Мотиви към Присъда от 25.07.2018г.по НОХД №249/2018г.по описа на РОС.

ОП - Разград е внесла обвинителен акт за разглеждане в РОС, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П.И.С. ***, за това, че на 09.07.2018г. на път Ш-2005 на км. 10-968 между с. Хърсово, обл. Разград и с. Самуил, обл. Разград, е предложил и дал подкуп - сумата от 20 /двадесет/ лева - две банкноти с номинал от 10 лв. със серийни № БТ 8057753 и № БУ 2162489 - на длъжностно лице, полицейски орган - С.Ц.Д.- младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление на МВР гр. Исперих при ОД МВР - Разград, за да не извърши действие по служба - да не се състави на водача П.С. АУАН серия „Д“ № 082495 за установено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 и чл.100 ал.1 т. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а предл. 1 и 3, във връзка с чл. 304 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РОП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия П.С. обвинение, така, както е формулирано в обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение предлага наказанието "лишаване от свобода" да бъде определено към минимума ,предвиден в закона, което да бъде намалено по реда на чл. 58а от НК. Предлага също определеното по този начин наказание лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изтърпяване от подсъдимия, за изпитателен срок от три години. Според представителят на РОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание "глоба", което предлага също да бъде ориентирано към минимално предвидения в закона размер.Счита, че при индивидуализация на тези наказания следва да бъде отчетено от съда преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни за личността му и оказаното от него на досъдебното производство, съдействие за разкрИ.е на обективната истина. Намира,че са налице предпоставките на чл.307а от НПК за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Защитникът подсъдимия П.С. – адв.И. заявява становище, че не оспорва квалификацията на деянието, сочено в обвинителния акт.Отправя искане, на подсъдимия С. да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер, като към минималния размер му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба.

В съдебно заседание подсъдимият П.С. се възползва от правото си по чл. 371, т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия П.С. Т.самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл. 373, ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание обвинителния акт, съдът прие за установено по делото от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.С. е български гражданин, с основно образование, неженен, живеещ на съпружески начала, пребиваващ постоянно в Кралство Белгия, работещ , неосъждан.

На 08.07.2018г., около 20.00 часа, подс.П.С. заедно със семейството си и брат си, със собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 4“ с белгийски регистрационен номер 1УХЛ614, се прибрал от Белгия в България.Св. Н.Г., която също пристигнала от Белгия , но месец преди това, на 08.07.2018г. ги чакала в гр. Разград, където се присъединила към тях.

В с. Голям извор, обл. Разград братята имали леля и решили да отидат на гости да я видят. На 09.07.2018г. двамата заедно със семействата си, отишли с лекия автомобил на подсъдимия при нея в с. Голям извор около 16.00 часа, където се забавили около 1-2 часа и около 18.30 - 19.00 часа тръгнали обратно към гр. Разград. На връщане към града автомобилът управлявал подс.П.С., до него на седалката отпред седял брат му - св. Н.а С., а на задната седалка - двете жени - св. М.М.и Н.Г.и двете деца Н. и И..

По същото време, в изпълнение на служебните си задължения - контрол на пътното движение в екип, св. Стефан Д. и Н.а Б., служители в РУ - гр. Исперих, били спрели служебния си автомобил на разклона за с.Голям извор, обл. Разград, в района между с. Хърсово и с. Самуил, обл. Разград, на път III 2005 на км. 10-968.

Младши инспектор С.Ц.Д.бил назначен в системата на МВР на 01.03.2004г. със Заповед № 48/27.02.2004г. на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ на РПУ - Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ в РУ - гр. Исперих, съгласно Заповед № 330з-1265/30.06.2017 год. /л. 15/.

В качеството си на полицай св. Д. имал типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните му задължения влизали тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, да издава фишове и да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП /л. 16-18/.

Със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен“ да съставят актове за установяване на административни нарушения по „Закона за движение по пътищата“ /ЗДвП/.

На 09.07.2018 год., за времето от 16.30 часа до 00:00 часа св. Д. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, заедно с мл. автоконтрольор Н.а И. Б., съгласно график на единната разстановка на екипите по КПД и ООР / л. 21/. По време на наряда двамата работили по безопасност на движението в района между с. Хърсово и с. Самуил, обл. Разград, на път Ш-2005 на км. 10-968, разклона за с. Голям извор, обл. Разград.

Около 19.15 часа св. Д. спрял за проверка идващия от с. Хърсово лек автомобил „Фолксваген Голф 4“ с белгийски регистрационен номер 1УХЛ614. При проверката двамата с колегата си - св. Б., установили, че водач на автомобила е П.И.С., ЕГН **********, по лична карта с адрес ***. При проверката също така установили, че водачът не носи СУМПС и контролен талон. Направили справка, чрез РОСД /таблет/ дали водачът притежава наистина СУМПС и установили, че има валидно такова. Също така установили, че водачът има наложени глоби, които не са заплатени в едномесечен срок. Св. Д. обяснил на подсъдимия С., че св. Б. ще му състави АУАН за констатираните от полицейските служители нарушения. Св. Б. започнал да съставя АУАН на подс. С., а през това време обвиняемият отишъл до своя автомобил, който се намирал на около 2 метра зад служебния полицейски автомобил. Вървейки към личния си автомобил, подс. С. казал на двамата полицейски служители: „чакайте да ви дам двадесет лева да се почерпите“. След като стигнал до колата си, поискал от брат си - св. Н.а С., 20 лева, които да даде на полицаите „да се почерпят“. Св. Н.а С. извадил от чантичката си 2 банкноти от по 10 лева и му ги подал, след което подсъдимият П.С. отишъл при двамата полицейски служители. Пресегнал се към св. Д. и казал: „ето ви двадесет лева, после да се почерпите“. Св. Д. многократно категорично му казал да си прибере парите и че това, което извършва, е престъпление и не трябва да дава пари. Подс.С. продължил да се обяснява на св. Д., като отново му казал: „не се притеснявай, аз не съм вчерашен“, „знам, че в колата има камери, вземете тези пари и се почерпете“. В следващия момент, след тези думи, с лявата си ръка пъхнал в джоба на панталона на униформата на св. Д. сгънатите банкноти, които държал.

След тези действия на подс.П.С., двамата полицейски служители веднага го уведомили, че това, което извършил, е престъпление и че ще бъде задържан. Незабавно уведомили дежурния при ОДЧ в РУ - гр. Исперих.

Св. Б. съставил на подс. П.И.С. АУАН серия Д № 082495/09.07.2018г. за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а св. Д. се подписал като свидетел. Подсъдимият С. подписал акта без възражения.

Дадените от обвиняемия като дар 2 банкноти с номинал от 10 лева със серийни номера БТ 8057753 и БУ 2162489 /л. 24/ били приобщени като веществени доказателства - ВД № 1 и ВД № 2 по образуваното срещу обвиняемия досъдебно производство (протокол л. 13).

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, като съобрази направените от подсъдимия С. самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите Стефан Д., Н.а Б., М.М., Н.Г., Н.а С.; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и на веществено доказателство, справка за удостоверяване длъжностно качество на служители на РУМВР - гр.Исперих, кактоо и иззетите по делото веществени доказателства – два броя банкноти, всяка с номинал от десет лева със серийни номера БТ 8057753 и БУ 2162489.

Решаващият съд кредитира изцяло показанията на свидетелите Стефан Д. и Н.а Б., тъй като същите възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за отделните етапи на случилото се и пресъздават събитието по логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. При преценка достоверността на показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, не се установява съществено вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели, както и между тях и останалия доказателствен материал по делото. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като време и място на извършване на деянието, неговото авторство, начина на извършването му, а именно: предприетата спрямо подсъдимия, като водач на МПС, полицейска проверка; нежеланието му да му бъде съставен АУАН; извършените от подсъдимия конкретни действия адресирани към свидетелят Стефан Д., изразяващи се в предлагане на процесната парична сума на негово разположение и реално в предоставянето на същата във фактическата му власт; целта за предоставяне на процесната парична сума от подсъдимия на полицейският служител. По отношение на така посочените главни факти, е налице съвпадение в показанията на свидетелите и останалите доказателства, писмени и веществени доказателства.

Данните по делото сочат, че огледът е извършен при спазване на процесуалните изисквания към провеждането на това действие по разследване – извършен е през светлата част на денонощието, в присъствието на поемни лица и специалист – технически помощник, изследвани са и отразени обективните находки, така както са намерени. Освен това, огледният протокол е източник на данни за мястото, където са открити инкриминираните банкноти /върху гумените стелки в служебния полицейски автомобил/.

Приобщените по делото гласни, писмени, веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически констатации. По-конкретно, признатите от подсъдимия П.С. факти относно начина на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, Направеното от подсъдимия С. признание относно начина, по който предоставил процесната парична сума на разположение на полицейският служител, в частност относно обстоятелствата, че пъхането на банкнотите в джоба на панталона на св.Д..

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия П.С. на 09.07.2018г. на път III 2005 на км. 10-968 между с. Хърсово, обл. Разград и с. Самуил, обл. Разград, е дал подкуп - сумата от 20 /двадесет/ лева - две банкноти с номинал от 10 лв. със серийни № БТ 8057753 и № БУ 2162489 - на длъжностно лице, полицейски орган - С.Ц.Д.- младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление на МВР гр. Исперих при ОД МВР - Разград, за да не извърши действие по служба - да не се състави на водача П.С. АУАН серия „Д“ № 082495 за установено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 и чл.100 ал.1 т. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а предл. 3, във връзка с чл. 304 ал.1 от НК, като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини.

От обективна страна, безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на посочените по-горе време и място е направил опит да даде подкуп на полицейски орган – свидетелият Стефан Д. - паричната сума в размер на 20 лева-две банкноти по 10 лв. Изпълнителното деяние "даване" на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия П.С. чрез извършените от него конкретни активни действия, адресирани към свидетелят Стефан Д., изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се пъхването на банкнотите в джоба на панталона на униформата на полицейския служител, са били насочени към получаване на съгласие от страна на свидетелят С.Д. да вземе предложените му пари, при което фактически да придобие от него процесната парична сума. В частност подсъдимият П.С. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с процесната парична сума в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие, т.е. преустановил е своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги е поставил във фактическата власт на полицейския служител Стефан Д..Подсъдимият С. не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но е и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител, като ответна /пасивна/ страна за получаването на тази сума. Т.е от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като впрочем не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия П.С., не са срещнали ответните такива на полицейският служител С.Д. /в този смисъл решение № 134/07.03.2013 г., решение № 383/30.10.2009 г., 1 н.о., решение № 354/30.10.2009 г.,1 н.о. ВКС /. Ето защо, съдът прие по безспорен и категоричен начин, че е налице опит към "даване на подкуп", т.е. престъплението не е довършено.Поради това съдът призна подсъдимия П.С. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

Съдът призна подсъдимия С. за невиновен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на формата на изпълнителното деяние – "предлагане" на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. При "предлагането" на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на обсъждане.Дали към съответния момент извършителя е имал на фактическо разположение в себе си облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние.Същото би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е налице, защото например тя би могло да бъде преведена по банков път или би се изразила в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба. В случая, подсъдимия П.С. е осъществил вмененото му престъпно деяние при формата на изпълнителното деяние – опит за "даване на подкуп", доколкото несъмнено е установено по делото, че процесната сума фактически е присъствала на място, същата е била на фактическо разположение на подсъдимия, като той е предприел всички действия по фактическото разпореждане с тази сума в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие. Ето защо, съдът не възприема тезата на държавното обвинение, че коментираното престъпление е извършено от подсъдимия С., като същия е "предложил" подкуп на контролните органи с оглед желанието му да не му бъде съставен АУАН за извършено нарушение по ЗДП.

Дадените от подсъдимия две банкноти с номинал от по десет лева, представляват дар в пари.

Безспорно е по делото, че подсъдимият П.С. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Стефан Д. е заемал длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група „Охранителна полиция „ в РУ на МВР-Исперих, т.е.същия към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДП.

От субективна страна подсъдимият С. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. П.С. е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Д. е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимият С. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия П. И.С. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, и на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК му наложи наказания лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лева.

При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия П.С. наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите по чл. 372, ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия С. в размер под средния /близък до минималния такъв/ на наказанието лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен, като намери ,че в случая разпоредбата на чл.55 от НК не е по-благоприятна за дееца,с оглед на това, че същия пребивава в чужбина и налагането на пробационни мерки в България би наложило промяна на местоживеенето му и затруднило трудовата му реализация. При индивидуализацията на същото, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства много ниската стойност на предмета на престъплението, чистото му съдебно минало, изразеното пред съда съжаление и разкаяние за извършеното, признаването на вината му още на досъдебното производство. Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, тъй като същото беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално волеизявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим на наказателната отговорност по чл. 58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./. Като отегчаващо вината и отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия С. съдът прецени степента на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид честотата на разпространение на престъпните посегателства от този вид.

След като анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия С. и на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите му вината и наказателната отговорност обстоятелства. Така определеното наказание на подсъдимия С. – лишаване от свобода за срок от девет месеца, съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК приложена във връзка с нормата на чл. 373, ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. За постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим, съдът определи наказанието глоба в размер на 200 / двеста/ лева.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на подсъдимия С. наказания – "лишаване от свобода", по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване.Съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия П.С., а именно: две банкноти, всяка с номинал 10 лв. със серийни номера № БТ 8057753 и № БУ 2162489.

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия:

НР