МОТИВИ към Присъда № 34/31.07.2018г. по НОХД №
221/2018г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт срещу Ю. А. А., роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, работи
в Германия, ЕГН **********, за това, че на 19.12.2017 год. в
с. Осенец, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Нисан Жук” с рег. № HN-IY666, нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; чл. 5, ал. 2,т.1
от ЗДвП; „Водачът на пътно превозно средства е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;” чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които
управляват”;
чл.
20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил: смъртта
на П. С. К. ЕГН ********** *** и средна телесна
повреда на Т. Н.К.
ЕГН ********** от с.с.,
изразяваща се в „счупване на лява лакътна кост в горна трета, което обуславя
трайно затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от 1
месец“ – престъпление по чл. 343, ал. 4,
във вр. с ал.3 б. “б” във вр. с ал.1 във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.
Наказателното производство в съдебната
му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и
сл. НПК.
Подсъдимият
Ю. А. А. се признава за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тях.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
Ю. А. А. самопризнания. Счита, че следва при
определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът
да се съобрази с реда на провеждане на съдебното производство - съкратено
съдебно следствие и с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер към минимума, предвиден за
престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3 б. “б” във вр. с ал.1 във вр.с
чл. 342, ал. 1 от НК, а именно 3 години,
като окончателното наказание лишаване от свобода, да бъде определено след редуцирането му с 1/3, а именно да бъде две години
лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия,
обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок
от 3 години/към минимума, предвиден в закона/. Относно
кумулативното наказание, което е
предвидено от законодателя, наред с наказанието лишаване от свобода, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, на основание
чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от правото да управлява МПС, представителят на държавното обвинение
пледира да бъде наложено в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
ПострадА.те Н.Т.К. и Т. Н.К. са конституирани в настоящото производство като
частни обвинители в процеса. И двамата са представлявани от поверника им –
адвокат Р.В.. Повереникът на частните обвинители,
адвокат Р.В. заявява в съдебно заседание, че от името
на своите доверители поддържа обвинението срещу подсъдимия и счита, че същият е
извършил съставомерно деяние по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“Б“, вр. с ал.1
и вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което се предвижда, както е посочено и от държавното обвинение, наказание от 3 до 15
години лишаване от свобода. Изразява становище, че фактическата обстановка е
изяснена още на досъдебното производство. Пледира за налагане на наказание на
подсъдимия лишаване от свобода в размер към минимума, предвиден за
престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3 б. “б” във вр. с ал.1 във вр.с
чл. 342, ал. 1 от НК, а именно 3 години,
като окончателното наказание лишаване от свобода, да бъде определено след редуцирането му с 1/3, а именно да бъде две
години лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия, обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок
от 3 години/към минимума, предвиден в закона/. Относно
кумулативното наказание, което е
предвидено от законодателя, наред с наказанието лишаване от свобода, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, на основание
чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от правото да управлява МПС, повереникът на частните
обвинители изразява становище, че следва да му бъде наложено от съда такова
наказание. Повереникът на частните обвинители, адвокат Р.В.
изразява становище, че конкретното нарушение, което подсъдимият е извършил е по
чл.20 ЗДвП и е въпрос на правна прецизност да бъде преценено доколко обвиненията по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, не са бланкетни разпоредби.
Претендират се сторени разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия - адв.И.И. пледира
прилагане на институтите по чл.55 НК и чл.66 НК. Предлага по отношение на
обвинението по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал.3 б. “б” във вр. с ал.1 във вр.с чл. 342, ал. 1 от
НК, при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, да
бъде определено на подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.1 НК. Алтернативно пледира, наказанието за посоченото престъпление да бъде лишаване от свобода в размер към
минимума, предвиден за престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3 б. “б”
във вр. с ал.1 във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК,
а именно 3 години, като окончателното наказание лишаване от свобода, да
бъде определено след редуцирането му с
1/3 и чието изпълнение да бъде отложено
по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години/към минимума,
предвиден в закона/, в случай, че съдът приеме, че не са нА.це
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК досежно определяне на наказанието. Досежно
кумулативното наказание, което е
предвидено от законодателя, наред с наказанието лишаване от свобода, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, на основание
чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от правото да управлява МПС, защитникът на подсъдимия изразява становище, че това наказание също следва
да бъде определено за минимален срок от време. Освен това, защитникът на
подсъдимия, счита, че единственото нарушение, което е извършено от подсъдимия е
това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради пледира
да бъде признат за невинен и оправдан подсъдимия в това да е извършил
престъплението поради нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Подсъдимият Ю.
А. А. в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не съберат доказателства за тези факти. В
предоставеното му право на лична защита заявява, че съжалява много за
извършеното и не може да го забрави.
В последната си дума подсъдимият Ю. А. А. заявява, че съжалява искрено за извършеното.
Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство
доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю. А. А. е роден на
*** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи в Германия, ЕГН **********.
Подсъдимият Ю.А.А.
е правоспособен водач на моторно превозно средство – от 16.04.1992г.
категория „В” и от 16.07.1993г.
категория „А“. Притежава издадено СУМПС № 281191083, вА.дно
до 27.09.2021г. (т. I, стр. 159 от ДП).
Видно от приложената на досъдебното
производство справка за нарушител се установява, че за времето от месец юни
1992г. до месец ноември 2017г.,
подсъдимият е санкциониран по административен ред няколко пъти за нарушения на
общи правила за движението по ЗДвП./ виж
справка на , л. 159-161, т. I от ДП/.
Подсъдимият е с постоянен адрес ***, но живее и работи в гр. Щутгарт, Германия, заедно със
семейството си – съпругата си Х.О.ХА.л и синовете им Г. Ю.А. и Г.
Ю.А., като често пътувА. до България, където посещавА.
свои близки в гр. Шумен.
На 18.12.2017г. подсъдимият заедно със
съпругата си Х, двамата им сина Г. и Гюрел и
приятелката на единия от тях – на Г., тръгнА. от
Хеилбром – Щутгарт за България, с два автомобила – л. а. „Нисан Жук“ с рег. №
HN-IY 666, собственост на подсъдимия, и „Мазда 5“, също с немски регистрационен
номер. Първоначално подсъдимият заедно със съпругата си са пътувА. в л. а.
„Нисан Жук“, като той е шофирал, а
двамата им сина с приятелката на Г. са пътувА. с л. а. „Мазда 5“. По пътя тримата мъже са се сменяли, като от
Австрия до Румъния големият син Гюрел управлявал л. а. „Нисан Жук“, след което
в Румъния се сменили и зад волана на този автомобил застанал обвиняемия, като
през цялото време на предната седалка до шофорското място била седнала
съпругата му Хава, а задните седалки били заети с багаж. ОстанА.те
трима пътувА. с лекия автомобил „Мазда 5“, който се движил зад Нисана.
На 19.12.2017г. преди обяд двата
автомобила са преминА. границата през Дунав мост и са се
отправили в посока гр. Шумен. Движейки се по главния път Русе – Разград, около
11.00 – 11.30 часа стигнА. до с. Осенец, като подсъдимият А. е управлявал л. а. „Нисан Жук“ с разрешената скорост за
населено място – около 50 км/ч, пред него е нямало автомобил, а зад него се е движел л. а. „Опел Астра“ с рег. № СВ 1800
ВВ, управляван от св. Т Д Д. Синовете му с техния лек автомобил са били доста
назад/когато той навлизал в селото, те
се спускА. по баира към същото/.
В тази част пътното платно за движение
е девет метра, разделено с единична непрекъсната линия - М1, на две пътни ленти
за насрещно движение, прав хоризонтален път, с мокра асфалтова настилка, с
валеж на слаб сняг, добра геометрична и
метеорологична видимост, максимално разрешена скорост за движение в населеното
място-50 км/ч. По това време е валяло
ситен сняг, пътят е бил мокър, но нямало
снежна покривка и заледявания, температурата била около 1-2 градуса. При
навлизане на л. а. „Нисан Жук“ в селото, в посока от гр. Русе към гр. Разград, подсъдимият
е започнал да прибира навигацията, подал я на съпругата си, като едновременно е управлявал автомобила. Тя е оставила навигацията в жабката. В същото
време по тротоара, при пътен знак Б2-стоп, отстоящ в тревна площ на 1.93 метра
от десния бордюр, са се движили двамата пострадА. - възрастната семейна двойка П. С. К. и Т. Н.К.
Междувременно подсъдимият е поискал от
съпругата си да му подаде една салфетка от джоба на предната врата, където тя е била седнала. Тя е взела и е подала салфетка на мъжа си, той се е обърнал към нея, за да я поеме и тогава се е унесъл за момент, загубил е управление и се е качил на тротоара с предната си дясна част,
където са се движили двамата възрастни пешеходци – пострадА.те
П. С. К. и Т. Н.К..
Подсъдимият се е опитъл да овладее
лекия автомобил, но не е могъл и с предната дясна част на калника е ударил жената, тя е паднала на дясно от тротоара в затревената
площ, а възрастният мъж се е ударил в
предната дясна колона на автомобила, при което дясното му огледало се е счупило при удара с ръката му и автомобилът
се е движил качен на тротоара около 15
метра. От удара постр. П. К. е паднала с крака към оградата на намирата се
там къща и глава към пътното платно, в безсъзнание, със затворени очи, без да
мърда и да издава звуци и стонове. ПострадА.ят Т. К.
се е изправил и е застанал прав с бастун
в ръка до жена си.
Установано е, че свидетелят Т Д е подала сигнал
на тел. 112 минута-две след инцидента. ОтзовА.ят се
на сигнала медицински екип от ЦСНП – Разград, е откарал двамата пострадА. съпрузи в СПО към
МБАЛ – Разград и ги е предал на дежурния
лекар. Впоследствие на място е дошъл и
дежурният полицейски екип от сектор „ПП“ към ОД МВР - Разград, който е съставил констативен протокол за ПТП с пострадА. лица.
Установено е също, че пострадалата П. К.
е била транспортирана от ЦСМП – Разград
до СО на МБАЛ – Разград, трудно контактна, в травматичен шок, със съчетана
травма – глава, гърди, корем, гръбначен стълб, таз. Контузия на главата.
Хематом и емфизем в лява париетална област. Субдурален хигром в дясно. Контузия
на мозъка. Остра дихателна недостатъчност от централен тип. Контузия на гръден
кош. Фрактура на IV и VII ребро в ляво отпред. Контузия на корем.
Хемоперитонеум. Лезио мезинтери и илеи.
Фрактура на транзверзален израстък на L4 в ляво. Фрактура на седалищна
кост в ляво. (т. I, л. 130, СМЕ за аутопсия на труп № 41/2017г.).
По делото е установено също, че въпреки
оказаната спешна помощ
и
проведената оперативна интервенция в МБАЛ – Разград, на 27.12.2017г.
пострадалата П. С. К. е починала.
В хода на досъдебното производство са
назначени няколко експертизи:
Видно от назначените химически експертизи
в кръвта на шофьора – подсъдимия А (т. I, л. 102-104), не е установено наличие
на алкохол.
Видно от назначената СМЕ (т. I, л.
129-141), при огледа и аутопсията върху трупа П. С. К. е установено:
1. Травма на главата - повърхностна контузия
на мозъка в челните дялове, по-изразено в дясно, във фаза на обратно развитие;
оскъден кръвоизлив във фаза на обратно развитие под твърда мозъчна обвивка в
двете средни черепни ямки и предната ямка от дясната страна; кръвонасядане на
вътрешната стена на меки черепни обвивки високо в лява теменна област и
подлежащо на раната към гръбната повърхност;
2. Травма на тялото /гръден кош, корем и таз/
- голям оперативен белег на коремната стена - състояние след лапаротомия за
евакуация на кръвна колекция 1,5литра кръв и възстановяване на разкъсване на
държача на тънките черва; дифузна контузия на белия дроб; счупване на VI и VII
ребро в ляво по предна мишнична линия, с кръвонасядане на меки тъкани по
съседство; КТ данни /от История на заболяване/ за счупване на левия напречен
израстък на 4-ти поясен прешлен и лява седалищна кост с наличие на свободен
фрагмент външностранично; разлят морав хематом по гръбна повърхност на горната
половина на ляво бедро, външните части на седалището, поясна област и долната
част на гръдната област от тази страна;
3. Травма на крайниците - хирургично
обработена рана по предната извивка на дясна раменна става и прясна
епителизация по съседство; кръвонасядане по тръбната повърхност на лява
подбедрица;
4. Посттравматични усложнения - клинични и
лабораторни данни за полиорганна недостатъчност: сърдечна, дихателна,
чернодробна и бъбречна; двустранна пневмония; изразен оток на мозъка с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор;
5. Коронаро-, атеро- и нефросклероза;
мастнодистрофични промени на черния дроб; обща анемия на всички вътрешни
органи; светли послесмъртни петна; празен стомах; празен пикочен мехур;
състояние след оперативно отстраняване на кистозни яйчници /от ИЗ/.
Причина за смъртта на П. К. е
състоянието на травматичен шок и неговите усложнения - полиорганна
недостатъчност и двустранна пневмония. Същите са в причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП на 19.12.2017г. Уврежданията са причинени по общия механизъм на
удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и от сътресение на
тялото.Възможно е същите да бъдат получени при блъскането на тялото от
автомобила отзад, изтласкване и приземяване на терена, с придадена кинетична
енергия, по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на тялото. Общата
конфигурация на уврежданията сочи, че най-вероятно приземяването на терена с
външната лява част на гърба и седалището. Всички увреждания са прижизнени,
видно от евакуираната от коремна кухина кръвна колекция, контузията на белия
дроб и мозъка, развилия се мозъчен оток, кръвонасяданията и охлузванията,
анемията на вътрешните органи.
Видно от назначената СМЕ (т. I, л.
110-114), степента на телесните увреждания на пострадалия Т. Н.К. са:
- счупване на лява лакътна кост в горна
трета
- кръвонасядания във вътрешната половина
на лява колянна област и във вътрешната половина на горна трета на дясна
подбедрица.
По своята медико-биологична
характеристика счупването на лява лакътна кост обуславя трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за срок повече от един месец, а кръвонасяданията - болка
и страдание.
Счупването на лакътната кост може да
се получи:
- при пряк удар на мястото на фрактурата
или
- падане върху лакътната страна на
предмишницата.
С оглед събраните по досъдебното
производство данни, експертизата е дала заключение, че травмата е получена от
пряк удар, най-вероятно от дясното странично огледало на автомобила. Кръвонасяданията
в областта на лявото коляно и горната трета на Дясна подбедрица се дължат на
съприкосновението с терена /опора/ след загубата на равновесие. Счупването на
лява лакътна кост изисква имобилизация за срок 8-10 седмици, а
работоспособността са възстановява след 10-12 седмици. Всички телесни
увреждания и травми на пострадалия Т. К. са в причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП на 19.12.2017г.
Видно от назначената АТЕ се установява
следното: Пътна обстановка - ширина на
платното за движение - 9 метра, разделено с единична непрекъсната линия - М1 на
две пътни ленти за насрещно движение, с ширина по 4,5 метра, прав хоризонтален
път, с мокра асфалтова настилка, с валеж на слаб сняг, добра геометрична и
метеорологична видимост, максимално разрешена скорост за движение в населеното
място-50 км/ч. За определяне на мястото на удара между л.а. Нисан-Жук, с рег.№
НN IY 666 и пешеходците П. С. К. и Т. Н.К. *** по дължина и ширина на пътното платно и тротоара са
използвани следните данни по делото:
-направление
на огледа е Русе - Разград и приет ориентир - пътен знак Б2-стоп, отстоящ в
тревната площ на 1,93 метра от десния бордюр.
-ширина
на платното за движение - 9 метра и две пътни ленти по 4,5 метра.
-ширина
на тротоара по посока на движение на пешеходците - около 50-60 см плочки и
тревна площ.
-траектория
и посока на движение на л.а. Нисан-Жук.
-показанията
на свидетел /св.Т Д Д/: „...привлече
ми вниманието, че л.а. пред мен изведнъж се качи горе на тротоара, загуби
управление. Видях, че автомобилът се качи на тротоара. След това продължи да се
движи напред в посока към Разград, на тротоара измина 10-15 м. и слезе на
пътното платно, където се движеше и преди това, и спря. ...видях възрастния
мъж, който стоеше прав с бастун в ръката си и жена, която беше легнала на
земята в снега и калта. Не беше на тротоара, а на тревата след него. Там
тротоарът беше доста тесен, около 50-60 см.“.
-показания
на водача на л.а. Нисан-Жук
- Ю. А. А, дадени на 19.12.2017г.:
„... тогава се унесох за секунда и л.а. се удари в бордюра от дясната страна на
пътя... автомобилът се качи с предната си дясна част на тротоара...видях, че на
тротоара от дясно на пътното платно, на десетина метра пред мен двама човека
вървят по тротоара...аз се опитах да овладея автомобила..., но не можах да
избегна удара. С предната дясна част на калника ударих жената. Жената от удара
падна на дясно от тротоара в затревената площ, а възрастният мъж... се удари в
предната дясна колона на автомобила... дясното огледало на л.а. се е счупило
най-вероятно при удара с ръката на мъжа... автомобилът се движи качен на
тротоара около 15 метра.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО по посочената АТЕ е, че инициалният удар между
процесния л.а. Нисан-Жук и движещите се по тротоара в същата посока пешеходци
се намира както следва:
-по
ширина на пътя: ударът се намира в десния затревен тротоар.
-по
протежение на пътя: ударът се намира на разстояние 10-15 метра след ориентира.
Относно скоростта на движение на
процесния л.а. „Нисан-Жук“:
При това ПТП не са регистрирани
спирачни следи, поради което скоростта на движение се определя по показанията
на свидетеля Т Д Д, която в своите показания заявява, че се е движела след л.а.
Нисан със скорост 50 км/ч. Водачът на л.а. Нисан в своите показания също
заявява, че се е движел със скорост 50 км/ч. Това е и максимално разрешената
скорост за движение в населеното място - с. Осенец.
В заключение, скоростта на движение на
л.а. „Нисан-Жук“ непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 50 км/ч.
Относно въпроса: Имал ли е водачът на
л.а. Нисан-Жук техническа възможност при конкретната пътна обстановка, да
избегне удара с пешеходците?
От обясненията на водача на л.а.
„Нисан-Жук“ – подс. А, се установява, че същият си е отклонил вниманието, за да
вземе подадената от съпругата му салфетка, при което губи контрол върху
управлението на л.а. и навлиза в десния тротоар, по който в същия момент са се
движели правомерно пострадалите пешеходци П. и Т. К. Преценено от ТЕХНИЧЕСКА
ГЛЕДНА ТОЧКА, при конкретната пътна обстановка, водачът на л.а. „Нисан-Жук“ е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е
контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал.
От посоченото заключение на АТЕ се
установява, че механизмът на възникване и протичане на произшествието и
причините за настъпването му са следните: На 19.12.2017г., около 11,51ч. по
главен път 1-2, Русе -Варна в с. Осенец, общ. Разград, се е движел л.а.
„Нисан-Жук“, с немски рег.№ НN IY 666, управляван от Ю.
А. А ***. Максимално допустимата скорост за движение
в населеното място е била 50 км/ч. Водачът е управлявал л.а. със скорост 50
км/ч. по свидетелските показания на Т Д Д, която се е движела в същата посока
след него. В участъка на ПТП главният път е прав с лек наклон - спускане, около
2 %. Геометричната и метеорологичната видимост е била добра. От дясната страна
на главния път има затревена площ с тротоар около 50 см. Пътната настилка е
асфалтова, мокра, валял е лек сняг. В същата посока по десния тротоар
правомерно са се движели един зад друг пешеходците, Т. Н.К.
– 84 годишен и съпругата му, П. С. К. – на 80 години. В един момент водачът на
л.а. Нисан-Жук, Ю.А губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза
в десния тротоар и се движи по него около 10-15 метра, при което удря с предна
дясна част П. С. и я отхвърля в тревната площ, с дясното външно огледало удря Т.
С в лявата ръка, при което му нанася фрактура на лакътната кост. От силния удар
П. К. получава коремна травма. Преценено от ТЕХНИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА причината
за възникване на ПТП е отвличане вниманието на водача на л.а. Нисан Жук,
при което същият не е контролирал
непрекъснато движението на лекия
автомобил.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Ю. А. А не е
осъждан до настоящия момент.
Видно от
приетата по делото като писмено доказателство характеристика на подсъдимия Ю.А, изготвена от управителя на увеселителен парк
„Трипсдрил“, Германия, от 26.07.2018г.,
където работи към настоящия момент подсъдимия, се установява, че Ю.А е отзивчив, способен за работа в екип и открит
работник, като личното му отношение към неговите колеги е безупречно.
Обстоятелствата
по делото относно механизма, причините за настъпване на произшествието, мястото
и времето на извършване на ПТП са
изяснени от протокол
за оглед на ПТП, ведно с фотоалбум, който е неразделна част от
протокола/л.2-15/, въз основа на който е изготвено заключението на назначената в хода на
досъдебното производство – авто-техническа експертиза, ведно с мащабна
скица на ПТП (л. 142-151), констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а
последиците от деянието – от заключенията на съдебно-медицинските експертизи/
СМЕ по писмени данни, на л.110-114, т.първи от ДП и СМЕ за аутопсия на труп №
41/2017г., на л.129-141, т.първи от ДП/. В покрепа на тези обстоятелства са и заключенията
на химически експертизи/ л.102-104, т.първи от ДП, както и показанията на
разпитаните в хода на ДП свидетели Х Х (т. I, л. 66-70), Т. К. (т. I, л. 71-75), Г. А. (т. I, л.
76-79), Г. А. (т. I, л. 80-82), С (т. I,
л. 83-86), Т. Д (т. I, л. 87-90), Д. Д. (т. I, л. 91-92), Р. Е (т. I, л.
93-94), С (т. I, л. 95-96) и Н. К. (т. I, л. 97-99).
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от
подсъдимия Ю. А. А самопризнание, както и от събраните по досъдебно
производство №330
Зм-329/2017г. по описа на ОД на МВР-Разград: протокол за оглед на ПТП, ведно с
фотоалбум, който е неразделна част от протокола/л.2-15/, заверени ксерокопия на
документи (л. 16-26), адвокатско пълномощно (л. 28), постановление за
привличане на обв. Али (л. 29-30), протокол разпит на обвиняем (л. 31-33),
заверени ксерокопия на документи на немски език за л.а. Нисан (л. 34-45),
справка съдимост (л. 46-47), характеристична справка (л. 50, 51), декларация
(л. 54-55), протоколи разпит на
свидетели (л. 56-66, 67-70, 71-75, 76-79, 80-82, 83-86, 87-90, 91-92, 93-94,
95-96, 97-99), експертна справка (л. 100), химическа експертиза (л. 101-108),
СМЕ на Т. К. (л. 109-116), СМЕ по
писмени данни на П. К. (л 117-127), СМЕ за аутопсия на труп на П. К., ведно с
приложени схеми на външните травматични увреждания и счупванията на костите на починалата П.К.(л. 128-141), авто-техническа експертиза, ведно с мащабна
скица на ПТП (л. 142-151), постъпила информация от Районен център 112, гр.Русе
за подаден сигнал относно извършеното ПТП/152-153/, констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и справка за нарушител, едно с придружителни писма/154 -161/,
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 163-165), всички,
съдържащи се в том първи от ДП; писма до ЗСМП Разград и предоставени медицински
документи (л. 1-97), писма до ОПУ Разград с искане на документи и предоставени
чертежи (л. 98-105), справка за пътувания на лице (л. 120), приемо-предавателен
протокол за предаване на л.а. за съхранение в УССД (л. 122), постановление за
разпореждане с ВД – л.а. (л. 136), адвокатско пълномощно (л. 137), протокол за
предявяване на пострадал (л. 138-139), протокол за предявяване на разследването
на обвиняем (л. 140), заключително мнение и приложения (л. 141-145), всички,
съдържащи се в том втори от ДП, както и тези доказателствени материали, които
са събрани в хода на съдебното производство по настоящото дело - характеристика на подсъдимия Ю.А, изготвена от управителя на увеселителен парк
„Трипсдрил“, Германия, от 26.07.2018г.,
справка за съдимост с рег. №869/17.07.2018г. на Бюро „Съдимост“ при РС-Шумен по
отношение на подсъдимия и удостоверение за наследници с изх. №155/24.07.2018г.
на кметство с.Осенец, Община - Разград, ведно с известие за доставяне и
съпроводително писмо на Община – Разград, с вх. №3011/25.07.2018г. по отношение
на лицето П. С. К..
Всички описани
по-горе писмени, гласни доказателства,
експертизи и доказателствени средства са събрани по реда и начините,
указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация и
допринасят за изясняване обективната истина по делото. Между тях не са налице противоречия, не са
налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото, относно това
престъпление. Съдът дава вяра на направеното от подсъдимия самопризнание, тъй
като същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т. Н.К., Х.О.Х, Г
Ю.А., Г. Ю.А., И С С, Т Д Д, Д. М Д., Р З Е, Н.Т.К.
и Ц Т В С, тъй като
същите подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, обективни са, логични
и последователни, кореспондиращи на писмените доказателствени средства, и на
заключенията на експертизите - СМЕ по
писмени данни/л.110-114, т.първи от ДП/, СМЕ за аутопсия на труп № 41/2017г./
л.129-141, т.първи от ДП/, АТЕ/
л.143-148/, заключения на химически експертизи/ л.102-104, т.първи от ДП/. Съдът
кредитира с доверие и заключенията на посочените експертизи, тъй като същите
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, кореспондиращи са на
свидетелските показания и писмените доказателствени средства.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
На 19.12.2017год. в село Осенец,
област Разград, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Нисан Жук”, с рег. № HN-IY666,
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по
непредпазливост е причинил смъртта на П. С. К., ЕГН ********** *** и средна телесна повреда на Т. Н.К., с ЕГН **********
от с.с., изразяваща се в „счупване на лява лакътна
кост в горна трета, което обуславя трайно затруднение в движението на левият
горен крайник за срок повече от 1/един/ месец“.
Формата на вината на подс.Ю.А е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен
водач на МПС той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е
нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди.
По този начин се доказва наличието на
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343,
ал. 4, във вр. с ал.3, б. “б”, във вр. с ал.1, във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът счита, че настъпилият
общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на
забраната по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като в този аспект съдът отчете механизмът
на възникване и протичане на произшествието и причините за настъпването му. В
този аспект, безспорно е установено, че на 19.12.2017г., около 11,51ч. по
главен път 1-2, Русе -Варна в с. Осенец, общ. Разград, се е движел л.а.
„Нисан-Жук“, с немски рег.№ НN IY 666, управляван от подс.Ю.
А. Али,***. Максимално допустимата скорост за
движение в населеното място е била 50 км/ч. Водачът е управлявал л.а. със
скорост 50 км/ч. по свидетелските показания на Т Д Д, която се е движела в
същата посока след него. В участъка на ПТП главният път е прав с лек наклон -
спускане, около 2 %. Геометричната и метеорологичната видимост е била добра. От
дясната страна на главния път има затревена площ с тротоар около 50 см. Пътната
настилка е асфалтова, мокра, валял е лек сняг. В същата посока по десния
тротоар правомерно са се движели един зад друг пешеходците, Т. Н.К., 84 годишен и съпругата му, П. С. К., на 80 години. В
един момент водачът на л.а. Нисан-Жук,
Ю.А губи контрол върху управлението на автомобила,
навлиза в десния тротоар и се движи по него около 10-15 метра, при което удря с
предна дясна част П. С. и я отхвърля в тревната площ, с дясното външно огледало
удря Т. С в лявата ръка, при което му нанася фрактура на лакътната кост. От
силния удар П. К. получава коремна травма. Причината за възникване на ПТП е
отвличане вниманието на водача на л.а. Нисан Жук, при което същият не е контролирал непрекъснато
движението на лекия автомобил, както е
посочено и в заключението на назначената
на ДП, автотехническа експертиза. Следователно с оглед изложеното, се
предпоставя извода, че основна причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е неправомерното поведение на водача на л. а. „Нисан Жук“ –
подсъдимия Али, който не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал.
Изложеното обуславя наличието на пряка
причинна връзка между неправомерното поведение на водача на процесния
автомобил, настъпилото пътно-транспортно произшествие и травматичните
увреждания, довели до смъртта на П. С. К. ЕГН ********** ***
и средна телесна повреда на Т. Н.К. ЕГН ********** от с.с. В
този асепкт, както бе посочено по –горе, съдът намира, че настъпилият
общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на
забраната по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, по съображенията, изложени по –горе. За останалите нарушения по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, за които му
е повдигнато обвинение, подс.Ю. А. А не следва да
носи отговорност. Съображенията в тази насока са следните: Съдът намира за недопустимо смесването на
отговорността по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП въвежда общото задължение за
водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства – да упражняват
технически контрол, да следят състоянието на пътя, поведението на останалите
участници в движението и на пътниците, и да не отклоняват вниманието си.
Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам става опасност за движението или се
поставя в невъзможност да възприеме породена опасност. Отделно от
това под изгубване на контрола върху управлението на МПС законът разбира други
фактически положения-заспиване на водача,отклоняване на вниманието му било от
намиращи се в колата пътници, вещи и т.н., разсейване, каквото е и конкретното
нарушение на подсъдимия в случая. Докато, разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа две отделни
правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на
скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности –
атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто
правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на
непредвидими опасности / вж. Решение № 259 от 18.05.2013г. на ВКС по н.д. №
641/2013г., ІІІ н.о., Решение № 222 от 26.05.2014г. на ВКС по н.д. №
539/2014г., ІІ н.о./. От изложеното следва извода, че нарушението по чл.20,
ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП. Ако е налице
нарушение на режима на скоростта, неосъщественият контрол не съставлява
самостоятелно нарушение / Решение № 279 от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. №
813/2015г., ІІІ н.о. и Решение № 524 от 10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ
н.о./. И двата варианта на този текст въвеждат движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с
несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се
определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за
съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в
случай на необходимост.
Във връзка с предходното, с оглед изложените
съображения и като взе предвид, че единственото, намиращо се в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат, е това по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, съдът призна подсъдимия Ю. А. А, за виновен в това, че на 19.12.2017 год. в
село Осенец, област Разград, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Нисан Жук”, с рег. № HN-IY666,
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по
непредпазливост е причинил смъртта на П. С. К., ЕГН ********** *** и средна телесна повреда на Т. Н.К., с ЕГН **********
от с.с., изразяваща се в „счупване на лява лакътна
кост в горна трета, което обуславя трайно затруднение в движението на левият
горен крайник за срок повече от 1/един/ месец“, а призна подсъдимия ЗА НЕВИНЕН
в това да е извършил престъплението поради нарушение на правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което и на основание
чл.304 НПК ГО ОПРАВДА по обвинението в тази му част. По отношение на приложимостта на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.
5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, многократно е излагано
еднообразното становище на съдебната практика, че в нея се съдържа едно общо
предписание за поведение на участниците в движението по пътищата, невъвеждащо
конкретно задължение, спрямо което да се търси наличието на причинна връзка с
настъпването на определен противоправен резултат.
А, относно чл.20, ал.2 ЗДвП, както подробно бе
посочено по-горе в изложените съображения следва
извода, че нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по
чл.20, ал.1 ЗДвП, като последното е това, за което съдът призна за виновен
подсъдимия.
В контекста на изложението, а и както бе посочено по-горе, съдът
намира, че формата на вината на подс.Ю.А е
несъзнавана непредпазливост, а не небрежност, каквито доводи се сочат от
защитата на подсъдимия, тъй като, подсъдимият като правоспособен водач на МПС познава правилата за движение по пътищата и
съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил
длъжен и обективно е могъл да ги предвиди. Ето защо, в контекста на изложените съображения, съдът намира за неоснователни
доводите на защитата на подсъдимия, че в случая се касае за небрежност като
форма на вина, а не непредпазливост. За основателни съдът намира доводите на
подсъдимия и неговата защита, че последният следва да носи отговорност
единствено за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП, а по останалите нарушения, тези нарушениs на правилата за движение по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, следва да бъде
признат за невинен и оправдан.
При определяне на наказанието на подс.Ю. А., съдът взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията
по автотранспорта. Отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия следните обстоятелства: чистото му
съдебно минало,
в частност не е осъждан и за
престъпления по транспорта, семейната му и
трудова ангажираност, нарушаването само
на едно правило за движение, като е и с много
добри характеристични данни. Освен това още от началото на образуваното ДП е
оказвал съдействие на разследващите органи като е депозирал показания в
качеството му на свидетел по ДП, а пред
съда е направил и пълни и неформални самопризнания по фактите и е поискал
делото да се разгледа пред съда по реда на съкратеното съдебно следствие с
признаване на вината, което предпоставя
извода за оказаното от него пълно съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, на органите на ДП и в хода на съдебното
производство, изразеното от подсъдимия искрено разкаяние и съжаление за
извършеното,
тежко преживява случилото се. Извършените нарушения, за които е бил санкциониран по
административен ред, не са тежки, поради което не следва да се преценяват като
отегчаващ отговорността му фактор.
Ето
защо при тези многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че
минималното предвидено в закона наказание
лишаване от свобода за срок
от три години, се явява несъразмерно тежко, поради
което приложи института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. С
оглед на това и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, б. “б”, във вр. с
ал.1, във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК, чл.58а,
ал.4 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, определи
наказанието лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция.
Изтъкнатите по-горе обстоятелства, както и
субективната страна на извършеното деяние – несъзнавана
непредпазливост, мотивираха съда да приеме, че поправителната и
превантивната функции на наказанието могат да бъдат реализирани и без ефективна
изолация на подсъдимия Ю. А. от обществото, поради което
изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
бе отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Императивната норма на чл.343г НК задължава съда да наложи
на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно
изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните
обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 2 години, считано от влизане на присъдата
в сила. Касае се до тежък общественоопасен резултат, с оглед на
който подс.Али следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за
по-продължително време.
Тъй
като подсъдимият Ю.А е признат за виновен и му е
наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият е осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното
производство, сумата от 862.63лв./осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и три
стотинки/ и в полза на частните обвинители Н.Т.К. и Т.
Н.К. за разноски по делото, сумата от 2000лв./две
хиляди/лева, представляваща платено
възнаграждение на повереник.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: