Мотиви към Присъда от 22.05.2018г.по НОХД №128/2017г.по описа на РОС.

ОП - Разград е внесла обвинителен акт за разглеждане в ОС - Разград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Е.С. А. ***, за това, че:

1. В периода от 02 декември 2010 год. до 10 декември включително 2010 год. в землището на гр. Разград в л.а. „Форд" Мондео с ДК № ***, се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата тогава 14 години Г.С.Р., ЕГН ********** от гр. Разград, като я принудил към това със сила изразяваща се в блъскане и удари по лицето - престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК.

2.След 11.12.2010 год. до края на месец юни 2011 год. в условията на продължавано престъпление в гр. Разград, на четири пъти в апартамент *** и на три пъти в землището на град Разград в л.а. „Форд" Мондео с ДК № *** се съвкупил с лице от женски пол, ненавършилата тогава 18 - години Г.С.Р., ЕГН ********** от гр. Разград, като я принуждавал към това със сила, изразяваща се в блъскане и удари по лицето и заплашване, че ще я набие и на 28.02.2012 год. в с. Н., обл. В. е последвал опит за самоубийство - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РОП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Е.А. обвинение и по двата пункта, така, както е формулирано в обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.В края на пледоарията си заявява, че оттегля обвинението в частта му по чл.152,ал.3,т.3 от НК.

По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия А., счита, че за всяко от двете деяния същото следва да бъде определено към средния размер, предвид периода от време, изтекъл след извършването им, като на осн.чл.23 от НК му се определи общо такова.Счита предявените граждански искове за доказани по основание и размер.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия А. при наличието на основанията по чл. 269, ал.3,т.1 и 2 от НПК.С оглед разпоредбата на чл. 94, ал.1, т.8 НК, предвид задължителното участието на защитник в съдебното производство, такъв му е назначен - адв.К.С. ***.

Служебният защитник поддържа становище, с което оспорва квалификацията на деянията, сочени в обвинителния акт, като счита, че от подсъдимия спрямо пострадалата е осъществено само съвкупление по смисъла на закона, но не и изнасилване.Заявява, че подзащитният му следва да бъде осъден именно за съвкупление , като му се наложи наказание около минимума, предвиден в закона.По отношение на гражданските искове, счита същите за прекомерно завишени, с искане съдът да ги уважи по справедливост.

Пострадалата Г.С.Р. е конституирана като частен обвинител в съдебното производство по реда на чл.76 от НПК.

Предявила е

и по реда на чл. 84 НПК са допуснати за разглеждане в съдебното производство граждански искове срещу подсъдимия, както следва:1.За престъплението по чл.152,ал.4,т.1 във вр.с ал.1,т.2 от НК - сума в размер на 100 000 лв. 2.За престъплението по чл.152,ал.3,т.3 във вр.с ал.2,т.1 във вр.с ал.1,т.2 от НК - сума в размер на 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянията,вменени във вина на подсъдимия.

Гражданският ищец и частен обвинител не се явява в съдебно заседание на 22.05.2018г. и не заявява становище в хода на съдебните прения.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.С.А. е български гражданин, с основно образование,женен неосъждан,роден на ***г.Притежава апартамент в *** , където живеел.Бил собственик и на л.а. „Форд" Мондео с ДК № ***, черен на цвят .Занимавал се с търговия, като стопанисвал павилион, находящ се на импровизираното тържище / „Битак"/, намиращо се на бул. „Бели Лом" в района на бензиностанция „OMV" в града.

Пострадалата Г.Р. е родена на *** год., живеела в гр. Разград, в ж.к. „***", в близост до магазин „***". Родителите на момичето били разведени, като майката се установила в чужбина и създала ново семейство, а бащата не проявявал никаква заинтересованост за децата.

Обв. Е.А. познавал цялото семейство на Г.Р. -родителите, сестра й и нея, тъй като докато са били заедно те са живеели на квартира в къща, която той притежавал. Семейството наело квартирата през 1998 год., когато Г. била на около две години и живели там около три години след това.

След раздялата на родителите й с решение № 268/21.09.2007 год. на Разградски районен съд по гр. дело № 766/2007 год., влязло в сила на 11.10.2007 год. Г.Р. била настанена в дома на баба си -св. Н.М. ***, заедно с по-голямата си сестра М.Р..

Св. Н.М. се грижела за двете момичета, които учели в основното училище в с. Киченица, общ. Разград. През учебната 2010/2011 год. пострадалата Р. била ученичка в шести клас.Била пълна и доста едра за възрастта си.

Детето често ходело да пазарува в магазин „***“ в града, като най-краткият път от дома й до магазина, минавал в близост до импровизираното тържище /„Битак"/, където се намирала търговската маса на подс.Е.А..Той , както бе посочено-по-горе познавал Г. от малка, привиквал я при себе си,разговарял с нея, което ставало достояние на неговите колеги от другите сергии-Един ден в периода 02 - 10 декември 2010 год., преди да навърши 14 - години пострадалата отново отивала да пазарува в същия магазин по същия път по който минавала винаги. Подсъдимият А. видял в каква посока отива и я пресрещнал с колата си - л. а. „Форд" Мондео с ДК № ***. Спрял и й казал да се качи, но св. Р. отказала. Тогава подс. А. я хванал за ръката и я принудил да седне в колата. След това я закарал на непознато за нея място, в землището на гр. Разград, където имало много дървета, приличащо на гора. След като пристигнали подсъдимият я накарал да легне в колата и да се съблече, като на турски език й казал, че иска да правят секс.Тъй като тя не искала той я блъснал и я ударил по лицето.След това си вкарал половия орган във влагалището на пострадалата. До този момент св. Г.Р. била девствена и не била имала други полови контакти.

Слез осъществяването на половия акт подс.А. върнал св. Г.Р. в града. Преди да я остави до дома й , я предупредил да не казва на никого за случилото се, като я заплашил, че ще я набие. След това й дал сумата от 2 лева.

Няколко дни след рождения ден на момичето на 11.12.2010г.то отново отивало към магазин „***", когато чуло мъжки глас да я вика по име. Обърнала се и видяла подс. А.. Той й махнал да отиде при него. Когато отишла при него, обвиняемият я хванал за ръката и я блъснал в колата. Този път я закарал в жилището си, което се намирало в ж.к. „***" в гр. Разград. Обвиняемият отключил вратата и накарал св. Р. насила да влезе в жилището му. Въвел я в стая, където имало легло. Блъснал я и я накарал да легне на леглото. Съблякъл първо нея, а след това и себе си и осъществил насилствен полов акт с нея. След това я откарал до дома й, като отново й дал сумата от 2 лева, и я предупредил да не казва на никого заплашвайки я, че ще я набие.

За времето след 11 декември 2010 год. до м. юни 2011 год.подс. Е.А. се съвкупил седем пъти с непълнолетната вече Г.Р., като всеки път я принуждавал за това със сила и заплашване. Три от изнасилванията извършил в гората - /„мястото с дърветата" според показанията на пострадалата/ и четири - в жилището си в ж.к. „***".

Последният път, когато подс. Е.А. осъществил насилствен полов акт с пострадалата Р. било през м. юни 2011 год., като отново я завел на мястото, където имало дървета. Блъснал я в колата и отново осъществил полов акт с нея. След това я върнал обратно в града. Всеки път момичето било предупреждавано да не казва на никого и заплашвано с бой, и понякога получавало сумата от 2 лева.

Г.Р. не смеела да сподели с никого за случващото се с нея, защото се страхувала подс. А. да не изпълни отправените заплахи и закани,той бил единственият мъж, с когото имала полови контакти.

Пострадалата Р. била едро дете и всяко лято, откакто била настанена при баба си, напълнявала още повече. През лятото на 2011 год., св. М. забелязала, че внучката й напълняла, но го счела за нормално. В края на м. юли 2011 год. сестрата на св. Г.Р. - М. споделила с баба си, че според нея сестра й е бременна и предложила да й направят тест за бременност.

Тестът бил направен на 25.07.2011год. и същият показал положителен резултат. Св. М. попитала Г. какво се е случило и от кого е забременяла, но момичето отказало да отговори. За по - сигурно на следващия ден -26.07.2011 год., св. М. завела внучката си на преглед при гинеколог в медицинския център „ ***“. След прегледа извършен от д-р В., бременността на св. Р. била потвърдена. Според данните от прегледа била в осмия месец от бременността, а за дата на раждане била определена датата 03.09.2011 год. / т. 1, л. 23-24/. Още в лекарския кабинета св. М. отново попитала св. Р. с кого е имала връзка и от кого е детето, но св. Р. категорично отказала да отговаря на въпросите на баба си , и единственото което казала било името „***".

Св. М. се досетила за кого говори внучката й, тъй като тя познавала обв. Е.А. още от времето когато двете й внучки и техните родители живеели в къщата му на квартира. След като семейството освободило квартирата, обв. А. продължил да посещава дома на св. М., за да получава от нея пари за останалите неплатени сметки от наемателите.

На следващия ден - 26.07.2011 год. св. М. завела внучката си в Отдел „Закрила на детето" - гр. Разград. В присъствието на психолог пострадалата Г.Р. споделила със служителите на отдела, че няколкократно била изнасилвана от мъж на име „***".

След проведената среща, на 02.08.2011 год. Г.Р. била настанена в Звено „Майка и бебе" към комплекс за социални услуги за деца и семейства / КСУДС/ - гр. Т..

На 03.08.2011 год. пострадалата Г.Р. преждевременно родила момиченце /т. 1, л. 28/ - Е. Г. С.. Поради невъзможност да се грижи за бебето, то било настанено в приемно семейство, а по-късно осиновено.

Св. Г.Р. пребивавала в Звено „Майка и бебе" - гр. Т. 6 месеца, след което през м. февруари 2012 год. била преместена в Дом „***" - гр. В.. Била записана да продължи образованието си в ОУ „Х. ***.

На 28.02.2012 год., директорът на ОУ „***" с . Н. - св. П.И. / т. 1, л. 103-104/ била уведомена от други ученици, че с Г.Р. има някакъв проблем. Влизайки в класната стая, св. И. заварила Г. да стиска в дясната си длан парче стъкло, а по вътрешната част на китката й имало няколко успоредни повърхностни прорезни рани.

Още в деня на този инцидент Г.Р. била приета в Детско психиатрично отделение към МБАЛ „***" - гр. В., от където била изписана на 14.04.2012 год. / т. 1, л. 181-182/.

По делото е назначена комисионна съдебно медицинска експертиза, изготвена по писмени данни/л.106-110,т.1/. Вещите лица по същата заключават, че вероятният период на зачеване на детето Е., родено от пострадалата Р., преждевременно, в 8-мия месец, на 03.08.2011г., е 02-16.12.2010 г.

Назначени са и две комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи /КСППЕ/ за освидетелстване на пострадалата Г.Р..

Първата експертиза /л.115-126,т.1/установява, че интелектуално-паметовото развитие на освидетелстваната е в нормата за нейната възраст, могла е да разбира свойството, но не и значението, като не е можела да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.Във възможностите й е да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.Пострадалата Р. не е склонна да преувеличава или измисля факти и обстоятелства, а по-скоро да ги прикрива.Деянието е дало отражение върху психиката й, водейки до прояви на доста тежък регрес в рамките на Посттравматично стресово разстройство.Това й състояние не е психоза и не прави пострадалата невменяема и не нарушава свидетелската й годност.

Втората експертиза със същите задачи е назначена на ДП, както и в хода на съдебното следствие, поради смъртта на един от експертите-психиатър, след предаване на делото на съд.

Вещите лица по същата установяват, че Г.Р. понастоящем страда от Параноидна шизофрения.Заболяването е в ремисия, въпреки, че в момента не приема медикаменти към настоящия момент. При извършваните сексуални действия освидетелстваната е изпитвала чувства на страх по отношение на насилника, както и срам свързан с осъзнаване на извършените спрямо нея действия. В голяма степен страховете са свързани с чувството на безсилие, произтичащо от обстоятелства, които момичето не може да контролира - то води до страх, тревожност и безпомощност. Осъзнаването на случилото се предизвиква у нея объркване, срам, вина и чувство за употребеност. Тези чувства са своеобразни стресови състояния. Освидетелстваната е била травматизирана от преживяното насилие, както и от дългогодишното неглижиране в семейството. Непосредствено след инцидента и последвалото раждане се наблюдава отключване на тревожни и афективни разстройства. Те се изразяват чрез нарушения на съня, нощни кошмари, плач, страхови реакции, проява на автоагресия и афективни агресивни изблици, изразяващи се в чупене и блъскане на предмети. Тревожността се свързва и с изпитване на срам и вина. Загубата на сигурна и защитена среда - често местене от Звено „майка и бебе“ в Дом „***“, липса на сигурен и значим възрастен, който да я подкрепи, загуба на бебето засилват негативните чувства и преживявания. Тези състояния в развитие водят до посттравматично стресово разстройство и развитие на афективно-депресивни състояния от шизофренния кръг.

Като симптоми на директен резултат от преживяна сексуална злоупотреба почти при всички случаи е установявано посттравматично стресово разстройство и еротизирано поведение, както и в случая е обективизирано такова в прериода след посегателствата.Според Г. мъжете търсят от нея „само секс“, споделя за наличие на сексуални контакти с различни непознати мъже. Това са поведенчески индикатори пряко свързани с изнасилването, неглижирането и насилието в семейството. Ранното сексуално общуване крие риск за изграждане на неправилна полова идентификация и изграждане на устойчив модел на поведение. Тя изложила пред вещите лица и баба си , че в момента има интимни отношения с баща си, от когото е родила второто си дете. Освен разстроената сексуалност при пострадалата са се развили и редица неадекватни социални умения като нарушени връзки с връстници, липса на интереси и мотивация за развитие, липса на трудови навици водещи до неумение да се вгражда адекватно в социума.

Изнасилването, вещите лица определят като силно стресогенно събитие, с екстремно животозастрашаващо преживяване, заплашващо външно въздействие, свързано с реакция на адаптационни механизми. Емоционално-тревожните и поведенчески симптоми се повлияват при наличие на подкрепяща среда като от значение е и работата със специалист психолог.В останалата си част заключението им не се различава от това по първата експертиза по отношение на възможността на пострадалата да дава достоверни показания по делото.

Назначена е по делото и ДНК - експертиза /т.1, л. 137-141/ за установяване на родителски произход, като ДНК профилите, определени за клетъчния материал са от обекти № 1 - клетъчен материал, иззет от устната кухина на Е. Г. С.; Обект № 2 - клетъчен материал, иззет от устната кухина на Г.С.Р.; Обект № 3 - клетъчен материал, иззет от устната кухина на Е.С.А..

При така определените профили и разпределение на детските алели между двамата родители, вероятността, че Г.С.Р. е биологична майка на Е. Г. С. е 0,999462, съответно вероятността, че Е.С.А. е неин биологичен баща е 0,999958 ( при гранични стойности от 0 до 1). Получените резултати водят до извод, че Е. Г. С. е биологична дъщеря на Г.С.Р. и Е.С.А..

Заключенията на вещите лица като компетентни, обосновани и неоспорени от страните се възприемат от съда изцяло.

Приетите от съда фактически положения се доказват от показанията на свидетелите Г.Р., Н.М., П.И., Г.Р., Х.П., П.Г. , решение № 268/21.09.2007 год., удостоверение № 1568/28.07.2011 год. на Медицински център „***", удостоверение за раждане № 0489/04.08.2011 год., справка -характеристика на Г.Р., протокол за оглед на л. а. „Форд Мондео" с ДК № ***, Преживяванията на пострадалата Г.Р. по време на сексуалните посегателства върху нея, настъпилото забременяване и раждане на дете на ,преди тя да навърши 15 години се установяват най-вече от показанията на самата пострадала, назначените КСМE, КСППЕ и ДНКЕ.Първата установява вероятния период на зачеване на детето – 02.12.2010г.-16.12.2010 г, съответно двете КСППЕ-изключително тежкото отражение, което сексуалното посегателство в детска възраст е дало върху развитието на пострадалата и ДНК-експертизата- установяването на факта, че роденото на ***г. дете Е. Г. С. е биологична дъщеря на Г.С.Р. и Е.С.А..

Обстоятелствата във връзка с начина на осъществяване на половите контакти и упражняваното от подсъдимия насилие се доказват пряко от показанията на пострадалата Г.Р..

След внимателна проверка на показанията на пострадалата, съдът намери, че същите са искрени, непротиворечиви, както по отношение на местата и времето, на осъществяваните посегателствата върху нея от страна на подсъдимия А., така и за упражняваното върху нея насилие, чрез удари, заплашването, че ще бъде бита, ако каже на някого.Съдът дава вяра на пострадалата, че до тогава тя не е правила такива неща с друг мъж, освен с подсъдимия Е.А..Постр.Р. безспорно описва времевия отрязък на сексуалните посегателства - 02.12.2010 г. - края на м.юни 2011г.Местата, където е ставало това, лекия автомобил на подсъдимия А., място с дървета, неговия апартамент.Вярно е ,че показанията й не съдържат детайли за начина на извършване на всяко деяние, но провеждането на подробен непосредствен разпит от съда е недопустим, още повече,че от КСППЕ е видно, че пострадалата е склонна да прикрива част от фактите, но не и да ги преиначава и преувеличава.

От показанията на свидетелите Н.М., Г.Р. и Х.П. безспорно се установява, че подсъдимия е познавал пострадалата, а според първата от тях и нейните родители и сестра, ходил е в дома й във връзка с неуредени финансови въпроси.Според вторите двама,негови колеги със сергии на „Битака“, той привиквал нееднократно момичето при себе си, когато минавало покрай него, двамата разговаряли и дори се качвали в неговата кола.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

От събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият Е.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.. 152, ал.4, т. 1 във вр. с ал. 2, т.1 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 и ал. 3 НК, тъй като в периода от 02 декември 2010 год. до края на м.юни 2011 г. включително, в землището на гр. Разград, в л.а. „Форд Мондео„ с ДК № *** и в апартамент *** в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с лице от женски пол - Г.С.Р., ЕГН ********** от гр. Разград, без негово съгласие, като я принуждавал към това със сила, изразяваща се в блъскане и удари по лицето и заплашване, че ще я набие, като от 02.12.2010 г. до 10.12.2010 изнасилената не е навършила 14 години, а от 11.12.2010 г. до края на м.юни 2011г.не е навършила 18 години.

От обективна страна се установява, че за сломяване съпротивата на пострадалата и извърши полов акт с нея, при всяко едно от деянията подсъдимият е използвал сила като я е удрял, използвал е и заплахи, че ще я бие, ако каже на някого за случващото се между тях.Пострадалата, неразбираща напълно случващото се, изпитвайки страх и срам , при всяка една от ситуациите, създавани от подсъдимия не е имала възможност да избегне съвкупленията с него. В показанията си тя съобщава, че е била изнасилвана от подсъдимия А. общо осем пъти, като не може да уточни конкретна дата в периода на посегателствата, но е категорична, че първия път това се е случило преди рождения й ден на 11.12.2010 г., а останалите седем пъти след тази дата, до края на м.юни 2011 г.

Деянията са осъществени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 и ал. 3 от НК, те са повече от едно и всяко от тях е извършено през непродължителен период от време,при една и съща обстановка - подсъдимият остава насаме с пострадалото момиче в своя автомобил, в гориста местност около гр.Разград или в дома си в ж.к.“***“.Налице е и общност на умисъла, като всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите го.

Първото деяние е извършено в периода 02.10.2010г. до 10.12.2010 г., преди пострадалата да навърши на 11.12. 2010 г. 14 години , а останалите седем,за които съобщава същата, след тази дата, до края на м.юни 2011 г., когато вече Р. е навършила 14 години., т.е. друг състав на престъплението,за което квалификацията е по ал.2, т.1 на чл. 152 от НК.Поради това, че първото деяние е извършено преди пострадалата да е навършила 14 години, то и на основание чл. 26, ал.3 от НК, извършеното от подсъдимия продължавано престъпление е наказуемо по по-тежкия състав на престъплението- чл. 152, ал.4, т.1 от НК.Подсъдимият безспорно е съзнавал и възрастта на детето, предвид на това, че го познавал още от бебе, както и неговите родители, знаел е, че е ученичка и ,че живее в дома на баба си, който посещавал.

В този смисъл съдът не споделя становището на обвинението, че се касае за две отделни престъпления – първото - по чл. чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК и второто – по чл.152,ал.3,т.3 във вр.с ал.2,т.1 във вр.с ал.1,т.2 от НК, а е налице едно продължавано престъпление във времето на извършването на което първоначално пострадалата е била малолетна, а после непълнолетна.

В началото на пледоарията си прокурорът поддържа и двете обвинения срещу подсъдимия Е.А., с искане, след като му бъде определено наказание за всяко от тях да му бъде наложено едно общо наказание по реда на чл.23 от НК.В края на същата заявява, че оттегля обвинението по чл. 152,ал.3,т.3 във вр.с ал.2,т.1 във вр.с ал.1,т.2 от НК, тъй като не били събрани безспорни доказателства за опит за самоубийство след деянията, от страна на пострадалата Р..Наказателно-процесуалният кодекс не познава института на оттегляне на обвинението.За това съдът, счита, че изразеното от представителят на обвинението становище е в смисъл, че не поддържа внесеното с обвинителния акт обвинение в този му пункт.Съдът дължи произнасяне и по него по вътрешно убеждение, съобразно представените доказателства и анализ на всички факти и обстоятелства във връзка със същия.

Съдът постанови оправдателна присъда по отношение на обвинението по чл.152, ал.3, т.3 от НК, като намери, тази квалификация се опровергава от събраните по делото доказателства, още повече, че самопорязването на ръката от страна на пострадалата Р. е станало доста дълго време след престъпните съвкупления с подсъдимия , на 28.02.2012 год. в с. Н., обл. В..

За извършеното от подс.Е.А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. При определяне на неговия размер съдът взе предвид като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- високата обществена опасност на конкретното деяние; осъзнаваната от подсъдимия разлика във възрастта между него и пострадалата - над 40 години;броят на осъществените отделни съвкупления;изключително негативното и тежко отражение, което същите са дали върху живота на пострадалата занапред; раждането на дете, на тази ниска възраст оставянето му в приемно семейство и даването му за осиновяване.Единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство е чистото му съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация. С оглед на това и предвид изтеклия период от време, съдът определи наказанието лишаване от свобода в размера на 13 години, което счете за съответно на характера и тежестта на престъплението, и подходящо за постигане на целите по чл. 36 НК. Този срок е необходим, за да може подс.А.. да преосмисли поведението си и да се поправи. В този размер наказанието е достатъчно и за реализиране на генералната превенция.Съдът постанови същото да бъде изтърпяно при строг режим.

Гражданският иск е допустим. Предявен е от пострадалата Р. ,чрез пълномощника й адв.М.П. от АК-Ш., по отношение на когото пълномощията са оттеглени, преди приключване на делото пред тази инстанция.

По същество същият се явява частично основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на подс.А. – извършеното продължавано престъпление; неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в претърпените болки, страдания, срам, унижение и безпомощност; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав предпоставя реализирането на пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който дължи на ищцата обезщетение от 50 000 лв. Съдът намери този размер за справедлив и достатъчен за овъзмездяване на причинените неимуществени вреди от продължителната престъпна дейност. Присъдената сума се дължи ведно с текущата законна лихва от 10.12.2010 г.до окончателното й изплащане.Над този размер, до претендирания такъв общо от 250 000 лв.съдът намери същия за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия разноските от досъдебното и от съдебното производство, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

MH