МОТИВИ към присъда № 45/16.10.2018 г., постановена по нох дело № 307/2018 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Срещу подсъдимия Р.Х.Г. *** е внесен обвинителен акт с обвинения за това че,

За времето от неустановен дата през месец декември 2016г. до 08.02.2018г. включително, в гр.Исперих, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, на четири пъти, се съвкупил с тринадесет годишната Е. А.Г., ЕГН: **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилената не е навършила четиринадесет годишна възраст и деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и за това че,

На 08.02.2018 год. в гр.Исперих, обл.Разград, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Е. А.Г., ЕГН: **********,***, като случаят е особено тежък - престъпление по чл.149 ал.5 т.4 вр. с ал. 1 от НК.

След внасяне на обвинителният акт, по делото бе насрочено на 16.10.2018 г. разпоредително заседание по реда на глава деветнадесета от НПК, в което участие взеха прокурора, подсъдимия и защитника му, както и особения представител на пострадалата, за която по делото са налични данни, че не е намерена на посочения по делото адрес и не е уведомила за промяна на адреса си, известен по делото.

Съдът, след като констатира в разпоредителното заседание основание за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, премина незабавно към разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Белгин Осман Хасан призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти - по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

Представителят на Разградска окръжна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описА. в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават основание да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият Р.Х.Г. е извършил престъпленията - предмет на настоящето производство. Счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и, че са налице доказателства за всички квалифициращи признаци на двете престъпления. Предлага на съда, след като признае подсъдимия Г. за виновен в извършването на двете деяния, за които е обвинен, да му наложи наказание лишаване от свобода за всяко от тях, над предвидения среден размер, към максималния такъв, след което да редуцира наказанието с по.1/3, съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Да групира наказанията по реда на чл. 23, ал. 11 от НК, като наложи най-тежкото наказание и да приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, като приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Особеният представител на пострадалата завява, че споделя изложените от прокурора съображения.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. А. Мария К.Н. пледира, при индивидуализация на наказанията, съдът да вземе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия и чистосърдечното му разкаяние, както и това, че деянията са извършени под въздействието на употребен алкохол от подсъдимия, което довело до отпадане на моралните задръжки. Иска се да бъдат наложени минимално предвидените за деянията наказания.

В лично изявление подсъдимият Г. изразява съжаление, както и че не искал да става така.

В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че предоставя на съда да вземе решение.

Разградският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдимият Р.Х.Г. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, без образование, неженен, неработи, осъждан, ЕГН **********.

На *** ***, свидетелката А. Г. родила дъщеря си – свидетелката Е. Г.. През следващата година, свидетелката Г. родила и детето си А. Г., а след това се разделила с бащата на децата и заживяла с подсъдимия Р.Г.. Първоначално двамата живеели в гр.Силистра, а впоследствие се преместили в гр. Исперих, в къща която свидетелката А. Г. закупила. Домът им се намирал в кв. “3апад“ № 9.

Когато се преместили в гр. Исперих, най-голямото дете на свидетелката А. Г. – свидетелката Е. Г., заживяла при майката на подсъдимия Р.Г. - В.С.. На 30.11.2016 г., В.С. починала. След погребението й, свидетелката Е. Г. заживяла в дома на майка си и подсъдимия Р.Г.. Междувременно, от съжителството си с подсъдимия Р.Г., свидетелката А. Г. родила още три деца - Анелия, Икнур и Гюляй.

Домът на семейството в гр. Исперих представлявал едностайна къща с коридор, в която като обзавеждане имало ъглов разтегателен диван, с разположено до него легло, печка за отопление на твърдо гориво, маса и телевизор. Всички членове на семейството - петте деца, тяхната майка и подсъдимия Г. преспивали в стаята. Децата се разполагали на

ДивА. и леглото, а подсъдимия Г. и свидетелката Г. спели на дюшек положен на пода.

Подсъдимият Р.Г. бил безработен. ПрехрА.та на семейството си осигурявал, като припечелвал различни парични суми, когато го наемали да коли и расфасова домашни животни. За целта притежавал и постоянно носел със себе си нож. Подсъдимият системно злоупотребявал алкохол. След употребата на алкохол ставал агресивен, отправял закани за физическа саморазправа на близки и околни, и често нА.сял побой над свидетелката А. Г. и децата. Неведнъж, публично и в присъствието на децата, подсъдимият заявявал, че можел да заколи човек. Случвало се, когато разберат членовете на семейството му, че е употребил алкохол, за да не бъдат жертви на последващо насилие от негова стрА., да напускат къщата им. Прибирали се след като подсъдимият заспи. В резултат на поведението му, всички в семейството се страхували от него.

След погребението на В.С. - майка на подсъдимия, свидетелката Е. Г. заживяла в дома на майка си и и подсъдимият Г. ***. Няколко дни след това, подсъдимият Г. употребил значително количество алкохол. Узнавайки това и за да не бъде бита от него, свидетелката А. Г. излязла от дома им. Подсъдимият се прибрал късно вечерта и заварил децата да спят. Когато установил, че свидетелката А. Г. я няма, подсъдимият Г. решил да осъществи полов акт с дъщеря й – свидетелката Е. Г.. В изпълнение на намисленото, подсъдимият събудил детето, завел го в отдалечената стрА. на стаята и започнал със сила да съблича дрехите й, като и обяснявал, че щял да прави секс със нея. Заплашил я с ножа си да не казва на никого. Със сила съблякъл свидетелката. Съблякъл и себе си, след което я взел на ръце и проникнал с половия си орган във влагалището на свидетелката. Действията на обвиняемия причинили болка, страх и уплаха на детето, в резултат на което свидетелката Е. Г. започнала да вика и умолява подсъдимия да я остави. Въпреки това, подсъдимият продължил, докато осъществява с нея полов акт и да я заплашва. Половият акт продължил около два часа, след което подсъдимият еякулирал извън влагалището на свидетелката Е. Г.. Отново я заплашил да не казва на никого за случилото се, като за пореден път й показал ножа си, след което я оставил и легнал да спи.

Свидетелката Е. Г. също си легнала, като от страх да не пострада, не посмяла да каже на никого за стореното и от обвиняемия.

Междувременно, с Определение № 87/30.08.2017 г., постановено по нох дело № 229/2017 г. по описа на Районен съд гр.Исперих, подсъдимият Р.Г. бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.269 ал. 2 във вр с ал. 1 от НК, по чл.270 ал.1 от НК и по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 2 от НК, като му било наложено едно общо наказание - най-тежкото от определените за всяко престъпление, в размер на пет месеца лишаване от свобода, което следвало да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим. Определението влязло в сила на 30.08.2017 г., а наказанието било изтърпяно от 16.08.2017 г. до 22.12.2017 г., с помощта на 22 дни работа.

Протичащото наказателното производство срещу подсъдимия, а впоследствие и привеждането му в мястото за лишаване от свобода, подействали успокоително на свидетелката Е. Г.. Решила, че той повече няма да й посегне и за това не споделила с никого за извършеното от него.

На 22.12.2017 г., подсъдимият Г. бил освободен от затвора, след изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание. На същата дата подсъдимият се завърнал в семейното жилище в гр.Исперих и продължил с предходния си начин на живот. Около средата на месец януари 2018 г. в гр. Исперих, подсъдимият Г. отново употребил значително количество алкохол.

Узнавайки това, свидетелката Г. отново напуснала дома им. Вечерта когато се прибрал, подсъдимият заварил в къщата само децата. Воден от ниския си морал и престъпни навици решил отново да осъществи насилствен полов акт със свидетелката Е. Г.. В изпълнение на намисленото, подсъдимият събудил свидетелката Е. Г.. Въпреки съпротивата й, свалил дрехите й, след което я повалил на земята за да осъществи полов акт с нея. Докато я събличал, вследствие на употребеното количество алкохол, подсъдимият Г. загубил равновесие и се облегнал с горна част на гърба си в печката за отопление. Въпреки полученото изгаряне, той не се отказал да изнасили детето. Свалил свидетелката на земята. Обърнал я с гръб към него, събул си долнището и проникнал с половия си член във влагалището й, като по този начин осъществил полов акт с нея. Докато осъществяла акта, свидетелката викала и го умолявала да я остави, но той не спирал с действията си, а напротив, заплашвал я и запушвал устата й. Виковете на свидетелката Е. Г. разбудили свидетелят А. Г.. Той се надигнал от леглото и видял подсъдимият Г. да осъществява полов акт със сестра му, която викала и му се молела да я остави. За да не пострада сам той, свидетелят А. Г. отново легнал и се престорил на заспал. След известно време, подсъдимият Г. извадил половия си орган от влагалището на свидетелката и еякулирал на пода. Когато свършил, отново заплашил свидетелката Е. Г. да не казва на никого, защото в противен случай ще да пострада. Страхувайки се от заканите му, свидетелката Е. Г. и този път не споделила с никого за извършеното от подсъдимия.

Независимо от страха който изпитвал към подсъдимия, свидетелят А. Г., без знанието на сестра си, решил да разкаже на майка си за видяното от него, а именно, че подсъдимият Г. изнасилвал сестра му Е.. Използвал случай при който остА.л насаме със своята майка си, при който й разказал, как видял подсъдимият да прави секс със сестра му Е., която му се молела да я остави и плачела.

Свидетелката А. Г. незабавно провела разговор с дъщеря си. Първоначално дъщеря й Е., водена от страха си към подсъдимия, отрекла да е правила секс с него, но впоследствие се разплакала и разказала на майка си за действията на подсъдимия. Незнаейки какво да направи, свидетелката А. Г. заедно с дъщеря си Е. посетили братовчедката на подсъдимия – свидетелката А. Н. известна и с турското си име “Ожгюл“. Свидетелката А. Г. й разказала това, което й стА.ло известно от децата й А. и Е. и поискала съвет. Свидетелката Н. й предложила да сподели за случилото се с близки на подсъдимия Г. и същевременно предложила на свидетелката А. Г. и дъщеря й Е. да пренощуват в дома й, докато премине поредното алкохолно опиване на подсъдимия Г..

Подразнен от отсъствието на двете свидетелки и узнавайки тяхното местоположение, пред дома на свидетелката Н. пристигнал подсъдимия Г. и започнал да им се заканва с побой. Намесили се съседи, в резултат на което подсъдимия преустановил с действията си. На следващия ден, свидетелката А. Г. заедно с дъщеря си Е. се прибрали в жилището. Под претекст, че му трябвали ножове, подсъдимия Г. изпратил свидетелката А. Г. до сестра му. След като остА.л насаме със свидетелката Е. Г., започнал да я разпитва дали е разказала на някого за извършените от него спрямо нея полови посегателства и за пореден път я заплашил с физическо насилие, ако разкажела на някого, след което я оставил.

Разказаното от децата не давало покой на свидетелката А. Г., поради което приела, сама да се увери в истинността на твърденията им и взела решение, при следващото напиване на подсъдимия, да се скрие вътре в жилището и наблюдава, дали подсъдимия ще изнасили дъщеря й Е..

Вечерта на 07.02.2018 г. в гр. Исперих, подсъдимия Г., заедно със свои приятели, посетил местно заведение, където употребил алкохол. Свидетелката А. Г. разбрала, че обвиняемия ще се напие и решила да изпълни предварително взетото решение, сама да се убеди в случващото се. В изпълнение на това, свидетелката А. Г. се скрила зад дивА. в стаята, от където можела да чува и наблюдава случващото се вътре. През това време децата легнали да спят.

Около 04.00 часа, сутринта на 08.02.2018 г., подсъдимият Г. се прибрал в дома им във видимо нетрезво състояние. Извикал на малко име свидетелката А. Г.. Виковете му събудили свидетелката Е. Г., която му отговорила, че майка й избягала, от страх за да не я бие. Тогава подсъдимият Г. поискал свидетелката Е. Г. да му събуе обувките. Последната, за да избегне побой, изпълнила нареждането му. Подсъдимият от своя стрА. не престА.л с низкото си поведение, а извел извън къщата свидетелката Е. Г. и със заплашителен тон й разпоредил да му извади члена и го изпикае. Страхувайки се от подсъдимия, свидетелката Е. Г. отново изпълнила това което й било наредено. След като го изпикала, подсъдимият влезнал отново в дома, като въвел вътре и детето, след което пожелал свидетелката Е. Г. да се съблече, като и казал че, “. ..щял да я ебе до сутринта..“. Свидетелката не се съблякла, а започнала да плаче. Подразнен от това, подсъдимият я ударил, в резултат на което свидетелката Е. Г. започнала да се съблича. Подсъдимият също се съблякъл и взел шише с шампоан, като започнал да слага шампоан по половия си орган, след което намазал със шампоан тялото на свидетелката Е. Г.. Натиснал я по гръб на земята, легнал върху нея и вкарал във влагалището й половия си орган, като по описания начин започнал да осъществява полов акт с нея. След известно време, стА.л от свидетелката и легнал по гръб, след което принудил свидетелката Е. Г. да седне върху члена му с гръб към него, като по този начин започнал отново да осъществява полов акт с нея. След известно време извадил половя си орган и казал на свидетелката Е. Г. да го намаже със шампоан и да го изпразни. В изпълнение желанието на подсъдимия, свидетелката Е. Г. намазала със шампоан члена на обвиняемия,след което го хвА.ла с ръка и започнала да прави движения с ръка в двете посоки, докато подсъдимия еякулирал върху корема на свидетелката Е. Г., след което я изпратил да спи, като я предупредил да не казва на майка си, в противен случай щял да я заколи.

Шума от посегателството на подсъдимия спрямо свидетелката Е. Г., разбудили свидетелят А. Г., който от страх да не пострада, скришом наблюдавал случващото се със сестра му.

Малко по-късно същото утро, преди разсъмване, подсъдимият Г. отново решил да изнасили свидетелката Е. Г.. Взел шампоА., събудил детето Е. и го накарал да се съблече. Страхувайки се от подсъдимия, свидетелката Е. Г. се съблякла, при което подсъдимият намазал с шампоан влагалището й и я свалил на земята. Детето започнало да го умолява да я остави,обяснявайки му, че не се чувствала добре и изпитва болки. Въпреки това, подсъдимият я свалил на земята по гръб, разтворил краката й, легнал върху нея и вкарал половия си член във влагалището й. Свидетелката Е. Г. започнала да му се моли да я остави, но подсъдимият продължил да осъществява насилствено полов акт с нея. За да се защити, свидетелката Е. Г. се развикала, при което обвиняемия запушил устата и. Независимо от това тя продължила да се опитва да извика, в резултат на което подсъдимия я ударил през лицето и я заплашил да мълчи, като същевременно еякулирал извън влагалището й. Накарал я да избърше следите от пода, обърнал се и заспал.

Свидетелката Е. Г. почистила, върнала се в леглото си, където остА.ла до 07:00 часа, когато стА.ла за да се приготви за училище.

През цялото време, действията на подсъдимия били наблюдавани от свидетелката А. Г., която продължила да наблюдава и през сутринта, тъй като я било страх да напусне укритието си, докато подсъдимия бил в дома им.

Сутринта на 08.02.2018 г., около 07:00 часа, свидетелката Е. Г. стА.ла, приготвила себе си и сестрите си за училище и излязла от дома, за да посети учебното заведение в гр. Исперих. Междувременно, докато децата се приготвяли за училище, се събудил и подсъдимият, който извикал на свидетелката Е. Г. да остане в къщи. Казал й, че тя няма да ходи на училище, а на сестрите й, разпоредил да заминават сами на училище. Страхувайки се от подсъдимия, свидетелката Е. Г. остА.ла в къщата. Подсъдимият за пореден път легнал на земята. Взел шампоА., събул долнището си и намазал половия си орган с шампоан, след което накарал свидетелката Е. Г. да го хване за члена и да апочне да му прави „ чекия“. Детето знаело, че ако не го направи, щяло да бъде удряно и заплашвано, в резултат на което изпълнило желанието на подсъдимия. Подразнен, че не могъл да еякулира, след известно време подсъдимия я отблъснал и сам продължил да докосва члена си, докато заспал.

Когато се уверила, че подсъдимия Г. е заспал, свидетелката А. Г. напуснала укритието си и въпреки видяното от нея през нощта, не посмяла да уведоми никого. След като подсъдимия се събудил, свидетелката А. Г. се престорила, че току що се е прибрала и не знаела за действията му спрямо дъщеря й Е.. По-късно през деня, свидетелката А. Г. и подсъдимия посетили празник на негови близки, на който докато подсъдимия празнувал, свидетелката А. Г. взела решение и посетила РУ на МВР гр. Исперих, където подала сигнал за установеното от нея и извършеното от подсъдимия.

По подадения от свидетелката А. Г. сигнал, бил извършен оглед на местопроизшествие, с което процесуално-следствено действие започнало досъдебно производство.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за установяване, съществуват ли следи от физическо насилие върху тялото на свидетелката Е. А.Г. и установяване състоянието на половият орган на същата, се установява, че:

- не са установени травматични увреждания по главата, тялото, крайниците и половата област на свидетелката Е. Г..

- при гинекологичният й преглед са се намерили две стари дефлорационни щърбини, разположени на 4 и 9 часа по часовниковия циферблат.

- От 10 до 14 дни след дефлорация, е невъзможно да се определи нейната давност, поради което и същата се квалифицира като стара.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия Р.Х.Г., се установява, че:

- в областта между двете лопатки, изместено към ляво, се установил триъгълен белег от термично въздействие на суха температура с вероятна давност от около седмица.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Комплексна Съдебно психиатрично-психологически експертиза на свидетелката Е. Г. се установява, че:

- Същата е с нормален интелект. Възможността да възприеме адекватно ситуацията свързА. с делото не е нарушена. Поведението и се оценява като подчинително.

- Интелектуалните й годности, позволяват да разбира извършените спрямо нея действия, но позицията на подчиненост във връзката, зависимост от семейната роля на извършителя и не на последно място страха и заплахите снижавали и ограничавали ресурсите за защита и противодействие на насилието.

- Общото интелектуално функциониране й позволявало да направи оценка на ситуацията, както и да участва в наказателното производство, да реагира адекватно и да дава достоверни показания.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Комплексна Съдебно психиатрично-психологически експертиза на подсъдимия Р.Х.Г., се установява, че:

- същия не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит;

- Не страда от психично заболяване и умствена недоразвитост, в резултат на което няма нарушена възможност да разбира свойството и значението на извършеното, да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях;

- алкохолното опиване на подсъдимия не променя базисните му психични годности към момента на деянията;

- Може да носи наказателна отговорност и да участва във всички фази на наказателния процес.

На иззетите в хода на разследването веществени доказателства - юргани, чаршафи и дрехи на свидетелката Е. Г. и подсъдимия Г., била назначена Съдебно-биологична експертиза за установяване наличието по тях на биологичен материал - кръв или сперма и установяване на сходството между тях и предоставените сравнителни образци от свидетелката Е. Г. и подсъдимия Р.Г.. Заключението на посочените експертизи сочи, че:

- в семенната течност, открита по ВД 4 - сиво долнище на анцуг и ВД 10 - мъжки боксерки се доказва наличието на А аглутиногени, от което следва, че лицето от което произхождала тази семенна течност, бил отделител на А аглутиногени и е възможно да е оставена от подсъдимия Р.Х.Г., тъй като същият е отделител на А аглутиногени.

ОчертА.та фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, разгледани и обсъдени поотделно и в съвкупност.

Извършен е оглед на местопроизшествието, надлежно протоколиран. Приложен е фотоалбум. Иззети са веществени доказателства. Разпитани са свидетели, включително и очевидци. Показанията им са логични, последователни и взаимно се допълват, като по този начин потвърждават основните съставомерни факти по делото. Съдебните експертизи дават отговори на поставените въпроси, без противоречия и подпомагат изводите относно авторството на деянията. Доказателствата подкрепят изцяло самопризнанията на подсъдимия Р.Г..

При горните фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

Всички посочени доказателства и доказателствени средства оформят единна по същността си фактическа обстановка, която дава възможност на съда да направи следните правни изводи:

По обвинението за извършено престъпление по чл. 152 ал.4 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това че, за времето от неустановен дата през месец декември 2016г. до 08.02.2018г. включително, в гр.Исперих, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, на четири пъти, се съвкупил с тринадесет годишната Е. А.Г., ЕГН: **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилената не е навършила четиринадесет годишна възраст и деянието представлява особено тежък случай, съдът намери това обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин.

Изнасилването е тежко престъпление, непосредствен обект на което са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор само на лице от женски пол. В този смисъл жертва на това престъпление може да бъде само лице от женски пол, а в изпълнителното деяние винаги се включва съвкупление с пострадалата, изразяващо се в проникване на фалоса във влагалището на пострадалата. От друга стрА. извършител на това деяние може да бъде само лице от мъжки пол

За доказване на това деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимия, е необходимо да бъдат установени по делото от обективна стрА. съвкуплението с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, осъществената принуда със сила и заплашване, а субективна стрА. знанието на подсъдимия за възрастта на детето и формата на умисъл.

От обективна стрА. по делото е безспорно установено, че за посоченият в обвинението период от време – от м. декември 2016 г. до 08.02.2018 г. подсъдимият Р.Х.Г. на четири пъти се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст Е. А.Г.. Няма спор, че пострадалата е лице от женски пол и е родна дъщеря на жената, с която подсъдимия живеел на семейни начала и от която има родени други три деца. От показанията на пострадалата по несъмнен и безспорен начин се установява осъществяването и броя на съвкупленията. Във всеки един от случаите подсъдимият е прониквал с фалоса си във влагалището на пострадалата. Съвкуплението е осъществявано без съгласието на пострадалата, като във всеки един от случаите пострадалата е била принуждавА. към съвкупление от подсъдимия със сила и заплашване. Пострадалата изпитвала страх от подсъдимия. Тя знаела с какво се занимава подсъдимия – колел животни и имал ножове. Знаела и какво прави когато се напие-упражнявал насилие спрямо майка й и спрямо самите тях, като ги биел и ги гонел от дома им. Отделно от това във физическо отношение подсъдимият бил много по- силен от пострадалата. Нежеланието си за осъществяване на съвкупление пострадалата изразявала недвусмислено, доколкото й позволявали силите и условията при които била поставена. Понякога за да сломи съпротивата й, подсъдимият запушвал с ръка устата на пострадалата, за да не вика, нА.сял и удари с ръка. В други случаи отправял закани и предупреждения. Показанията на пострадалата по съставомерните обстоятелства се подкрепят от остА.лите доказателства по делото, включително и самопризнанието на подсъдимия.

От субективна стрА. деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият Г. ясно е осъзнавал действията на пострадалата, че тя не желае да се съвкупи с него. Същият е съзнавал и принудителния характер на употребеното от него насилие и заплашване, целящи сломяване съпротивата на съпротивата й за осъществяване на съвкупление. Предвид обстоятелството, че пострадалата е родна дъщеря на жената, с която подсъдимият живее на съпружески начала и от която има родени други три деца, подсъдимият е знаел, че пострадалата не е навършила 14-годишна възраст.

Осъщественото от подсъдимия деяние представлява особено тежък случай, с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи вината обстоятелства, разкриващи изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, като обществената им укоримост и обществената им опасност значително надхвърлят обикновените случаи на изнасилване. В този смисъл съдът взе предвид възрастта на пострадалата-към първото противоправно съвкупление е била на двА.десет години; обстоятелството, че деянията са извършени спрямо лице, с което подсъдимият живее в едно домакинство-дъщеря на жената, с която живее на съпружески начала и от която има родени други три деца. Деянията са извършени в едно спално помещение и са стА.ли достояние на по-малкия брат на пострадалата-също малолетен. Във връзка с обществената опасност на подсъдимия, доказателства по делото сочат, че след първото деяние, подсъдимият е изтърпял наказание лишаване от свобода и след освобождаването му от затвора, отново е продължил с престъпната си дейност по отношение на малолетното дете още три пъти.

Квалификацията на деянието като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, законосъобразно се основава на дългия период от време на осъществяване на престъплението-повече от една година, еднаквата цел, насоченост и съдържание на умисъла. Съгласно Тълкувателно решение № 3/71 г., ОСНК, ВС за квалифициране на престъплението като продължавано са достатъчни само две съвкупления, в случая от показанията на пострадалата се установяват повече такива. Всяко едно от четирите отделни посегателства, за които е категорично доказано, че са вършени от подсъдимия в къщата, само по себе си представлява самостоятелно престъпно съвкупление. Тези четири отделни деяния на подсъдимия, осъществени спрямо пострадалата са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, поради което деянието следва да се квалифицира като едно продължавано престъпление по чл. чл. 152 ал.4 т.1 и т.4 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По отношение на второто обвинение за извършено от подсъдимия Р.Х.Г. престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 08.02.2018 год. в гр.Исперих, обл.Разград, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Е. А.Г., ЕГН: **********,***, като случаят е особено тежък, съдът прие от правна стрА. следното:.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 149 от НК също са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на личността, включително и тези, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетните лица.

От обективна стрА. изпълнителното деяние на престъплението по чл. 149, ал. 1 НК, осъществено спрямо малолетната пострадала, се е изразило в следните действия на подсъдимия-пострадалата Е. Г. да го хване за члена и да започне да му прави “чекия. Няма спор относно намеренията на подсъдимия, макар и осъществени изцяло в разрез с общоприетите разбирания за сексуално общуване и контакти и безспорно свидетелстващи за личностна деградация и отсъствие на задръжки, че еискал да възбуди и удовлетвори полово желание в себе си. Това е така, тъй като в резултат на действията на пострадалата, той не могъл да еякулира, поради което продължил сам да докосва члена си, докато заспал.

От субективна стрА. деянието по чл. 149, ал. 1 от НК е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, който е насочен към извършване на блудствени действия, целящи възбуждане на полово желание без съвкупление. От събраните по делото доказателства става ясно, че същият с извършване на инкриминираните деяния е целял именно достигане на възбуда и удовлетворяване на полово желание, като без значение е продължителността на блудствените действия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата, който да е насочен към възбуждане на полово желание, а това в случая е налице, без значение е дали целта, визирА. в състава- деецът действително да се възбуди и постигне полово удовлетворение е постигната. И по отношение на това обвинение, подсъдимият, предвид съжителството с пострадалата, е бил наясно с нейната възраст, към момента на извършване на деянието.

Съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан и признат за невиновен по обвинението, деянието да представлява особено тежък случай, тъй като намери, че извършеното посегателство, независимо, от това, че само по себе се представлява тежко умишлено престъпление против половата неприкосновеност, е се отличава с такава степен на обществена опасност на дееца, която да налага подвеждането му под хипотезата на нормата на чл. 149, ал. 5, т. 4 от НК. Съдържанието на особено тежкия случай не се изчерпва само с едно обстоятелство, отнасящо се до деянието, до дееца или до конкретно настъпилите вредни последици, колкото и това обстоятелство да отличава дадения случай от остА.лите на същото престъпление. Случаят е особено тежък, когато извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В случая от доказателствата по делото се установява, че обвинението е за еднократен акт, който няма данни да се отличава с бруталност и конкретни данни за употреба на сила и заплашване. Съдебното минало на подсъдимия само по себе си не е достатъчно за да обоснова квалификация по чл. 149, ал. 5, т. 4 от НК. По тези съображения съдът прие, че подсъдимият е осъществил деянието по основният състав, а именно по чл. 149, ал. 1 от НК, съобразно обвинението.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на НК / 152 ал. 4 т. 1 и т. 4, вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. 149, ал.1 от НК/, като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение на чл. 58а от НК с оглед на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК/, като отчете степента на обществената опасност както на извършителя, така и на всяко неговото деяние и взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши всяко конкретно престъпление и прецени всички остА.ли обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността, при съответно спазване изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

За престъплението по чл. 152 ал. 4 т. 1 и т. 4, вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия, законодателят е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години. Престъплението е с много висока степен на обществена опасност, тъй като е много силно укоримо от морална гледна точка. Съдът намери, че поведението на подсъдимия Г. спрямо пострадалата е признак за човешка деградация и тотална липса на задръжки и респект към човешката личност и неприкосновеността й. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия, съдът отчете и продължителността на извършеното спрямо детето посегателство и последиците за физическото и душевното му здраве, както и съдебното минало на подсъдимия.. Разпоредбата на чл. 56 от НК установява забрА. съдът да отчита като отегчаващи вината обстоятелства, тези които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление и неговата наказуемост. Поради това и като съобрази установените в чл. 26, ал. 3 и 4 от НК правила за наказуемостта на продължаваното престъпление, съдът не отчете като отегчаващи вината обстоятелства- малолетната възраст на пострадалата. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени изразеното съжаление от подсъдимия. По тези съображения съдът определи наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като наложи предвиденото за деянието наказание лишаване от свобода в размер на шестнадесет години, което редуцира с една трета, нормата на чл. 58а ал. 1 от НК, до размера на десет години и осем месеца, което да бъде изтърпяна при строг първоначален режим, на основание чл. 57, т. 2, б. “а“ и “б“ от ЗИНЗС. Според съда такава санкция ще подейства достатъчно предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия Г. и ще съдейства за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

За престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете причинените на жертвата психични страдания и съдебното минало на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът също отрече изразеното съжаление от подсъдимия. При тези обстоятелства съдът прие, че по отношение на подсъдимия Г., за това деяние следва да бъде определено наказание лишаване от свобода, също при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно – четири години лишаване от свобода, като след редукция с една трета, съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при строг първоначален режим, на основание чл. 57, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС. Съдебният състав намери, че наложеното наказание е в съответствие със степента на обществена опасност на дееца и е адекватно на тежестта на извършеното, като в максимална степен ще способства за постигане целите, визирани в чл. 36, ал.1 от НК..

Тъй като подсъдимият е извършил двете престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът, след като наложи наказание за всяко едно от престъпленията, на основание чл. 23, ал.1 от НК определи на подсъдимия Г.. да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно десет години и осем месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, на основание чл. 57, т. 2, б. “а“ и “б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия Г., при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 09.02.2018 г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Х.Г., да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1571.99 лв., представляваща разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

ДГ