Мотиви към Присъда от 26.03.2018г.по НОХД №109/2018г.по описа на РОС.

ОП - Разград е внесла обвинителен акт за разглеждане в РОС, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Т. ***, за това, че на 11.03.2018 г.в гр.Кубрат , област Разград, по улица „Витоша“ на кръстовище с улица „Цар Самуил“, е предложил и дал подкуп – сумата от 100 лева – две банкноти с номинал от 50 лв. със серийни номера № БП 1573274 и № БО 0120385 - на длъжностно лице, полицейски орган -С.Ц.Д.- младши автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция" на Районно управление гр. Исперих при ОД МВР -Разград, за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установено административно нарушение по чл. 147, ал.1 от „Закона за движение по пътищата" – престъпление по чл. 304а, пр.1 и пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РОП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С.Т. обвинение, така, както е формулирано в обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение предлага наказанието "лишаване от свобода" да бъде определено към минимума ,предвиден в закона, което да бъде намалено по реда на чл. 58а от НК. Предлага също определеното по този начин наказание лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изтърпяване от подсъдимия, за изпитателен срок от три години. Според представителят на СОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание "глоба", което предлага също да бъде ориентирано към минимално ,предвидения в закона размер.Счита, че при индивидуализация на тези наказания следва да бъде отчетено от съда преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни за личността му и оказаното от него на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина. Намира,че са налице предпоставките на чл.307а от НПК за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Защитниците на подсъдимия С.Т. – адв.П.и адв.С. заявяват становище,че не оспорват квалификацията на деянието, сочено в обвинителния акт.Отправят искане, на подсъдимия Т. да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, като на осн.чл.55,ал.3 във вр.с чл.58,ал.4 от НК да не му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба.

В съдебно заседание подсъдимият С.Т. се възползва от правото си по чл. 371, т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия С.Т. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл. 373, ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание обвинителния акт, съдът прие за установено по делото от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Т. е български гражданин, със средно образование, разведен, собственик и управител на фирма, неосъждан с местоживеене ***.03.2018г. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 22ЦДИ“ с рег.№Р 55 50 ВМ в гр.Кубрат.

На същата дата, за времето от 09.30 ч. до 15.30 ч., във връзка със СПО по план на Директора на ОД на МВР - гр. Разград, св. Ст.Д.и св. Д.Д.се намирали на територията на РУМВР - гр. Кубрат, където изпълнявали служебните си задължения.Около 9:30 часа се намирали в гр. Кубрат, по ул. „Витоша" на кръстовището с ул. „Цар Самуил", където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

Полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ" с per. № Р 5550 ВМ, управляван от обвиняемия С.С.Т. ***. При извършената проверка на документите, двамата полицаи установили, че водачът на лекия автомобил управлявал МПС без задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност на автомобила.

Св. С.Д.уведомил подс. Т., че за установеното нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ ще му бъде съставен АУАН, след което го поканил да отидат до служебния автомобил.

Св. С.Д.седнал в служебния автомобил на предната дясна седалка, а св. Д. Д.седнал на предната лява седалка. Св. Ст.Д.затворил вратата, но смъкнал страничното стъкло и пристъпил към съставянето на акта. Подс.Т. застанал отвън до дясната врата на служебния автомобил. Докато св. Ст.Д.въвеждал необходимите данни в таблета, обвиняемият го попитал колко ще бъде глобата. Полицейският служител му обяснил, че предвидената в закона глоба за това нарушение е точно определена - 50 лева. Обвиняемият казал на полицейските служители: „Ако трябва да си платя глобата тук на място и да не ми пишеш акт". Св. С.Д.отвърнал, че глобите се заплащат в банка, по банкова сметка, ***, издаването на НП и връчване на същото. Тогава обвиняемият С.Т. казал: „Дай да почерпя нещо, за да не пишеш акт." В това време полицейският служител, видял в таблета, че обв. Т. има невръчен електронен фиш К/1891023, който показал на водача, след което го разпечатал на електронен принтер и му го връчил лично. В този момент св. Д. Д.слязъл от служебния автомобил и застанал отстрани, на около метър от подс.Т..

Св. С.Д.продължил работата по съставяне на АУАН, серия Д, № 023210. Тогава подс.С.Т. се пресегнал с дясната си ръка през прозореца на служебния автомобил и пуснал сгънати банкноти, като казал: „Вземи парите да се почерпите! Остави, недей да пишеш акт!". Пуснатите банкноти паднали в краката на полицейския служител С. Д.

Действията на подс.Т. били възприети от намиращия се близо до него полицейски служител - св. Д. Д.

Св. С.Д.преустановил съставянето на акта и наредил на подсъдимия Т. да се отдръпне от служебния автомобил. За случилото се двамата полицаи сигнализирали дежурния в РУ на МВР - гр.Кубрат и дежурен разследващ полицай. На мястото на инцидента била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие били иззети два броя банкноти, всяка с номинал 50 /петдесет/ лева, със серийни номера БП 1573274 и БО 0120385.

Подс. Т. бил отведен в сградата на РУ МВР - гр. Кубрат, където бил задържан за 24 часа, със заповед за задържане на лице № 15/11.03.2018 год. Св. С.Д.съставил АУАН серия Д, № 023210 за установяване на административно нарушение по ЗДвП, след което същият бил предявен на подс. Т. и подписан от него без възражения /л.22/.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, като съобрази направените от подсъдимия Т. самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите С. Д., Д. Г.Д.и Д. С. Д.; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и на веществено доказателство, справка за удостоверяване длъжностно качество на служители на РУМВР - гр.Исперих, кактоо и иззетите по делото веществени доказателства – два броя банкноти, всяка с номинал от петдесет лева със серийни номера БП 1573274 и БО 0120385.

Решаващият съд кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д.и Д. Д., тъй като същите възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за отделните етапи на случилото се и пресъздават събитието по логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. При преценка достоверността на показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, не се установява съществено вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели, както и между тях и останалия доказателствен материал по делото. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като време и място на извършване на деянието, неговото авторство, начина на извършването му, а именно: предприетата спрямо подсъдимия, като водач на МПС, полицейска проверка; нежеланието му да му бъде съставен АУАН; извършените от подсъдимия конкретни действия адресирани към свидетелят С. Д., изразяващи се в предлагане на процесната парична сума на негово разположение и реално в предоставянето на същата във фактическата му власт; целта за предоставяне на процесната парична сума от подсъдимия на полицейският служител. По отношение на така посочените главни факти, е налице съвпадение в показанията на свидетелите и останалите доказателства, писмени и веществени доказателства.

Данните по делото сочат, че огледът е извършен при спазване на процесуалните изисквания към провеждането на това действие по разследване – извършен е през светлата част на денонощието, в присъствието на поемни лица и специалист – технически помощник, изследвани са и отразени обективните находки, така както са намерени. Освен това, огледният протокол е източник на данни за мястото, където са открити инкриминираните банкноти /върху гумените стелки в служебния полицейски автомобил/.

Приобщените по делото гласни, писмени, веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически констатации. По-конкретно, признатите от подсъдимия С.Т. факти относно начина на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, Направеното от подсъдимия Т. признание относно начина, по който предоставил процесната парична сума на разположение на полицейският служител, в частност относно обстоятелствата, че през прозореца на полицейския автомобил хвърлил банкнотите в същия.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия С.Т. на 11.03.2018 г., гр.Кубрат , област Разград, по улица „Витоша“ на кръстовище с улица „Цар Самуил“, е дал подкуп - пари в размер на 100,00 /сто / лева - две банкноти с номинал от 50 лв. със сериен № БП 1573274 и № БО 0120385 - на длъжностно лице, полицейски орган -С.Ц.Д.- младши автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция" на Районно управление гр. Исперих при ОД МВР -Разград, за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установено административно нарушение по чл. 147, ал.1 от „Закона за движение по пътищата", като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини.

От обективна страна, безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на посочените по-горе време и място е направил опит да даде подкуп на полицейски орган – свидетелият С.Д.- паричната сума в размер на 100 лева-две банкноти по 50 лв. Изпълнителното деяние "даване" на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия С.Т. чрез извършените от него конкретни активни действия, адресирани към свидетелят С. Д., изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се подхвърлянето на банкнотите в полицейския автомобил, са били насочени към получаване на съгласие от страна на свидетелят С.Д. да вземе предложените му пари, при което фактически да придобие от него процесната парична сума. В частност подсъдимият С.Т. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с процесната парична сума в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие, т.е. преустановил е своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги е поставил във фактическата власт на полицейския служител С. Д. Подсъдимият Т. не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но е и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител, като ответна /пасивна/ страна за получаването на тази сума. Т.е от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като впрочем не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия Т., не са срещнали ответните такива на полицейският служител С.Д. /в този смисъл решение № 134/07.03.2013 г., решение № 383/30.10.2009 г., 1 н.о., решение № 354/30.10.2009 г.,1 н.о. ВКС /. Ето защо, съдът прие по безспорен и категоричен начин, че е налице опит към "даване на подкуп", т.е. престъплението не е довършено.Поради това съдът призна подсъдимия С.Т. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

Съдът призна подсъдимия Т. за невиновен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на формата на изпълнителното деяние – "предлагане" на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. При "предлагането" на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на обсъждане. Дали към съответния момент извършителя е имал на фактическо разположение в себе си облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние.Същото би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е налице, защото например тя би могло да бъде преведена по банков път или би се изразила в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба. В случая, подсъдимия С.Т. е осъществил вмененото му престъпно деяние при формата на изпълнителното деяние – опит за "даване на подкуп", доколкото несъмнено е установено по делото, че процесната сума фактически е присъствала на място, същата е била на фактическо разположение на подсъдимия, като той е предприел всички действия по фактическото разпореждане с тази сума в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие. Ето защо, съдът не възприема тезата на държавното обвинение, че коментираното престъпление е извършено от подсъдимия С.Т., като същия е "предложил" подкуп на контролните органи с оглед желанието му да не му бъде съставен АУАН за извършено нарушение по ЗДП.

Дадените от подсъдимия две банкноти с номинал от по петдесет лева, представляват дар в пари.

Безспорно е по делото, че подсъдимият С.Т. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля С.Д.е заемал длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група „Охранителна полиция „ в РУ на МВР-Исперих, т.е.същия към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДП.

От субективна страна подсъдимият Т. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Т. е имал представи в съзнанието си, че свидетелятД.е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия Т. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия С.Т. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, и на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК му наложи наказания лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лева.

При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия С.Т. наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите по чл. 372, ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия Т. размер под средния /близък до минималния такъв/ на наказанието лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен. При индивидуализацията на същото, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства много ниската стойност на предмета на престъплението, чистото му съдебно минало, изразеното пред съда съжаление и разкаяние за извършеното, признаването на вината му още на досъдебното производство. Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, тъй като същото беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално волеизявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим на наказателната отговорност по чл. 58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./. Като отегчаващо вината и отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия Т. съдът прецени степента на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид честотата на разпространение на престъпните посегателства от този вид.

След като анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия Т. и на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите му вината и наказателната отговорност обстоятелства. Така определеното наказание на подсъдимия Т. – лишаване от свобода за срок от девет месеца, съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК приложена във връзка с нормата на чл. 373, ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. За постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим, съдът определи наказанието глоба в размер на 200 / двеста/ лева.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на подсъдимия Т.. наказания – "лишаване от свобода", по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът намери, че в конкретния случай не са налице основания за приложение по отношение на подсъдимия Т. на посочения смекчен режим на наказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 58 бук."а" от НК не е императивна норма и не обуславя във всички случаи задължителното определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК.

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия С.Т., а именно: две банкноти, всяка с номинал 50 лв. със серийни номера БП 1573274 и БО 0120385.

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия:

НР