Мотиви по Наказателно дело 282/2016г.

МОТИВИ към Присъда № 27/17.05.2017г. постановена по НОХД № 282/2016г. по описа на Окръжен съд - Разград.

Против подсъдимия Ф.Ф.Х., роден на ***г***, община Исперих, област Разград, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 25.08.2011г., в гр. Исперих,(като собственик, управител и представляващ „СТАНДАРТ ГРОН” ЕООД с. Китанчево ЕИК: 200538922), е извършил финансови операции на обща стойност 6 827.58 евро (13 313.78 лева), като:

- на 25.08.2011г. изтеглил в брой 12781 лв. от левова разплащателна сметка в „Райфайзенбанк” ЕАД, клон гр. Исперих, с IBAN ***, открита на името на „СТАНДАРТ ГРОН” ЕООД;

-на 25.08.2011 г. е закупил валута (с 430,98 лв. -220 евро),

-на 25.08.2011 г заплатил банкови такси(с 34,78 лв.);

-на 25.08.2011 г. заплатил на ЗК „Уника“ задължение за м. 09.2011.(с 19,66 лв.);

-на 25.08.2011 г. заплатил комунални услуги(с 0.25 лв.); като финансовата операция е извършена с парични средства, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност, чрез тежко умишлено престъпление по 212а от НК – (За времето от началото на м. август 2011г. до 25.08.2011г., в гр. Бамберг, Федерална Република Германия, извършител с неустановена самоличност, с цел да набави за „СТАНДАРТ ГРОН” ЕООД и за Ф.Ф.Х., имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.Д., роден на *** г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес Бамберг / Германия, 96110 Шеслиц, Щтрасгих, Дрозендорфер щтрасе 2А, като внесъл, изменил, изтрил или зА.чил компютърни данни, вследствие на което А.Д.,чрез личния си компютър, извършил две банкови операции, с използване на услугата „Онлайн-банкиране” на банка Фолкс-унд Райфайзен банк Бамберг, и с това си действие този извършител, е узнал конфиденциалните данни за опериране със сметка IBAN ***ас Дьоп, и с тези данни е извършил транзакция от сметка IBAN ***, към сметка IBAN *** „СТАНДАРТ ГРОН” ЕООД на сумата от 6 827.58 евро (13 313.78 лева), като с това е причинил на А.Д., вреда в размер на 6 827.58 евро/шест хиляди осемстотин двадесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/ - престъпление по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.1 и сл. НПК.

Подсъдимият Ф.Ф.Х. не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Подсъдимият Ф.Ф.Х. и защитника му са дА. съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А. А. К. /л.15-18, том 2 от ДП/, Н.Д. К. /л.19-22, том 2 от ДП/, Д. П. П. /л.23-26, том 2 от ДП/, В. Д. П. /л. 28-30, том 2 от ДП/ и Д.А./л.104-133, том 1 от ДП./, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на посочените свидетели. В дадените обяснения подс.Х. заявява, че не се признава за виновен, тъй като не е извършил вмененото му деяние. Твърди, че преди време е работил в чужбина, Франция, при лице на име А. Ч.от 2007г. до 2010г., който останал да му дължи пари за заплата 8 200 евро. Тъй като сумата станала много голяма подсъдимият решил да напусне работа и да се завърне в България, като А. Ч.му казал да не се притеснява за парите, тъй като ще му ги изпрати по-късно. След като се завърнал в България, Х. на няколко пъти му звънял по телефона, като през м.август 2011г. при поредно позвъняване, бившият му работодател го попитал за банкова сметка, ***. Подсъдимият му отговорил, че не разполага с банкова сметка, ***, чийто номер му дал. При проведен пореден разговор между двамата А. му казал, че не може да му преведе цялата сума, а му казал да очаква превод около 7000 евро. Ето защо на 25.08.2011г. когато подс.Х. отишъл в банката, служителката му казала, че има превод от 6 800 евро, при което заявил, че желае да изтегли 6 500 евро в брой в лева. След една седмица му звъннала служителка от банката и му заявила, че има проблем с превода, тъй като са изпратени по измамен начин и трябвало да закрие сметката, което и сторил. Веднага направил опит да се свърже с А., но телефона му бил изключен, след което му загубил координатите. Заявява, че във Франция е работил без трудов договор.

Защитникът му адв.А. счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че подзащитният му е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което моли да бъде оправдан. Счита, че липсват елементите от обективна и субективна страна на престъплението „пране на пари”. Счита, че не е установено съществуването и извършване на предикатното престъпление. Дори да се приеме, че са доказани елементите на предикатното престъпление, счита, че не се установява по несъмнен начин, че подзащитният му е знаел или предполагал престъпния произход на средствата. Поради това моли за оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Алтернативно моли деянието да бъде преквА.фицирано по ал.1 на чл.253 от НК, тъй като счита, че подс.Х. не е съзнавал признаците на конкретно престъпление и в този случай моли за налагане на минимално наказание.

Представитeлят на ОП-Разград счита, че обвинението против подсъдимия е доказано за извършено престъпление по чл.253, ал.1 НК. Изразява становище, че в подкрепа на това са събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени, гласни доказателства, и заключението на комплексната съдебно-счетоводна икономическа и банкова експертиза /на л.33-43 от ДП, т.2/, изготвена от вещото лице И.Б.Б., изслушана в хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.1 НК, като счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде в размер на минимума, с приложение на чл.66 от НК, глобата към минимума, както и да бъде осъден да заплати равностойността на имуществото 13 313.78лв.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Ф.Ф.Х. е роден на ***г***, община Исперих, област Разград, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********,

Установено е, че подсъдимият Ф.Ф.Х. ***. Същият е собственик и управител на СТАНДАРТ ГРОН ЕООД, ЕИК 200538922, със седА.ще и адрес на управление с.Китанчево, ул.Йорданка Николова № 9. Основният предмет на дейност на дружеството развивал чрез стопанисване на търговски обект- заведение за бързо хранене, находящо се в гр.Исперих, в което се предлагА. дюнери и хамбургери. Дружеството имало открити банкови сметки в Райфайзенбанк ЕАД, клон гр.Исперих, едната от които разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита на 30.03.2011г. и закрита на 01.09.2011г., другата сметка била отново разплащателна, но в евро, открита на 29.03.2011г. и активна към 31.12.2012г., свързана с тегления кредит. Счетоводното обслужване на дружеството се изпълнявало от св.А. К. и св.Н.К., като св.К. разполагал с пълномощно /т.1, л.112 от ДП/, съгласно което подс.Х. го упълномощавал да внася/получава суми в брой и да депозира/получава документи, свързани с банкови операции по сметката на дружеството в Райфайзенбанк ЕАД.

Установено е също, че към м.08.2011г. подс.Ф.Х. имал активни и лични банкови сметки както следва: разплащателна сметка в ОББ, открита на 18.06.2008г. и закрита на 06.08.2013г.; разплащателна сметка в ЦКБ, открита на 21.04.2003г.; ДК на ФЛ в Уникредит Булбанк, открита на 05.05.2010г. и закрита на 09.12.2013г.

Установено е също, че на 25.08.2011г. по разплащателната сметка в лева на Стандарт Грон ЕООД с IBAN ***к ЕАД, клон гр.Исперих, постъпила сума в размер на 6 827.58 евро, с левова равностойност 13 313.78лв. Парите постъпили от сметката на св.А.Д./т.1, л.127-128, 131-132, 142-143, 145 от ДП/ от гр.Бамберг, Германия от банка-наредител DZBank, GRENODEFF, чрез банка ACREDOBANK EG. Като получател било посочено лицето А.АК.. На същия ден, 25.08.2011г., подс.Х. посетил офиса на банка Райфайзенбанк ЕАД, находящ се в гр.Исперих. Изтеглил в брой сумата от 12 750.00 лв. с 31лв. комисионна за банката /общо 12 781лв./, за която предишния ден, на 24.08.2011г., бил подал заявка за теглене на суми в брой от цитираната сметка на Стандарт Грон ЕООД на стойност 13 000лв. В разписката за касово теглене попълнил декларация, че сумата е с произход „реА.зация”. С останалата сума била обменена валута за 430.98лв. /220 евро/- за погасяване на месечната вноска по кредита в евровата сметка, платени такси на комунални услуги за 0.25лв., банкови такси за 34.78лв. и задължени към ЗК Уника за 19.66лв.

На 29.08.2011г. в банката е било получено SWIFT съобщение от банката- наредител- DZBank, GRENODEFF, с искане за връщане на сумата по превода, тъй като същият е бил извършен чрез измама. По този повод св.Д. П.- мениджър на офиса на банка Райфайзенбанк ЕАД в гр.Исперих се срещнала с подс.Х., в присъствието на св.В. П., също служител на банката. Свидетелката помолила подсъдимия да върне получените пари, но той категорично отказал, с мотива, че парите получил от негов познат, който му дължал пари.

Видно от приложените материА. по досъдебното производство, във връзка с изпратената съдебна поръчка до Прокуратурата на град Хоф, Федерална Република Германия, се установява,че там е било образувано наказателно производство по подадена жалба от А.Д.за компютърна измама /параграф 263а от Наказателния кодекс/ и неправомерен достъп до данни /параграф 202а от Наказателния кодекс/. Престъплението е извършено на 24.08.2011г., причинени щети на стойност 6 827.58 евро, потърпевш А.Д./л.139, том 1 от ДП/. От показанията на свидетеля А.Д., за които подсъдимият и защитата му дадоха съгласие да не се провежда разпит на същия пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на този свидетел, което съгласие бе одобрено от съда, се установява, че св.А.Д./л.142-151, том 1 от ДП/ не познава лицето „А.”, посочено като получател на превода, категорично отрича да е на нареждал превода на сумата от 6 827.58 евро от сметката си. Същият заявява, че при проверка на 27.08.2011г. на своята банкова сметка *** ***авомерен превод към сметка IBAN ***7.58 евро с дата 24.08.2011г. ПострадА.ят заявява, че при онлайн банкиране на 23/24.08.2011г. около полунощ е извършил превод от сметката си на стойност 5 евро, но при този превод му направило впечатление, че се иска втори номер на транзакция, като му е било показано, че този номер на транзакция не може да се използва така, както го въвеждал преди.

От показанията на свидетелите Д. П. П. /л.23-26, том 2 от ДП/ и В. Д. П. /л. 28-30, том 2 от ДП/, за които подсъдимият и защитата му дадоха съгласие да не се провежда разпит на посочените свидетели пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели, което съгласие бе одобрено от съда, се установява, че свидетелят Д. П. - управител офиса на банка „Райфайзенбанк“ ЕАД в гр. Исперих в присъствието на св. В. П., също служител на банката помолила подсъдимия Х. да върне получените пари, но той категорично отказал, с мотива, че парите получил от свой бивш работодател за неизплатено трудово възнаграждение. Той е отказал да попълни и статистическа форма по образец на банката, в която е имало позиция „Произход на средствата“.

От показанията на свидетелите А. А. К. /л.15-18, том 2 от ДП/ и Н.Д. К./л.19-22, том 2 от ДП/, за които подсъдимият и защитата му дадоха съгласие да не се провежда разпит на посочените свидетели пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели, което съгласие бе одобрено от съда, се установява, че свидетелите А. К. и Н.К. са научили за получения превод по сметката на дружеството от банковите извлечения и сумата е била заведена счетоводно.

Видно от заключението по комплексната съдебно-счетоводна, икономическа и банкова експертиза /т.2, л.33-43 от ДП/, прието и изслушано в съдебно заседание на 23.02.2017г., се установява, че:

1. Движението по разплащателна сметки BG37 RZBB 915510008700 44, открита на 30.03.2011 г. в „Райфайзенбанк" ЕАД, клон Исперих на името на „СТАНДАРТ ГРОН" ЕООД, с ЕИК 200538922 за периода 01.01.2011 г.-до 31.12.2012г. е следното:

Получен банков превод с наредител: DE71770601000101914553 Andreas Doepp Drosendorfer Str.2A 96110 Schesslitz.DE. Банка на наредителя: DZ Bank, GRENODEFF през банка кореспондент ACREDOBANK EG.

Начално салдо на 26.08.2011 г.- 47.11 лв.

Прихваната месечна такса -3.13 лв.на 31.08.2011 г.

Такса за закриване на сметка -20.00 лв.на 01.09.2011 г.

Крайно салдо на 01.09.2011 г.-23.98 лв.

Сумата е прехвърлена в с/ка BG13 RZBB 91551000866790 със Заявление от 01.09.2011 г.,след което крайното салдо на 01.09.2011 г. остава 0.00 лв.

Годишен дебитен оборот - 14051.79 лв.

Годишен кредитен оборот -14051.79 лв.

Закрита банкова сметка ***.09.2011 г.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на: гласните доказателства – показанията на свидетелите А. А. К. /л.15-18, том 2 от ДП/, Н.Д. К. /л.19-22, том 2 от ДП/, Д. П. П. /л.23-26, том 2 от ДП/, В. Д. П. /л. 28-30, том 2 от ДП/ и Д.А./л.104-133, том 1 от ДП./, приобщени по делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.3 и чл.283 НПК , за които подсъдимият и защитата му са дА. съгласие да не се разпитват, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на посочените свидетели; от заключението по комплексната съдебно-счетоводна, икономическа и банкова експертиза /т.2, л.33-43 от ДП/, прието и изслушано в съдебно заседание на 23.02.2017г., на свидетелите Р.Н.С. и А.В.А.; обясненията на подсъдимия; от справките от банките, извлеченията от сметки, заявление за теглене на пари в брой, платежни нареждания и др. писмени документи, приложени и съдържащи се в досъдебно производство № 47/2013 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, както и от тези, събрани в хода на съдебното следствие по нохд № 36/2015г. по описа на ОС-Разград, доказателствени материА., приобщени по реда на чл.283 НПК, както и от представените в хода на съдебното следствие по настоящото дело доказателствени материА..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите А. А. К. /л.15-18, том 2 от ДП/, Н.Д. К. /л.19-22, том 2 от ДП/, Д. П. П. /л.23-26, том 2 от ДП/, В. Д. П. /л. 28-30, том 2 от ДП/ и Д.А./л.104-133, том 1 от ДП./, приобщени по делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.3 и чл.283 НПК, и на св. Р.Н.С., тъй като същите са логични, непротиворечиви, описват в хронологична последователност обстоятелства, релевантни за предмета на доказване, не са нА.це данни за заинтересованост на същите от изхода на делото, а и кореспондират с останА.я доказателствен материал по делото/писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно-счетоводна, икономическа и банкова експертиза /т.2, л.33-43 от ДП/, прието и изслушано в съдебно заседание на 23.02.2017г.

Съдът кредитира с доверие и заключението на комплексната съдебно-счетоводна, икономическа и банкова експертиза /т.2, л.33-43 от ДП/, прието и изслушано в съдебно заседание на 23.02.2017г., тъй като същото е обосновано, допринася за изясняване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства по делото, не са нА.це данни за заинтересованост на вещото лице от изхода на делото, кореспондира с останА.я доказателствен материал по делото/писмени доказателства и свидетелски показания/. Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Всички те установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната дата - 25.08.2011г. подс.Ф.Ф.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.253, ал.1 от НК, тъй като е извършил финансови операции на обща стойност 6 827.58 евро с парични средства, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление - комютърна измама.

В контекста на изложението, съдът не кредитира с доверие показанията на св.А.В.А. и обясненията на подс.Х. досежно факта, че процесния превод е получен от лице на име А., който е бил работодател на подсъдимия и му е дължал пари. За да не кредитира показанията на св. А., съдът намира своя извод от това, че показанията на този свидетел са опосредствени, въз основа казаното от самия подсъдим, без да са конкретни и са дадени, именно във връзка с настоящото наказателно производство, поради което съдът не ги кредитира в тази част, а и се опровергават от останА.те гласни, писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно-счетоводна, икономическа и банкова експертиза, посочени и обсъдени по –горе.

Относно обясненията на подсъдимия Х., съдът намира същите за нелогичи, противоречиви и взаимно изключващи се, подкрепящи възприетата защитна линия. Действително за периода 2007-2010г. същият е имал многобройни излизания в чужбина, като с оглед твърденията му същият е работил, като се е прибирал в България рядко, поради което твърденията му в тази насока съдът кредитира. Но в останалата част съдът не ги кредитира. Нелогични, противоречиви и взаимно изключващи се са обясненията му досежно получения превод. Първоначално пред св.П. и св.П. е заявил, че са получени от приятел, който му дължал пари, като категорично е отказал да попълни документи във връзка с произхода им. Впоследствие вече е възприета защитната линия за дължимо трудово възнаграждение. За последното обаче липсват каквито и да било доказателства- трудов договор, индивидуА.зиране на работодателя /посочва само двете му имена, които са често срещани, заявява, че е загубил телефонен номер, на който му е звънял непосредствено след получаване на процесния превод, при положение, че според твърденията му „работодателят” остава да му дължи около 2000 евро/. Също така, обясненията му противоречат и с писмените доказателства- превода от Германия е направен по сметка на дружеството, но като получател е записан не подсъдимия Ф.Х., а лицето А.АК.. Ето защо, съдът възприема тези обяснения на подсъдимия като изцяло негова защитна позиция, целяща да гради защитна версия, с оглед оневиняването му по възведеното му обвинение.

Описаните по - горе доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Ф.Ф.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.253, ал.1 от НК, тъй като е извършил финансови операции на обща стойност 6 827.58 евро с парични средства, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление- компютърна измама.

Престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК е вторично престъпление. Като форма на последваща престъпна дейност то не може да съществува, ако не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление или общественоопасно деяние/в този смисъл /Решение № 195/12.05.2015г. по н.д.№ 171/2015г. на ВКС, IІ н.о./.

Предмет на престъплението по чл.253, ал.1 от НК е имущество, за което извършителят знае или предполага, че е придобито, чрез престъпление, а придобитото чрез престъпление е всяко имущество, пряко или опосредствено, произтичащо от първоначалното престъпление, от неговото извършване или заради извършването му. То е форма на последваща престъпна дейност, защото е свързано с осъществено вече престъпление, от което е получено определено имущество. Независимо от тази връзка, престъплението по чл.253, ал.1 от НК има самостоятелно значение. За съставомерността му е без значение как се е развило наказателното производство, породено от предхождащата го първоначална престъпна проява и дА. е осъществено наказателното преследване въобще. Погасяването на това правоотношение не препятства възможността за „изпиране на пари” и поради това не може да препятства отговорността за последното. Няма изискване престъплението, чрез което преди това е придобито имуществото, да е от определен вид. Достатъчно е да покрива обективните признаци на престъпен състав по НК. Нещо повече, то дори може да не попада под наказателната юрисдикция на РБ. /Решение № 34/10.03.2009г. по н.д.№ 577/2008г. на ВКС, I н.о./. В процесния случай, в контекста на изложението, съдът приема, че по несъмнен начин се установява нА.чието на предикатно престъпление, извършено от неустановено в хода на производството лице по отношение имуществото на пострадА.я А.Д.и извършено на територията на Федерална Република Германия. Именно там е образувано и наказателно преследване за компютърна измама, предвид извършеното въздействие и използване личните данни на пострадА.я при извършеното от него онлайн банкиране, чрез което неправомерно са наредени, не по негова воля и знание, парични средства по сметката на Стандарт Грон ЕООД в Райфайзенбанк ЕАД, клон Исперих. Извършеното в Германия предикатно престъпление покрива обективните признаци и на предвидения в чл.212а, ал.1 от НК състав на престъпление „компютърна измама”. В тази връзка, съдът намира, че в случая от доказателствата по делото не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимия Ф.Х. е предполагал, че средствата са придобити именно чрез това престъпление и, че същото се явява тежко умишлено, щото да носи отговорност по квА.фицирания състав на ал.4 на чл.253 от НК. Същият обаче е съзнавал противоправното получаване на паричните средства, поради което „изпирането” им е станало в изключително кратък срок, тъй като непосредствено след постъпване на средствата по банковата сметка на дружеството, същият е изтеглил в брой почти цялата сума, а с останА.те е погасил вноската по кредита в евро и е заплатил следващите се такси и комунални услуги, т.е. нА.це е бързо разпореждане и освобождаване от средствата. Освен това парите са постъпили по сметка на дружеството, като е посочено друго лице / А.АК./, въпреки, че собственик и управител на дружеството е именно подс.Х.. За това, че е съзнавал престъпния произход на средствата са и последващите му действия при проведената среща с мениджъра на клона, св.П., и узнаване за проблема с паричния превод, при която категорично е отказал да върне парите, както и да посочи техния произход чрез попълване на съответните документи, изисквани от банката. Показателен е и факта, че парите въобще не са постъпвА. в касата на дружеството, въпреки, че са получени по дружествената банкова сметка ***ния предвиден в ЗСч ред.

С оглед изложеното, съдът намира, че изпълнителното деяние в случая се изразява в действията на подс.Х., като собственик, управител и представляващ Стандарт Грон ЕООД, с.Китанчево - осъществяване на финансови операции на обща стойност 6 827.58 евро /с левова равностойност 13 313.78лв./, като: на 25.08.2011г. изтеглил в брой 12 781лв. от левовата разплащателна сметка в Райфайзенбанк ЕАД, клон гр.Исперих с IBAN ***, открита на името на Стандарт Грон ЕООД; на 25.08.2011г. е закупил валута с 430.98лв.- 220 евро; на 25.11.2011г. заплатил банкови такси с 34.78лв.; на 25.08.2011г. заплатил на ЗК Уника задължение за месец 09.2011г. с 19.66лв.; на 25.08.2011г. заплатил комунални услуги с 0.25лв., като финансовата операция е извършена с парични средства, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление /компютърна измама, извършена за времето от началото на месец август 2011г. до 25.08.2011г. в гр.Бамберг, Федерална Република Германия, от извършител с неустановена самоличност, който с цел да набави за Стандарт Грон ЕООД и за Ф.Ф.Х. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.Д., роден на ***г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес Бамберг/ Германия, 96110 Шеслиц, Щтрасгих, Дрозендорфер щтрасе 2а, като внесъл, изменил, изтрил или зА.чил компютърни данни, вследствие на което А.Д., чрез личния си компютър извършил две банкови операции с използване на услугата „онлайн банкиране” на банка Фолкс-унд Райфайзен банк -Бамберг, и с това си действие този извършител е узнал конфиденциалните данни за опериране със сметка IBAN ***ас Дьоп, и с тези данни е извършил транзакция от сметка IBAN *** BG 37RZBB91551000870044 с титуляр Стандарт Грон ЕООД, на сумата от 6 827.58 евро /13 313.78лева /, като с това е причинил на А.Д., вреда в размер на 6 827.58 евро/шест хиляди осемстотин двадесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/.

От субективна страна е нА.це пряк умисъл за извършване на посочените действия. Съгласно практиката на ВКС, умисълът следва да включва знанието относно обстоятелството, че преобразуваното имущество е икономическа изгода от вече извършено престъпление. Това знание следва да е нА.це към момента на получаване на тази изгода и да обхваща съзнаването на конкретно извършваните разпореждания с това имущество - използването и преобразуването му, но осъществяването му не е обвързано непременно с определена цел. Ето защо и с оглед изложените съображения, съдът намира, че подс. Ф.Х. следва да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.253, ал.1 от НК, за което и да понесе наказателна репресия, респективно да бъде оправдан относно квА.фицирания състав по ал.4 на чл.253 от НК, още повече, че в настоящия случай съдът е обвързан със забраната за reformatio in pejus, доколкото настоящото производство се развива след отмяна на първоначалната осъдителна присъда по жалба на подсъдимия, а и не е бил подаден протест. Ето защо и с оглед изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че не са нА.це доказателства по делото предпоставящи съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, тоест, че липсвА. елементите от обективна и субективна страна на престъплението „пране на пари”, че не е установено съществуването и извършване на предикатното престъпление, че дори да се приеме, че са доказани елементите на предикатното престъпление, то не се установявало по несъмнен начин, че подзащитният му е знаел или предполагал престъпния произход на средствата.

При определяне и индивидуА.зиране на наказанието и като съобрази, че в настоящия случай съдът е обвързан със забраната за reformatio in pejus, доколкото настоящото производство се развива след отмяна на първоначалната осъдителна присъда по жалба на подсъдимия, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст, изминА.я период от извършване на деянието до настоящия момент, а като отегчаващо- високата стойност на предмета на престъплението, поради което и съгласно чл.54 НК, наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което следва да бъде в размер на предвидения от закона минимум, а именно една година лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реА.зиране целите на индивидуалната и генералната превенция, и чието изпълнение, съдът намери, че следва да отложи по реда на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимият не е осъждан и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолиран от обществото. НА.це са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години /към минимума, предвиден в закона/, като в този аспект, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, /посочени по-горе/, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Освен наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото за процесното престъпление, наказание - глоба, което определи в размер на 3000 /три хиляди/ лева/в минималния, предвиден в закона за престъплението по чл.253, ал.1 НК/ отчитайки горепосочените обстоятелства. По този начин съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция свързани най-вече с превъзпитанието на подс. Ф.Х. към спазване на установения правов ред и законите на страната, ще бъдат изпълнени в най-пълна степен. Същевременно съдът не установи нА.чието на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, поради което намира, че не следва да се прилага привилегироващата норма на чл.55, ал.1, т.1 НК при реА.зиране на наказателна репресия по отношение на подсъдимия.

С оглед изхода на делото, на основание чл.253, ал.6 от НК, подсъдимият Ф.Х. бе осъден да заплати полза на ДЪРЖАВАТА, сумата от 13 313.78лева /тринадесет хиляди триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи левовата равностойност на предмета на престъплението - 6 827.58 евро/шест хиляди осемстотин двадесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/.

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият Ф.Х. бе осъден да заплати за разноски на досъдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Прокуратурата на Република България - Главен прокурор, сумата от 298.80лева/двеста деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ и по сметка на Окръжна прокуратура - Разград, сумата от 713.04лева/седемстотин и тринадесет лева и четири стотинки/, и за разноски на съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Разград, сумата от 341.22лева/триста четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки/.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: