Производството е по реда на Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимата Х.С.И. ***, ЕГН ********** против Присъда №158 /30.03.2017 г. по нохд №1110/2016 г. Районен съд – град Разград.

Оплакванията в жалбата са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че страда от описаните заболявания, спазила е процедурата и получила решение на ТЕЛК от д-р Д.. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. М. поддържа жалбата. Счита за установено, че подсъдимата се е явила пред ТЕЛК, дадени са й предписания, като за съставянето на процесния документ доверителката му не може да носи отговорност. Излага доводи, че подсъдимата действително има тези заболявания и след ново освидетелстване, макар и за по-късен период се вижда, че е болен човек, който има нужда от пенсия.

В последната си дума Х.И. заявява: „Навсякъде ми е изгоряло, нито мога да ям, нито мога да говоря. Какво искат. Какво е да живея или да не живея.“

За постъпилите жалби е съобщено, съгласно чл. 321 НПК, на заинтересованите лица, като са изпратени преписи.

Препис от жалбата е връчен на РП на 21.04.2017 г.

Препис от жалбата е връчен на НОИ на 24.04.2017 г.

Препис от жалбата е връчен на АСП на 24.04.2017 г.

Препис от жалбата е връчен на АПИ на 28.04.2017 г.

Няма постъпили писмени възражения на страните по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание прокурорът излага доводи, че жалбата е неоснователна, тъй като от цялостния анализ на събраните доказателства може да се направи единствен възможен извод, че подс. Х.С.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК. Считам за установено, че подсъдимата, ползвайки инкриминирания документ, е въвела в заблуждение длъжностни лица, в чиято фактическа власт се е намирал предмета на посегателството и заблудените длъжностни лица са извършили акт на имуществено разпореждане като Х.И. е придобила неправомерно парични средства. Намира, че правилно е уважил предявените граждански искове.

В съдебно заседание представителят на НОИ изразява становище, че постановената присъда е законосъобразна, тъй като от събраните доказателства се доказало, че експертно решение № 1845 от 16.09.2008 г., въз основа на което на подсъдимата е отпусната социална пенсия за инвалидност и е продължило изплащането на отпусната й пения за инвалидност, поради общо заболяване, е неистинки официален документ.

В съдебно заседание представителят на АСП изразява становище, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, кореспондира със събраните в хода на първоинстанционното производство, както и в съответствие със събраните доказателства в настоящото въззивно производство. Моли съда да постановите решение, с което да оставите в сила присъдата на РС Разград, с което е уважено предявения от Агенция “Социално подпомагане“ София граждански иск.

В съдебно заседание представителят на АПИ изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като присъдата на първоинстанционния съд е законосъобразна и справедлива. Моли съда да остави присъдата в сила.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 313 НПК и чл. 314 от НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба по чл. 318 НПК.

С атакуваната Присъда №158/30.03.2017 г. по нохд №1110/2016 г. Районен съд град Разград е признал подсъдимата Х.С. И.за виновна в това, че:

За времето от 16.09.2008 г. до 29.02.2016 г. в град Разград, град Лозница, Област Разград и в с. Веселина, Област Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1845 от 16.09.2008 г., на който е придаден вид че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, а не на лицето което действително го е съставило, представен пред служители на Районна управление „Социално осигуряване“ град Разград „понастоящем ТП на НОИ“ и Дирекция „Социално подпомагане“ град Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 14283.57 лв., собственост на Национален осигурителен институт – град София; месечни добавки за социална интеграция в размер на 1438.50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ град София и 6 бр. годишни винетни стикери на обща стойност 432.00 лв., собственост на Агенция „пътна инфраструктура“ град София, „Областно пътно управление“ град Разград, всичко на обща стойност 16154.07 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, и наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Уважени са граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и подсъдимата Х.И. е осъдена:

- да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” град София сумата от 432 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане;

- да заплати на Агенция за социално подпомагане град София сумата от 1 438. 50 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2016 година до окончателното й изплащане;

- да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ град София, сумата от 14 283. 57 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.04.2015 година до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и присъдил разноски в тежест на подсъдимата.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Х.С.И. е българска гражданка, родена на *** ***. Живее в с. Веселина. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.

Към 2006 г. и към 2008 г. Х.И. страда от варикозни вени на долните крайници.

Подсъдимата И., към 2015 г., страда от злокачествено новообразувание на бронхите и десния бял дроб, захарен диабет, диабетна полиневропатия, хипертонично сърце, гонартроза, което се установява от приложените към медицинското експертно досие епикризи. Провежда палиативна лъчетерапия.

През 2006 г. И. се явила пред ТЕЛК и било издадено Експертно решение № 2651/07.11.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ АД - град Разград, съгласно което И. е с намалена работоспособност в размер на 58 %, считано от 24.03.2006 г., с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“. Срокът на инвалидността бил определен за две години - до 01.11.2008 г. Въз основа на това експертно решение с Разпореждане № ********** №72 /прот. № N01003 от 09.01.2007 г. на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто за времето от 10.05.2006 г. до 01.11.2008 г.

Съгласно установения ред, с оглед предстоящото изтичане срока на решението на ТЕЛК, досието на И. (медицинско експертно досие), образувано по подадените от нея заявления и съдържащо представената медицинска документация и решения, било изпратено от РКМЕ към РЗИ на ТЕЛК Разград. Вписано е в съответните регистри (л. 37, 42 от внохд №159/17 г.). Съгласно действащия обичаен ред в ТЕЛК досието, при постъпването му се разпределяло на съответния специалист от състава на ТЕЛК и по негова преценка се изисквали допълнителни документи от заявителя. Това ставало, като на лист, прикрепен към папката, се изписвала резолюция, която била изпълнявана от служители на ТЕЛК. В ТЕЛК към 2008 г. работели като технически изпълнители: Д.А., Р.М., П.Д., Г.Д.(л. 83, внохд №159/17 г.). Работещата по трудово правоотношение към ТЕЛК Р.М., в изпълнение на задълженията си, на съответната бланка, изготвила предписание до подсъдимата, че е необходим консулт със съдов хирург (л. 46, вонхд №159/17 г.).

След представяне на необходимите документи било изготвено и приложено към досието на подс. И. Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД. В решението било вписано, че е изготвено и подписано от д-р В.К.Ш., като „Председател“, д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р Б.Г.Б.и Р.Х.-АСП, като „Членове“. Решението било подпечатано с печата на ТЕЛК и изглеждало редовно. От назначената на ДП се установява, че саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ не са изпълнени от д-р В.Ш., д-р Р.Д., д-р М.М., д-р Б.Б.и Р.Х..

По неустановено начин и от неустановено лице това решение било получено от И..

Досието на И., ведно с Експертно решение № 1845/16.09.2008 г., било предадено от ТЕЛК на РКМЕ към РЗИ на 18.09.2008 г., видно от представения опис (л. 27, 28 от вонхд №159/17 г.).

С решение №1228/16.10.2008 г. медицинска комисия на НОИ , в състав – д-р К., д-р К.и д-р Д., потвърдила Експертно решение № 1845/16.09.2008 г.

Към 2008 г. решенията на ТЕЛК се изготвяли на пишещи машини, като една част се изготвяла в залата, където се извършват прегледите, друга част се оформяла от техническите изпълнители извън залата, а след това се връчвали на лицата, които чакали навън, за да получат решението си.

На 07.10.2008 г. Х. Исмалиова се явила в сградата на РУСО Разград и подала заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от Кодекса за социално осигуряване с вх. № МП 12817/07.10.2008 г. (л.156 ДП). Към заявлението подс. X. И. приложила Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-град Разград. Св. С.С.Х.- специалист при ТП на НОИ Разград, приела и обработила заявлението и приложеното от подс. И. експертно решение.

С разпореждане (л.10, т. 2 ДП) за отпускане на пенсия № ********** № 87 /прот. № 01114 от 28.11.2008 г. на подс. X. И. била отпусната лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 16.09.2008 г., пожизнено.

Въз основа на Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - град Разград с Разпореждане № ********** № 28/прот. № Р01042/17.10.2008 г. размерът на получаваната от подс. X. И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване бил увеличен, считано от 01.10.2008 г., пожизнено.

Пенсиите подс. X. И. получавала в пощенската станция в с. Веселина, Община Лозница.

Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № Ра-111/28.04.2015 г., считано от 01.05.2015 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

Въз основа на Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - град Разград за периода 01.10.2008 г.-30.04.2015 г. на подс. X. И. *** пенсии в общ размер на 14 283,57 лева, собственост на Националния осигурителен институт - град София.

На 30.10.2008 г. подс. И. подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция пред св. Г.М.К.- социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“, ИРМ град Лозница (Молба-декларация вх. № 160/30.10.2006 г. на л. 40, том 2 ДП). Към молбата приложила и Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания. Св. К. приела представените от подсъдимата документи и въз основа на тях със Заповед № 160/31.10.2008 г. на Х.И. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 8,25 лева, считано от 01.10.2008 г. Със заповед № 160/27.01.2009 г. размерът на месечната добавка за транспортни услуги бил определен на 9,75 лева.

На 10.06.2010 г. подс. И. подала пред св. И.М.А.- социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“, ИРМ град Лозница, Молба-декларация вх. № Л-233/10.06.2010 г. (л. 42,2 том 2 ДП) за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания. Св. А.приел представените от подс. X. И. документи и въз основа на тях със Заповед № Л-233/02.07.2010 г. (л. 43, том 2, ДП) на Х.И. била отпусната месечна добавка по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева, считано от 01.06.2010 г.

На 26.03.2014 г. подс. X. И. подала пред св. Р. М. - социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“, ИРМ град Лозница, Заявление-декларация вх. № Л-60/26.03.2014 г. (л. 48, том 2ДП) за отпускане на месечни добавки за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания. Св. М. приел представените от подсъдимата документи. Въз основа на тях със Заповед № Л-60/07.04.2014 г. (л. 47, том 2, ДП) на Х.И. били отпуснати месечни добавки по чл.25 от ППЗИХУ /транспортни услуги/ и по чл. 29 от ППЗИХУ /диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 9,75 лева всяка, общо в размер на 19,50 лева, считано от 01.03.2014 г.

Общо за периода 01.10.2008 г.- 29.02.2016 г. подс. Х.И. получила от Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на 1 438, 50 лева, които й били изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.

На 04.01.2011 г. подс. И. в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград, ИРМ град Лозница подала пред св. Р.М.-социален работник Молба-декларация с № Л-95/04.01.2011 г. (л. 52, том 2ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил, съпружеска имуществена общност. И в този случай тя приложила Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК и поради това й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2011 г. на стойност 67 лева.

На 11.01.2012 г. подс. И. в Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, ИРМ град Лозница подала, пред св. Ф.А.С.- социален работник, Заявление-декларация с № Л-137/11.01.2012 г. (л. 55, том 2, ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил и приложила Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК и поради това й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2012 г. на стойност 67 лева.

На 08.01.2013 г. подс. И. в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград, ИРМ град Лозница подала, пред св. Р.М. -социален работник, Заявление-декларация с № Л-119/08.01.2013 г. (л. 58, том 2, ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил. Към заявлението подс. И. приложила Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК, поради което й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2013 г. на стойност 67 лева.

На 03.01.2014 г. подс. И. в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград, ИРМ град Лозница подала, пред св. Р. М. - социален работник, Заявление-декларация с № Л-132/03.01.2014 г. (л. 67, том 2, ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил и представила Експертно решение №1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК поради което й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2014 г. на стойност 67 лева.

На 12.01.2015 г. подс. X. И. подала в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград, ИРМ град Лозница Заявление-декларация с № Л-51/12.01.2015 г. (л. 54, том 2, ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил. Документите били приети и обработени от св. Р. М. - социален работник и с оглед представеното Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК, И. получила безплатен винетен стикер за 2015 г. на стойност 67 лева.

На 18.01.2016 г. подс. X. И. подала в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Разград, ИРМ град Лозница заявление-декларация с № Л-55/18.01.2016 г. (л. 61, том 2, ДП) за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил. Документите били приети от св. Р. М. - социален работник. С оглед представеното Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания бил предоставен на Х.И. безплатен винетен стикер за 2015 г. на стойност 97,00 лева.

Личното явяване на подсъдимата пред служителите в ДСП и съответно представянето на процесното решение на ТЕЛК се счита установено, тъй като според разпитаните свидетели се изисква лично явяване на лицето. От изследването на подписите се установява, че саморъчните подписи от името на Х.С.И. в заявления с №№ Л-119, Л-137, Л-51, Л-132, Л-55, Л-60 и молби-декларации с №№ Л-95, Л-233, не са изпълнени от Х.С.И..

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и заключенията на вещите лиза назначените по делото експертизи.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, след анализ на доказателства събрани в хода на ДП, пред първоинстанционния съд и в хода на въззивното съдебно следствие, е сходна с приетата от РС.

Съдебният състав на ОС Разград не споделя правните изводи на районния съд.

Според вещото лице по СМЕ от приложените медицински документи, във връзка с освидетелстването на 16.09.2008 г., може да се предположи, че към тази дата Х.И. страда от варикозни вени на долните крайници. Според вещото лице, по реда определен от НМЕР, подсъдимата е следвало да получи 30-50% ТНР за срок от две години,предвид характера на заболяванията и възможността за положителна динамика в състоянието.

Безспорно е установено, че подсъдимата страда от заболяване, което е основание за определяне процент неработоспособност, съгласно НМЕР. И. е освидетелствана през 2006 г. и с Експертно решение № 2651/07.11.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Ив.Рилски“ АД - град Разград е установено, че е с намалена работоспособност в размер на 58 %, считано от 24.03.2006 г., със срок на инвалидността до 01.11.2008 г. Въз основа на това експертно решение с Разпореждане № ********** №72 /прот. № N01003 от 09.01.2007 г. била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто за времето от 10.05.2006 г. до 01.11.2008 г.

Съставът на ОС Разград намира, че извършеното от подсъдимата не осъществява състава на престъплението по чл. 212 НК. В хода на наказателното производство е установено, че подс. И. е получила имущество, въз основа на решение на ТЕЛК, което не е подписано от членовете на ТЕЛК, но съдът намира, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност за това, тъй като не е съзнавала, че ползва неистински документ. От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на користна цел. Подсъдимата е знаела, че страда от заболяване, че то дава основание да получава пенсия и други социални придобивки, тъй като с решение на ТЕЛК от 2006 г. това е установено и съответно няма основание да се приеме, че през 2008 г., съзнавайки че ползва неистински документ е искала да получи без основание чуждо имущество, в резултат на въвеждане в заблуда на служителите в съответните държавни институции, чрез представения документ.

За И. има образувано медицинско експертно досие в РКМЕ, приложено по делото, което служебно е изпратено на ТЕЛК през 2008 г. във връзка с предстоящо преосвидетелстване. Получаването е отразено в регистрите в ТЕЛК и съдебният състав счита, че е установено издаване на предписание за допълнителен консулт със съдов хирург, което е получено от подсъдимата. След това за И. било изготвено Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, което не било подписано от лицата посочени в него като членове и председател и то било предадено на подсъдимата, а и служебно върнато, заедно с цялото досие на РКМЕ. След което изпратено на НОИ, при което комисия от трима лекари, без да установи нередности от формална страна, или несъответствие на диагнозата и определения процент и срок на неработоспособността, го потвърдила. От събраните доказателства не се установява, че подсъдимата е съзнавала, че притежава неистински документ и че въз основа на него може да получи без правно основание посочените парични средства и винетни стикери. Решението не е довело до съмнение в контролиращите го експерт и комисия, съответно не може да се възлага в тежест на подсъдимата да установи това, че има несъответствие в реквизитите на решението, че е постановено твърде бързо, че тези диагнози предполагали по-нисък процент и друг срок. Съдебният състав намира, че не е установено подсъдимата да е знаела, че разполага с неистинско решение на ТЕЛК. От събраните доказателства не е установено по несъмнен начин и че не се е явявала в ТЕЛК. Водените към момента регистри, организацията на работа в ТЕЛК, начина на изготвяне и предаване на решенията на ТЕЛК не дава възможност да се приеме за установено по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства, че подсъдимата без да се явява в ТЕЛК е получила решение, за което е знаела, че не е подписано от членовете на ТЕЛК.

С оглед на това ОС Разград, предвид правомощията си по чл. 336, ал. 1 ,т. 3 НПК отмени първоинстанционната присъда, тъй като е неправилна и призна подсъдимата за невиновна. С оглед приетото от съдебният състав – че подсъдимата не извършила престъпление по чл. 212 НК, то са неоснователни предявените граждански искове, тъй като не е налице деликт и не е налице основанието по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди в полза на гражданските ищци. Предявените граждански искове са неоснователни, тъй като не се установява виновно причиняване на имуществени вреди от подсъдимата.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато нарушение (което не е основание за връщане на делото за ново разглеждане) на разпоредбата на чл. 311, ал. 2 НПК, тъй като не е подписан от председателя на съдебния състав протокола от съдебно заседание на 30.03.2017 г., когато е приключено съдебното следствие, даден ход на пренията и постановена присъда. Изискване на чл. 310 НПК е присъдата да бъде обявена незабавно след постановяването й от председателя на съдебния състав, а съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.. Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в съдебният протокол следва да се впише обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.