Мотиви към Присъда № 38 от 14.09.2018г. по НОХД № 302/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд.

Окръжна прокуратура – Разград е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И.М.А., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, но живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: **********,

за това че: на 29.08.2018 г. в с. Владимировци, обл. Разград, предложил и направил опит да даде подкуп – парична сума в размер на петдесет лева - една банкнота с номинал от петдесет лева, със сер. № БЕ 6988329 на длъжностно лице, полицейски орган – ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ДИМИТРОВ – младши автоконтрольор ІІ – ра степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на „МВР“ гр. Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави на водача на МПС И.М.А. Акт за установяване на административно нарушение № 607 сер. Д, бл.№ 082243/29.08.2018г. за установени административно нарушения по чл. 150 и чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл.304а пр.1 и пр. 3 НК вр. чл. 304, ал.1 НК.

Производството пред съда се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие съдът при условията на чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК е допуснал разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

В открито съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Разград поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.

Защитникът – адвокат Светлана Димова от АК- Разград, пледира, в случай че съдът признае подзащитния й за виновен, да му наложи минимално наказание. Акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника. Изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.М.А. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, но живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: **********.

Подс. И.А. бил неправоспособен водач на МПС. Въпреки това, на 29.08.2018г. вечерта в с.Владимировци, обл.Разград, подс. А. привел в движение л.а.“Фиат Пунто“ с ДК№ РР 08 86 ВА. Придвижвал по ул. “Иван Вазов“ в селото.

По същото време и място, в изпълнение на служебните си задължения по извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, на кръстовището на ул.“Васил Левски“ с ул.“Иван Вазов“ в с. Владимировци, се намирали свидетелите Димитър Димитров и Стефан Димитров - мл.автоконтрольори ІІ – ра степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Исперих.

В изпълнение на задължения си, св. Ст. Димитров спрял за проверка водача на приближаващия към него л.а. “Фиат Пунто“ с ДК№ РР 08 86 ВА. В хода на последвалата проверка, полицейските служители установили самоличността на водача на автомобила – подс. И.М.А.. Установили също, че същия бил неправоспособен водач на МПС, както и че автомобила не бил преминал годишен технически преглед. За установените от служителите на реда нарушения на ЗДвП, св.Д. Димитров обяснил на подс. А., че предстояло да му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а именно: – за това, че управлявал МПС без да притежава СУМПС - чл.150 от ЗДвП и за това, че МПС не е преминало годишен технически преглед – чл.147 ал.1 от ЗДвП, за което св.Д.Димитров поканил подс. А. при служебния автомобил.

След като достигнали паркиралия в близост служебен автомобил, св. Д. Димитров седнал на шофьорската седалка и предприел действия по съставянето на АУАН. Подс. А. останал прав до отворената предна дясна врата на автомобила. Св. Ст. Димитров също бил извън автомобила до неговата дясна страна.

Подс. А. съзнавал извършеното от него нарушение, при което за да не му бъде съставен АУАН, решил да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на намисленото, подс. А. започнал да умолява св. Д. Димитров да не му съставя АУАН, и му предложил да „почерпи“. На предложението на подс. А., св. Д. Димитров отвърнал, че предлагането на парична сума за да не му бъде съставен АУАН е престъпление, поради което и следва да не го прави и продължил съставянето на АУАН. Въпреки предупреждението на св. Д. Димитров, подс. А. извадил от портмонето си една банкнота с номинал петдесет лева, със сер. № БЕ 6988329, и ги хвърлил през отворената предна дясна врата на предната дясна седалка на автомобила, като заявил на св. Д. Димитров: “…ето да се почерпите, спри да пишеш акта…“.

Действията на подс. А. по хвърлянето на банкнотата били забелязани от св. Ст. Димитров, който му разпоредил да се отдръпне от служебния автомобила. През това време св. Д. Димитров излезнал от автомобила и задържал обв. А.. За извършеното от обвиняемия, свидетелите уведомили Дежурен Разследващ полицай при РУ на „МВР“ гр.Исперих. До пристигането на разследващия полицай, св.Д. Димитров съставил на обв. А. Акт за установяване на административно нарушение № 607 сер. Д, бл.№ 082243/29.08.2018г. за установени административно нарушения по чл. 150 и чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

След пристигането на Разследващ полицай, бил извършен оглед на местопроизшествие, с който била иззета 1бр. банкнота с номинал от 50лв. със сер. № № БЕ 6988329. С посоченото следствено действие отпочнало и настоящото бързо производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така посочената фактическа обстановка се установява от анализа на събраните по делото доказателства: самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съдебното следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, обясненията на подсъдимия дадени на ДП; показанията на свидетелите Димитър Стефанов Димитров, Стефан Цвятков Димитров; протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и веществените доказателства предявени по реда на чл. 284 НПК.

Събраните доказателства и доказателствени средства, са напълно достатъчни според настоящият съдебен състав да установят по несъмнен начин фактическите дадености, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Процесната доказателствената маса е еднопосочна и взаимнодопълваща се, поради което съдебният състав намира за безпредметно да я анализира подробно, като приема, че от същата се изясняват обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, изясняващи поведението на подсъдимия на инкриминираната дата и място.

Анализа на доказателствената маса, не позволява на съда да направи извод за наличие на доказателствени факти, опровергаващи обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заключение съдебният състав приема, че събраният и проверен доказателствен материал убедително потвърждава признатите от подсъдимия факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От обективна страна.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.304а пр.1 и пр. 3 НК вр. чл. 304, ал.1 НК вр. чл. 18, ал.1 НК за това, че на 29.08.2018 г. в с. Владимировци, обл. Разград, предложил и направил опит да даде подкуп – парична сума в размер на петдесет лева - една банкнота с номинал от петдесет лева, със сер. № БЕ 6988329 на длъжностно лице, полицейски орган – ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ДИМИТРОВ – младши автоконтрольор ІІ – ра степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на „МВР“ гр. Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави на водача на МПС И.М.А. Акт за установяване на административно нарушение № 607 сер. Д, бл.№ 082243/29.08.2018г. за установени административно нарушения по чл. 150 и чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като изпълнителното деяние даване на подкуп е довършено, но не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици по независещи от волята му причини – неприемането на подкупа от полицейския орган.

Подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние на активния подкуп – „предлагане“ и „даване“ на дар. Първоначално предложил „да почерпи“ св. Д. Димитров, за да не му състави АУАН. В последствие подсъдимият хвърлил в полицейския автомобил върху предната дясна седалка банкнота с номинал 50 лв., като така е извършил конкретно фактическо действие, с което е предоставил парите във фактическата власт на полицейския служител Димитър Стефанов Димитров, седящ върху шофьорската седалка в същия автомобил. С даването на тази сума подсъдимият е целял да го мотивира да не предприема съответните действия по образуване на административнонаказателно производство за извършени от него административни нарушения по ЗДвП.

В предприетото от подсъдимия поведение се наблюдават две отделни измерения - първоначалното такова формулира извод за предлагане на подкуп; а по-нататъшните действия - с подхвърлянето на пари в автомобила на проверяващите длъжностни лица - опит за даване на подкуп.

Видно от нормата на чл. 304, ал. 1 НК, в каквато връзка е повдигнатото на подсъдимия обвинение, иде реч за две отделни изпълнителни деяния, които могат да съществуват самостоятелно и независимо едно от друго. Възможно е деецът само да предложи дар или каквато и да е облага на длъжностно лице и той вече извършва престъплението подкуп /формално осъществяване/. Същото се отнася и за обещаването на дар или каквато и да е облага. Възможно е деецът да не предложи /или обещае/ или след като вече го е направил, да отиде и по-нататък, както е в конкретния случай - да даде или да направи опит да даде съответната сума пари /резултатно деяние/. Това му поведение обаче не игнорира предходното действие по предлагане, а очертава престъпно посегателство наред с него. Така и Решение № 195 от 7.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 649/2016 г., II н. о., НК.

Свидетелят Димитър Димитров е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК, тъй като е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, назначен в РУ МВР – Исперих на длъжност „младши автоконтрольор” II - ра степен в група „Охранителна полиция“. Като такъв той е полицейски орган. В кръга на служебните му задължения е осъществяване на пътен контрол. В рамките на неговите правомощия е да прецени дали да се състави акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия за нарушени от него норми на ЗДвП. Това е част от неговите действия по служба, които той осъществява.

Относно изпълнителното деяние „предложи“ подкуп.

Съдът намира това изпълнително деяние за довършено, тъй като е налице формално осъществяване, с предлагането от страна на подсъдимия да „почерпи“ св. Димитров за да не му състави последния АУАН.

Относно изпълнителното деяние „даване“ на подкуп.

Описаните факти и обстоятелства по делото представят опит на дееца да даде подкуп, а не довършено престъпление.

По своята правна същност подкупът се осъществява при т. нар. необходимо съучастие, защото деянието на субекта по активния подкуп и деянието на субекта по пасивния подкуп засягат едно и също обществено отношение, един и същи обект на престъпление. При формите на изпълнително деяние "даде" (при активния подкуп) и "приеме" (при пасивния подкуп) престъплението е резултатно, от типа на увреждащо обществените отношения. Опитът е възможен, когато действията по предаване на предмета на престъпление (каквато и да е противозаконна облага) не са завършени от субекта на активния подкуп, но така също и когато субектът на пасивния подкуп не е приел противозаконната облага, макар "престиращият" облагата да е направил всичко зависещо от него тя да бъде получена. Такива биха били случаите, когато предметът на престъпление не е достигнал до длъжностното лице и то не разполага с фактическа власт върху тази облага или полученият предмет е бил върнат от адресата, или не е бил приет от длъжностното лице.

Изложението не визира останалите форми на изпълнително деяние на активния и пасивния подкуп: "предложи да даде" - "приеме предложение" и "обещае да даде" - "приеме обещание".

В конкретния случай подсъдимият е подхвърлил банкнота от 50 лева в полицейския автомобил, която паднала върху седалка до седалката върху която е седял полицейския служител, за когото била предназначена. Служителят не е приел предоставения му дар, тъй като незабавно предприел действия по задържането на дееца и уведомил съответните органи на власт за извършеното деяние. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него да даде противозаконната имотна облага, но тя не е била приета от длъжностното лице, за когото е била предназначена. Действията на подсъдимия са спрели във фазата на опита към даване на подкуп и не представляват довършено престъпление по чл. 304а, пр.3, във вр. с чл. 304, ал. 1 НК. Защото подкупът при тази форма на изпълнително деяние се осъществява при необходимо съучастие между даващия и приемащия предмета на престъпление.

Така и Решение № 152 от 2.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 325/2017 г., II н. о., НК.

Касае до довършен опит за даване на подкуп, понеже подсъдимият е завършил осъществяването на изпълнителното деяние, но престъплението не е довършено, понеже не е реализиран присъщия на престъплението конекситет с поведението на длъжностните лица.

Ето защо, на осн. чл. 304 НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда деянието даване на подкуп да е довършено.

За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че ниската стойност на предмета на престъплението не би могла да обоснове извод за малозначителност в конкретния случай, поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи дейност на органи на власт, във функциите на които е възложено да следят за спазването на закона. Подлагайки ги на корупционен натиск с деянието, деецът въздейства върху изпълняващите закона органи демотивиращо, с развращаващ ефект и подравящ доверието в дейността им, независимо какъв е размерът на подкупа. Така и Решение № 66 от 26.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 205/2016 г., III н. о., НК.

От субективна страна.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието /това, че предлагане и дава подкуп на полицейски орган, за да бъде мотивирано той да пропусне извършването на действие по служба/ е забранено и наказуемо престъпно деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици /изчерпващи се с предлагането и опита за даване на дара, без да е необходимо за реализирането им длъжностното лице да е пропуснало да извърши действието по служба/ и е искал, пряко е целял тяхното настъпване.

В интелектуалния аспект на умисъла на подсъдимия е било включено знанието на всички фактически обстоятелства от престъпния състав, под който се подвежда поведението му. Съзнавал е, че предлага и дава "дар" по смисъла на закона на полицейски орган изпълняващ служебните си задължения, за да бъде пропуснато извършването на действие включено в тези задължения. Това, че подсъдимият пряко е целял настъпването на тези общественоопасни последици е обективирано чрез действията му по предлагането да „почерпи“ както и предаването на банкнотата на полицейския служител.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304 НК законът е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА до 15 000 лева.

Настоящия състав приема като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добросъвестното му процесуално поведение, направеното самопризнание, самокритичността изразена чрез съжаление, тежкото му имотно положение.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете високата динамика и значителния ръст на този вид престъпления. В този смисъл вж. Решение № 263 от 20.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 799/2012 г., III н. о., НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и че подсъдимият е осъществил не едно, а две от изпълнителните деяния по чл. 304а НК.

Разпоредбата на чл. 54 НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Съдът счита, че при индивидуализация на санкцията на подсъдимия не трябва да се приложи разпоредбата на чл. 58, б."а" НК. Недовършеността на изпълнителното деяние „даване“ на подкуп представлява довършен опит от негова страна. Желаният от него резултат не е настъпил по независещи от волята му причини. Това обстоятелство не следва да се отчита като допълнително смекчаващо такова. Деянието на подсъдимия се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като е целял такова бездействие от страна на полицейските служители, което да осуети разкриване на административни нарушения. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че той е управлявал МПС, въпреки че е бил неправоспособен, а МПС-то е не е преминало годишен технически преглед. Налице е престъпна упоритост, изразяваща се в незачитане не само на ЗДвП, но и в противоправно въздействие върху полицейските органи да не изпълняват служебните им задължения по установяване на административни нарушения при движение по пътищата.

С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал.1, т. 2, б. "б" от НК и за замяна на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ПРОБАЦИЯ. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито изключителни такива, доколкото чистото съдебно минало следва да е налице за всеки гражданин, а възрастта и семейното му положение не могат да бъдат приети за изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Ето защо съдът прецени, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на ОСЕМНАДСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК – след определяне на справедливото наказание при условията на чл. 54 от НК наказанието да бъде намалено с една трета. След направената редукция окончателното наказание, което съдът наложи на подсъдимия по настоящото дело е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Настоящият състав прецени, че са налице всички основания на чл. 66 от НК, което е предпоставка институтът на "Условното осъждане" да бъде приложен. Наложеното наказание е до 3 години и подсъдимият е неосъждан към момента на деянието, като настоящия състав прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от ТРИ години, който беше преценен от настоящия състав като достатъчен, с оглед постигане на целите на наказанието.

Съдът наложи и кумулативно предвиденото в нормата на чл. 304а НК наказание ГЛОБА, като по изложените по-горе съображения, същото беше определено към минимума в размер на 300 лева.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР на 29.08.2018г.

По веществените доказателства:

Съдът намери, че са налице основанията за прилагане и на императивната разпоредба на чл. 307а от НК, поради което отне в полза на държавата предмета на престъплението – банкнота от 50 лв.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: