Делото е образувано е по обвинителен акт (постъпил с вх. №1394/02.04.2018 г.) на прокурор от Окръжна прокуратура Разград по ДП № 330 ЗМ-323/2016 г. по описа на ОД МВР Разград за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1,б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 17.09.2016 г. в землището на с. К., на път II -49 км 43+ 850 м., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“ с per. № ***. По обвинението против Й.П.Й. ***, ЕГН – ********** в това, че:

На 17.09.2016 г. в землището на с. К., Област Разград, на път II-49 км 43+ 850 м., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“, с peг. № ***, Й. нарушил правилата за движение:

- чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - не спазил забраната, като водач на пътно превозно средство да не управлява пътното превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 2,07 на хиляда;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Като водач на моторно превозно средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Като водач на моторно превозно средство при избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство, категория „В", при избиране на скоростта превишил стойността на скоростта в км/ч. за извън населено място, като се движил със скорост 106, 2 км/ч., при разрешена 90 км/ч.,

в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С. К. С., ЕГН - ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 2,07 на хиляда.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира за безспорно установено е, че подсъдимият с деянието си, на инкриминираната дата, е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “б“ във вр. с ал. 1, б. “в“, чл. 342, ал. 1 НК. Прокурорът пледира, че при определяне размера на наказанието следва да се отчетат смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на наложени до настоящия момент наказания по административен ред, трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни и отегчаващите отговорността обстоятелства - високата концентрация на алкохол, надвишаваща многократно криминализираната стойност и наказанието, с оглед превеса на смекчаващите обстоятелства, да бъде ориентирано към минимално предвидения размер за извършеното престъпление и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде намалено с 1/3. Прокурорът заявява, че тъй като деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид зачестилите случаи на подобен вид деяния, наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, както и на основание чл. 343г от НК да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години.

С определение на съда от 11.05.2018 г. са конституирани, като частни обвинители, К.С.Т. и Д.Д.И. – родители на починалия С. К. С. (удостоверение на л. 192 от ДП).

Частните обвинители К.С.Т. и Д. Т. И. се явяват в съдебно заседание с повереници адв. Р. М. и адв. А. М..

К.С.Т., в съдебно заседание, заявява, че синът му и подсъдимият заедно са учили, приятели са били, заедно излизали и нямат претенции, не искат подсъдимия да бъде в затвора.

Адв. Р. М. заявява, че от доказателствата по делото и от самопризнанието на подсъдимия се установява извършването на деянията. Моли съда да има предвид, че подсъдимият и починалото момче са от едно и също село, живеели са заедно, ходели са заедно в училище „***“ в Разград, пътували са всеки ден от селото и обратно, след завършване са били приятели, в една компания и заедно са излизали и са ходили по заведения, включително във фаталната нощ, когато е станало ПТП. Освен това от момента на ПТП са изминали вече две години. Поради това повереникът на частните обвинители намира, че няма основание да се постанови ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Й.П.Й. ***, ЕГН – ********** прави самопризнание и заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Твърди, че съжалява за извършеното.

Защитникът на подсъдимия Й. – адв. К., в съдебно заседание, заявява че са обсъждали с подсъдимия и са му разяснени подробно правата и процедурата при пълно признаване на фактите и обстоятелствата, като подсъдимия желае да се ползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие, при пълно признаване на факти и обстоятелства по обвинителния акт и заявява, че не желаят да се събират доказателства за тези факти и обстоятелства, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт. Моли съда да прецени всички обстоятелства по делото и след като признае подсъдимия за виновен, да определи наказание към минимума, което да бъде редуцирано в зависимост от това, дали ще приеме, че са налице предпоставките на чл. 55 и да определи наказание при условията на чл. 58а НК. Счита, че се установява от представената характеристика, че подсъдимият е отзивчив и състрадателен, че не е с висока обществена опасност, опиянението не е в тежка степен. Излага доводи, че обстоятелство, от порядъка на изключителните, е ситуацията в гр. Разград и извън гр. Разград, за която има данни в свидетелските показания, че е вадена бухалка, че са се събрали 20-30 души, които да търсят някакво обяснение за една нелепа ситуация, като подзащитният му, напуска гр. Разград, преследван поне от два автомобила и превишаването на скоростта е резултат на желанието да избегне конфликта. Сочи, че са налице данни за намалено зрение, астигматизъм. Според защитника процесът на превъзпитаване е започнал, тъй като Й. близо две години работи, не употребява алкохол, а и не управлява автомобил. Адв. К. счита, че данните по делото дават основание да се приложи чл. 66 от НК.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Обвиняемият Й.П.Й. е роден на *** ***, не е женен, работи. Й. има средно образование. Правоспособен водач на МПС, категория „В“ „АМ“ и „М“. Не са му налагани наказания, по административен ред, за извършени нарушения на ЗДвП (справка на л. 180 от ДП). Не е осъждан (свидетелство за съдимост от 31.01.2018 г. на л. 76 от ДП). В добри отношения е със съселяните си, не е конфликтен, трудолюбив е, спазва трудовата дисциплина на работно си място (характеристики, представени в съдебно заседание на 11.05.2018 г.).

Малко след полунощ, на 17.09.2016 г. Й. и няколко негови приятели - свидетелите Я. К., М. С., Р. С. и С. С. ***, където употребили значително количество алкохол.

След това те се качили в притежавания от подс. Й.Й. л.а. „Ауди 80“ с per. № *** и се отправили от гр. Разград към гр. Кубрат, като се движели по път II - 49 км. Автомобилът управлявал подсъдимия, до него на предната дясна седалка бил св. Я. К., а на задната седалка били свидетелите М. С., Р. С. и пострадалия С. С.. Последният седял вдясно, зад св. К., като нито един от пътуващите в автомобила нямал поставен предпазен колан.

Автомобилът бил технически изправен, като всички системи и агрегати работели в нормален режим. Около 1, 30 ч. Й. се намирал с автомобила на км 43+850м., в землището на с. К..

В този участък пътното платно било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и повреди. Времето било ясно, но с намалена видимост - в тъмната част на денонощието. Движението било организирано двупосочно, с по една лента във всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия, с надлъжен наклон 2%. Дясната лента била със широчина 3,9 м., а лявата - 3,7 м. От двете страни на пътното платно имало затревени банкети с променлива широчина около 0,2 м. Върху затревената площ вдясно от пътя, на 1,30 м от края на десния банкет имало разположена мантинела. На отстояние 2,60 м от края на банкета се намирала отводнителна шахта, която била широка 2,10 м., с дължина 2, 10 м. и дълбочина 1,40 м.

Непосредствено след автомобила на подс. Й. се движел л.а. „Опел Астра“ с per. № РР 1267 ВС, управляван от Х. И.. Й. решил да се отдалечи от движещият се зад него автомобил и във връзка с това увеличил скоростта си на движение на 106,2 км/ч., независимо че разрешената скорост в този пътен участък била 90 км/ч. Непосредствено след това, Й. навлязъл с автомобила в ляв завой с голям радиус на кривата. В резултат на употребеното значително количество алкохол и превишената скорост на движение, Й. изгубил контрол върху управлението на автомобила, при което последният се отклонил надясно, напуснал пътното платно от дясната страна и като изминал 44,5 м по затревената крайпътна площ се ударил челно, с предното си ляво колело в началото на крайпътната мантинела. При този удар, предното колело се отделило от окачването и автомобилът продължил движението си в същата посока. След още няколко метра автомобилът се ударил челно в намиращата се извън пътя бетонна отводнителна шахта. В резултат на този удар автомобила се преобърнал по таван, задното челно стъкло и това на предната дясна врата се счупили и пострадалият С. С. паднал на пътното платно. Преди да преустанови окончателно движението си и да спре, автомобилът съборил и табелата указваща началото на с. К.. Тъй като вратите на автомобила били силно деформирани, подс. Й. и свидетелите Я. К., М. С. и Р. С. излезли през счупеното задно стъкло. Те огледали мястото и тогава видели пострадалия С. С. да лежи на пътното платно. Те се приближили до него и установили, че не е контактен, дишането му било силно затруднено, а цялото тяло окървавено.

В същото това време на мястото на произшествието спрял лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № ***, управляван от св. Р. И.. Заедно с него в автомобила пътували свидетелите В. Р. и З. Д..

За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил подаден сигнал на телефон 112 и малко след това на място пристигнали екипи от ОД на МВР - Разград и на ЦСМП - гр. Разград.

Полицейските служители изпробвали Й.Й. за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен № 0167, което отчело 1,67 %0 алкохол в издишания въздух. Един от полицейските служители съставил талон за медицинско изследване №0033289/17.09.2016 г. и го връчил на Й.. Подсъдимият посетил МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград, където му била взета кръвна проба и изпратена за изследване за наличие на алкохол в химическата лаборатория при ОД на МВР – Разград с установен етилов алкохол 1, 97 %0 (л. 122 от ДП).

Пострадалият С. С. бил транспортиран в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград, но независимо от оказаната квалифицирана медицинска помощ, по-късно той починал.

При извършения оглед и аутопсия на трупа на С. С. (СМЕ на л. 151 и сл. от ДП) били установени следните увреждания - тежка закрита черепно - мозъчна травма - обширна контузия на челните дялове на големите полукълба; кръв в мозъчните стомахчета; умерено изразен оток на мозъка; раздробено счупване през средата на челна кост, предни и средни черепни ямки с разместване и отзяване на фрагменти; счупване на носни кости, кръвонасядане под основата на носа и широко охлузване на гърба на носа и дясното му крило; широко линеарно охлузване с две неправилни разкъсвания на кожата на дясна челна област и подлежащо - широко кръвонасядане по вътрешната страна на мека черепна обвивка; кръвонасядане на клепачите на двете очи, тип „травматични очила“; разкъсно - контузна рана през цялата дебелина в средата на дясната половина на горната устна; порезна рана във външната половина на горния клепач на ляво око; кръвонасядане на левия устен ъгъл; охлузвания на кожата на лява скулова област, над дясната половина на горна устна и под тилната линия на окосмяване на лявата страна; оток на белия дроб с точковати кръвоизливчета по външната обвивка; точковати кръвоизливчета по лигавицата на бъбречните легенчета; оскъдна аспирация на кръв; изкисната слезка, бледост на вътрешните органи; напречно счупване на лява бедрена кост, отстоящо на 67 см. от петите; кръвонасядане на долна трета на външностранична повърхност на дясна мишница 2,5/1 см., охлузвания по външностранична повърхност на дясна предмишница, под китковата линия на гърба на дланта на дясна ръка, върху дланно - пръстовите стави на трети и четвърти пръсти и върху основната фаланга на малкия пръст, под долновъншна дъга на капачката на левия крак и около капачката на десния; пълен стомах; празен пикочен мехур; стара деформация на средния пръст на лява ръка.

Всички установени увреждания са получени приживе, видно от мозъчната контузия, кръвта в мозъчните стомахчета, аспирацията на кръв, развилия се оток на мозъка и белите дробове, изразената анемия на вътрешните органи.

Установено било наличието на 1,10%о алкохол в кръвта на пострадалия С..

Причина за смъртта на С. С. е несъвместимата с живота тежка закрита черепно - мозъчна травма. Описаните травматични увреждания били резултат от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети и е било възможно да бъдат получени при удара на тялото в детайли на претърпелия на инкриминираната дата пътно - транспортно произшествие лек автомобил. Най - тежки са травмите в лицево-челната част на главата. Тежката закрита черепно - мозъчна травма е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Морфологията на уврежданията показва действие на много голяма кинетична енергия.

Към момента на деянието Й.Й. имал наличие на етилов алкохол в кръвта си в количество 2,07 %о (СМЕ на л. 135 от ДП). Й. бил повлиян в границите на средна степен на алкохолно опиване, при която били налице намалена самокритичност, значителни нарушения в координацията на движенията, вниманието и концентрацията, забавени реакции и мислене.

Основна причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на подс. Й.Й., която се дължи на състоянието на алкохолно опиване и превишената скорост на движение на автомобила, която в комбинация с психо-физическото състояние на подсъдимия и намалената видимост е допринесла за ПТП и последствията от него.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на свидетелите Я. К. (л. 78), М. С. (л. 81), Р. С. (л. 95), които са били в автомобила, управляван от подсъдимия и дават ясни показания за това, кои лица са пътували в автомобила, местата, на които са стояли, кой е управлявал автомобила, употребата на алкохол.

Р. И. (л. 84) който е пътувал с друг автомобил и се е движил зад автомобила, управляван от подсъдимия, възприел е лицата, които са употребили алкохоли са качили в автомобила на Й..

В. Р. (л. 88) и З. Д. (л. 92), които били с подс. Й.,*** пътували в автомобила на св. Р. И.;

2. Протоколи за оглед на ПТП (л. 13 и сл. и л. 28 и сл. от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства (л. 55 и сл. от ДП);

3. Писмени доказателства: справка за съдимост (л. 76 от ДП); декларация за семейно и материално положение (л. 77 от ДП), копие от свидетелство за управление и контролен талон (л. 178 от ДП), справка за водач (л. 180 от ДП), акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 191 и 192 от ДП), чертежи на участъка от пътя, в който е станало ПТП (л. 194 и сл. от ДП), характеристики на подсъдимия Й. - от 16.04.2018 г. от Кмета на с. Топчии и от 18.04.2018 г. от земеделски производител – работодател на подсъдимия;

4. Експертизи – химически експертизи, относно концентрацията на алкохол в кръвта (л. 118 и сл. от ДП за подсъдимия на л. 122); СМЕ (л. 135 и сл., л. 140 и сл., л. 146 и сл., л. 151 и сл., от ДП; автотехническа експертиза (л. 162 и сл. от ДП).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Съдът, съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

В пледоарията си защитникът се позовава на показания на свидетелите за осъществена заплаха над подсъдимия, която го е мотивирала да управлява автомобила с висока скорост. Такива обстоятелства няма изложени в обвинителния акт, съответно без да са събирани доказателства в тази посока, при спазване на принципите на устност и непосредственост и състезателност и равнопоставеност на страните в процеса, няма основание да се приеме за установено, че са налице такива обстоятелства.

С оглед установеното от фактическа страна съдебният състав счете, че на 17.09.2016 г. в землището на с. К., на път II-49 км 43+ 850 м., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ***, подсъдимият Й.П.Й. е нарушил правилата за движение по:

- чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като не спазил забраната, като водач на пътно превозно средство да не управлява пътното превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а управлявал след употреба на алкохол, с концентрация 2,07 на хиляда;

- по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;

- по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като превишил стойността на разрешената скорост за движение извън населено място, като се движил със скорост 106, 2 км/ч., при разрешена 90 км/ч.,

в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С. К. С.,***, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,07 на хиляда, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Психо-физическото състояние на подс. Й. в резултат на употребения алкохол - намалена самокритичност, значителни нарушения в координацията на движенията, вниманието и концентрацията, забавени реакции и мислене, превишената скорост и намалената видимост са довели до загуба на контрол върху автомобила, напускане на пътното платно, сблъсък с три поредни обекта и преобръщане, като пострадалият С. С. паднал на пътното платно и от травмите, получени при ПТП починал.

Подсъдимият Й. умишлено е нарушил правилата за движение, посочени по-горе и по непредпазливост и причинил смъртта на пострадалия. Й. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е употребил алкохол, при установената концентрация на алкохол е съзнавал, че е пиян и въпреки това е управлявал автомобила, като приел и други пътници да се возят с него.

Съдът намира, че престъплението не е извършено в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Безспорно скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила не е съобразена с намалената видимост, с условията, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но водачът не е съобразил скоростта със забраната по чл. 21 ЗДвП - да не превишава 90 км/ч. Водачът се е движим с превишена скорост и нарушението е на чл. 21 ЗДвП. Поради това съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението като последица от нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Взе предвид, като смекчаващи обстоятелства чистото съдебното минало, липсата на установени нарушения по ЗДвП, трудовата ангажираност на подсъдимия, липсата на установени обстоятелства, настъпили преди ПТП, които го характеризират като личност с повишена обществена опасност, младостта – деянието е извършено скоро след навършване на пълнолетие.

Като отегчаващи обстоятелства отчете значителната степен на алкохолно опиянение.

Съдът отчете, че деянието е с повишена обществена опасност, с оглед зачестилите прояви на грубо незачитане на правилата за движение по пътищата и многобройните ПТП с човешки жертви. Конкретното деяние също е застрашило живота на всички пътници в автомобила и е със значителна обществена опасност, с оглед безкритичното отношение на подсъдимия, проявено към момента на извършване на престъплението, към управлението на автомобил, с няколко пътника, след употребата на алкохол.

За престъплението по 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода. Съдът с оглед възрастта на подсъдимия, изразеното разкаяние и добросъвестно поведение в хода на процеса намира, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като и най-лекото предвидено наказание е прекомерно тежко за извършеното и ненужно за поправянето на Й.. Поради това наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. С оглед личността на подсъдимия не е необходим по-голям срок на наказанието и затова съдебният състав го определи под предвидения минимум.

Съдът не приложи чл. 66 НК, тъй като счита че за поправяне на Й., а и за да се въздейства възпитателно и предупредително към членовете на обществото, е необходимо изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С оглед тежкият резултат – настъпилата смърт на едно лице, грубото пренебрежение към нормите на закона – управление на автомобил с пътници след употреба на значително количество алкохол, се изисква изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както за да се превъзпита подсъдимия, така и за да се въздейства предупредително на членовете на обществото. Последица на деянието, освен смъртта на пострадалия е поставяне в риск на живота и здравето и на останалите пътници.

По-голям срок на наказанието лишаване от свобода от определеното – една година би бил несъответен на възрастта на подсъдимия, данните за личността му и не е нужен за поправянето му. По-продължителното откъсване на подсъдимия от средата му, от близките му, от трудовата дейност би довело до социално изключване и не би имало положителен резултат.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия и направените от ОД на МВР разноски, на основание чл. 189 НПК.

Съдия:

MH