Мотиви към Присъда от 23.04.2018г.по ВНЧХД №123/2018г.по описа на РОС

С Присъда № 7/13.02.2018 г., постановена по НЧХД № 81/2017 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия Е.З.И. ***, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 12.11.2016г., в с.Богданци, обл.Разградска, е нанесъл удари на К.М.М., ЕГН:**********, с които му е причинил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от частния тъжител К.М.М., чрез повереника му адв.Р.В..В същата се застъпва становище за неправилност, необоснованост на присъдата и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Отправя се искане за отмяна на същата и постановяването на осъдителна присъда, както и за уважаване на предявения срещу подсъдимия Е.И. граждански иск.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Жалбата е редовна. Подадена е от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 НПК.

В съдебно заседание тъжителят, лично и чрез повереника си поддържа подадената жалба, с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава от въззивната инстанция с уважаване на предявения срещу подсъдимия граждански иск.

Подсъдимия, лично и чрез защитника си моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна.

Разградският окръжен съд, като съобрази доводите и становищата на страните и съблюдавайки правомощията си по чл. 313 и 314 от НПК, намери за установено следното:

Частният тъжител К.М.М. ***, е обвинил подсъдимия Е.З.И. *** това, че на 12.11.2016г., в с.Богданци, обл.Разградска му е нанесъл удари, с които му е причинил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Предявил е и граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.Претендира и разноски.

Подсъдимият Е.И. е български гражданин, на 31 г.,женен , неосъждан.

На 12.11.2016г. в с.Богданци, обл.Разград се провел футболен мач между отборите на ФК „Ураган“ с.Гецово и ФК „Победа“ с.Богданци. Подсъдимият играел като футболист в гостуващия отбор на с.Гецово. Тъжителят бил в публиката. Мачът протичал оспорвано още от самото начало, имало и кратко нахлуване на публиката на терена, но в последствие ситуацията се нормализирала.След въозобновяването на играта, отново се чувствало напрежение както между играчите, така и сред публиката, която насърчавала своите играчи да играят по-грубо и освирквала постоянно противниковия отбор. Към 60-тата минута на второто полувреме, по повод на нарушение от страна на футболист от ФК „Победа“ с.Богданци спрямо футболист от отбора на ФК“Ураган“ с.Гецово, след което главният съдия на мача св.Кенан К. свирил фал, недоволната част от публиката на домакините, наброяваща около 100 човека, сред които и тъжителят К.М., нахлула на терена, отправяйки псувни, обиди и закани срещу играчите на гостуващия отбор.Започнало бутане, отправяне на закани,блъскане между нахлулите хора от публиката и футболистите. Съдийският състав, включващ свидетелите Кенан К., Христомир Христов и Климент Колев, се опитали да предотвратят навлизането на публиката на терена, но не могли и се дръпнали настрани,като там останали само футболистите и публиката. Полицейският служител, който осъществявал охраната на мача – св.Радослав Радев, също се опитал да въдвори ред, но след като не успял, се обадил за подкрепление.На терена бил влязъл и св.З.И. Неджиб, баща на подсъдимия, който се опитвал да изкара съселяните си извън него и мачът да продължи.Подс.Е.И. също се останал на терена, като се опитвал да предпази колегите си футболисти от гостуващия отбор, които в болшинството си били непълнолетни момчета.Между ч.тъжител и св.З.Неджиб възникнал спор, като свидетелят се опитал да изведе К.М. от терена.Двамата започнали да се бутат един друг, като се дърпали за дрехите. Подс.Е.И., който също бил удрян и блъскан от хора от публиката в този момент, видял че тъжителят е хванал баща му за дрехата и го дърпа, а около тях имало и други хора от публиката.Тъй като помислил,че баща му може да бъде наранен от тъжителя, подс.Е.И. отишъл до тях и ударил с юмрук в лицето тъжителя К.М..Самия подсъдим също бил ударен от присъстващи на терена.Скоро след това ситуацията се успокоила, мачът бил прекратен от съдийската бригада, а футболисти и публика тръгнали да се разотиват, не се наложила намесата на полицейския патрул, в състава на който бил и св.Ахмед Азис.Подсъдимия Е.И. се извинил на тъжителя за нанесения удар.Били снети обяснения от тъжителя, подсъдимия и св.З.И..Полицейската преписка е приключила ла с постановление на РП – Исперих от 29.12.2016г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство, поради липса на данни извършено престъпление от общ характер.

След инцидента тъжителят посетил спешно отделение на МБАЛ – Разград, а на 14.11.2016г. и съдебен лекар в гр.Разград, като му било издадено съдебномедицинско удостоверение за причинените увреждания.

Според заключението на вещото лице по назначените по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на описания инцидент на 12.11.2016г. К.М. е получил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса. Установените увреждания са причинени по общия механизъм на удар/и с или върху тъп/и твърд/и предмети и могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалия – с юмрук в областта на лявата орбита. Според вещото нараняванията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видимите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок до две седмици и не оставят трайни последици за физическото здраве на пострадалия.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, както и от писмените доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение, преписка вх.№ 1055/2016г. на РП – Исперих, съдържаща постановление за отказ за образуване на ДП, писмо, справка, 3бр. обяснения, декларация, лист за преглед на пациент, съдебномедицинско удостоверение, талон за услуга по желание, молба; преписка от ОС на БФС - Разград; съдебномедицинско удостоверение №86/2016г.; справка за съдимост.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 130, ал.1 НК.В този смисъл въззивния съд не споделя изводите на контролираната инстанция, че в случая е налице случайно деяние по см.на чл.15 от НК.

Фактите по възникналия инцидент, местоположението на пострадалия силата, насочеността и мястото на удара обуславят извод, че подсъдимият е искал пряко настъпването на общественоопасните последици на деянието си изразяващи се в нанасяне телесна повреда на пострадалия К.М., целенасочено е тръгнал към него, считайки, че М. възнамерява да нарани неговия баща З.И..В случая с оглед възведеното обвинение е без значение дали предхождащите действия на пострадалия по нахлуването на терена по време на футболния мач съставляват неправомерно поведение.

Всичко това налага извода, че с инкриминираното деяние Е.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 НК, което налага отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова- осъдителна такава.

От обективна страна:

Деянието е било извършено чрез действие. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл.

Причини за извършване на деянието- незачитане телесната неприкосновеност на личността.

При така изложеното съдът отмени обжалваната присъда в частта с която подсъдимия Е.З.И. със снета самоличност е признат за невиновен за това, че на на 12.11.2016г., в с.Богданци, обл.Разградска, е нанесъл удари на К.М.М., с които му е причинил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

След като намери, че са налице всички кумулативно императивни предпоставки по чл. 78а НК на същото основание го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Относно ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен начин е видно, че подсъдимият Е.И. е осъществил описаното в тъжбата деяние. Налице са и условията за ангажиране на гражданската му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С противоправното си, виновно поведение И. умишлено е причинил лека телесна повреда на К.М. , наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Безспорно се установи в наказателната част на присъдата, че телесната повреда е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Увреждането е било придружено с болки. Последиците от травмата са били проявени за период от около две седмици.Съобразявайки изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/ съдът прие, че на гражданския ищец К.М. се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Съдът отхвърли предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД над уважения размер от 500 лева, до пълния предявен такъв от 5000 лева, като недоказан и неоснователен.

Съдът осъди подсъдимия Е.И. да заплати на тъжителя К.М.. сума в размер на 415 лв. - разноски по делото.

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:1. 2.