МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25/22.06.2018г., постановена по НОХД № 205 / 2018г. по описа на ОС - Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия П. А. Е., ***, ЕГН **********, е за това, че на 05.06.2018 г. в гр. К., обл. Разград е дал подкуп – пари в размер на две банкноти с номинал от десет лева със сер. .№ БТ 1968285 и № БЕ 6565273 на полицейски орган — Н. Р. Н. - пол.служител, младши автоконтрольор при РУ на МВР гр. К., за да не извърши действие по служба - да не състави Акт за установяване на административно нарушение № 085902/05.06.2018г. за установено административно нарушение по чл. 98 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата, извършено от П.А.Е. - престъпление по чл.304а, пр. 3 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага на съда да му определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този аспект, счита, че това е лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към минимално предвидения от законодателя размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, направеното признание още в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното от него деяние, ниския размер на паричната сума, предмет на подкупа, като на основание чл.58а НК това наказание да бъде намалено с 1/3. Представителят на ОП-Разград счита, че в конкретният случай не само, че са налице формалните предпоставки на чл.66, ал.1 НК, но по този начин безспорно ще бъдат постигнати целите на наказанието, като определеното наказание лишаване от свобода бъде отложено с предвидения минимален изпитателен срок от законодателя. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, което да бъде към минимално предвиденият размер. Освен това, предлага на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението - приобщените по делото веществени доказателства - пари в размер 20.00/двадесет/ лева - две банкноти, всяка с номинал от десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273, да бъдат отнети в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия П.А.Е. - адв. С.В. счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и че наказателната отговорност на същия следва да се определи при условията на чл. 58а ал.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер с прилагане института на условното осъждане, също в размер към минималния предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както кумулативно предвиденото наказание глоба, което също да бъде към минимално предвиденият размер. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, моли съда да вземе предвид чистото му съдебно минало, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното от него деяние и ниския размер на паричната сума, предмет на подкупа.

Подсъдимият П.А.Е. поддържа изложеното от защитника си и моли съда да му наложи наказание към минималния размер, предвиден в закона.

В последната си дума подсъдимият П.А.Е. изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние и моли да му бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона, като в този аспект, моли съда да вземе предвид всички изложени от защитника му съображения.

В хода на съдебното производство подсъдимият П.А.Е. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия П.А.Е. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е установено, че на 05.06.2018г. около 12.00 часа в град К., на пешеходна пътека тип „зебра“, намираща се на ул.*** в посочения град, подсъдимият е паркирал управлявания от него лек автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК № ***.

Установено е също, че свидетелите Н. Н. - мл. автоконтрольор и В. А. - мл.автоконтрольор, и двамата при РУ на МВР - К., в изпълнение на служебните си задължения по извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, по същото време са преминали със служебен автомобил по ул.*** в град К.. Тогава двамата полицейски служители са забелязали неправилно паркиралия лек автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК№ ***, в резултат на което решили да извършат проверка на водача и му съставят акт за извършеното от него нарушение по ЗДвП. Затова, свидетелят А. е спрял управлявания от него служебен автомобил в непосредствена близост до паркиралия лек автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК№ *** и заедно с колегата си свидетелят Н. са се насочили към водача на паркиралия автомобил. Двамата са се представили и помолили водача на същия, който да вземе документите на превозното средство и свидетелството му за управление на МПС, и да ги последва до служебния им автомобил, където да му бъде извършена проверка. След това, водачът на лекия автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК№ ***, заедно с двамата полицейски служители са отишли до служебния лек автомобил на последните. Свидетелят Н. се е настанил на предна дясна седалка, а свидетелят А. на предна лява седалка. При последвалата проверка, свидетелите са установили самоличността на водача на лекия автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК№ ***, който се е оказал П.А.Е., подсъдим по настоящото дело.

Свидетелят Н. е обяснил на подсъдимия, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за извършеното от него нарушение по ЗДвП - забрана паркиране в зоната на пешеходната пътека - чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. В резултат на това, въпреки, че подсъдимият е съзнавал извършеното от него нарушение, за да не му бъде съставен АУАН е решил да даде подкуп на полицейските служители. В изпълнение на намисленото, подсъдимият е извадил пари в размер 20.00/двадесет/ лева - две банкноти, всяка с номинал от десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273 и ги е подал на свидетеля Н., като го е помолил да не му съставя акт, да вземат парите с другия полицай и да се почерпят по едно кафе. Свидетелят Н. е обяснил на подсъдимия, че това което прави е незаконно и го е помолил да престане. Въпреки това, подсъдимият е продължил да настоява да вземат парите и да не му съставят АУАН, като е пуснал двете банкноти в купето на служебния автомобил до краката на свидетеля Н..

Веднага след това, двамата полицейски служители - свидетелите Н. и А. са излезнали от автомобила, задържали са подсъдимия и са го отвели в РУ на МВР - К., където свидетелят Н. му е съставил АУАН № 085902/05.06.2018г. за извършено нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Актът е бил предявен на обвиняемия и подписан от него без възражения, със следното обяснение ..”парите дадох, за да не ме глобят”. При съставянето на посочения АУАН, св. Н. е иззел като доказателство процесните пари в размер на 20.00 лева - две банкноти с номинал от по десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273, които след това са предадени от него на разледващия орган при РУ на МВР – К., с протокол за доброволно предавене от 05.06.2018г. и са приобщени като веществени доказателства по бързото поризводство.

За случилото се двамата полицейски служители - свидетелите Н. и А. са уведомили дежурен разследващ полицай при РУ на МВР - К., в резултат на което е образувано срещу П.А.Е. досъдебно производство БП № 290ЗМ – 190/2018г. по описа на РУ на МВР - К..

Установено е също, че свидетелите Н. и А. са служители на ОДМВР - Разград. Свидетелят - мл.инспектор Н. Р. Н. е назначен на длъжност “младши автоконтрольор" I степен в група „Охранителна полиция“ на РУ – К., съгласно заповед № 330з – 648/03.04.2015г., считано от 16.04.2015 г., която изпълнява и понастоящем, а свидетелят - мл.инспектор В. В. А. е назначен на длъжност “младши автоконтрольор" I степен в група „Охранителна полиция“ на РУ – К., съгласно заповед № 330з – 648/03.04.2015г., считано от 16.04.2015 г., която изпълнява и понастоящем.

Със Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен" да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Видно от приложената типова длъжностна характеристика, в качеството му на полицейски служител в кръга на служебните задължения на свидетеля - мл.инспектор Н. Р. Н. са влизали и тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и издаване на фишове и съставяне на АУАН за нарушения по Закона за движение по пътищата .

Подсъдимият П.А.Е. е роден на ***г***, с постоянен адрес *** 7, живущ ***, Република Турция, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********

Горната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от подсъдимия П.А.Е., като самопризнанията му се подкрепят и от събрания по досъдебното производство доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Н. Р. Н./вж протокол за разпит на свидетел от 05.06.2018г., л.7-8 от ДП/ и В. В. А./ вж протокол за разпит на свидетел от 05.06.2018г., л.7-8 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.20/; АУАН № 085902/05.06.2018г. за извършено нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП/л.13/; удостоверение Рег.№330р.12197/06.06.2018г.; типова длъжностна характеристика /л.18-19/; седмичен график за изпълнение на ППД в гр.К. за периода 05.06.2018г. – 11.06.2018г.; ежедневна ведомост на личния състав от ППД за 05.06.2018г., вторник/л.14/; справка свидетелство за съдимост/л.4/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/л.5/ и веществени доказателства - пари в размер на 20.00 лева - две банкноти с номинал от по десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273.

Между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия П.А.Е. и на доказателствата/посочени по-горе/, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия Е. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

Обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него се установяват от събраните в хода на ДП гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР – К. – свидетелите Н. Р. Н. и В. В. А.. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на актосъстовителя – св. Н. Н. се установява от приложените по делото: типова длъжностна характеристика и удостоверение Рег.№330р.12197/06.06.2018г. От представената по делото ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време, на двамата свидетели Н. и А. е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение № 085902/05.06.2018г. за извършено нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП и от приложените по ДП като веществени доказателства - две банкноти с номинал от по десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Н. Н. е длъжностно лице, което има правомощия да съставя актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

След доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема от правна страна, че подсъдимият П.А.Е. е направил опит да даде подкуп на св. Н. Н., като то този начин с действията си той е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 вр. с чл. 304, ал. 1, вр. вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия Е. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля Н. Н., изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се в пускане на двете банкноти от по 10 лева, общо 20лева в служебния автомобил на полицейските служители, с думите “ Вземете тези пари и се почерпете по едно кафе .... и не ми пишете фиша”, с молба да не му бъде съставян акт, след като му е разяснено от св. Н., че е извършил нарушение по ЗДВП за неправилно паркиране в зона на пешеходна пътека, и затова ще му бъде съставен административен акт, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетеля Н. да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 20 лева. Така подсъдимият Е. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той е преустановил своята фактическа власт върху процесните две банкноти от по 10лева, общо 20лева, като ги е поставил във фактическата власт на полицейския служител Н. Н.. С тези си действия подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и е довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия Е., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител Н. Н..

По тези съображения съдът призна подсъдимия П.А.Е. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.

По делото няма спор, че подсъдимият Е. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Н. Н.

е заемал длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група “Охранителна полиция“ в РУ на МВР-К., т.е. същият към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДП.

От субективна страна подсъдимият П.А.Е. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Н. е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия П.А.Е.:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и  отношението на обществото към тях/ и личността на извършителя/ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало/, наказателната отговорност на подсъдимия Е. за извършеното престъпление по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина и самопризнанието, направени още на досъдебното производство, както и ниската стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 20 лева. Поради което съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то към самия минимум на предвиденото в закона наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал. 1 от НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание от четири месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 100.00 лв.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението – пари в размер 20.00/двадесет/ лева - две банкноти, всяка с номинал от десет лева, със сериен номер БТ 1968285 и сериен номер БЕ 6565273.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия:

MH