Производството е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, по внесен обвинителен акт по БП №275-ЗМ-203/2018 г. по описа на РУ на МВР Исперих против С.Т., турски гражданин, постоянно пребиваващ в България, с ЕГН ********** по обвинение за това, че:

На 25.05.2018 г. в гр. Исперих, предложил и дал подкуп – сумата 40 лв. на длъжностно лице, полицейски орган – младши автоконтрольор С.Д., за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за установено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал.1 НК.

Досъдебното производство е образувано, по реда на чл. 356, ал. 3 НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен на 25.05.2018 г. (л. 10). БП е образувано срещу С.Т. за престъпление по чл. 304а НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита го за доказано. Предлага наказание, при условията на чл. 55 НК, с оглед възрастта на подсъдимия и размера на подкупа, пробация за срок от 9 месеца.

Подсъдимият С.Т. в съдебно заседание прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното. Моли за по-леко наказание, тъй като е в лошо здравословно състояние.

Защитникът на подсъдимия адв. С. прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В защитната си реч заявява, че счита, че следва да се наложи наказание пробация за 6 месеца, като се отчете, че подсъдимият е чужд гражданин, че не знае добре български език.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

От 01.03.2004 г. св. С.Д. работи в РУ МВР Исперих. От 12.07.2017 г., със Заповед № 330з-1265/30.06.2017 г. (удостоверение №330р-11543 от 28.05.2018 г. на л. 46) е назначен като „младши автоконтрольор първа степен” в група „Охранителна полиция” в РУ - гр. Исперих при ОД МВР - Разград. Според типовата длъжностна характеристика (л. 48) в кръга на служебните задължения на Д. влизали и такива по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-746/01.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи било дадено право на всички лица работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен” да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На 25.05.2018 г., св. Д. и св. С.М.били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата. Двамата стояли в служебен автомобил „КИА“ с рег. № СВ 6308 КВ, паркиран в близост до кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Христо Ботев“ в гр. Исперих.

На 25.05.2018 г. около 12,30 ч. св. Д. спрял за проверка лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РР 2308 ВА, управляван от подс. Т.. Освен него в автомобила били А.Х.и А.Ю.. Водача и пътниците в автомобила били без предпазни колани.

Св. Д. извършил проверка на документите на водача - подс. Т. и го уведомил, че е извършил нарушение по ЗДвП и ще му бъде съставен акт за установяване на адм.нарушение и поканил Т. да отиде до служебния автомобил. Св. Д. седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и започнал да съставя акта. Св. М.бил седнал на седалката на водача. Подс. Т. застанал до дясната врата на автомобила и на развален български му казал „Не акт, да почерпя“. Повторил това няколко пъти, но св. Д. казал, че след месец ще му бъде съставено наказателно постановление. Т. попитал къде може да плати глобата и св. Д. му обяснил, че може да я заплати във всяка банка или пощенска станция. Т. вкарал ръката си през прозореца на служебния автомобил, пуснал върху документите, които св. Д. държал две банкноти по 20 лв. и казал – „Остави акт“. Св. Д. поставил документите, заедно с банкнотите върху таблото на автомобил. Разпоредил на подс. Т. да се отдръпне от автомобила и го уведомил, че това, което извършва е престъпление. За случилото се сигнализирал дежурния в РУ МВР и дежурен разследващ полицай. Св. М.съставил на Т. акт за установяване на административно нарушение с бланков № сер. Д 082320 за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, който би подписан от Т. без възражения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. С.Д. (л. 28) , св. С.М.(л. 32);

2. Протоколи: протокол за оглед (л. 3 и сл.);

3. Писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение, удостоверение, длъжностни характеристики, заповеди, свидетелство за съдимост.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Св. Д. е длъжностно лице от състава на полицейските органи, оторизирано с правомощия да контролира спазването на нормите за движение по пътищата, да констатира и да документира установените в тази връзка административни нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият е съзнавал, че проверката се извършва от служители на МВР – полицейски орган. Подсъдимият Т. е уведомен и е съзнавал длъжностното качество и правомощията на св. Д. при извършената проверка, както и е бил наясно, че са установени нарушения.

За да избегне установяването на нарушенията и за да мотивира св. Д. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, Т. му дал сумата от 40 лева, които пуснал в служебния автомобил.

Умисълът на дееца се установява и от самопризнанието, и от действията, възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият е осъществил, от обективна страна и субективна страна, състав на престъплението по чл. 304а, предл. 3 от НК –дал банкнота от 40 лева на св. Д., за да не извърши действие по служба.

Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси, тъй като е широко разпространено и подронва авторитета на държавните органи, поради това съдът счита, че не е възможно да се приеме липса или незначителност на обществената опасност, въз основа на размера на незаконната облага, която се предлага.

По наказанието.

Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакви по вид наказания – пробация. Спорят по размера.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – възрастта на подсъдимия, самопризнанието и разкаянието. Смекчаващите обстоятелства, особено възрастта на подсъдимия, предполагат, че и минималното, предвидено в закона наказание лишаване от свобода би било несъразмерно тежко за Т..

Поради това съдът определи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца.

Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо за поправянето на подсъдимия.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането, въздействието на пробационните мерки, са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо Т. и останалите членове на обществото.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия: