Мотиви към Присъда № 29 от 10.07.2018г.по НОХД №244/2017г.по
описа на Разградски окръжен съд.
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт
от РОП срещу подсъдимия С.М.К. *** за извършено престъпление по
чл.256,ал.1 във вр.с
чл.26,ал.1 от НК.
В съдебно заседание
на 18.06.2018г. по реда на чл.287 от НПК от държавното обвинение е поискано и
от съда допуснато изменение на обвинението по чл.255,ал.1,т.2 и т.6 във вр.с чл.26,ал.1 от НК , като подсъдимия К. се обвинява в
това, че :
В периода от месец
септември 2013г. до 14.02.2014г. в гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, като фактически упражняващ
дейност за „К.“***, с ЕИК 202166559,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в
големи размери – 8 364.67лв. в условията на посредствено извършителство, чрез упълномощената Б. Н. Х. с
пълномощни №5236/30.07.2012г. и
№9078/11.12.2013г., заверени от нотариус
№378 с район на действие на РС- Разград, като е потвърдил неистина
в подадени пред ТД на НАП Варна, офис
Разград справки декларации по ДДС от името на „К.“***, с универсален електронен
подпис, както следва:1.СД по ДДС
№ 17001046969/11.10.2013г.с деклариран ДДС за възстановяване 1498 лв. и следващ
се ДДС за внасяне 2705,34лв., 2.СД по ДДС № 17001049660/13.11.2013г. с
деклариран ДДС за възстановяване 2864, 62 лв. и следващ се ДДС за внасяне 1459,
46лв., 3.СД по ДДС № 17001051959/13.12.2013г. с деклариран ДДС за
възстановяване 3786,64 лв. и следващ се ДДС за внасяне 2109,02лв., 4.СД по ДДС
№ 17001053516/12.01.2014г. с деклариран ДДС за възстановяване 2205, 57лв. лв. и
следващ се ДДС за внасяне 1865,74лв. и 5.СД по ДДС № 17001056905/14.02.2014г. с
деклариран ДДС за възстановяване 331,99 лв. и следващ се ДДС за внасяне
225,11лв., чрез използване и водене в счетоводството и при представяне пред
органите по приходите на документи с невярно съдържание: ВОД фактура №
0000000040/12.09.2013г., с данъчна основа 6468, 60лв., фактура № 0000000041/12.09.2013г.,
с данъчна основа 3838,08лв. и фактура № 0000000042/28.03.2013г., с данъчна
основа 10710лв. с получател „Шерхан Импорт
експорт"- Холандия; ВОД фактура № 0000000045/02.10.2013г., с данъчна
основа 10567,80лн., фактура № 0000000046/18.10.2013г., с данъчна основа
9063,99лв., с получател „Шерхан Импорт експорт"- Холандия
и фактура №
0000000047/18.10.201Зг., с данъчна основа 1988,61лв., с получател „Тракия Маркет"- Холандия; ВОД- фактура №
0000000048/07.11.201Зг., с данъчна основа 10264,09лв., с получател „Шерхан Импорт експорт"-Холандия, ф-ра
№ 0000000049/22.11.2013г. с данъчна основа 7728,62лв,. и фактура №
0000000050/23.11.2013г., с данъчна основа 11485,60лв., с получател
„Клюсенбедрижф Н."-
Холандия; ВОД- фактура № 0000000051/12.12.2013г., с данъчна основа 14170, 93лв., и фактура №
0000000052/12.12.2013г., с данъчна основа 6185,
61лв., с получател „Клюсенбедрижф Н."- Холандия;
ВОД- фактура №0000000054/14.01.2014г., с данъчна основа 766,22лв. с получател „Клюсенбедрижф Н."- Холандия, неверни относно отразените в тях извършени вътреобщностни доставки.
По делото е предявен и граждански иск от Министъра на финансите,
представител на Държавата в полза на ТД на НАП Варна., офис Разград.чрез юрисконсулт Недкова, след изменение на обвинението
за сума в размер на 8364.67 лв., представляваща
обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 255, ал.1, т.2 предл. първо от НК и т.6 о НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
съставляващи невнесен ДДС в полза на републиканския бюджет, , като същата се
претендира ведно със законната лихва, считано от 14.02.2014г.до окончателното й
заплащане.Поддържа се в съдебно заседание.
Прокурорът поддържа измененото
обвинение, като предлага на подсъдимия С.К. да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, ориентирано между минималния и средния размер,предвиден в чл.255 от
НК, което да бъде изтърпяно ефективно.Счита,че на подсъдимия следва да бъде
наложено и кумулативно, предвиденото наказание глоба, която да бъде в размер на
1 000 лева.
Подсъдимият С.М.К.
се е признал за виновен в хода на воденото досъдебно производство по първоначалното обвинение за извършено
престъпление по чл.256,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от
НК, като е изразил готовност за сключване на споразумение и е внесъл сума в
размер на 2000 лв.
В хода на съдебното
производство не се признава за виновен, както по първоначалното обвинение, така и
след изменение на обвинението и не дава обяснения.
Упълномощеният от
него защитник адв.Д.С. *** заявява становище, че подс.К. следва да бъде признат за невиновен по възведеното
му обвинение, тъй като фактурите не могат да притежават характеристиките на
документ с невярно съдържания, а само на неистински или преправен документ, а
прокуратурата не твърди, че подписите върху същите са положени от подсъдимия. Разградският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия
С.М.К. е български гражданин, със средно образование ,без професия, неженен,
безработен, неосъждан.Същият живее на съпружески начала с дъщерята на св.М.К..През
лятото на 2012г. двамата решили да регистрират фирма за търговия на едро и
дребно в страната и в чужбина, с промишлени и хранителни стоки и напитки.
Договорили се да извършат
регистрацията на името на св. К., а фактическата дейност на фирмата,
включително и отчитането й, да се извършва изключително от подс.
К..
В изпълнение на тази договорка, на 27.07.2012г. било
регистрирано ЕООД „К." с ЕИК 202166559,със седалище в с. Ясеновец, Община
Разград и едноличен собственик и управител св. М.Б.К. /т. 3/.
След съдебната регистрация търговското дружество
получило и обща данъчна такава по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, а от 07.08.2012г. било регистрирано и по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Счетоводното и
данъчно отчитане на дейността на дружеството били възложени по договор с „Бест 2002" ЕООД - гр. Разград, представлявано от св. Б.Х..
При сключване на договора, на 30.07.2012г. св. М.К.
упълномощила св. Х. да представлява търговското дружество пред данъчните
органи, включително да подава данъчни декларации по електронен път и с
електронния си подпис /т. 4, л. 91/.
След упълномощаването със св. Х. контактувал само подсъдимия К.,
който носел за осчетоводяване всички документи за сключените от „К.“ЕООД сделки за покупки и продажби.
Св. Х. обработвала тези документи и въз основа на тях
изготвяла месечните Справки-декларации за ДДС (СД за ДДС) на „К."ЕООД,
които подавала в ТД на НАП-Варна,Офис гр. Разград с електронен подпис и въз
основа на пълномощното от св. К..
В регистрираното от св. К. търговско дружество с трудов
договор бил назначен сина й М. Ф. К.
- като снабдител-доставчик и неговата фактическа съжителница
– Г.
Б.
А.
- като чистач-хигиенист.
На 14.02.2013г. обвиняемият К. закупил на лизинг
автомобили „Пежо-Боксер", регистриран с № СА 69-52 СХ и „Пежо-308",
регистриран с № СА 15-57 СН.
Подс.М. К.
започнал да закупува хранителни стоки в България, като ги заплащал в брой и
непосредствено след това ги изнасял и продавал в чужбина в търговски обекти на
неустановени лица.
Регистрирал в. Холандия
свое търговско дружество „Sherhan.NL" -„Шерхан Импорт - Експорт" с холандски идентификационен
код NL 607820275
В 01.
Износът на стоките за Холандия извършвал като се напускал
страната през „ ГКПП „Дунав мост" и в Холандия се установявал в гр. Хага.
Транспортът на стоките извършал лично, като понякога го
придружавал синът на св.К., М. К..
На няколко пъти транспортът се
осъществявал от св. С.Н., който бил назначен по трудов договор като шофьор в
„Мустанг Трейд" ЕООД - собственост на бащата на подс.К.,
но реално работел за последния.
В процеса на дейността по износ на
хранителни стоки за Холандия, подсъдимият С.К. разбрал, че като акцизни стоки,
алкохолните напитки и тютюневите изделия в тази държава - член на Европейския
съюз, са с нулева ставка за облагане с данък добавена стойност/ДДС/.
Това давало възможност да се реализират приходи в
България чрез деклариране на вътреобщностни доставки
/ВОД/ в Холандия на такива акцизни стоки.
Междувременно посредничеството на подсъдимия К., на
07.10.2013г. св.К. продала дружеството на св. С.Н., който бил вписан като негов
едноличен собственик и управител, а едновременно с това било променено и
седалището на фирмата в гр. Разград, ул. „Витоша" № 5.След придобиване
собствеността на св.Н. упълномощил отново св.Х. да води данъчното отчитане и
счетоводството на дружеството.
По договорка със св.Н., само и единствено подс.С.К. продължил да осъществява фактическата дейност на процесното търговско дружество и да контактува като
единствен негов представител със св. Х..
По настояване на обвиняемия К., св. Н.
регистрирал на свое име и търговско дружество в Холандия - „Клюсенбедрижф
Н." с холандски идентификационен код NL 590394712В01.
От м. септември 2013г. подс.К. започнал да представя на св. Х. фактури за закупени
в България от „К." ЕООД акцизни стоки - алкохолни напитки и тютюневи
изделия, за които заявявал, че се изнасят за Холандия като вътреобщностни
доставки /ВОД/ и в тази връзка изисквал да се съставят и международни фактури /INVOICE/ за такива
доставки.
Данните за попълване на тези
документи за износ на акцизни стоки в друга държава - членка на Европейския
съюз, съобщавал именно и само подс. К., който
подписвал същите документи като доставчик от името на „К." ЕООД.
С негов подпис били оформени и
фактурите за закупените вече такива стоки у нас.
Св. Б.Х. ежемесечно осчетоводявала представените й
от подс.К. документи за покупки и съставяните такива,
по негово указание и с неговия подпис, за ВОД в Холандия и отразявала същите в
месечните СД за ДДС на „К." ЕООД, които депозирала в Офиса на ТД на НАП в
гр. Разград по електронен път и въз основа на изричното й упълномощаване.
1.През м. септември 2013г. подс.
К. представил за осчетоводяване следните четири броя фактури: първата фактура №
26772/2.09.2013г. за закупени от „К." ЕООД алкохолни напитки на стойност
7938.30 лв. и ДДС за 1587.66 лв. от „Мариана и Ц."***.
За същия месечен период заявил извършени от „К."
ЕООД 3 ВОД за Холандия, всички с
получател неговата холандска фирма „Шерхан Импорт -
Експорт" и изискал от св. Х. да състави фактури за тези ВОД по сочени от
него данни, съответно фактура № 40/12.09.2013г. за доставка на алкохолни
напитки в 7 позиции на стойност 6468.60
лв. /т. 4, л. 41-42/, фактура № 41/12.09.2013г. за доставка на бира в 4 позиции
за 3838.08 лв. /т. 4, л. 43-44/ и фактура № 42/28.03.2013г. за доставка на
цигари за 10710.00 лв. /т. 4, л. 45-46/.
Подписи
за доставчик по тези фактури положил подс.К..
Фактурите, били осчетоводени и отразени в СД за ДДС №
17001046969/11.10.2013г./т. 4, л. 93/, формирали неверен резултат за
възстановяване на ДДС на „К." ЕООД в размер на 1489.00 лв.,което обаче не
било възстановено, както и нулева ставка за внасяне на ДДС.
2. През м. октомври
2013г. подс. К. закупил от името и за сметка на „К."
ЕООД алкохолни напитки отново от „Ц. ***/04.10.2013г.
на стойност 6656.90 лв. и ДДС за 1331.38 лв. /т. 2, л. 101/, алкохолни напитки
от „Винари Трейд" ООД - гр. Велико Търново по фактура № 1640/01.10.2013г.
на стойност 3060.09 лв. и ДДС за 612.01 лв. /т. 2, л. 49а/ и алкохолни напитки
от „Зико Груп" ЕООД гр. Разград по фактура №
2136/02.10.2013г. на стойност 1165.25 лв. и ДДС за 233.05 лв. /т. 4, л. 98/.
За същия месечен период заявил
извършени от „К." ЕООД отново 3 ВОД
в Холандия, за които по негово указание били съставени и той подписал фактури № 45/02.10.2013г. за доставка
на алкохолни напитки в 16 позиции на обща стойност 10567.80 лв. (т. 4, л.
47-49) и №46/18.10.2013г. за
доставка на алкохолни напитки в 9 позиции, на обща стойност 9063.99 лв. /т.
4,л. 50-51/ и двете с получател неговата холандска фирма „Шерхан
Импорт - Експорт", както и фактура № 47/18.10.2013г.
за доставка на алкохолни напитки в 8 позиции, на обща стойност 1988.61 лв.
, с получател „Тракия Маркет" с холандски идентификационен
код NL
267702383В02 /т. 4, л. 55-59/.
3.През м. ноември 2013г. подс.К. представил за осчетоводяване 4 броя фактури за
закупени от „К." ЕООД алкохолни напитки от „Винари Трейд" ООД - гр.
Велико Търново по фактури № 1100001640/01.10.2013г. на стойност 3060.08 лв. и
ДДС за 612.01 лв., № 120062544/31.10.2013г. на стойност 3670.47 лв. и ДДС за
734.09 лв., № 2100074837/07.11.201 Зг. на стойност 7132.97 лв. и ДДС за 1426.59
лв. и № 2100075562/23.11.201 Зг. на стойност 4599.03 лв. и ДДС за 919.18 лв. /т.
4,л. 102/.
Заявил, че през същия месец „К."
ЕООД е извършило 3 ВОД за Холандия
на акцизни стоки, за каквито изискал да бъдат съставени - фактура № 48/07.11.2013г. на стойност
10264.09 лв. за доставка на алкохолни напитки в 15 позиции на неговата
холандска фирма „Шерхан Импорт - Експорт" /т. 4,
л. 60-64/, фактура №49/22.11.201 Зг. на стойност 7728.62 лв. за доставка на
алкохолни напитки в 39 позиции и фактура № 50/23.11.2013г. на стойност 11485.60
лв. за доставка на алкохолни напитки в 12 позиции, и двете с получател в
Холандия регистрираната от св. Н. фирма „Клюсенбедрижф
Н." /т. 4, л. 65-74/.
Същите документи, е били осчетоводени в дневника за
продажби на „К." ЕООД за м. ноември 2013г. /т. 4, л. 103/ и отразени в СД
за ДДС №17001051959/13.12.2013г. /т. 4, л. 101/, при което формирали неверни
данни за резултата за възстановяване на ДДС в размер на 3786.64 лв.и нулева
ставка за внасяне на ДДС.
4.През м. декември 2013г. подсъдимият К. представил за
осчетоводяване 3 фактури за закупени от „К." ЕООД алкохолни напитки от
„Винари Трейд" ООД - гр. Велико Търново № 1200052886/11.11.2013г. на стойност 1962.86 лв. и ДДС за 392.57 лв., №
1200053036/14.11.2013г. на стойност 3290.15 лв. и ДДС за 658.08 лв. и №
2100077161/27.12.2013г. на стойност 4128.20 лв. и ДДС за 825.64 лв. /т. 4,л.
106/.
За същия месечен период заявил
извършени от „К." ЕООД 2 ВОД в
Холандия по фактура № 51/12.12.2013г. за доставка
на алкохолни напитки в 6 позиции на стойност 14170.93 лв. /т. 4, л. 75-79/ и №
52/27.12.2013г. за доставка на алкохолни напитки в 14 позиции на стойност
6185.61 лв. /т. 4, л. 80-84/, и двете с получател холандската фирма на св. Н. „Клюсенбедрижф Н." .
Тези документи били осчетоводени в дневника за продажби
на „К." ЕООД за м. декември 2013г. и намерили отражение в СД за ДДС №
17001053516/12.01.2014г., като формирали неверни данни на резултата за
възстановяване на ДДС за 2205.57 лв. /т. 4, л. 105/ и нулева ставка за внасяне
на ДДС.
5.През м. януари 2014г. подс.К.
представил за осчетоводяване фактура № 210078015/17.01.2014г. за закупени от „К."
ЕООД алкохолни напитки от „Винари Трейд" ООД - гр. Велико Търново на
стойност 1518.36 лв. и ДДС за 303.67 лв. /т. 4,л. 110/. Заявил, че през същия
месечен период „К." ЕООД е извършило 1 ВОД
за „Клюсенбедрижф Н." в Холандия по фактура
№ 54/14.01.2014г. на алкохолни напитки в 6 позиции на стойност 2785.50 лв. /т.
4, л. 85-89/.
В резултат на това
били внесени неверни данни за суми за възстановяване в СД за ДС №
17001056905/14.02.2014г., които формирали краен резултат на ДДС за
възстановяване за 331.99 лв. /т. 4, л. 109/ и нулева ставка на ДДС за внасяне.
Всички, посочени по-горе фактури за извършени ВОД от „К."
ЕООД от България в Холандия, фактически били съставени, осчетоводени и отразени
в месечните СД за ДДС на това търговско дружество от св. Х., но без тя да е в
известност за невярното им съдържание.
Установено
е по делото, че със Заповед за
възлагане на ревизия № 1304811/07.11.2013г./изменяна/ е възложено извършване на
данъчна ревизия с обхват по видове задължения Данък върху добавената стойност
за периода от 01.09.2013 г.-31.01.2014 год.на „К.“ЕООД.Екип от данъчни
инспектори от ТД на НАП,гр.Варна, са извършили ревизия на дружеството. За
установените данъчни задължения е издаден РА № 171400728/05.08.2014г., с който
е установен неначислен ДДС по извършени продажби в страната в размер на 19 051.49 лв., неправомерно
деклариран ДДС за възстановяване ДДС в размер – 10 686.82 лв.и задължения по
ЗДДС, ДДС за внасяне в размер на 8364.67 лв. и лихви 581.76 лв. или общо
8946.43 лв.
От изготвената СИЕ се установява,че:
Стоките, предмет на ВОД действително
са закупени от „К." ЕООД, след което има само издаване на фактури без
доказано фактическо придвижване на стоките от територията на страната до
територията на други държави-членки на ЕС.
Липсват представени неоспорими
документи, доказващи извършен ВОД към дружествата от Холандия, не може да се
приеме,че съгласно чл.23,ал.2 от Закона за счетоводството, счетоводната
отчетност на „К." ЕООД, вярно и честно представя имущественото и
финансовото състояние на дружеството и отчетения финансов резултат за периодите
е реален.
За
периода 01.09.2013г. - 31.01.2014г.СД за ДДС, дневници за покупки и дневници за
продажби на „К."ЕООД, са подавани редовно в законоустановения
срок по електронен път от Счетоводна къща „Бест-2002" ЕООД,с управител Б.
Неджат Х., упълномощена с пълномощно от М. а К. на 30.07.2012 г. и с пълномощно
от С.Н. на 11.12.2013 г.
3а
целия инкриминиран периода
01.09.2013г.-31.01.2014г. „К." ЕООД е издавало фактури основно
за извършен ВОД към контрагентите „ШЕРХАН
ИМПОРТ ЕКСПОРТ" с VIN № NL607820275B01, , КЛЮСЕНБЕДРИЖФ Н."
с VIN
№NL590394723B01 и „Тракия Маркет"
с VIN№
М,267702383В02, всичките регистрирани в Холандия, включени в СД за ДДС и
Дневник за продажби за съответните периоди.
Общо закупена стока/в т.ч. и
алкохол/ на стойност 51623.54лв. с
ДДС в размер на 10324.71 лв.
Общо издадени фактури за извършен
ВОД на кухненска мебел, напитки и цигари
на стойност 87052.54 лв. без начислен ДДС, както следва:
- Към „ШЕРХАН ИМПОРТ ЕКСПОРТ",Холандия, на
обща стойност 50912,56 лв.;
-
Към „КЛЮСЕНБЕДРИЖФ Н.",Холандия, на
обща стойност 34151.37 лв.;
-
Към „Тракия маркет", Холандия, на обща
стойност 1988.61лв.
Вещото лице е посочило условията за прилагане на режима ВОД по чл.7 от ЗДДС -Доставчикът
е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната; -Получателят е
регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; -Предмет на
доставката са стоки; -Възмездност на доставката;
-Транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка, а така също и изискуемите съгласно чл.45 от ППЗДДС
документите, доказващи ВОД : 1. Документ за доставката-фактура и 2.Транспортни
документи,доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка.
Видно от заключението, предоставените в досъдебното
производство ЧМР будят съмнение за достоверност, тъй като липсват някои от
задължителните важни реквизити, непопълнени в образеца и невярно попълнени
данни, като в графа 2 няма посочени телефони и други средства за комуникация,в
графа 3 няма посочени дати на товарене на стоката,в графа 17 на всичките 12 ЧМР
липсват данни
за превозна цена и платени такси в ЧМР.ЧМР за ВОД към фирма „КЛЮСЕНБЕДРИЖФ Н.",
Холандия, клетка 24 за място на пристигане,време на тръгване-вместо подпис и
печат на получателя е положен печата на друга фирма Sezgin IMPORT &Export.
Предоставените копия на ЧМР също са заверени с печата на тази фирма.
Не е представен документ, че „К."ЕООД
е регистрирано дружество съгласно изискванията на чл.58"г" от
ЗАДС,във връзка с чл.37"г" от Правилника за прилагане на ЗА ДС.
Подс.
К., с имена преди промяна Ш. М. С. е собственик на
„ШЕРХАН ИМПОРТ ЕКСПОРТ",Холандия, а съгласно документите в досъдебното
производство е ръководел и дейността на „К."ЕООД, като лично е
осъществявал сделките с контрагентите му, извършвал е плащания и е получавал
стоката, която е превозвана/според него/до Холандия с товарен микробус, собственост
на фирмата му"Бурджу"ЕООД.
По отношения на извършения транспорт-
липсват документи за извършения транспорт, за платени
пътни и винетни такси,лиценз за осъществяване на международен
транспорт,разрешителни,както и документи за ползване на аутобани на територията
на Европейския съюз.Неплащането на таксите предполага,че транспортното
средство,с което е превозена стоката, не е напускало страната.Липсват оформени командировъчни
на шофьорите на МПС с приложени отчет и пътни листи,за да се установи датата на
излизане на МПС от България и реалността на извършения ВОД.
От отговорите на ПП"Митници" е видно,че
съгласно модул"ПТРР"са констатирани само излизания през КПП Дунав
мост, на автомобили с рег.№№ СА6952СН и 3VGB, но няма регистрирани влизания на посочените
автомобили за периода, като Физическите лица,посочени като извършители на
транспорта до Белгия и Холандия в хода на досъдебното производство не са представили
доказателства,че са извършители на транспорта,а именно:
•
Приемно-предавателни
протоколи за предадена и съответно получена стока;
•
Лиценз за
осъществяване на международен превоз;
•
Не посочват
лицата,които са получили стоката;
•
Не посочват
конкретни дати,на които е извършен транспорта;
•
Не представят пътни
листи,от които да е видна началната и крайната дестинация;
•
Не представят
документи за платени пътни такси и разрешителни.
•
В хода на
производството не са ангажирани доказателства за закупени бандероли от Холандия
, с които предварително да бъдат облепени, стоките, предмет на ВОД.
Представените в хода на ДП 7 броя на Заповеди за командироване, от които 5 на М. Ф. К.
от дати 13.09.2013г., 02.10.201Зг., 18.10.201Зг., 07.11.201Зг.,
23.11.201Зг. и 2 на С. Н. Н. от дати 12.12.2013 г. и 27.12.2013 г. със задача -превоз на стоки до
Холандия-ВОД не са оформени съгласно
наредбата за служебни командировки в чужбина, като в тях не са записани месторабота и длъжност на
командированото лице, не са подписани от командирования, оформил финансовия
отчет.Липсва дата, печат и подпис на фирмата, до която са командировани
двамата.Няма приложен отчет за извършената работа от командирования към всяка
заповед, с приложени документи, оправдаващи извършените от командирования
разходи, който следва да бъде утвърден от командироващия,явяващо се нарушение
на чл.38,ал.1 от Наредбата, поради което в.л.е направило извода, че процесните заповеди
за командироване са изготвени във връзка с извършваната ревизия или досъдебното
производство.
Част от приложените касови бонове за заредено гориво
или не касаят периода на проверката или се разминават с датите на извършения
превоз.Касовите бележки не са първичен счетоводен документ и не доказват
извършен разход без да са приложени към фактури или те самите да са фактури с
всички реквизити.
По отношение на комуникацията
между дружествата, посочени, като страни по ВОД не са
представени потвърждения от
холандските дружества за получаване на
стоките, липсват имейли, факсове, разпечатки от телефонни разговори,
писма и др.,които да подкрепят тезата на „К."ЕООД, за действителност на доставките и извършен ВОД.
Задължително условие за ВОД е възмездността на
доставката, а в случая няма
документи като доказателства за
платената доставка от страна на трите дружества-съконтрахенти
по ВОД.
За периодите, обхванати
в РА №171400728/05.08.2014г. не са установени случаи на
неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на
„К." ЕООД и ефективно, неправомерно възстановено ДДС
на данъчно задълженото лице от страна на органите на
приходната администрация, а само неначисляване на ДДС
След извършен обстоен анализ вещото
лице приема, че посочените доставки в дневника за продажби за
периода 11.09.2013г.Г.-31.01.2014 г. не следва да се третират като вътреобщностни доставки, защото не отговарят на условията
за ВОД, посочени в чл. 7 от ЗДДС и не са облагаеми с нулевата ставка на данъка
съгласно чл. 53,ал.1 от ЗДДС, а следва да се
приемат като доставки с място на изпълнение на територията на страната,
съгласно чл.17,ал.2 от Закона, тъй като не е доказан безспорен ВОД.На основание
чл.82,ал.1 от ЗДДС данъкът се дължи от доставчика „К." ЕООД. Съгласно
чл.12,ал.1 от ЗДДС ,облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон
и е с място на изпълнение на територията на страната.Декларираните доставки от дружеството
са облагаеми като вътрешнообщностни по смисъла на
чл.12,ал.1 и на основание чл. 66,ал.1 от ЗДДС се дължи данък в размер 20 %.
Данъчните задължения са възникнали на основание разпоредбите на 86,ал.1 и
ал.2 от ЗДДС,във връзка с чл.6,ал.1,чл.7,ал.1,чл.12,ал.1,чл.53,ал.1 и ал.2 от
ЗДДС и чл.45 и чл.46 от ППЗДДС и на датата на възникване на данъчното събитие
данъкът по този закон става изискуем.
Същите
са както следва:Неначислен ДДС по извършени продажби в страната-19051.49 лв. Неправомерно
деклариран ДДС за възстановяване в
размер 10686.82 лв.Задължение за внасяне по неначислен ДДС за периода м.09.2013
г.- м.01.2014г. в размер от 8364,67лв.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло, като
компетентно и обосновано.
Съдът прие
изложената фактическа обстановка въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, а именно: показанията
на св. Б., Х. , К., Т., Д. и К., както и от писмените доказателства по делото -
документи по регистрация /т. 3/, фактури за покупки /т. 1, л. 70-93, 96-99 и
103/, материали по данъчно-ревизионно производство /т. 2/, фактури за доставки
/т. 4, л. 12-89/, СД за ДДС и дневник за покупки и продажби /т. 4, л. 92-111/,
икономическа експертиза /т. 1,л. 112-128/.
При анализа на
цялостния доказателствен материал съдът прие, че той
е непротиворечив и взаимно допълващ се, както и че обосновава изцяло
установените по безспорен начин в процеса факти и обстоятелства по обвинението,
с оглед на което беше изцяло кредитиран.
От правна страна
От събраните по делото доказателства се установява, че подс. М. К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава
на чл. 255, ал.1, т.2 предл.
първо и второ и т.6 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като през периода от м.септември 2013г. до 14.02.2014г. в гр. Разград, в
условията на продължавано престъпление, като фактически упражняващ дейност за „К.“***,
ЕИК избегнал установяването и плащането на данъчни задължения от страна на дружеството в големи размери-
8364.67 лв., в условията на посредствено извършителство
чрез упълномощената Б. Неджат Х., като е използвал документи с невярно
съдържание-фактурите за ВОД 12 на бр.,включени в 5 СД ..
Съобразявайки приетото в ТР № 4 /2016 на наказателна колегия на
ВКС относно качеството на субекта на
престъпленията по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК /ДВ, бр. 62/97 г./
,поради това, че именно подс.К. е осъществявал фактическото изпълнение на задълженията на
търговеца, възложени му от съответния данъчен закон, РОС в този си състав
приема, че той следва да носи наказателна отговорност за деятелността си.
Подс.С.К. е извършил
деянието при пряк умисъл. Същият е съзнавал и искал настъпването
на целените последици – неустановяване и неплащане на действителните данъчни
задължения
от страна на дружеството, чиято дейност фактически е ръководел по уговорка със
собственика на дружеството св.М.К., впоследствие със св.Н..
Данъкът върху Добавената Стойност (ДДС) е косвен данък, с който
ефективно се облага стойността, която всеки един стопански субект добавя върху
закупените от него стоки, суровини или услуги в резултат на тяхната преработка
с цел препродажба или тяхната директна препродажба.ДДС работи много опростено.
Той се начислява върху стойността на продаваните стоки и услуги на всеки един
етап от тяхната трансформация от суровина до стока или услуга за нуждите на
краен потребител, който може да бъде физическо лице или стопански субект. Всеки
стопански субект приспада платеното ДДС за своите покупки от полученото ДДС за
своите продажби и разликата (която на практика се явява данъкът върху
добавената в процеса на препродажбата стойност) внася в държавата (НАП).
По повод осъществените ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС "Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка". Т.е за да се приложи режимът, установен за ВОД кумулативно следва
да са налице няколко предпоставки: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице
на територията на страната, получателят да е регистрирано лице по ДДС в друга
държава – членка на ЕС, предмет на доставката да са стоки, доставката да е
възмездна и стоките да са транспортирани от територията на страната до
територията на друга държава – членка. Когато са налице посочените условия,
съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС, доставката е облагаема с нулева ставка на данъка,
като фактурата по нея се отразява в дневника за продажби за месеца, през който
е издадена, само с данъчната основа, без ДДС. За доказване на ВОД, доставчикът
следва да се снабди с набор от документи, потвърждаващи доставката към
чуждестранния контрагент, съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Тези документи са: фактура
за доставката, с валиден идентификационен номер по ДДС на получателя,
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи че
стоките са получени на територия на държавата – членка с посочени дата и място
на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер
на превозното средство, име на лицето предало стоките. Задължителен реквизит на
фактурата е ставката на данъка, а когато тя е нулева – се посочва основанието
за прилагането й и основанието за неначисляване на данък.
В конкретния случай, през
инкриминирания период, подс.К., като фактически упражняващ дейността на „К.“ЕООД е декларирал
доставки по ВОД към три дружества, регистрирани в Кралство Холандия:
към собствената му фирма „ШЕРХАН ИМПОРТ ЕКСПОРТ", на обща
стойност 50912,56 лв.;към „КЛЮСЕНБЕДРИЖФ Н.", собственост на св.Н., на
обща стойност 34151.37 лв.и към „ТРАКИЯ МАРКЕТ" на обща стойност
1988.61лв.Тези доставки към трите чуждестранни
дружества са били отразени с нулеви стойности в дневниците за
продажби и СД по ЗДДС за данъчните периоди, през които са били издадени
фактурите.Установява
се от доказателствата по делото, че подсъдимият се е снабдил с част от
необходимите документи, но те не съдържат необходимата информация за доказване
на предаване на стоката на чуждия контрагент, още повече, че безспорно е по делото, че
стоката не е била предавана на вписаните получатели в Държавата-членка на ЕС, а
на неизвестни такива.
Предвид материалите от ревизионното производство и
заключението на СИЕ по отношение на тези доставки към трите холандски
дружества не са били налице предпоставките, визирани в ЗДДС,
за прилагане режима на ВОД. Те не могат да се третират като ВОД – износ с
нулева ставка, а като такива извършени на територията на Р. България, облагаеми със
ставка 20 %.
Подс.К. е действал при условията на продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК – извършено е повече от едно деяние, като всяко е осъществено последователно и в изпълнение на предварително взето от подс.
К. решение и непрекъснато подновяващо се в хода на
проявлението му, при една и съща форма на вината. Укритите от подс.К. данъчни
задължения по ДДС за инкриминирания период са в размер на 8 364.67 лева. Т.е. същите са в "големи размери" по
смисъла на чл. 93, т. 14 НК, тъй като надхвърлят сумата от 3 000 лв.
Именно подс.К. е бил този, който е съставял и подписвал счетоводни документи, извършвал
плащания в брой и опосредено подавал СД по ЗДДС за „К.“ЕООД,
а не едноличният собственик на дружеството св.Н..Той е бил този, който е
регистрирал на свое име и холандското дружество
Ш. И. ЕКСПОРТ", а
по негово настояване св.Н. е регистрирал
фирма„КЛЮСЕНБЕДРИЖФ Н.", двете получатели по ВОД.По този начин С.К.
е станал причина да не се установи и съответно, да не се внесе в бюджета дължим
ДДС по облагаеми сделки, с което е причинена щета на държавния бюджет със
сумата, посочена в обвинителния акт.
С извършеното
подсъдимия е целял укриване и неплащане
на данъчните задължения за дружеството по ЗДДС, което е постигнал посредством
посочването неверни данни в тези
първични счетоводни документи, които
намират отражение в справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период.
Размера на укритите и неплатени данъчни задължения се установява от заключението
на вещото лице.
Вярно е, че подс.К. не дава обяснения по възведеното му ,както
първоначално, така и по измененото обвинение.Но, след повдигането на обвинение
на ДП, при разпита му, същия е заявил, че се признава за виновен и е склонен да
сключи споразумение, като е заплатил и част и задължението в размер на
2 000 лв., което още веднъж подчертава отношението му към дейността на „К.“ЕООД
през инкриминирания период и съставянето на инкиримираните12 бр. фактури, включени
в подадените 5 бр.СД и в обвинението, което той не е оспорил.
Доводите за липса
на обективната страна на престъплението, развити от защитата не могат да бъдат
споделени,тъй като безспорно законът в чл.255 от НК борави с понятието
документи с невярно съдържание, и неистински такива, а тезата на обвинението,
че съставените фактури са неистински относно отразените в тях извършени ВОД не касае авторството на същите,
а съдържанието им.
Създаването и
ползването на счетоводна отчетност с невярно съдържание, опосреденото потвърждаване
на неистина в подадените пред НАП, СД , създаването
на дружества в друга държава-членка на ЕС, с цел фиктивен
ВОД, представляват активни и целенасочени действия за подвеждането на органите
по приходите и материално облагодетелстване, като последиците от действията се
отразяват в правната сфера на дружеството, което само и единствено фактически е
ръководел подс.С.К..
По наказанието
При определяне на
наказание съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като отегчаващи
вината обстоятелства отчете проявената престъпна упоритост .
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното
на ДП съжаление, възстановяването на
част от дължимия ДДС в хода на ДП.
С оглед извършеното
от подсъдимия К. и изложеното по горе, съдът намери,че е налице превес на смекчаващите
и наложи на същия наказание „лишаване от свобода“ в минимума,предвиден от
закона, чието изпълнение отложи на основание чл. 66 НК за срок от три години,
като намери, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно,
предвиденото наказание „глоба“, което определи в размер на 840 лв. или 10% от
дължимия за внасяне ДДС.
На основание чл.
189 НПК подсъдимия следва да заплати направените разноски в хода на
наказателното производство.
По гражданския иск.
Съдът прие, че предявеният от Държавата чрез Министъра на финансите , чрез упълномощения
от него юрисконсулт граждански иск в
размер на 8 364.67 лева.е основателен и частично, доказан.Същият
следва да се уважи до размера на
6 364.67 лева, поради извършено плащане в хода на ДП.
Безспорно е с оглед доказателствата по делото, че укритите,вследствие
деятелността на подс.С.К. данъчни задължения по ЗДДС за „К.“ЕООД са
именно в размер на 6 364.67 лв. , след частичното плащане и за
претендиращия Държавата, представляват имуществени вреди в този размер, които
следва да й бъдат заплатени.Главницата се претендира, ведно със законната
лихва, считано от 14.02.2014г., като съдът следва да осъди подсъдимия да
заплати лихва за забава именно от тази дата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Съдия в ОС :
НР