на 1,0 м. вляво от осевата линия или на 4,5 м. от дясната му граница.

Скоростта на превозното средство непосредствено преди произшествието е била около 91,4 км/ч.

Скоростта в момента на удара е била 58,3 км/ч.

Опасната зона на спиране на леки автомобил е 75,9  м.

Разстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на възприемане на опасността от ПТП от водача е 64,4 м.

В този момент пешеходецът Р. се е намирал в дясната пътна лента, на 1,25 м вдясно от осевата линия и е започнал пресичането на пътното платно отдясно-наляво, като е изминал 0,5 м. Непосредствено преди да започне пресичането, пешеходецът се е движил по посока от с. Богомилци към с. Хума, по средата на дясната пътна лента.

При скорост на движение Va= 90 км/ч и при същия механизъм на ПТП, също би възникнал сблъсък между л.а.,,Рено Клио" с рег. № PP 0964 ВА и пешеходеца Р. Р.. Този извод е логичен, като се има предвид, че изчислената скорост на л.а. „Рено Клио" с peг. № PP 0964 ВА непосредствено преди ПТП (91,4 км/ч) е много близка до разрешената за движение извън населено място ( 90,0 км/ч).

Скоростта, при която водачът Е. Мехмед би могъл да спре преди мястото на удара, е 81,2 км/ч.

Водачът на л.а.,,Рено Клио" с peг. № PP 0964 ВА - Е. Мехмед е възприел опасността от ПТП със закъснение от 0,56 сек.При изчислената скорост на л.а.,,Рено Клио" с peг. № PP0964ВА непосредствено преди ПТП - 91,4 км/ч, ако водачът Е. Мехмед е възприел своевременно опасността от ПТП, той би имал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране, тъй като пешеходецът Р. Р. е попадал извън опасната му зона на спиране.

Изчислената от експертизата скорост на л.а.,,Рено Клио" с peг. № PP 0964 ВА - 91,4 км/ч. непосредствено преди ПТП, няма причинна връзка с настъпилото ПТП. Водачът Е.А. е следвало да наблюдава внимателно и с необходимата концентрация пътната обстановка пред него. Същият е имал възможност своевременно да възприеме опасността от възникване на ПТП, да предприеме спиране на автомобила си и по този начин да предотврати сблъсъка с пешеходеца. Този извод правим въз основа на обстоятелството,че опасната зона на спиране на процесното МПС е 75,9 м, а измерената видимост на водача към мястото на ПТП чрез google.maps е около 100 м.

Пешеходецът Р. Р. е следвало да съблюдава следните мерки за безопасност при движението си по път извън населено място от с. Богомилци към с. Хума. Да се движи извън пътното платно и ако условията не позволяват това, е следвало да се движи плътно в левия край на пътя, т.е. с лице към движещите се в обратна посока ППС, като по този начин би имал възможност да възприеме своевременно появата на такива и да си осигури безопасно разминаване с тях ;

Преди пресичане на пътното платно да се огледа внимателно за приближаващи ППС и след като се увери,че такива няма в опасна близост, тогава да предприеме пресичането.

Неправилни действията на Р. по време на ПТП:

Пешеходецът се е движил по средата на дясната пътна лента.

Пешеходецът не се е вгледал към с. Богомилци за приближаващи ППС, преди да предприеме пресичане на пътното платно отдясно-наляво.

Експертизата е приела, че няма пряка причинно-следствена връзка между поведението на пешеходеца и възникналото ПТП, тъй като независимо от поведението на Р., водачът на процесното МПС е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието. С поведението си обаче,Р. е създал предпоставки за възникване на ПТП.

Относно механизма  и причините на процесното ПТП експертизата е приела следното: На 18.04.2015 г., около 16:00 ч. по път RAZ-2141, по посока от с. Богомилци към с. Веселина, Разградска обл. са се е движили пешеходците Р. Р.Р. и Д.Р.З.. Същите са се движили в колона един след друг по средата на дясната пътна лента, като първа е вървяла З., а след нея Р.. По същото време, по същия пътен участък и в същата посока след пешеходците се е движил л.а.,,Рено Клио" с peг.№ PP 0964 ВА, управляван от Е.И. Мехмед.

В близост до мястото, където в дясно от път RAZ-2141 има землено пътно отклонение и правият пътен участък преминава в ляв завой, Р. без да се огледа започва пресичане на пътното платно отдясно-наляво. Водачът на процесния лек автомобил, който е възнамерявал да заобиколи пешеходците от лявата им страна, възприема възникналата ситуация като опасна и предприема едновременно завиване наляво и аварийно спиране. Независимо от това, между пешеходеца Р. и л.а.,,Рено Клио" с рег. № PP 0964 ВА възниква сблъсък. По отношение на лекия автомобил първоначалното съприкосновение е било в десния, страничен ъгъл на предната броня, а по отношение на пешеходеца, по лявата подбедрица, на когото е установено счупване на големия и малкия пищял. След първоначалното съприкосновение тялото на пешеходеца се завърта около вертикалната си ос, приплъзва се по предния, десен калник на процесния автомобил, след което главата на пешеходеца се удря в долния десен ъгъл на челното стъкло, тялото му удря и изкъртва дясното, странично огледало, пада върху асфалтовата настилка и след няколко претъркалвания и приплъзване се установява в спряно положение по начина, указан в огледния протокол и приложената скица.

Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на л.а.,,Рено Клио" с peг. № PP 0964 ВА - Е.И. Мехмед е управлявал процесното МПС без необходимите внимание и концентрация, поради което е реагирал със закъснение на възникналата опасност от ПТП и не е могъл да го предотврати въпреки, че е имал техническа възможност за това.Следва да се отбележи, че с неправилното си поведение от гледна точка на безопасното движение, пешеходецът Р. е създал предпоставки за възникване на ПТП . Същият се е движил по средата на дясната пътна лента и е предприел пресичане на пътното платно отдясно-наляво, без да се увери за наличието на безопасни условия за това.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие ТРОЙНА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г., се установява, че мястото на удара, относно параметрите на платното за движение, се определя като пресечна точка на траекториите на движение на л.а. „Рено Клио" и на пешеходеца  Р.. От събраните доказателства и приложения фотоалбум в ДП, и извършените изчисления  е установено следното:

мястото на удара спрямо осевата линия се намира на 0.6метра в южната (лява) пътна лента;

спрямо размерите на платното за движение мястото на удара има следните координати:

- спрямо дължината нa пътя — на 5 метра западно от ОР1;

-спрямо широчината на пътя — на 4,1 метра южно от северния край на платното за движение.

За ориентир №1 вещите лица са приели пътен знак В24, от същия ориентир преминава и мерната линия АА, която е перпендикулярна на оста на платното за движение.При извършване на оглед на пътното платно в района на ПТП, експертите не са установили неравности, копки и следи от запълване след ПТП.

От направените пресмятания вещите лица са установили, че скоростта на движението на процесния л.а. преди задействане на спирачната система е била 20,5 м/сек., равняващо се на 74км/ч. От извършения оглед на трасето на пътното платно след табелата на с.Богомилци до ПТП вещите лица не са установили пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение. Скоростта на движение на л.а. при съприкосновението с пешеходеца е 14,4м/сек. съответстваща на 51,8км/ч. От анализа на механизма на удара, вещите лица са  установили, че същият се е реализирал с предната дясна част на л.а. и левия крак на косо движещия се пешеходец.

Опасната зона на спиране пpи гope определената скорост на л.а., отчитайки и геометрията на пътя е 68,7м. Водачът на л.а."Рено Клио" е имал реална възможност да забележи и да възприеме като опасност, вървящия попътно, пo средата на лентата му за движение пешеходец, от разстояние 130м преди мястото на удара. Това разстояние, вещите лица са  установили експериментално при огледа на района на местопроизшествието, който са извършили на 06.06.2017г. от 17:00 до 18:30часа в присъствието на Е.А. *** и И.И. – пастира, и двамата са свидетели на ПTП (сн.3.).

Пpи своевременно възприемане на опасността, последвано от навременна реакция на водача и приложено максимално спирачно усилие , съобразено с конкретните пътни условия, при движение на л.а. със скорост 90км/ч не би възникнало ПТП. Л.а."Рено Клио" би спрял на 35м преди мястото нa удара. От анализа на горното вещите лица са установили, че при своевременно възприемане на опасността и последвала навременна реакция на водача, при скорост на движение на л.а. 90км/ч, същият би спрял на 35м преди мястото на удара, фиксиран на скицата под №7. При своевременно възприемане на опасността, последвано от навременна реакция на водача и приложено максимално спирачно усилие , съобразено с конкретните пътни условия, водачът на л.а."Рено Клио" е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на удара, както със скоростта с която се е движил 74км/ч, така и със скорост 90км/ч., каквато е максимално позволената.

Водачът на л.а."Рено Клио" e имал възможност своевременно да възприеме опасността. Атмосферните условия са били благоприятни за това. B протокола за оглед на ПТП, ведно с фотоалбум към него/от л.3 до л.17  от ДП/, е видно, че в 18.00 часа е записано ,,. .. слънчево, ясно, сухо, топло време, без вятър, в светлата част на деня, нормална видимост, суха пътна настилка...".

Водачът на л.а." Рено Клио" не предприема спиране на л.а. пред възникналата опасност, a предприема маневра за заобикаляне на опасността, като съзнателно навлиза в насрещната лента зa движение. Навлизането на л.а. в насрещната пътна лeнтa е започнало на 16м преди зоната на действие на пътен знак В24, от който знaк надлъжната пътнa маркировка от „единична прекъсната линия"—МЗ, преминава в ,,единична непрекъсната линия" —M1, c която се въвежда забрана за движение на ППC в насрещната пътна лента, предвид ограничената видимост към последващия ляв завой. За тези 16м водачът на л.а." Рено Клио" е нямал техническа възможност да заобиколи пешеходеца и да се завърне в полагащата мy ce лента за движение. Тук става дума за неправилна преценка от страна на водача на л.а." Рено Клио", с която застрашава безопасността както на останалите участници в движението, така и своята. При движение на л.а."Рено Клио" със скорост 74км/ч, пешеходеца не попада в опасната зона за спиране на л.а. Водачът на л.а." Рено Клио" е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране на л.а. преди мястото на удара. Вещите лица са направили извод, че скоростта на л.а."Рено Клио" не е в причинно-следствена връзка с настъпилите последици при конкретните условия.

Водачът на л.а." Рено Клио" е трябвало да наблюдава внимателно и с необходимата концентрация пътната обстановка. Той е имал техническа възможност своевременно да възприеме опасността (стр.24 от ДП) oт възникване на ПТП, след което е трябвало да предприеме действия за спиране на л.а. преди пешеходеца, a не да предприема заобикаляне на същия, като навлиза в насрещната пътна лента за движение. Пешеходецът Р. Р. при движението си по шосейния път от с.Богомилци към с.Хума в конкретния случай е трябвало да съблюдава следните мерки за безопасност:

да се движи извън платното за движение и ако пътните условията не позволяват това е следвало да се движи по платното за движение, противоположно на движението на ППС, по възмoжнocт най-близо дo лявата мy граница, за да бъде с лице към насрещно движещите се aвтoмoбили;

преди да навлезе на плaтнoтo за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение;

да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да се спира без необходимост на платното за движение.

Неправилните дeйствия на пешеходеца се изразяват в следното: Пешеходецът се движи пo средата на дясната пътна лента. Това с пътната лентата полагаща cc за движсние на л.а." Рено Kлио"; Когато е предприел пресичане на плaтнoтo за движение, пешеходецът не се е огледал назад (към c.Бoгoмилци), от къдeтo cе приближава л.а." Рено Клио".

Механизмът на възникване и протичане на ПТП се изразява в следното: Пътният участък в зоната на ПTП с прав (Сн.4.), с наклон на спускане 5% oт с.Богомилци (изтoк) към с.Хума (запад). Плaтнoтo за движение е с широчина 7,05м Обособени са две пътни ленти за движение разделени с единична прекъсната линия М3, кoятo oт пътен знак В24 (ОР1) преминава в непрекъсната линия М1. Пътната настилка е асфалт-дребнозърнест, сух без неравности — в много добро състояние. Ha 25см северно oт платното зa движение е изграден бетонов бордюр с височина между 15 и 25см. над пътната настилка и е с широчина 25см. Бордюрът зaпoчвa на 14,2м източно oт ОР 1 и продължава в източна пocoкa. Ha юг oт плaтнoтo за движение има затревен банкет с широчина 1 м, в края на кoйтo с монтирана стоманена мантинела. След правия участък пътят преминава в ляв завой с вираж 4,5%. Времето с топло, ясно и слънчево с много добра видимост.

Ha 18.04.2015гoд., oкoлo 16.00часа от c.Бoгoмилци към чешмата намираща cc на около 1 км по посока на с.Хума cе движат — Р. Р.Р., на 90години и внучката му Д.Р.З., 28 гoдишна.Двамата пешеходци се движат в северната (дясна) пътна лента, като Д. се движи по напред в дясната част на платното за движение, a дядо й се движи по средата на пътната лента.

По cъщoтo време и в същата посока след пешеходците се движи л.а." Рено Клио", управляван от Е.И.А. на 29гoдини. Водачът забелязва и разпознава пешеходците и решава да ги заобиколи, като насочва л.а. към южната (лява) пътна лента.Внезапно пешеходецът Р. Р. без да се огледа се насочва косо към разделителната линия, за да навлезе в южната (лява) пътна лента. Водачът на л.а. за да избегне удар с пешеходеца предприема аварийно спиране на л.а. Ha 60см южнo от осовата разделителната линия, в южната (лява) пътна лента, л.а."Рено Клио" в процес на аварийно спиране удря пешеходеца с предната дясна част. Вещите лица сочат също, че съприкосновението между л.а. и пешеходеца става в упорния ляв крак (който получава фрактури). B резултат на инерционните сили, пешеходецът удря главата си в долния десен ъгъл на предното панорамно стъкло. Отхвърлен е oт л.а., пада върху платното за движение и след ротация и приплъзване, при което получава контузни рани пo тялото се установява на лявата си страна с присвити към тялото си крака (лист 12 от ДП, сн.5,7,8 и 16.). Разстоянието което изминава пешеходеца от внезапната промяна на посоката си на движение дo мястото на удара е 1,8м. Скоростта, с която се е движил пешеходеца е 2,5км/ч.

Разстоянието кoeтo изминава тялoтo на пешеходеца от мястото на удара дo установяването си върху плaтнoтo за движение е 16м.

Основната причина за възникване на процесното ПТП е неправилната преценка на създалата се ситуация oт вoдaчa на л.а."Рено Kлио" Е.А., пocлeдвaнo oт неправилните му действия зa предотвратяване на ПТП. Водачът предприема заобикаляне на неправилно движещия се пешеходец, като навлиза и ce движи в насрещната (лява) пътна лента където е нямал право на това. Водачът е имал техническа възмoжнocт да предотврати ПТП чрез спиране на л.а. Ето защо, в този аспект, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия за различните изчисления на трите експертизи относно наклона на пътя, на това доколко скоростта, с която се е движил водача на МПС, т.е. подсъдимият А., има пряка причинна връзка с ПТП и настъпилата смърт на пострадалия Р.. Съдът приема, че при своевременно възприемане на опасността, последвано от навременна реакция на водача/в частност на подсъдимия А./ и приложено максимално спирачно усилие, съобразено с конкретните пътни условия, водачът на л.а."Рено Клио" е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на удара, както със скоростта с която се е движил 74км/ч, така и със скорост 90км/ч., каквато е максимално позволената. Водачът на л.а."Рено Клио" e имал възможност своевременно да възприеме опасността. Атмосферните условия са били благоприятни за това. Този извод на съда намира своята опора в заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна САТЕ, тъй като същата е изготвена въз основа на всички събрани/както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие пред настоящия съд/ по делото доказателствени материали/гласни, писмени и заключения на други САТЕ, които са напълно противоречиви помежду си/, а и след като е направен от трите вещи лица оглед на място, какъвто не е направен преди това от другите вещи лица по назначените преди това автотехнически експертизи.

Следва да се подчертае, че пешеходецът Р. Р. с неправилното си поведение върху платното за движение е създал предпоставки за възникване на ПТП. Същият се е движил пo средата на лентата полагаща се за движение на л.а." Рено Kлио" (дясната лента) и e предприел внезапна промяна на посоката си на движение към съседната(лява) пътна лента, без да се увери пo безспорен начин за наличието на безопасни условия за това.При удара на главата на пешеходеца в долния десен ъгъл на предното стъкло на л.а., шапката му ce отделя от главата и отхвръква, като приема моментната скорост на л.а. Скоростта, с която отхвръква шапката се определя от израза, посочен на л.12 от закл. на тройната САТЕ/,където: х= 5,5м. - разстоянието, което изминава шапката след като се отделя от главата и oт предното стъкло на л.а.; у= 0,9м.- разстояние от земната повърхност до мястото от което се е отделила шапката от л.а. Така определената скорост, кореспондира пo безспорен начин със скоростта на л.а. в момента на удара V°= 51,8км / ч., като затвърждава правилното определяне на мястото на удара между л.а.  и  пешеходеца. За местоположението на изпадналата от левия крак на пешеходеца обувка, същата е изпаднала при ротацията на тялото по платното за движение. B момента на удара левият крак на пешеходеца е бил опорен, т.е. бил е стъпил на плaтнoтo за движение, като пъpвoтo съприкосновение на л.а. и пешеходеца е пoд коляното на левия крак. Пътят, който изминава тялото на пешеходеца от мяcтoтo на удара дo крайното местоположение е трасиран oт оставените следи кръв и копче. Пешеходецът Р. Р. към деня на ПTП е 90 годишен старец, с ръст 168см и слабо телосложение.

B конкретния случай скоростта се приема за възрастова категория - старци над 70 години от мъжки пол c бавен ход. Времето за движение на л.а." Рено Клио" oт момента, в кoйтo пешеходецът изведнъж тръгва да пресича кoco осовата линия и лявата пътна лента, дo момента на удара се определя на 2.52 секунди, а разстоянието което изминава пешеходеца oт момента, в който той изведнъж сменя посоката си на  движение и тръгва да пресича кoco осовата линия и лявата пътна лента, дo момента на удара е 1.8м.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната  експертиза/л.75-78 от ДП/, прието в с.з. на 21.04.2017г., се установява, че Осв. Д.Р.З. страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, като към момента на извършване на деянието/18.04.2015г./според вещото лице, изготвило тази експертиза, Д.Р.З. не  е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Заболяването, от което страда осв. Д.Р.З. и актуалното й психическо състояние покриват критериите за „продължително разстройство на съзнанието”, поради което освидетелствената не може да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото, както към датата на изготвяне на заключението, така и към момента на изслушване на това заключение в съдебно заседание, когато е изслушана и тази свидетелка/осв. Д.Р.З./.

Видно от заключението на комисийната тройна съдебно-психиатричната  и психологична експертиза/л.127-131 от ДП/, прието в с.з. на 21.04.2017г., се установява, че Осв. Д.Р.З. страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ и се води в регистъра на психиатричното отделение към МБАЛ — Разград. Физическото развитие на Д.Р.З. *** съответства на нейното психическо развитие.Kъм момента на обсъждания инцидент — 18.04.2015г., Д.Р.З., е била под протекцията на системна поддържаща терапия, във фаза на стабилизация на психозата, без активни болестни феномени, и е могла да разбира свойството и значението на ставащото и да ръководи постъпките си.Текстово поле: ГПоради отсъствието на интелектуална инсуфициентност или болестно променени мнестични способности, Осв. е могла пo време на случилото се да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи значение за дeлoтo и да дава достоверни обяснения за тях. Интелектуално-мнecтичнoтo развитие на освидетелстваната е в рамките на гранична интелигентност, IQ- 75, нo съответстват на календарната й възраст. B личнocтoв план - липсва пластичност и динамика в психичното пространство; изразено ограничени  са комуникативните умения; ограничена социална

Обстоятелствата по делото относно механизма и причините за настъпване на произшествието  са изяснени от заключенията на назначената в хода на съдебното следствие ТРОЙНА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г., на назначената в хода на ДП втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г., които са подробно описани по –горе, а последиците от деянието – от заключенията на съдебно-медицинските експертизи. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите Д.З./ дадени в с.з. на 21.04.2017г. и тези, дадени на 13.08.2015г. в хода на досъдебното производство на л.125 от ДП, прочетени и приобщени по реда на  чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2  НПК/, на св. И.М.И./дадени в с.з. на 09.02.2017г. и тези, дадени в хода на ДП, на 18.04.2015г. на лист от 18 – 22 от  ДП, на 11.08.2015г. на лист от 47 – 48 от  ДП, прочетени и приобщени по реда на  чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2  НПК/, на св. Е.Х.А./ дадени в с.з. на 09.02.2017г. и тези, дадени в хода на ДП, прочетени и приобщени по реда на  чл.283 от НПК/, както и от останалите гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.М./ дадени в с.з. на 09.02.2017г. и тези, дадени  в хода на досъдебното производство на л.49-50 от ДП, прочетени и приобщени по реда на  чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2  НПК/, св.С.Ц.Д./ дадени в с.з. на 09.02.2017г. и тези, дадени  в хода на досъдебното производство на л.25 от ДП, прочетени и приобщени по реда на  чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 2  НПК/, св. Ю.А.Н., както и от писмените доказателства по делото.

С оглед изложените съображения, съдът кредитира  и възприема като напълно обосновани, компетентно изготвени и допринасящи за изясняване на обстоятелства, свързани с механизма и причините на процесното  ПТП - заключенията на назначената в хода на съдебното следствие ТРОЙНА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г. и на назначената в хода на ДП втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г. Освен това тези заключения кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото, поради което в този аспект съдът не кредитира с доверие заключението на назначената първа АТЕ/л.102-111 от ДП/, изготвена от вещото лице М.М., прието в с.з. на 21.04.2017г., т.к. същото не кореспондира с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства и заключенията на експертизите – другите две САТЕ, СМЕ и химически. Съдът кредитира с доверие и заключенията на СМЕ и на химическите експертизи, т.к. същите са в унисон с останалия доказателствен материал по делото.

Досежно показанията на св. Д.З., съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като същата  към момента на обсъждания инцидент — 18.04.2015г., , е била под протекцията на системна поддържаща терапия, във фаза на стабилизация на психозата, без активни болестни феномени, и е могла да разбира свойството и значението на ставащото и да ръководи постъпките си.Текстово поле: ГПоради отсъствието на интелектуална инсуфициентност или болестно променени мнестични способности, св. Д.З./Освидетелстваната/ е могла пo време на случилото се да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи значение за дeлoтo и да дава достоверни обяснения за тях. Този извод на съда намира своята опора в заключението на комисийната тройна съдебно-психиатричната  и психологична експертиза/л.127-131 от ДП/, прието в с.з. на 21.04.2017г., което кореспондира с останалия доказателствен материал по делото-заключенията на назначената в хода на съдебното следствие ТРОЙНА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г., на назначената в хода на ДП втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г. и писмените доказателства по делото. Ето защо, в контекста на изложението, съдът не кредитира с доверие  заключението на съдебно-психиатричната  експертиза/л.75-78 от ДП/, прието в с.з. на 21.04.2017г., в частта относно това, че Осв. Д.Р.З. към момента на извършване на деянието/18.04.2015г./ не  е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, и поради което освидетелствената не може да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото, както към датата на изготвяне на заключението, така и към момента на изслушване на това заключение в съдебно заседание, когато е изслушана и тази свидетелка/осв. Д.Р.З./. Ето защо, в контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че следвало да носи вина за процесното ПТП, при което е причинена смъртта на пострадалия Р. Р., единствено пострадалия Р., а не подсъдимия.

Мястото на извършване на деянието е доказано от протокол за оглед на пътно – транспортно произшествие(л. 3-8 от ДП), ведно с фотоалбум към него, който е неразделна част от протокола(л. 9-17 от ДП), въз основа на който са изготвени и впоследствие ТРОЙНАТА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г. и на назначената в хода на ДП втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г., ведно с приложените към  тях като неразделна част - графични изображения/скици/ и снимки, както и от гласните доказателства, посочени по-горе. Времето на извършване на деянието е установено от показанията на свидетелите Д.З., И.М.И., Е.Х.А., Т.М. и С.Ц.Д.,  от обясненията на подсъдимия, както и от фиш за спешна медицинска помощ/л.86 от ДП/.

Горните свидетели са непредубедени и незаинтересовани и съдът кредитира показанията им изцяло. Те кореспондират и със заключението на ТРОЙНАТА САТЕ, изготвена от вещите лица Д.Б., Н.Н. и С.С., прието в с.з. на 22.06.2017г., която е изготвена въз основа на всички събрани по делото доказателства/както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие, проведено пред настоящия съд, а и след като е направен оглед на място от вещите лица/, закл. на назначената в хода на ДП втора АТЕ/л.167-184 от ДП/, изготвена от вещото лице В.Д., прието в с.з. на 21.04.2017г., съдебно-медицинските експертизи и химическите експертизи.

Следователно изложената фактическа обстановка убедително се потвърждава от гласните и писмените доказателства, вкл. и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Заключенията на посочените експертизи като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло, като единствено заключенията на назначената първа АТЕ/л.102-111 от ДП/, изготвена от вещото лице М.М., прието в с.з. на 21.04.2017г. и на  съдебно-психиатричната  експертиза/л.75-78 от ДП/, прието в с.з. на 21.04.2017г., в частта относно това, че Осв. Д.Р.З. към момента на извършване на деянието/18.04.2015г./ не  е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, и поради което освидетелствената не може да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото, както към датата на изготвяне на заключението, така и към момента на изслушване на това заключение в съдебно заседание, когато е изслушана и св.Д.Р.З., съдът не кредитира същите с доверие по съображения, изложени по-горе.

Подс.Е.И.А. е на 30 години, женен е, има едно дете, не е осъждан/реабилитиран/, към настоящия момент работи в Германия като строител. Санкциониран е няколко пъти за нарушения по ЗДвП – през 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., и 2014г. –/вж справка за нарушител/водач, л.186-л.187 от ДП/.

Видно от представената по делото характеристична справка/вж л.55 от делото/, подсъдимият Е.И.А. е със скромен и тих характер, и се ползва  с добро име в обществото.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

На 18.04.2015г. в землището на село Богомилци, област Разград, по общински път RAZ 2142  /с. Богомилци - с. Хума, област Разград/ при управление на лек автомобил „Рено Клио” с peг. № РР 0964 ВА, негова собственост, е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като при това е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Р.Р. ЕГН ********** ***, като посоченото причиняване на смърт не е  извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия Р. Р.Р., който по същото време и място, при пресичане на платното за движение е нарушил по непредпазливост правилата за движение: чл. 113 ал.2 от ЗДвП „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост по пешеходната пътека те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 а именно: чл. 113 ал.1 т.1 от ЗДвП „Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”; чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП „Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Формата на вината на подс.Е.А. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдът счита, че настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на забраната по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За останалите нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП  и по чл. 116 от ЗДвП, за които му е повдигнато обвинение, подс.Е.А. не следва да носи отговорност. Съображенията в тази насока са следните: Съдът намира за недопустимо смесването на отговорността по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП въвежда общото задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства – да упражняват технически контрол, да следят състоянието на пътя, поведението на останалите участници в движението и на пътниците, и да не отклоняват вниманието си. Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам става опасност за движението или се поставя в невъзможност да възприеме породена опасност. Отделно от това под изгубване на контрола върху управлението на МПС законът разбира други фактически положения-заспиване на водача,отклоняване на вниманието му било от намиращи се в колата пътници, вещи и т.н., разсейване, за подобни факти по настоящото дело няма никакви доказателства.

Разпоредбата на  чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа две отделни правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности / вж. Решение № 259 от 18.05.2013г. на ВКС по н.д. № 641/2013г., ІІІ н.о., Решение № 222 от 26.05.2014г. на ВКС по н.д. № 539/2014г., ІІ н.о./. От изложеното следва извода, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП. Ако е налице нарушение на режима на скоростта, неосъщественият контрол не съставлява самостоятелно нарушение / Решение № 279 от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. № 813/2015г., ІІІ н.о. и Решение № 524 от 10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ н.о./. И двата варианта на този текст въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия- атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие".  Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. В контекста на последно изложеното, съдът намира, че подсъдимият Е.А. като водач на л.а."Рено Клио" е имал реална възможност да забележи и да възприеме като опасност, вървящият попътно, пo средата на лентата мy за движение пешеходец/в частност  - пострадалия Р. Р./ от разстояние 130 преди мястото на удара/вж закл. на тройна съдебно  - автотехническа експертиза, приета в о.с.з. на 22.06.2017г. и  закл. на съдебно  - автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.Д., л.167 -184 от ДП, приета в о.с.з. на 21.04.2017г./. Следователно, подсъдимият като водач на л.а."Рено Клио" e имал възможност своевременно да възприеме опасността/в частност пешеходеца Р. Р., починал при процесното ПТП и неговата внучка Д.З./, още повече, че атмосферните условия са били благоприятни за това - слънчево, ясно, сухо, топло време, без вятър, в светлата част на деня, нормална видимост, суха пътна настилка/вж закл. на тройна съдебно  - автотехническа експертиза и протокол за оглед на ПТП/. При своевременно възприемане на опасността/пешеходеца Р./ от подсъдимия, последвано от навременната му реакция като  водач на л.а.”Рено Клио” и приложено от него максимално спирачно усилие, съобразено с конкретните пътни условия, подсъдимият А. е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на удара, както със скоростта с която се е движил 74км/ч, така и със скорост 90км/ч., каквато е максимално позволената в настоящия случай. Но, подсъдимият като водач на л.а."Рено Клио" не  е предприел спиране на л.а. пред възникналата опасност/пешеходеца Р./, a  е предприел маневра за заобикаляне на опасността/пешеходеца Р./ и по този начин съзнателно  е навлезнал в насрещната лента зa движение. Навлизането на л.а. в насрещната пътна лeнтa е започнало на 16 метра преди зоната на действие на пътен знак В24, от който знaк надлъжната пътнa маркировка от „единична прекъсната линия"—МЗ, преминава в ,,единична непрекъсната линия" —M1, c която се въвежда забрана за движение на ППC в насрещната пътна лента, предвид ограничената видимост към последващия ляв завой. За тези 16 метра подсъдимият като водач на л.а." Рено Клио" е нямал техническа възможност да заобиколи пешеходеца и да се завърне в полагащата мy ce лента за движение. В този аспект, се предпоставя извод, че в случая става дума за неправилна преценка от страна на подсъдимия като водач на л.а." Рено Клио", с която  е застрашил безопасността, както на останалите участници в движението, така и своята. В контекста на изложението, съдът приема, че основната причина за възникване на процесното ПТП е неправилната преценка на създалата се ситуация oт подсъдимия Е.А. като вoдaч на л.а."Рено Kлио", пocлeдвaнo oт неправилните му действия зa предотвратяване на ПТП.  Подсъдимият Е.А. като водач на посоченото МПС е предприел заобикаляне на неправилно движещия се пешеходец/Р. Р./, като  е навлезнал и ce е движел в насрещната (лява) пътна лента, където е нямал право на това. Подсъдимият Е.А. като водач на посоченото МПС е имал техническа възмoжнocт да предотврати процесното ПТП чрез спиране на управлявания от него  - л.а. "Рено Kлио".

Следва да бъде посочено, че  пешеходецът Р. Р., на възраст 90години/с неправилното си поведение върху платното за движение е създал предпоставки за възникване на ПТП, тъй като  същият се е движил пo средата на лентата полагаща се за движение на л.а." Рено Kлио" (дясната лента) и e предприел внезапна промяна на посоката cи на движение към съседната (лява) пътна лента, без да се увери пo безспорен начин за наличието на безопасни условия за това. Но,  няма пряка пpичиннo-следствена връзка между поведението на пешеходеца и възникналото ПТП, тъй като независимо от поведението на възрастния пешеходец Р., подсъдимият Е.А., като водач на  л.а." Рено Kлио” е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез спиране на управлявания от него посочен по-горе лек автомобил. Именно, това допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата / чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/е предпоставило пътно – транспортния инцидент, при който е настъпил леталния за пострадалия Р. Р. изход – неговата смърт, като посоченото причиняване на смърт не е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия Р. Р.Р.. В този аспект, този извод на съда намира опора в заключението на тройната САТЕ, изготвена въз основа на всички събрани,както бе посочено по-горе, доказателства по делото – гласни, писмени и заключенията на другите експертизи, вкл. и заключенията на другите две назначени в хода на ДП автотехнически експертизи, с противоположни заключения помежду си, и след извършен оглед на място, който не  е извършен преди това от другите две САТЕ. Ето защо и в контекста на изложението, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че не ставало ясно от заключенията на САТЕ, дали поведението на пешеходеца Р. или поведението на подсъдимия е в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП и настъпилата смърт на пострадалия Р..

Ето защо, по изложените съображения, съдът призна подсъдимия Е.А. за виновен в това, че на  18.04.2015г. в землището на село Богомилци, област Разград, по общински път RAZ 2142  /с. Богомилци - с. Хума, област Разград/ при управление на лек автомобил „Рено Клио” с peг. № РР 0964 ВА, негова собственост, е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като при това е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Р.Р. ЕГН ********** ***, като посоченото причиняване на смърт не е  извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия Р. Р.Р., който по същото време и място, при пресичане на платното за движение е нарушил по непредпазливост правилата за движение: чл. 113 ал.2 от ЗДвП „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост по пешеходната пътека те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 а именно: чл. 113 ал.1 т.1 от ЗДвП „Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”; чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП „Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Във връзка с предходното, с оглед изложените съображения и като взе предвид, че единственото, намиращо се в пряка причинноследствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат, е това по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът призна подсъдимия Е.И.А., ЗА  НЕВИНЕН  в това да е извършил престъплението поради нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП  и по чл. 116 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДА по обвинението в тази му част. По отношение на приложимостта на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, многократно е излагано еднообразното становище на съдебната практика, че в нея се съдържа едно общо предписание за поведение на участниците в движението по пътищата, невъвеждащо конкретно задължение, спрямо което да се търси наличието на причинна връзка с настъпването на определен противоправен резултат. По отношение на чл. 116 от ЗДвП, при преглед на практиката на ВКС с препратка от чл. 116 ЗДвП става ясно, че с две решения - 278/2015 г., II н.о. и 19/2008 г., III н.о., изрично е прието, че тази норма от специалния закон регламентира общи и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписва конкретно поведение - действие или бездействие, респ. че не сочи на изискуеми се от бланкетната диспозиция на чл. 343 НК конкретни правни предписания, а в останалите 20 решения нарочно становище не е било изразено единствено по причини, че с проверяваните актове на предходни инстанции този текст е бил извеждан от обвиненията чрез частично оправдаване, срещу което в никой от случаите не е бил депозиран протест.А, относно чл.20, ал.1 ЗДвП, както подробно бе посочено по-горе в изложените съображения следва извода, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП, като последното е това, за което съдът призна за виновен подсъдимия. Ето защо, в контекста на изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на подсъдимия и неговата защита, че следвало да носи вина за процесното ПТП, при което е причинена смъртта на пострадалия Р. Р., единствено пострадалия Р., а не подсъдимия А., както и доводите на държавното обвинение, че причиняването по непредпазливост смъртта на Р. Р. ***, е извършено от подсъдимия при условията на независимо съпричиняване с пострадалия Р. Р.Р.. Във връзка с предходното, съдът възприема доводите на подсъдимия А. в дадените от него обяснения, че не е видял от 130 м пострадалия и неговата внучка - св.З., а от по  - близко разстояние, за негова защитна позиция, неподкрепена от каквито и да било доказателства. В този аспект кредитира с доверие относно това обстоятелство заключението на тройната САТЕ, която е изготвена въз основа на доказателства/свидетелски показания, писмени доказателства, вкл. протокол за оглед на ПТП/събрани както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, за разлика от предходните две САТЕ, както и след извършен оглед на място от вещите лица.

При определяне на наказанието на подс.Е.А. съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по автотранспорта.  Отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните обстоятелства: чистото му съдебно минало/реабилитиран/, сравнително младата му възраст, семейната му ангажираност,  нарушаването само на едно правило за движение, добрите характеристични данни, високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец Р. Р., който с поведението си е създал предпоставки за възникналото ПТП/както подробно бе посочено по-горе в изложените съображения/. Значителното съпричиняване на общественоопасните последици от страна на пострадалия не позволява допуснатото от подсъдимия А. нарушение на правилата за движение да бъде окачествено като особено грубо. Извършените нарушения, за които е бил санкциониран по административен ред, не са многобройни и не са тежки, поради което не следва да се преценяват като отегчаващ отговорността му фактор.

При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът отмери наказанието лишаване от свобода към  и около предвидения в закона минимален предел, а именно -   ДВЕ  ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. 

Изтъкнатите по-горе обстоятелства, както и субективната страна на извършеното деяние – несъзнавана непредпазливост, мотивираха съда да приеме, че поправителната и превантивната функции на наказанието могат да бъдат реализирани и без ефективна изолация на подсъдимия Е.А. от обществото, поради което изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода бе отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Императивната норма на чл.343г НК задължава съда да наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 3 години, считано от влизане на присъдата в  сила. Касае се до тежък общественоопасен резултат, с оглед на който подс.А. следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за по-продължително време. Ето защо и с оглед предходното, съдът не споделя становището на частните обвинители И.Р.Р. и Ф.Р.Р. - наследници на Р. Р.Р., чрез повереника си адв.С. от САК, за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона по отношение на подсъдимия А..

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.Е.А. следва да заплати направените по делото разноски, както следва: в полза на  Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата  от  1289.06лв./хиляда двеста осемдесет и девет  лева и шест стотинки/,  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, за разноски на съдебното производство, сумата от 3030.15лв./три хиляди  и тридесет лева и петнадесет стотинки/ и в полза на частния обвинител А.Р.М. за разноски по делото, сумата от 500лв./петстотин/лева, представляваща платено  възнаграждение на повереник.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     СЪДИЯ: