ПРИСЪДА № 12

Гр. Разград 23.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАЗАР МИЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.Г.

В.С.

Секретар: Дияна Г.

Прокурор: Тихомир Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 111 по описа за 2018 г.

и след преценка на доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Е.А., роден на *** ***, обл. Силистра, ул. “***“ № 21,, български гражданин, със основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 11.03.2018 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, по ул. “Добруджа“ е направил опит да даде подкуп –пари в размер на 20.00 лв.-една банкнота с номинал 20 лева, със сериен номер БЮ 4098477, на длъжностно лице, полицейски орган –А Н А - младши автоконтрольор I - ва степен в Участък –Завет към РУ-Кубрат при ОД на МВР- гр. Разград, за да не извърши действие по служба-да не му състави акт за установено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 4 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 500 лева/ петстотин лева/, като признава подсъдимия Р.Е.А., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК, както и да е предложил подкуп на посочения полицейски служител , за да не извърши действие по служба – престъпление по чл. 304а, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 20,00 лв., / една банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БЮ 4098477/.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2

МОТИВИ към Присъда № 12/23.03.2018г., постановена по нох дело № 111 / 2018 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвиненията срещу подсъдимия Р.Е.А. *** са за това, че: На 11.03.2018г. в гр. Кубрат, обл. Разград, по ул. „Добруджа", е предложил и дал подкуп - пари в размер на 20 /двадесет/ лева - банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БЮ 4098477 - на длъжностно лице, полицейски орган - А Н А - младши автоконтрольор I - ва степен в Участък - Завет към РУ - гр. Кубрат при ОД на МВР - гр. Разград, за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304 „а", предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимия Р.Е.А. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

В обвинителната си реч представителя на прокуратурата предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да наложи наказание лишаване от свобода размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., като изтърпяването на първото наказание бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години..

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, на основание чл. 58а от НК и да бъде отложено изтърпяването.

В последната си дума подсъдимия А. заявява, че работи в чужбина и иска такова наказание, което няма да го възпрепятства да продължи да работи в чужбина.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

Свидетелят А А е назначен в системата на МВР на 03.12.2003г. със Заповед № 414/03.12.2003 г. на длъжност - жандармерист в ЖЧ - Разград. Последната заемана от него длъжност е “младши автоконтрольор" I степен в Участък - Завет към РУ Кубрат при ОД на МВР-Разград, съгласно Заповед № 330з-1259/01.07.2015 г. считано от 13.07.2015 г., която изпълнява и понастоящем.

Със Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен" да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Видно от приложената типова длъжностна характеристика, в качеството му на полицейски служител в кръга на служебните задължения на св. А влизали и тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и издаване на фишове и съставяне на АУАН за нарушения по Закона за движение по пътищата .

На 11.03.2018 г. свидетелите А А и Г Г-полицейски служители, за времето от 08:30 часа до 20:30 часа, били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Кубра. Те паркирали служебния автомобил “Опел Астра" с per. № РР 1778 АК, на ул. „Добруджа" в гр. Кубрат, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

Около 15:05 ч. спрели за проверка товарен автомобил марка “Мерцедес", модел “Спринтер 212Д", с per. № СС 6431 МС, управляван от подсъдимия А.. Автомобилът бил собственост на Р И А.

След проверка на документите на водача, била извършена и справка в система АИС ПП. От проверката се установило, че подсъдимия А. има неплатени глоби по два фиша с №№ М 68842 от 29.05.2016 г. и С 985379 от 27.02.2017 г., в размер общо на 30лв.

Свидетелят А А поканил подсъдимия до служебния автомобил, за да му покаже справката за неплатените глоби. Свидетелят А седнал в служебен автомобил, на предна дясна седалка, като оставил вратата отворена, а подсъдимия А. застанал до служебния автомобил, за да се запознае със справката. Свидетелят Г Г бил седнал на шофьорското място и имал възможност да възприема случващото се. Подсъдимият А. попитал дали може да си плати на място глобата, но свидетелят А му обяснил, че няма такава възможност. Последния уведомил подсъдимия, че ще му бъде съставен АУАН за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като го запознал със съдържанието на тази разпоредба. Тогава подсъдимият. А. му казал “Недей писа акта". Бръкнал в чантичката, която се намирала на кръста му, извадил банкнота с номинал от 20 лв. и я оставил на кочана с актовете с думите “Вземете ги да се почерпите“. Свидетелят А обяснил на подсъдимия А., че извършеното от него е престъпление и че ще бъде задържан за срок до 24 часа в РУМВР - гр. Кубрат.

За случилото се полицаите сигнализирали дежурния в РУ МВР гр. Кубрат и дежурния разследващ полицай. На мястото била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие била иззета един брой банкнота, с номинал от 20 лева със сериен № БЮ 4098477.

На подсъдимия А. бил съставен АУАН № 117/12.03.2018 г., серия Д и бланков № 023385, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на обвиняемия и подписан от него без възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, “Наложеното наказание "глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване."

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия А. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите А А и Г Г, изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на актосъстовителя – св. А се установява от приложените по делото: Справка, типова длъжностна характеристика и заповеди. От представената по делото ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение бл.№023385, както и приложената като веществено доказателство банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БЮ 4098477.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител А е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

От представената Справка за нарушител се установява, че подсъдимия А. е правоспособен водач, на който са съставяни много на брой АУАН и са издавани много наказателни постановления и фишове.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие от правна страна, че подсъдимия Р.А. е направил опит да даде подкуп на св. А А, като то този начин с действията си той осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 318 от НК.

Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия А. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетелят А А, изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия А., изразяващи се оставяне на банкнотата върху кочана с актовете с думите “ Вземете го да се почерпите“, ведно с поставения от него преди това въпрос дали може да си плати на място и отрицателния отговор и думите“ Недей писа акта“, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетелят А да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 20 лева. Така подсъдимият А. предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума, в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той преустановил своята фактическа власт върху процесната банкнота, като я поставил във фактическата власт на полицейския служител А А. С тези си действия подсъдимият А. не само започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия А., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител А А.

По тези съображения съдът призна подсъдимия Р.А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

Съдът призна подсъдимия Р.А. за невиновен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност.

При “предлагането“ на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на конкретно обсъждане. Дали към съответния момент извършителя е разполагал фактическо с облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло да бъде преведена по банков път или би могло да се изрази в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба.

По делото няма спор, че подсъдимият А. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетелят А А е заемал длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група “Охранителна полиция“ в РУ на МВР-Кубрат-ПУ-Завет, т.е.същия към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДП.

От субективна страна подсъдимият Р.А. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят А е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Р.Е.А.:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

Съдът не констатира смекчаващи вината обстоятелства. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Не особено високата стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Данните за системно нарушаване на правилата за движение по пътищата.

За осъщественото от подсъдимия А. деяние по чл. 304а, предл.3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от една години, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до осем месеца лишаване от свобода. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 500.00 лв.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 20.00 лв. – една банкнота с номинал от 20 лв. със сериен номер БЮ 4098477.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик: