Делото е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура Разград по ДП №330 ЗМ-153/2017 г. на ОД МВР против Р.И.А. ***, ЕГН ********** по обвинението за това, че:

През периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) - „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. България и в чужбина", е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации (за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. - за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 1 329, 96 лв.; за времето от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. - за придобиване на доходи през 2012 г. в размер на 410,72 лв.; за времето от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. - за придобиване на доходи през 2013 г. в размер на 3 000 лв.; за времето от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. - за придобиване на доходи през 2014 г. в размер на 20 379, 75 лв.; за времето от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. - за придобиване на доходи през 2015 г. в размер на 8 234,05 лв.; за времето от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. - за придобиване на доходи през 2016 г. в размер на 10 268, 11 лв.), в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ („Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода"), изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ („Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа), за облагаемите си доходи на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ („Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане") и чл. 36 от ЗДДФЛ („Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване"), както следва:

за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 122, 36 лв.,

за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 37, 79 лв.,

за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 276 лв.,

за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 1 874, 94 лв.,

за данъчен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 757, 53 лв.,

за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 944, 67 лв.,

като данъчните задължения са в големи размери – 4 013, 28 лв. (четири хиляди и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки) - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът, в съдебно заседание, завява, че намира за безспорно установено, че подсъдимият от 2012 до 2016 г. е получавал парични преводи от чужбина, които е следвало да декларира и да заплаща данъци, като дължимият данък е 4013 лв. и е налице състав на престъплението по чл. 255 НК. Прокурорът счита, че в конкретната ситуация, тъй като подсъдимият е платил дължимия данък, деянието се явява такова по чл. 255, ал. 4, при което са налице предпоставките на закона за освобождаване на дееца и прилагането на административно наказание по чл.78а – глоба. Предлага да му бъде наложено наказание към минимума - 1 000 лв. с оглед на това, че сумата не е голяма и това е първо провинение.

Подсъдимият Р.И.А., в съдебно заседание, дава обяснения и признава признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитникът на подсъдимия адв. П. заявява, от името на подсъдимия А., че той изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства по тях, а желае производството да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Защитникът излага доводи, че деянието, извършено от подсъдимия е е съставомерно по чл. 255, ал. 1 от НК, но предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното производство, подсъдимият е погасил задължението си, заедно с лихвите по него, е налице хипотезата на чл.255, ал.4 от НК и с оглед предвиденото наказание, възстановяването на щетите и обстоятелството, че А. не е осъждан, нито освобождаван по реда на Глава 27 от НК от наказателна отговорност, то са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба,. Моли глобата да бъзе наложена в минималния размер, предвид обстоятелството, че размерът на избегнатите данъци е малко над този, който е инкриминиран по чл. 93, т.14, за всяка една от годините, сам по себе си размерът на дължимите данъци не покрива този критерий – данъци в големи размери, добрите характеристични данни, липсата на доходи, пенсионер по болест, поради тежко заболяване в напреднал стадий.

Съдът, тъй като с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимият Р.И.А. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***. А., от 30 години, живее на семейни начала с Ф. Х. И. и имат две пълнолетни деца - Е. Р. И. - роден на *** г. и К. Р. И. - роден на *** г. Р. А. е с основно образование.

От 2011 г. до 2016 г. А. не е работил по трудови правоотношения, не е бил регистриран като безработен и не е получавал трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица (т. 1, л. 84). Пенсионер по болест от 22.06.2015 г., съгласно ЕР № 0049/16.01.2016 г. ТЕЛК – Кубрат (т. 1, л. 17), получава пенсия в размер на 169 лева месечно (т. 1, л. 50-51).

На основание подадени от Р.А. молби-декларации пред Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Кубрат, са му предоставени социални помощи и добавки за 2016 г. в размерна 175, 50 лева, както и безплатна едногодишна винетка, на база представено от него Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ - Кубрат (т. 1, л. 15).

През този период 2011 г. – 2016 г. подсъдимият от офисите на „***“ ЕООД - гр. Разград, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД - гр. Тутракан, „***“ ЕООД - гр. Кубрат, „***“ ЕООД - гр. Исперих, „***“ ООД - гр. Исперих, ЕТ „***“ - гр. Завет, ЕТ „***“ - гр. Шумен, ЕТ „***“ - гр. Кубрат, „***“ ООД - гр. Свиленград, „***“ ЕООД - гр. Русе, ЕТ „***“ - гр. Завет и „***“ ЕООД - гр. Кубрат, чрез международните системи за парични преводи „Уестърн Юниън“, получавал парични суми от граждани на Турция, както и един превод от България.

Приложените по делото документи - разпечатки /извлечения/ от основната база данни, удостоверяват получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращач – „Sender“, име на получателя – „Receiver“, държавата и града, от където са изпратени парите, сумата, датата на изпращане и датата на изплащане и следните данни за получателя на сумата - номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.

В системата за парични преводи „Уестърн Юниън“ номер Money Transfer Control Number е контролен номер, който се генерира от системата в момента, в който изпращачът заяви държавата, до която се изпраща превода, имената на получателя, собствените си имена, точния си адрес, телефонния си номер и подпише изпращането на пари. Номерът се съобщава от служител в приемащото парите бюро, този номер изпращача съобщава на получателя и чрез него и своите лични данни, получателя получава паричния превод.

По описаният начин А. е получил следните парични средства:

	MTCN документ		BGN	Левова равностой ност	Лице изпращач	Държава	Фирма.изплатила паричните средства
	№	Дата
1	5121186240	23.04	3000.00	3000.00	***	България	„***"
	ВСИЧКО:		3000.00	3000.00

№	MTCN документ		евро	Равностой ност на евро в лв. xl.95583	Лице изпращач	Държава	Фирма,изплати ла паричните средства
	№>	Дата
1	6823593985	03.04	3000.00	5867.49	***	Турция	,„***"ЕООД
2	9772468465	04.04	5000.00	9779.15	***	Турция	,„***"ЕООД
3	8529563566	07.04	200.00	391.17	***	Турция	***"
4	6504671619	26.06	2220.00	4341.94	***	Турция	"***"ЕООД
	ВСИЧКО:		10420.00	20379.75

№	MTCN документ		евро	Равностой ност на евро в лв. xl.95583	Лице изпращач	Държава
	№	Дата
1	0692818705	26.02	350.00	684.54	***	Турция
2	4613283446	30.07	600.00	1173.50	***	Турция
3	4138764150	04.08	200.00	391.17	***	Турция
4	3498403845	04.08	600.00	1173.50	***	Турция
5	3059903420	11.08	730.00	1427.76	***	Турция
6	3888991180	27.10	980.00	1916.71	***	Турция
7	9595259248	30.10	750.00	1466.87	***	Турция
	ВСИЧКО:		4210.00	8234.05

№	MTCN документ		евро	Равностой ност на евро в лв. xl.95583	Държава	Фирма.изплатила паричните средства
	№	Дата
	ВСИЧКО:		5250.00	10268.11

Размерът на получените суми за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. е 20 770 евро (с левова равностойност 40 622, 59 лв.) и 3000 лева, т..е. общо получени парични средства от чужбина с левова равностойност 43 622, 59 лева.

С оглед получените парични суми, данъчните задължения по ЗДДФЛ, на А. са:

- за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. за данък в размер на 122, 36 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за данък в размер на 37, 79 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за данък в размер на 276 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за данък в размер на 1 874, 94 лв.

- за данъчен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за данък в размер на 757, 53 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за данък в размер на 944, 67 лв.,

общо дължим данък 4 013, 28 лв. - големи размери съгласно чл. 93, т. 14, пр. 1 от НК.

Подсъдимият не е подавал данъчни декларации за отчетните години от 2010 г. до 2016 г. (т. 1, л. 70).

Видно от представеното в съдебно заседание платежно нареждане от 12.02.2018 г. „***“ АД подс. А. е заплатил данъчното задължение и дължимите лихви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани на досъдебното производство доказателства, включително: показанията на св. Абтулова (т. 1, л. 52-53), относно реда за отчитане и плащане на данъци и подадените от подсъдимия декларации, съдебно-икономическата експертиза (т. 1. л. 54), писмени доказателства: справка НАП (т. 1 л. 70), разписки за получаване на преводи (т. 2, л. л. 5, 21-25, 32-33, 41, 55-64, 75, 83, 90, 100, 106-107, 112-113, 123-126, 140); справка за съдимост (т. 1, л. ), решение на ТЕЛК , характеристика (т. 1, л. 47), справки от НОИ (т. 1, л. 76), Агенция по заетостта (т. 1, л. 84).

От правна страна.

Р.А. е получил в посоченият период парични суми в общ размер на 43 622, 59 лева. Той е бил задължен да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от него доходи - общо в размер на 43 622, 59 лева. Като не е сторил това, с бездействието си, подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 013, 28 лв.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона – ЗДДФЛ и според разпоредбите на ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ.

Подсъдимият пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната, съответно като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е бил длъжен да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък. Получените парични суми, описани по-горе, като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, е следвало да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация, изискуема по чл. 50, ал. 1, т. 1 и в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимия. Не е установен и посочен друг значим източник на доходи за подсъдимия и семейството му.

А. за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ, съответно:

- за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. за данък в размер на 122, 36 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за данък в размер на 37, 79 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за данък в размер на 276 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за данък в размер на 1 874, 94 лв.

- за данъчен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за данък в размер на 757, 53 лв.,

- за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за данък в размер на 944, 67 лв.,

като данъчните задължения са в големи размери – 4 013, 28 лв. (четири хиляди и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки) и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите на 12.02.2018 г., с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 255, ал. 4 НК във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Р.А. е действал при форма на вина - пряк умисъл. Съзнавал е, че получава доходи и не е подал декларации за това, съгласно изискванията на ЗДДФЛ, не е платил дължимият данък до 12.02.2018 г. Обстоятелството дали, с оглед правните си познания е знаел разпоредбите на закона, които задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. Несъмнено подсъдимият е съзнавал получаването на средства в значителен размер и въпреки това не е декларирал получените суми.

Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, с оглед законоустановения период на деклариране и плащане на данъците, при което в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и деянията, които сами по себе си не представляват укриване на данъци в големи размери, но като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат от нея, осъществяват състава на посоченото престъпление. Съгласно ТР №1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК „Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери”.

Съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление по 255, ал. 4 НК във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева.

Предвид наказуемостта на деянието – до две години лишаване от свобода, обстоятелството, че:

- към момента на извършване на престъплението, А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,

- възстановени са имуществените вреди от престъплението

са налице основанията на чл. 78а НК и съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност.

По наказанието.

Прокурорът и защитникът предлагат да бъда наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв.

С оглед самопризнанието, добрите характеристични данни, процесуалното поведение, обстоятелството, че е пенсионер по болест с ниски доходи, съдът намира, че следва да се наложи наказание към минималния размер, предвиден в чл. 78а НК и наложи глоба в размер на 1 000 лв.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия и направените на досъдебното производство разноски, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК.

Съдия:

MH