МОТИВИ към Присъда № 5/05.02.2018г., постановена по нох дело № 44 / 2018 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия М.М.М. с постоянен адрес в гр. Силистра и настоящ адрес *** е за това, че: На 26.06.2017 г. в с. Самуил, обл.Разград, на ул. “Паркова“, пред мелницата, На 19.01.2018 г. в гр. Исперих, обл. Разград, на ул. „В. Левски" пред блок № 6 на ж. к. „В. Априлов", е предложил и дал подкуп - сумата от 50 /петдесет/ лева - една банкнота с номинал от 50 лв. със сериен № БЛ 2970811- на длъжностно лице, полицейски орган - С Ц Д - младши автоконтрольор I - ва степен в група „Охранителна полиция" на Районно управление гр. Исперих при ОД на МВР - гр. Разград, за да не извърши действия по служба - да не състави на водача М.М.М. АУАН № 32 серия Г, бланков № 929175 за установено административно нарушение по чл. 76 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304 „а", предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимия М.М.М. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Участващия по делото прокурор предлага, след като подсъдимият М. бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да бъде наложено кумулативното наказание глоба в размер на 200 лв.

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК- пробация, включващо задължителните пробационни мерки с продължителност от 8-10 месеца, които да бъдат изпълнявани по настоящ адрес ***, където подсъдимият е студент, редовна форма на обучение. За първата пробационна мярка с периодичност два пъти седмично, както и глоба в размер 200 лв.

В последната си дума подсъдимия М. изразява съжаление за стореното.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от фактическа страна, следното: Свидетелят С Д е назначен в системата на МВР на 01.03.2004 г., със Заповед № 48/27.02.2004г. на длъжност „полицай" в група “Охранителна полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих. Последната заемана от него длъжност е “младши автоконтрольор“ I степен в група „Охранителна полиция" на РУ МВР- Исперих, съгласно Заповед № 330з-1265/30.06.2017 г., считано от 12.07.2017 г.

Свидетелят Т Т е назначен в системата на МВР на 01.09.1995г. със Заповед № 196/01.09.1995 г. на длъжност младши районен инспектор в РПУ - Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши полицейски инспектор" в група „Охранителна полиция" РУ МВР - Исперих, съгласно Заповед № 330з-648/03.04.2015 год., считано от 24.04.2015г./л. 32/.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения влизали тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ за нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи било дадено право на всички лица, работещи на длъжността “младши автоконтрольор първа и втора степен“ да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На 19.01.2018 г. свидетелите С Д и Т Т, за времето от 16:30 часа до 00:30 часа, били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Исперих. На същата дата полицейските служители паркирали служебния автомобил “КИА СИЙД“ с per. № СВ 63 08 KB, на ул. “Васил Левски“ пред блок 6 на ж.к. “Васил Априлов“ в град Исперих, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

Около 20:00 часа свидетелят Д спрял за проверка л.а. “Ауди А4“ с per. № СС 9509 АН, управляван от обвиняемият М.М.. Автомобилът бил с включени халогенни светлини, които светели в червено.

Свидетелят Д извършил проверка на документите на водача - обвиняемият М. и го уведомил, че е извършил нарушение по чл. 76 от ЗДвП. Разяснил му, че няма право според ЗДвП да управлява автомобила с включени светлини в червен цвят. Поканил обвиняемия да дойде до служебния автомобил, за да му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Свидетелят Д седнал на предната лява седалка на служебния автомобил и отворил прозореца. Обвиняемият М. застанал от външната страна до автомобила. Свидетелят Т се намирал също наблизо и имал възможност да възприема случващото се. Обвиняемият М. се обърнал към свидетеля Д с думите: “Дай да направим нещо. Да взема да почерпя и няма да ги светвам повече“. След това уточнил, че иска да им даде пари, за да не му съставят акт и повече няма да ползва светлините.

Обвиняемият М. бръкнал в джоба си и извадил нещо, след това се отправил към магазина, намиращ се в близост по улицата. Там развалил банкнота от 100,00 лв. на две два банкноти с номинал от по 50,00 лв. всяка.

След като се върнал обвиняемият М. отново застанал до отворения прозорец на служебния автомобил и с дясната си ръка подал на седящия в него свидетел С Д банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева със сериен № БЛ 2970811. Действията му били възприети от намиращия се непосредствено до тях полицейски служители – свидетел Т Т. Последният реагирал веднага, като хванал обвиняемия М. за ръката, в резултат на което банкнотата паднала сгъната на две на пътното платно до служебния автомобил.

Свидетелят Д преустановил съставянето на акта и обяснил на обвиняемия М., че извършеното от него е престъпление и че ще бъде задържан за срок до 24 часа в РУ - гр. Исперих.

За случилото се двамата полицейски служители сигнализирали дежурния в РУ МВР гр. Исперих и дежурен разследващ полицай. На мястото била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие била иззета един брой банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева със сериен № БЛ 2970811, приложена по делото.

На обвиняемият М. бил съставен АУАН № 32 серия Г бланков № 929175 за извършено нарушение на чл. 76 от ЗДвП. Актът бил предявен на М.М. и подписан от него без възражения.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия М. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на БП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия М.М.М., както и че с действията си същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.1 и 3 вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия М. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По БП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите Д и Т изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители се установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. От представените седмичен график и План за провеждане на специализирана полицейска операция се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по БП Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 929175, както и приложената като веществено доказателство банкнота с номинал от 50 лв. със сериен № БЛ 2970811.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Д е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

От представената Справка за нарушител се установява, че на подсъдимия М. е издадено СУМПС на 08.07.2015 г., валидно до 08.07.2025 г. и няма данни за съставяне на АУАН, освен процесния от 19.01.2018 г. Съставени са му два фиша, съответно от 22.06.2017 г. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и санкция от 5 лв. и от 01.12.2017 г. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и санкция от 20 лв.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимия М. е извършил всички действия, включващи в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.1 и 3 от НК – “предлагане “ и “даване“ на подкуп на длъжностно лице – полицейски орган. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по предлагане и даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 50 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение. С тези действия на подсъдимия, субективната страна на деянието е осъществена, като същия е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия М.М.М.:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Съдът приема за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, ниската възраст, учащ, добри характеристични данни. Те са свързани с невисоката обществена опасност на подсъдимия. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Ниската стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.

За осъщественото от подсъдимия М. деяние по чл. 304а, предл.1 и 3 от НК, законодателят е предвидил две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие, че изброените многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, обуславят несъразмерна тежест на минималното предвидено наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК то следва да се замени с пробация. Съгласно чл. 42а, ал. 4 НК съдът наложи задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от девет месеца. Първата мярка, съобразно чл. 42б, ал. 1 НК, следва да е с периодичност два пъти седмично. Съдът определи и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа годишно за една година. С това съдържание наказанието пробация е съответно на извършеното престъпление, достатъчно за постигане целите на наказанието и в този смисъл – справедливо.

По отношение наказанието глоба, съдът намери, че същото следва да бъде наложено в размер малко над минималния, а именно 200 лв., при съобразяване на изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Веществените доказателства по делото – банкнота с номинал 50 лева следва да се отнеме в полза на държавата, на основание чл. 307а НК.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия-докладчик: