МОТИВИ към присъда № 31/11.06.2018 г., постановена по внох дело № 166/2018 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството пред Разградски районен съд е образувано по внесен срещу С.И.М. обвинителен акт с обвинение за това, че на 20.06.2016 г. в гр. Разград е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, нанасяне на удари, отправяне на псувни, ругатни, обиди и нецензурни думи към присъстващите лица, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – полицейските служители Н.И.И.и Д.Ц.И., старши полицаи в група “Охрана на обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при РУ на МВР – Разград, и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, както и затова, че 20.06.2016 г. в гр. Разград, е причинила телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Н.И.И.и на Д.Ц.И., в качеството им на полицейски органи – старши полицаи в група “Охрана на обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при РУ на МВР – Разград, при и по повод изпълнение на службата им, а именно лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето и за двамата – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

С Присъда № 226 / 04.05.2017 г., постановена по нох дело № 198 / 2017 г., РС-Разград признал подсъдимата С.И.М. за виновна по двете обвинения, като по първото обвинение я осъдил на три години лишаване от свобода, а по второто обвинения я осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил общо наказание, налагайки най-тежкото такова, а именно три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното най-тежко наказание за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът постановил и пробациона мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през целия изпитателен срок, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 1 от НПК, съдът осъдил подсъдимата да заплати и сторените по делото разноски.

Недоволна подсъдимата С.И.М. обжалвала изцяло постановената присъда, като необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон, без да се излагат конкретни съображения. Обжалвала и наложените наказания, като явно несправедливи, включително и наложената пробационна марка по време на изпитателния срок. Поискала отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.В условията на алтернативност поискала налагане на наказание към предвидения минимум. С жалбата не направила доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на прокуратурата на 22.05.2017 г., но в предоставения за това срок, не е постъпило възражение.

С решение № 66/20.07.2017 г., постановено по внох дело № 185/2017 г., ОС-Разград изменил обжалваната присъда № 226/04.05.2017 г. по нохд №198/2017 г. на Районен съд – гр. Разград, като намалил наложените на подсъдимата С.И.М. наказания, както следва:

1. За престъплението по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, от три години лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода;

2. За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, от две години лишаване от свобода, на шест месеца лишаване от свобода.

С решението си въззивният съд определил ново общо наказание, налагайки най-тежкото такова, а именно-една година лишаване от свобода, като намалил и размера на изпитателния срок от пет години на три години, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

С решението си въззивният съд отменил и наложената с обжалваната присъда пробациона мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през целия изпитателен срок, а именно - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично.

С въззивното решение, в останалата й част обжалваната присъда е потвърдена.

По искане на защитата на подсъдимата С.И.М., с Решение № 76/30.04.2018 г., постановено по н.д.в. № 23/2018 г., Варненски апелативен съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, възобновил производството по внох дело № 185/2017 г. по описа на ОС-Разград, като отменил постановеното по същото дело въззивно решение № 66/20.07.2017 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд.

В искането за възобновяване се сочи, че по отношение на първото обвинение, в мотивите на първоинстанционния съд не били посочено конкретно в какво са се изразявали буйството, невъзпитаността, ругатните и нецензурните думи към присъстващите лица. Същото липсвало и в мотивите на въззивното решение. Твърди се също така, че извършените от подсъдимата действия са изцяло несъставомерни, както по основния състав, така и по отношение на квалификацията за изключителен цинизъм и дързост.

По отношение на второто обвинение се сочи, че деянието на подсъдимата също е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна.

В условията на алтернативност, по отношение наказанието за престъплението по първото обвинение се излага, че същото е несправедливо завишено, като несъобразено с обстоятелствата, имащи значение при определяне вида и размера на наказанието.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, въззивната жалба се подържа от защитника на подсъдимата С. Маринована същите основания и със същите искания. Допълнително се сочи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че първоинстанционният съд е следвало да констатира, че деянието осъществява състав на дребно хулиганство по чл. 1 от УБДХ, а не състав на престъпление по чл. 325 от НК.

Подсъдимата М. заявява, че подържа казаното от защитника й.

Участващия по делото прокурор от ОП-Разград иска потвърждаване на присъдата относно вината и по двете обвинения. По отношение на наказанията предлага наказанието по първото обвинение да бъде намалено от три години на едно година лишаване от свобода, а по отношение на второто обвинение да бъде намалено от две години на шест месеца лишаване от свобода. Да бъде определено общо наказание в размер на по-тежкото, чието изтърпяване на бъде отложено за изпитателен срок с подходящ размер. По отношение на наложената пробационна мярка за изпитателния срок се иска отмяната й.

В последната си дума подсъдимата С.М. сочи, че не се признава за виновна и по двете обвинения. Извършените от нея действия били в резултат на състоянието на нейната майка. Иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следно:

Подсъдимата С.И.М. е родена на *** ***. От дълго време живеела и работела в гр. Пловдив. Поради влошено здравословно състояние на тогава 86-годишната си майка Р. Й. И.,*** за да се грижи за нея. Майка й Р. И. била с 92 % ТНР с чужда помощ с окончателна диагноза: Съдова деменция. На 02.10.2016 г. Р. Й. И. починала.

Състоянието на майката на подсъдимата налагало чести посещения за прегледи в лекарски кабинети, за което били съставяни амбулаторни листи. В резултат на заболяването, майката на подсъдимата в някои моменти имала неадекватно поведение, включително и когато се придвижвали в градската среда.

На 20.06.2017 г. подсъдимата отново тръгнала с майка си, за да я заведе на преглед при ендокринолог. Същия ден, около 12 ч., свидетелките Ц. М. П. и Ц. Д. К., заедно с децата си, отивали към детската ясла, находяща се в близост до пазара на гр. Разград, за да вземат храна за децата си от детската кухня. Докато минавали през междублоковото пространство зад книжарница „Атлас“ и зад банка “Алианц“, свидетелките видели как подсъдимата удря майка си - с юмруци по гърба и шамари по лицето. В един момент, майката на подсъдимата си изтървала бастуна, при което подсъдимата я хванала за врата и насила я навела до земята за да вземе бастуна си, като продължавала да ѝ нанася удари. В този момент, оттам случайно минавала и свидетелката Н.И.Р., която също видяла случващото се.

Свидетелката Ц. К. попитала подсъдимата защо се отнася така с жената, на което подсъдимата отговорила „ще правя каквото си искам“. Св. Н.И.,също попитала подсъдимата защо удря жената. Казала й също, че ще се обади в полицията. Подсъдимата й отвърнала да се обажда на когото си иска и да ходи да живее в махалата. След това свидетелката Ц. К. се обадила по тел. 112 и обяснила за случилото се.

В резултат на обаждането на место пристигнал дежурен автопатрул в лицето на свидетелите Д.Ц.И. и Н.И.И.– старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ МВР-гр.Разград. Междувременно свидетелките П. и Д. се върнали от детската кухня и заварили полицейските служители на място. Свидетелката К. заявила на полицейските служители, че тя се обадила на тел. 112 да съобщи за случващото се. Свидетелките П. и К. разказали на полицейските служители какво са видели и посочили подсъдимата и майка ѝ, които в вървели по посока към казиното, като първата придържала втората. Двамата полицейски служители приближили двете жени, представили се и поискали документите за самоличност. Подсъдимата започнала да им крещи с думите: „за какво идвате“, „кой пак се е обадил“, „защо ме притеснявате“. Подсъдимата С.М. видимо била афектирана и агресивна. Отказала категорично да представи личната си карта, заявявайки, че „живее на луната“. Запазвайки добрият тонq полицейските служители отново поканили подсъдимата да представи личната си карта, като ѝ обяснили, че изясняват обстоятелствата във връзка с получен сигнал за побой. Тогава подсъдимата представила личните карти, като обяснила на полицаите, че това е майка ѝ, че тя страда от деменция и ще прави с нея каквото си поиска. Малко след това, крещейки отново с агресивен тона, подсъдимата М. поискала от свидетеля Н.И.да ѝ върне личните карти, посегнала и ги грабнала от ръцете му, като казала на полицейските служители, че „са селяни, работещи в турски град“. Свидетелят Н.И.посегнал да вземе документите от ръката на подсъдимата и тогава тя го блъснала с ръце в гърдите. От проявеното спрямо него физическо въздействие почувствал леко неразположение в гърдите, което след кратко време отшумяло. Всичко това свидетелят приел като част от ежедневната му работа и не обърнал особено внимание, но бил шокиран и възмутен от поведението и реакцията на подсъдимата спрямо него в качеството му на длъжностно лице, както и на обществено място. За да го блъсне с ръце в гърдите, подсъдимата пуснала майка си, която до тогава придържала, тъй като тя се затруднявала да стои права сама. В резултат майката на подсъдимата се свлякла и паднала на земята. Подсъдимата М. я оставила и хукнала да бяга в посока към кооперативния пазар крещейки, че отива при адвоката си. Свидетелят Н.И.хванал падналата жена и я вдигнал от земята. През това време свидетелят Д.И.настигнал обвиняемата, застанал пред нея за да я спре и в този момент тя го ударила в ръката, в областта на китката. Свидетелят Д.И.почувствал лека болка и неудобство. Убедил подсъдимата да остане и след това се върнали при колегата му И.и майката на подсъдимата. От това, че бил ударен по ръката, свидетелят останал шокиран и възмутен, както от реакциите на подсъдимата спрямо него като длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения, на публично място. Всичко това се случило пред погледите на свидетелките П. и К.. Полицейските служители се обадили на дежурен ОДЧ, за да извика линейка, след което съпроводили майката на подсъдимата Р. И. и екипа на бърза помощ до спешно отделение при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – гр. Разград.

В представен амбулаторен лист от извършен преглед на 16.12.2015 г. е отразено, че по Р. И. са установени множество хематоми по лице, глава, шия, травматични очила, както и че придружителят й / не се уточнява кой е придружителя, но може да се предположи, че е лице от женски пол/ си признал, че многократно я е бил, тъй като буйствала.

Според заключенията на вещото лице по СМЕ описаните удар в китката и в областта на гърдите предизвикват болка и страдание.

Очертаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Ц. П., Н. Р. и Ц. К., Д. И., Н.И., Ек.П. и Е. И., дадени както в хода на съдебното следствие, така и на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 НПК, както и частично обясненията на подсъдимата М., заключенията на СМЕ; писма и служебна бележка от ОДМВР Разград, Типова длъжностна характеристика, ежедневна ведомост, седмичен график, справка за съдимост, характеристика, писмо от „ДНС 112“, ведно със CD, медицински документи отнасящи се за Р. Й. И..

Показанията на разпитаните по делото свидетели са ясни, непротиворечиви и взаимно се допълват. От тях се установяват обстоятелствата от 20.06.2016 г., имащи отношение към обвиненията. Трите незаинтересовани свидетелки - Ц. П., Н. Р. и Ц. К. - не познават нито подсъдимата, нито майка й, нито служителите на полицията. И трите нямат каквото и да е лично или друго отношение към тях. В показанията си точно описват местопроизшествието, времето, когато са се развили събитията, действията на подсъдимата спрямо майка й, нанесените удари, поведението й, след като са й направили забележка, своето собствено поведение и това на полицейските служители. В показанията си свидетелката К. сочи, че е видяла как подсъдимата псува, обижда и блъска полицаите. По същия начин непротиворечиви и взаимнодопълващи се са и показанията на свидетелите -служители на полицията – Д.И.и Н.И..

От показанията на свидетелите Е.П.и Е. И. се установява, че подсъдимата полагала грижи за майка си, разхождала я, а майка й се придвижвала трудно, имала заболяване, водещо да издаване на стонове и викове.

Обясненията на подсъдимата М., че не е упражнявала физическо насилие спрямо майка си се опровергават изцяло от показанията на трите свидетелки, чиито показания съдът кредитира, по изложените по-горе съображения. Обясненията на подсъдимата в тази насока съдът не кредитира и приема същите като защитна теза, оставаща изолирана и неподкрепена от никакви други доказателства.

Съдът констатира, че не са допуснати процесуални нарушения при прочита на показанията на свидетелите от досъдебното производство. За прецизност съдът прочел свидетелските показания от досъдебното производство, предвид факта, че свидетелите не си спомнят за обстоятелства имащи значение за предмета на делото като точната дата и час на деянието и други обстоятелства. В съществената си част свидетелските показания от съдебното следствие и тези от досъдебното производство се припокриват. При прочитане на показанията им, свидетелите са заявили, че ги поддържат.Участващият по делото защитник на подсъдимата е дал съгласие за прочитане показанията на свидетелите К., Р. и Д.И.и е възразил да бъдат четени показанията на останалите свидетели. Това възражение не е уважено, но то също не се явява процесуално нарушение, тъй като съдът може да прочете показанията на свидетелите и по свой почин. По същество няма никакви съществени противоречия между показанията на посочените свидетели.

Представените от вещото лице заключения са изготвени по писмени данни, след като се запознало със свидетелските показания относно упражнено спрямо полицейските служители физическо насилие. При изслушване на заключенията в съдебно заседание няма промяна.

Въззивният съд, след като съобрази горното от фактическа страна прие от правна страна следното:

Относно престъплението по чл. 325 НК:

От събраните в хода на проведеното съдебно следствие се установява по несъмнен и безспорен начин, че на инкриминираната дата, в централната част на гр. Разград, пред множество хора, подсъдимата извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Тези действия се изразявали във викове, упражняване на физическо насилие спрямо майка й чрез нанасяне удари по гърба и главата. Поведението й било агресивно и съпроводено с буйство. Това поведение на подсъдимата очевидно представлява грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Съгласно правната теория и установената съдебната практика, грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред и нарушава важни обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. Действията следва да са станали достояние или да могат да станат достояние и на други хора, които съзнават противообщественият им характер. В случая поведението на подсъдимата е продължило няколко минути и не е било преустановено след намесата на трите свидетелки. Тъкмо обратното, след тяхната намеса тя насочила вербално агресията си и спрямо тях.

Съгласно ППВС №2/74 г. обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие, а основен признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия”, такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

Подсъдимата не е изпълнила разпорежданията и оказала съпротива на служителите на полицията. Двамата полицейски служители били на работа и изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Двамата били изпратени на местопроизшествието от дежурния при ОДЧ. Неизпълнението на разпорежданията на полицейските служители са свързани с действията на подсъдимата при установяване самоличността на лицата чрез проверка на документите за самоличност, както и действията на подсъдимата по самоволно напускане на местопроизшествието. Действията на подсъдимата по оказване на съпротива на полицейските служители се изразява в блъскане с ръце в гърдите на полицейския служител Д.И.при установяване на самоличността и нанесен удар по китката на ръката на полицейският служител Н.И., при спирането на подсъдимата на място, след като напуснала местопроизшествието.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл.

Така с действията си подсъдимата осъществило от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция намери, че извършеното от подсъдимата деяние не покрива критериите на квалификацията “изключителен цинизъм и дързост“, поради което призна подсъдимата за невиновна и я оправда по тази част от обвинението. Интензитета на упражненото физическо насилие, както и съпротивата на полицейските служители не се отличават с някаква особено висока степен, за да причини по-сериозни нарушения на телесния интегритет на пострадалата майка на подсъдимата. В контекста на изложеното съдът отчете съща така, че деянието е извършено при евентуален умисъл. Основната цел на подсъдимата не е била да демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред. Към момента на извършване на деянието подсъдимата се е намирала в особено състояние, породено в голяма степен от обективното здравословно състояние на нейната майка, за справяне с което тя не е имала достатъчен капацитет.

По индивидуализация на наказанието: При предходното разглеждане на делото наложеното на подсъдимата наказание за това деяние е намалено от три години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата, поради което положението не може да бъде утежнявано.

Въззивната инстанция, след като отчете допълнително като смекчаващи вината обстоятелства изминалия допълнително период от време, както и мотивите на подсъдимата за извършване на деянието, прие, че наложеното на подсъдимата наказание следва да бъде намалено до размера на четири месеца лишаване от свобода, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК да бъде намален до възможният минимум от три години. Въззивната инстанция прие, че и с този размер на наказанието биха се постигнали визираните с чл. 36 от НК цели на наказанието.

Воден от горните съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК съдът измени присъдата в тази й част, с намаляване размера на наложеното наказание и с прилагане закон за еднакво наказуемо престъпление, тай като подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана само за част от квалификацията по чл. 325, ал. 2 от НК.

Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Въззивната инстанция намери, че по това обвинение подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана, поради несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

По делото е установено по несъмнен и безспорен начин физическо съприкосновение между подсъдимата и двамата полицейски служители. Въззивната инстанция приема, че то следва да се приеме като резултат на действията на подсъдимата по оказване съпротива на полицейските служители, което е квалифицирано по чл. 325, ал. 2 от НК. В съдебната практика трайно е прието, че е възможна съвкупност между престъплението по чл. 325 от НК и друго престъпление, включително и такова по чл. 131 от ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, но в показанията си и двамата служители на полицията сочат, че в известна степен физическото съприкосновение с различни лица е част от работата им. От действията на подсъдимата не може да се извлече наличието нито на пряк, нито на евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда на полицейските служители.

По горните съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд отмени присъдата в тази й част, като призна подсъдимата за невиновна и я оправда по това обвинение, за което е осъдена от първоинстнационният съд.

При тези обстоятелства въззивната инстанция отмени присъдата и в частта относно приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК.

Въззивният съд намери, че следва да бъде отменена и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК-Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пати седмично, през целия изпитателен срок. Тази мярка е отменена от въззивният съд и при предходното разглеждане на делото.

С оглед изхода на делото съдът отмени присъдата и в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски. От материалите по делото се установява, че направените по делото разноски се отнасят за обвинението по което подсъдимата е оправдана, поради което и на основание чл. 189, ал. 4 от НК, сторените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:1. 2.

ДГ