МОТИВИ към ПРИСЪДА № 39/20.09.2018г., постановена по НОХД № 308 / 2018г. по описа на ОС - Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия К.Ф.Н., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, живущ и пребиваващ в Белгия, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че на 07.09.2018 г. в гр.Исперих, обл. Разград, предложил и дал подкуп – парична сума в размер на петдесет евро - една банкнота с номинал от петдесет евро, сер. № Z 73097554707, на стойност 97.90лв. по фиксинга на Българска Народна Банка на полицейски орган – Н.И.Б. – младши автоконтрольор ІІ – ра степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на „МВР“ гр. Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави на водача на МПС К.Ф.Н. Акт за установяване на административно нарушение № 643 сер. Д, бл.№ 792229/07.09.2018г. за установени административно нарушения по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата – престъпление по чл.304а пр.1 и пр. 3 във вр с чл.304 ал.1 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага на съда да му определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този аспект, счита, че това е лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към минимално предвидения от законодателя размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало и направеното признание още в хода на досъдебното производство, като на основание чл.58а НК това наказание да бъде намалено с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, като относно размера на глобата да се съобрази имотното състояние на подсъдимия. Освен това, предлага на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението - приобщените по делото веществени доказателства - пари в размер на 50.00/петдесет/ евро - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет евро/, сериен № Z73097554707, на стойност 97.90лв./деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по фиксинга на Българска Народна Банка, да бъдат отнети в полза на Държавата.

Защитникът на подсъдимия К.Ф.Н. - адв. Е.К. изразява становище, че обвинението е доказано от обективна и субективна стана. Пледира наказателната отговорност на подсъдимия да бъде определена при условията на чл. 58а, ал.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер с прилагане института на условното осъждане, също в размер към минималния предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както кумулативно предвиденото наказание глоба, което също да бъде към минимално предвиденият размер. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, моли съда да вземе предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното от него деяние, ниския размер на паричната сума, предмет на подкупа и трудовата му заетост, която осъществява в чужбина.

Подсъдимият К.Ф.Н. поддържа изложеното от защитника си и моли съда да му наложи наказание към минималния размер, предвиден в закона.

В последната си дума подсъдимият изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние и моли да му бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона, като в този аспект, моли съда да вземе предвид всички изложени от защитника му съображения.

В хода на съдебното производство подсъдимият К.Ф.Н. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е установено, че на 07.09.2018г. около 18.00 часа, след като употребил алкохол, подсъдимият Н. е привел в движение л.а.“Ауди А4“ с ДК № РР 97 32 АМ, с който автомобил се е придвижил от село Лъвино до град Исперих. Когато пристигнал в гр.Исперих се е движил по ул.Ахинора. По същото време и място, в изпълнение на служебните си задължения по извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, на входа за гр.Исперих, на ул.Ахинора, със служебен автомобил „Киа Сийд“ с ДК№ СВ 63 08 КК, са се намирали свидетелите Н.Б.и М.М., първият “младши автоконтрольор“ IІ-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ-Исперих, а вторият “младши полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ на РУ- Исперих.

В изпълнение на задължения си, св.Б.спрял за проверка водача на приближаващия към него л.а.“Ауди А4“ с ДК№. РР 97 32 АМ. В хода на последвалата проверка, полицейските служители са установили самоличността и правоспособността на водача на автомобила, а именно, на подсъдимия Н..

Междувременно полицейските служители са решили да му извършат и проверка за употреба на алкохол. С оглед на това, свидетелят Б.е поканил подсъдимия да го последва до задната част на служебния автомобил, където в багажното отделение е бил разположен апарат „Алкотест Дрегер 7510”, фабр. № ARDN0059. С посочения апарат, св.Б.е изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол. Уредът е отчел 0.52 на хиляда концентрация на етилов алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари, непосредствено след което, свидетелят Б.е обяснил, че за установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движения по пътищата, на подсъдимия ще бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение и автомобилът ще бъде спрян от движение за един месец.

По делото е установено, че свидетелят Б.и подсъдимият са се намирали зад багажното отделение на служебния автомобил. В близост до тях се е намирал свидетелят М.. В изпълнение на задълженията си, свидетелят Б.е започнал да попълва талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба, предхождащ съставянето на АУАН, при което, подсъдимият Н. съзнавайки извършеното от него нарушение, за да не му бъде съставен АУАН, е решил да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на намисленото, подсъдимият е започнал да умолява св.Б.да не му съставя АУАН, и му е предложил да „почерпи за да не минават през тези процедури и да оправят работата без акт“ и докато е изричал предложението си, подс.Н. е извадил от портмонето си една банкнота с номинал петдесет евро, със сер. № Z 73097554707 и я сложил под клипборда на кочана с бланките на АУАН, като заявил на св.Б.:…„…ето да се почерпите, спри да пишеш акта…“. Тези действия, извършени от подсъдимия са били забелязани от полицейските служители, в резултат на което, св.М. е задържал подсъдимия. След което, веднага е уведомил Дежурен Разследващ полицай при РУ на МВР - Исперих.

Междувременно, докато пристигне разследващия полицай, свидетелят Б.е съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 643 сер. Д, бланков № 792229/07.09.2018г. за установено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата.

Установено е по делото и, че след пристигането на разследващ полицай е извършен оглед на местопроизшествие, с който е била иззета 1бр.банкнота с номинал от петдесет евро, със сер. № Z 73097554707. С посоченото следствено действие е започнало настоящото бързо производство.

Установено е също, че свидетелите Н.Б.и М.М. са служители на ОДМВР - Разград. Свидетелят - Н.И.Б. е назначен на длъжност “младши автоконтрольор“ IІ-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ-Исперих, съгласно заповед № 330з – 1064/25.04.2018г., която изпълнява и понастоящем, а свидетелят - М.И.М. е назначен на длъжност “младши полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ на РУ- Исперих, съгласно заповед № 330з – 648/03.04.2015г., която изпълнява и понастоящем.

Със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен" да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Видно от приложената типова длъжностна характеристика, в качеството му на полицейски служител в кръга на служебните задължения на свидетеля Н.И.Б. /“младши автоконтрольор“ IІ-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ- Исперих/са влизали и тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и издаване на фишове и съставяне на АУАН за нарушения по Закона за движение по пътищата .

Подсъдимият К.Н. е правоспособен водач на МПС.

Подсъдимият К.Н. е роден на ***г***, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, живущ и пребиваващ в Белгия, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, неосъждан.

Горната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от подсъдимия К.Ф.Н., като самопризнанията му се подкрепят и от събрания по досъдебното производство доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Н.И.Б./вж протокол за разпит на свидетел от 10.09.2018г., л.16 от ДП/ и М.И.М./ вж протокол за разпит на свидетел от 10.09.2018г., л.17 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него/л.2-9 от ДП/; АУАН № 643 серия Д, бланков № 792229/07.09.2018г. за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата/л.18 от ДП/; талон за изследване № 0023162/л.19 от ДП/; разпечатка от дрегер/л.20 от ДП/; разпечатка от официален сайт на БНБ относно валутни курсове/л.21 от ДП/; удостоверение Рег.№330р-20088/12.09.2018г./л.28 от ДП/; типова длъжностна характеристика/л.24-25 от ДП/; типова длъжностна характеристика/л.26-27 от ДП/; план за СПО на 07.09.2018г./л.30 – 34 от ДП/; справка свидетелство за съдимост/л.42 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/л.10/ и веществени доказателства – пари в размер на 50.00/петдесет/ евро - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет евро/, сериен № Z73097554707, на стойност 97.90лв./деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по фиксинга на Българска Народна Банка.

Между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия К.Ф.Н. и на доказателствата/посочени по-горе/, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия Н. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

Обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него се установяват от събраните в хода на ДП гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР – Исперих, свидетелите Н.Б.и М.М.. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на актосъстовителя – св. Н.И.Б. се установява от приложените по делото: типова длъжностна характеристика и удостоверение Рег.№330р-20088/12.09.2018г.

От представения по делото план за СПО на 07.09.2018г./л.30 – 34 от ДП/се установява, че на посочената дата и време, на двамата свидетели Н.Б.и М.М. е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение № 643 серия Д, бланков № 792229/07.09.2018г. за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата/л.18 от ДП/ и от приложените по ДП като веществени доказателства – пари в размер на 50.00/петдесет/ евро - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет евро/, сериен № Z73097554707, на стойност 97.90лв./деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по фиксинга на Българска Народна Банка.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Н.И.Б. е длъжностно лице, което има правомощия да съставя актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

След доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема от правна страна, че подсъдимият К.Ф.Н. е направил опит да даде подкуп на св. Н.И.Б., като то този начин с действията си той е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 вр. с чл. 304, ал. 1, вр. вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия Н. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля Н.И.Б. изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се в предложението му към актосъставителя – св. Б.да се „почерпи за да не минават през тези процедури и да оправят работата без акт“ и докато е изричал предложението си, поставяйки банкнотата от 50евро/на стойност 97.90лева по фиксинга на Българска Народна Банка/в багажното отделение на служебния автомобил на полицейските служители, конкретно под клипборда на кочана с бланките на АУАН с думите “ … ето да се почерпите, спри да пишеш акта…“, след като му е разяснено от св.Б, че е извършил нарушение по ЗДВП по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, а именно - управление на МПС под въздействие на алкохол/в частност 0.52 на хиляда концентрация на етилов алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари, установено чрез „Алкотест Дрегер 7510“ и затова ще му бъде съставен административен акт, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетеля Б.да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 50евро/на стойност 97.90лева по фиксинга на Българска Народна Банка. Така подсъдимият Н. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той е преустановил своята фактическа власт върху процесната банкнота от 50евро/на стойност 97.90лева по фиксинга на Българска Народна Банка, като я е поставил във фактическата власт на полицейския служител Н Б. С тези си действия подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и е довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия Н., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител Никола Бочев.

По тези съображения съдът призна подсъдимия К.Ф.Н. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.

Съдът призна подсъдимия К.Ф.Н. за невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. При “предлагането“ на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на конкретно обсъждане. Дали към съответния момент извършителя е разполагал фактическо с облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло да бъде преведена по банков път или би могло да се изрази в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба.

По делото няма спор, че подсъдимият К.Ф.Н. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Н.Б.е заемал длъжността “младши автоконтрольор“ IІ-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ- Исперих, съгласно заповед № 330з – 1064/25.04.2018г., която изпълнява и понастоящем, т.е. същият към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата.

От субективна страна подсъдимият К.Ф.Н. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Б.е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесната банкнота, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия К.Ф.Н..

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и  отношението на обществото към тях/ и личността на извършителя/ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало/, наказателната отговорност на подсъдимия Н. за извършеното престъпление по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина и самопризнанието, направени още на досъдебното производство, както и относително не толкова високата стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 50евро/на стойност 97.90лева по фиксинга на Българска Народна Банка. Поради което съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то около минимума на предвиденото в закона наказание, а именно една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал. 1 от НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание от осем месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 100.00 лв.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението – пари в размер на 50.00/петдесет/ евро - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет евро/, сериен № Z73097554707, на стойност 97.90лв./деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по фиксинга на Българска Народна Банка.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия: